Старите и младите населени места в България

Всички знаем, че населението на България намалява. Освен намаляването на населението, обаче, другият характерен момент е застаряването. Според данни от НСИ, делът на населението на 65 и повече години нараства и вече е над 20%. Средната възраст на населението също нараства до 43,3 години. Според ООН, населението на България ще се стопи с 15% до 2050 г. Изобщо – картинката в глобален план изглежда така, но всичко това е средностатистически…

Ако се загледаме, обаче в самата България, можем да намерим населени места с по-млади и с по-възрастни хора. Речено-сторено: половин час с НСИ, Excel и Google и се получи ето тази картинка:

Наложи се поради технически ограничения да се вкарат само най-големите населени места (до 1000 души население). За по-малките обикновено става въпрос за още по-възрастни жители… И все пак, дори тази картинка е достатъчна, за да се видят някои интересни неща:

„Най-младите“ големи градове са Свищов (37,2 г.), Благоевград (38 г.), и Велико Търново (38,8 г.), известни с университетите и студентския живот. Следвани са от Варна (39,2 г.), Сливен (39,5 г.), София (39,8 г.), Бургас (39,9 г.) и Пловдив (40 г.).

В другия край класацията с по-големи градове се оглавява от такива в центъра на Балкана. С най-стара средна възраст е населението на Троян (45,6 лв.), следвано от Севлиево (44,8 г.) и Габрово (43,6 г.). След тях са Силистра (43,6 г.), Ямбол (43 г.), Хасково (42,6 г.) и Смолян (42,4 г.). Прави впечатление, че и хората в София-област са средно на 42,6 г., т.е. значителна част от по-възрастните хора предпочитат да са около, а не в столицата.

Ако добавим и по-малките населени места, градчето с най-възрастни хора е Чипровци (52,4 г.), следвано от Чупрене (50,7 г.), Алфатар (50,6 г.), Ценово (50,2 г.) и Грамада (49,3 г.). „Най-старите“ села с население над 1000 души са Градец, Видинско (56,3 г.), Телиш (55,6 г.), Плевенско и Старосел, Пловдивско (55,5 г.).

С най-млади хора е Върбица (34,8 г.), след което в списъка се нареждат Стралджа и Ихтиман (36 г.), Костандово (36,2 г.) и Шивачево (36,3 г.). „Най-младите“ села с население над 1000 души са с. Голеш в София-област (26 г.), Сотиря, Сливенско (26,3 г.) и Каменар, Варненско (27,5 г.).

Прави впечатление, че всеки голям град има едно селце с младо население… София например си има с. Казичене, Пловдив – с. Калековец, Варна – с. Каменар, Бургас – с. Рудник, Русе – с. Хотанца, Стара Загора – с. Ханаспарухово, а Плевен – с. Буковлък… При Велико Търново ситуацията е леко по-различна, тъй като е град със сравнително младо население, а се намира в Балкана, сред много малки селца със застаряващо население. Но и тук с. Константин, общ. Елена отговаря на изискването. В другите млади градове имаме с. Церово (за Благоевград) и с. Сотиря (Сливен). „Най-младото“ село край Добрич е с. Одърци, а край Шумен – с. Коньовец.

Интересно е, че виждаме населението в Балкана (около Габрово и Търново) да застарява, заедно с част от населението в Северозападна България. От друга страна, една голяма част от населението в Рило-Родопския масив, Сливенско и по Черноморието е сравнително млада…

Ето я и моята прогноза за 2050 г., базирана на данните тук: София и Пловдив почти ще са се свързали, а Рила, Пирин и Родопите значително ще увеличат населението си… Черноморието ще е буквално населено от северната до южната граница, достигайки чак до Сливен от Бургас и до Шумен от Варна. Търново ще се разраства и ще погълне Габрово, Горна Оряховица, Севлиево и селата около тях, а изоставените днес селца ще се превърнат във вилни зони…

Поживём – увидим, доживём – узнаем, выживем – учтём.

България в сравнение с другите държави (по площ)

Всички сме виждали картата на света. Но тя е лъжлива – просто няма как да представиш точно върху плоскост нещо, което реално е парче от сфера… Тази илюстрация го показва ясно:

Наложена спрямо Русия, България е доста миниатюрна, но ако беше остров в Северния ледовит океан, щеше да изглежда доста по-голяма. Сайтът http://thetruesize.com/ дава ясна представа какво ще се случи, ако наложим границите на една държава на друга. Ако България например беше част от Гренландия, тя щеше да изглежда така:

Но да започнем с по-познатата ни Европа. Спрямо Италия обхващаме само „обшивката“ на ботуша:

По дължина България е доста близка до Германия, но по-малко от 1/3 от нейната площ:

Покриваме и дължината на Англия, но сме по-малко от половината на площта на Обединеното кралство:

Спрямо Испания изглежда така – разстоянието от Мадрид до Барселона е приблизително същото като това между Петрич и н. Калиакра:

А ако наложим центъра на София върху центъра на Париж, нещата спрямо Франция изглеждат така:

Продълговатата Швеция e малко „по-тясна“ от България, но в пъти „по-дълга“:

Но България изобщо не е малка държава – тя е доста по-голяма от Австрия:

Швейцария се побира изцяло на територията ни:

Двойно по-големи сме от Дания:

По-големи сме и от Чехия:

Холандия е малка страна на фона на България:

Същото важи и за Белгия:

Латвия заема около 60% от площта на България:

А Литва от край до край се побира между София и Русе:

Португалия е с 15% по-малка от България по площ:

Но да излезем от Европа и да я сравним с държавите на другите континенти… Например държавата-континент Австралия:

Или Нова Зеландия, от чиято площ България е 40%:

А ако беше Хавайски остров? Щеше да е 6-7 пъти по-голяма от всички останали, взети заедно:

Нека я сравним и с големите азиатски държави… Китай е над 80 пъти по-голям по площ от България:

Индия – около 30 пъти по-голяма:

Ако разгледаме Япония, разстоянието от Токио до Осака е колкото от София до Бургас, само дето с техния влак се взима за 2:23 часа и закъсненията са 54 сек. годишно:

Непал е малко по-голяма по площ от България, но Хималаите са около 9 пъти площта на България:

Съседката ни Турция може да побере точно седем Българии на територията си:

Продължаваме с Обединените Арабски Емирства – от Дубай до Абу Даби и колкото от София до Пловдив:

Площта на Израел е 5 пъти по-малка от тази на България:

Сирия обаче е с 2/3 по-голяма:

Колкото до Африка, ЮАР например е 11 пъти по-голяма по площ:

Сомалия също е близо 6 пъти по-голяма по площ:

Нигерия е над 8 пъти по-голяма от България по площ:

Ето ни и на фона на 90 пъти по-големите САЩ:

Както и спрямо „едва“ 77 пъти по-голямата Бразилия (която е по-голяма от Европа по площ, ако изключим европейската част на Русия):

Е, промени ли се представата Ви за размера на България и останалите държави, поне малко?

Още 5 любими настолни игри

След като преди повече от две години писахме за 5 любими настолни игри, следва да ви споменем: две години по-късно складът ни е пълен с кутийки за онези приятни моменти, когато имаме гости, хапнали сме, децата вече спят, а часът е от онези, в които не можеш да определиш дали е твърде късно или твърде рано… Понякога вадим игрите от склада, а понякога гостите ни си ги носят, но ето още 5 заглавия, които определено ни допадат.

5. Clue

3-6 играчи (препоръчително 4), 45 мин., възраст 8+

Clue е детективска игра, датираща от далечната 1944 г. (с първоначално име Cluedo), силно развиваща уменията ви за блъфиране и дедукция. Всеки от играчите влиза в ролята на определен герой (с различен цвят, оръжие и локация). Играта има различни разновидности, но във всички тях говорим за 6 заподозрени герои, 6 оръжия и 9 стаи, като целта е да познаете една от тези 324 комбинации – кой, къде и с какво оръжие е извършил убийството. Това става с придвижване между стаите и изказване на редица (грешни) обвинения, с които елиминирате част от случаите и постепенно стигате до верния отговор.

4. Timeline

2-8 играчи (препоръчително 4), 15 мин., възраст 8+

Ако сте фенове на бързи игри с прости правила в голяма компания и искате да изпъкнете със знания по история, това е Вашата игра. Правилата са прости: имате над 100 (обикновено 110) карти с картинки. От едната страна на картата е написано събитие, а от другата – същото това събитие, но и годината, в която се е случило. Една от картите се обръща с годината нагоре , а на играчите се раздават равен брой карти. Най-младият от тях има простата задача да каже дали събитието на избрана от него карта се е случило преди или след годината на обърнатата карта. Ако не познае, просто маха картата и си взима нова. Ако познае, картата остава в линията на времето и следващия играч вече трябва да реши дали да постави своя карта отляво, отдясно или между двете карти… Така с времето играта става все по-трудна, а познанията ни по история – все повече (верно ли първата рентгенова снимка се е появила 42 години преди първата количка за пазаруване?). Играта се предлага в няколко отделни комплекта – изобретения, научни открития, музика и кино, исторически събития и др.

3. Codenames

2-8 (препоръчително поне 4) играчи, 10-15 мин., възраст 14+

„Кодови имена“ е кръстоска между познатите ни „кораби“ (Battleships) и „асоциации“, с шпионски акцент. Играта е доста бърза, а правилата – прости: разделяте се на два отбора (син и червен) и всеки от отборите избира резидент (шеф на шпионската организация), който ще дава информация. Само резидентите (които си наричаме с хубавата българска дума „спаймастъри“) имат достъп до карта с локациите на червените, сините агенти, невинните граждани и убиеца. Те трябва да обяснят на съотборниците къде точно се намират агентите на съответния отбор, използвайки карта, построена от 5х4 плочки. Ако спаймастърът каже „дърво две“ например, трябва да откриете две карти, които имат нещо общо с дърво. Ако познаете свой агент, супер. Ако познаете чужд, помагате на другия отбор. Ако уцелите невинен гражданин (бежовите позиции), губите ред, а ако нацелите убиеца (черната позиция), директно губите играта. „Кодови имена“ се предлага в два варианта – плочки с думи и плочки с картинки. Колкото повече сте, толкова по-забавно е и реално играта може да се играе и с повече от 8 души, стига лесно да стигате до консесус.

2. Mysterium

2-7 (препоръчително поне 5) играчи, 42 мин., възраст 10+

Ако Codenames и Clue ви допадат, Mysterium е една чудесна комбинация от двете, но и напълно нова, кооперативна игра с невероятна атмосфера – призрачни замъци с накацали гарвани по тях, мистични карти-сънища, даващи информация за извършено убийство и, разбира се, призрак, който не говори, но чука веднъж, ако сте сгрешили и два пъти, ако сте на прав път. Един от играчите влиза в нямата роля на призрака, а всички останали са медиуми, които имат 7 часа да разрешат случая с убийството. Всеки игрови час съответства на 6 реални минути. На всеки игрови час (имате си старинен часовник и пясъчен такъв за улеснение при времемеренето) призракът изпраща карти-сънища (странни картинки в стил Dixit), които би трябвало да подскажат на останалите играчите (също като в Clue) заподозрян, оръжие и локация. Тук обаче всички трябва да постигнат определени цели и над половината да познаят кой е убиеца… иначе призракът няма да намери покой! Към играта има и невероятен саундтрак, който съвсем ви „вкарва във филма“.

1. Dead of Winter

2-5 (препоръчително 4) играчи, 60-180 мин., възраст 12+

Принципно не сме фенове на темата „зомби апокалипсис“, но Dead of Winter е изключение… Става въпрос за група хора, които трябва да оцелеят сред заобикалящи ги люта зима и озверели зомбита, когато храната, лекарствата, оръжията и горивото са изключително ограничени. Всичко това се постига с приблизително 100 фигури, 9 тестета карти, десетки токени, зарове и „джиджавки“, т.е. играта е наистина за големи фенове на борд игрите (затова оправдаваме трицифрената ѝ цена). Макар и сложни, правилата са доста логични. Още в началото цялата комуна получава обща цел, но и всеки от играчите получава лична такава. И тук идва интересната част – възможно е някой от играчите да е предател, но да разберете дали е така, не е никак лесно. Играта става още по-интересна с това, че всеки персонаж избира дали да остави даден ресурс за себе си или да го дари за общото благо – така може комуната да спечели, но не и част от играчите. Всеки от персонажите в играта има определени характеристики, специални умения и история (Роза Родригез например е бивш пазач в затвор и може да убие един лош „безплатно“ всеки рунд, а пожарникарът Габриел Диаз ще ви помогне да претърсвате и намирате оцелели по-бързо). За капак – има и специални Crossroads карти, които обогатяват историята и ви поставят пред трудни избори – например дали да дадете лекарства, за да помогнете на непознат оцелял. Такива решения се взимат с гласуване и по същия начин можете да изгоните определен играч от комуната. Тогава той не прекъсва играта, а получава други, аутсайдерски цели за спечелване – например да ви отмъсти… Досещате се, че геймплейът е много богат и фокусът не пада върху зомбитата, така че играта определено си струва.