Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета!

Бързам да предупредя всички, които карат ежедневно в София, че тази статия едва ли ще им е полезна, но пък нека се чувстват свободни да я допълнят. Поводът да я напиша е, че няколко пъти чувам разни хора да казват, че ги е страх да дойдат в София, заради „лудницата, трафикът, многото коли, светофари, ленти, трамваи“ и т. н.
И понеже от доста време въртя из цяла България, мога да ви кажа някои основни разлики и неписани (досега) правила между шофирането в столицата и в… хм… провинцията 🙂

1. София е голяма!

И то много голяма. Е, не е като Букурещ, Истанбул или Лондон, но ако продължавате да четете това, най-вероятно не сте шофирали в град с над милион души… Та, вземете си GPS (препоръчвам Garmin с OFRM).

Ако нямате GPS (пък и да имате, никога не е излишно), научете поне 20-30 от главните артерии на града – Околовръстното, Цариградско, Ботевградско, Евлоги и Христо Георгиеви, България, Цар Борис III, Еминеску, Ситняково, Шипченски проход, Владимир Вазов, Сливница, Скобелев, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Константин Величков, Рожен, Ломско шосе, Вапцаров, Яворов, Черни връх, Симеоновско шосе, Мария Луиза, Витоша, Стамболийски, Тодор Александров, Цар Освободител, Царица Йоана, Гешов, Драган Цанков, Опълченска, Александър Малинов… Важно е да знаете и кои улици и булеварди къде се пресичат. Така без значение къде точно в София отивате, можете да се придвижите по големите булеварди така, че да сте максимум на няколко пресечки от нужното ви място.

2. В София има много ленти и сложна маркировка!

Доста от големите артерии на София имат четири, пет и дори повече ленти, както и локални платна… Имайте предвид, че почти навсякъде ще ви изпреварват и отляво, и отдясно, но това не бива да ви притеснява. По възможност, дръжте средна лента – това ще ви даде възможност да се престроите, ако откриете, че сте нацелили грешната лента… Забелязал съм, че шофьорите в София като цяло са толерантни, така че ако трябва да се престроите, просто пуснете мигач, поставете колата в диагонално положение и след като направите знак на водача в лентата, в която искате да влезете, се намъкнете вътре по най-бързия начин. Много е важно да изглеждате уверени в намеренията си (ако сте плахи и се чудите дали да се намъкнете в лентата или не, най-вероятно никой няма да ви пусне). Bus-лентата, както знаете, се използва само от автобуси.

3. Ако просто чакате за предимство, ще има да си чакате…

Често ще ви се налага да влизате от път без предимство, особено ако няма светофар. Струва ви се, че колоната никога няма да свърши и чакате дълго. Зад вас също се е образувала огромна колона и шофьорите се изнервят. Истината е – пригответе се, дайте достатъчно време на другите водачи да реагират и се намъквайте смело в кръстовището… Повечето шофьори ще ви пуснат, като ви светнат с фарове, ще ви махнат с ръка или просто ще спрат, като ви оставят място. Махнете с ръка за благодарност и влизайте по най-бързия начин.

4. Когато зеленият светофар стане жълт, дайте газ!

Има няколко основни разлики между софийските светофари и тези в по-малките от останалите градове – жълтото държи много дълго време. Затова, ако жълтата светлина ви свари точно когато навлизате в кръстовището, по-добре натиснете газта, а не спирачката. Първо, ще имате достатъчно време да се измъкнете от кръстовището. Второ, ако спрете, има голям шанс да ви натресат отзад. Разбира се, преминаването на „тъмно жълто“ пък изобщо не е препоръчително, тъй като ще бъдете засечени от камерите. Затова действайте точно както е в правилника: ако зад вас няма никой и можете да спрете плавно и безопасно, спрете. Ако не – дайте газ и се измъкнете от кръстовището по най-бързия начин.

5. Следете кога ще светне зеленото и се изстреляйте!

Когато чакате да минат пет-шест светофара на всяко кръстовище, за да дойде и вашия ред, колкото и да сте спокойни, ще се превърнете в невероятно нетолерантни към моткащите се шофьори. Всъщност, определението за наносекунда е дошло именно от София – това е периодът между светването на зелен светофар и клаксонът на автомобила зад вас. Ето защо следете броячите – има ги на почти всички кръстовища. В момента, в който червеното стане жълто, директно влизайте в кръстовището (но погледнете с периферното си зрение дали някой луд не се е засилил да премине на червено със 100+ км/ч)…

6. Биг брадър ви гледа!

Камерите са навсякъде. Те са поставени на ключовите кръстовища, особено в централната част на града, но има няколко и в периферията на София. Камери са поставени и на почти всички входове на столицата. Ето защо, карайте внимателно и спазвайте ограниченията си. Имайте предвид, че камерите следят не само с колко карате, а и дали се престроявате неправилно, дали се движите в бус-лентата, пресичате ли стоп-линията, когато спирате на кръстовище, минавате ли на червено… Радар-детекторите не помагат, т.е. ще ви съобщят за дадена камера, но ще е прекалено късно… Предупрежденията от GPS-а обаче си струват.

7. Не забравяйте трамваите!

София е единственото място в България, където има трамваи. А те винаги са с предимство! Добрата новина е, че почти навсякъде конфликтните точки с трамваите са доведени до минимум посредством отделни ленти, светофари и др. Все пак, не ги забравяйте. Не забравяйте и да спрете, ако трамваят спре, така че да осигурите достатъчно място на пътниците да преминат от спирката до трамвая.

8. Не се плашете от сирените!

Да преминават полицейски коли, линейки, депутатски автомобили, пожарни е нещо абсолютно нормално в София. Не се шашкайте, просто вижте ситуацията и според нея преценете кой е най-добрия начин да направите път на автомобила. Когато сте в средата на огромен трафик и положението е „ни напред, ни назад“, има моменти, в които наистина няма какво да направите освен да чакате и да не се изнервяте на сирените.

9. „Синята зона“ и „Служебният абонамент“ са две различни неща…

Паркирането в София и намирането на подходящо място е проблем. В пиковете часове дори платените паркинги са препълнени, а паяците дебнат… Най-големият проблем според мен е т. нар. „синя зона“, поради неясните обяснения. Затова ще ви го обясня съвсем просто:

  • Ако пише „служебен абонамент“, не спирайте там. Това означава, че някоя фирма си е платила за техните автомобили и няма да се поколебае да ви вдигне автомобила от там.
  • Ако пише „синя зона“ и денят е неработен, спирайте спокойно и безплатно. Само внимавайте да е правилно и да не пресичате маркировката.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в извънработно време (на повечето места – между 19.00 и 07.00 ч.), спирайте спокойно и безплатно.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в работно време, можете да спрете само до 2 часа, като за всеки час е нужно да платите на служителите, да си вземете талон или пък да пратите SMS с номера си на латиница и с главни букви, напр. „CA 1234 HB“

Ако наблизо има мол, голям търговски център, магазин или пък паркинг на голям жилищен блок, възползвайте се!

10. Запазете пълно спокойствие и пълен резервоар!

Неведнъж съм виждал хора, на които им свършва горивото, защото са били на минимума и след един час в трафика бензинът просто свършва! Затова – заредете резервоара. Заредете се и с много търпение и толерантност, давайте път на шофьорите и пешеходците и… успех!

С носталгия за старите телефони

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.

Защитен: Интервю с Анелия Луцинова

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу: