Изгубена котка – нашата история и 10 съвета как да я намерите!

Нашата история

Когато ме питат „Кое е най-тъпото нещо, което си правил?“, вече имам ясен и конкретен отговор. В късната първоаприлска вечер на 2022 г., навън се изви буря. Котаракът ни Карамел започна да мяука и да обикаля нервно – ту до входната, ту до балконската врата. И някакси сами се убедихме, че трябва да го разходим. Бяхме му взели и специална каишка за котки от зоомагазин, която му сложихме и стегнахме. Отворихме му на входната площадка, той продължаваше да се чувства нервен и ние упорито си внушихме, че иска да излезе и го вкарахме в асансьора, където той се уплаши още повече. Когато слязохме на входната врата, буквално се отскубна от каишката (котките могат да стават буквално „течни“ ако решат и побягна). И така – котето ни избяга, заради моята глупост!

Следваха 24 часа, в които през сълзи обикаляхме квартала и открихме неподозирани паркоместа, дворчета, скривалища и др. Търсихме го, лепяхме флайери, запознахме се с много добри хора, които ни съчувстваха и някои дори се включиха в търсенето… Бяхме отчаяни. Прибирахме се вкъщи, лежахме един час и осъзнавайки, че котето ни няма да се върне при нас, пак тръгвахме да го търсим. За 24 часа имам навъртяни 27 км пеш, без да броим времето, в което е падала батерията на телефона и съм го оставял да се зарежда… Но не се отказвахме да го търсим.

В крайна сметка, към два през нощта, когато всичко утихна, излязохме пред блока и чухме едва доловимо „мяу“ от една кола… Карамел беше под нейния двигател, на 20 метра от къщи и вероятно е бил там през цялото време. След като се заврях почти в цял ръст под кола, бръкнах няма да казвам къде и измъкнах котка от там (това изобщо не е лесно, между другото), смятам, че изобщо не съм толкова дебел и ставам за гинеколог и автомонтьор едновременно.

Прибрахме Карамел вкъщи –  уплашен, мръсен, отслабнал, с одран нос, но добре! Изкъпахме го и той буквално заспа в ръцете на Биляна…

И така, нашата история завърши благополучно. Биляна е най-прекрасната жена на света и много се гордея с нея и с послушните ни деца. Имаме страхотни родители и приятели, готови да ги събудиш в три през нощта да търсят котка и да ни помагат със съвети и подкрепа. И, ако мислите, че хората са зли – не е така. Хората са добри! Една съседка, която не познавам, предложи да търсим котето заедно. Едно момиче ни видя от балкона си и ни предложи храна за котки, докато го измъкваме. Леля Нушка от Кюстендил (която също не познаваме) се обади на Биби, за да ѝ каже да не губи надежда и кога и как точно да го търсим. Ветеринарите и кварталните магазинери залепиха флаери на витрините си! Всички съседи в квартала бяха супер отзивчиви и подкрепящи!
А, вярвайте ми, мъркането на завърнало се вкъщи коте е един от най-прекрасните звуци, които човек може да чуе!

Казах си, че след като се наспя (три дни!) и сваля около 50 флаера, разлепени из квартала, ще напиша публикация по темата. И, както често се случва, ежедневието ме погна и забравих да го направя. Но, по-добре късно, отколкото никога:

Нашите съвети

1. Без паника!

Лесно е да се каже, но изобщо не е лесно да не се паникьосаш, когато се случи нещо подобно с любимото ти животинче. Но истината е, че най-добри шансове да намерите котето си имате, ако поемете дълбоко дъх и сте последователни и систематични. В над 60% от случаите, собствениците намират котетата си в рамките на 2-3 седмици.

2. Мислете като изплашена котка

Представете си, че сте коте, което от мъничко е стояло в рамките на апартамента и изведнъж се озовавате в огромния непознат шумен свят, където минават хора, фучат автомобили, усещате хиляди нови миризми на други животни. Какво ще направите? Ами ще се скриете в най-близкото място и ще стоите там, без да издавате грам звук, докато нещата не се поуспокоят. Ако знаете последното място на което е била котката ви, започнете от там и търсете много системно, внимателно и подробно всяко кътче. Любими места са: под автомобили (вкл. в двигателя) и контейнери за боклук, в мазета и гаражи, в междуетажните пространства, в празни кашони, саксии и кутии, под стълбища, по дървета…

3. Търсете на не повече от 100 метра от дома

Имайки предвид горното, вашата котка е на не повече от 100 метра от дома ви. Няма смисъл да правите нашата грешка и да обикаляте километри около квартала – не, вашата котка е умна, но уплашена. Нито ще хукне на километри (дори да е разгонена, няма да рискува да навлиза в толкова чужди територии, особено в първите дни), нито пък ще застане на средата на улицата да ви чака да си я вземете. Тя се е скрила добре и е много близо до дома ви. Затова се фокусирайте върху това да проверите ВСИЧКО в радиус 100 метра, вместо основни места в радиус километър.

4. Търсете вечер

Не си мислете, че котето ще ви се обади само през деня. То иска да бъде невидимо и е много добро в това да е невидимо. Ще ви се обади, когато е тихо и спокойно, а не когато навън фучат коли, минават хора, чуват се шумове от клаксони и глъчка… Затова няма голям смисъл да търсите котето през деня. По-добре поспете, доколкото е възможно и използвайте времето между 23:00 и 5:00 сутринта, когато е тъмно и тихо. Добре е да сте група от 2-3 души, най-хубаво стопаните, тъй като котката ще се изплаши от много хора, особено ако са непознати.

5. Носете фенерче и купичка за храна

Вземете си фенерче – от една страна, ще виждате къде търсите; от друга – очите на котките светят, когато насочите светлина срещу тях, така че ще ви е по-лесно да го забележите. Подгответе си и купичка с храна, добре е да я стоплите на микровълновата, за да мирише повече. В никакъв случай не я оставяйте без надзор, обаче, защото ще привлечете други котки (или дори диви животни) и това може да уплаши вашата… Носете зареден мобилен телефон, за да може да се обадите на повече хора, за да заобградите котето, когато го намерите, ако това се наложи.

6. Познат глас

Вашата котка перфектно може да различи гласа ви. Ако я викате с „Котееее“, ползвайте онази интонация, която ползвате винаги, за да я извикате или за да ѝ дадете храна, а не отчаяно, полу-разплакано „Котееее“… Котето ви е уплашено и няма да се обади току-така, трябва да е тихо и спокойно наоколо, трябва вече да е достатъчно уморено и гладно и трябва да го извикате с познатата му интонация и тембър. Звучи напълно логично, но след 10-12 часа търсене, обикновено гласът ви не е най-дружелюбният и приветлив, така че се постарайте изрично над това да не звучите отчаяно и полу-разплакано, докато го викате.

7. Познати миризми

Изкарайте навън нещата на Вашата котка – одеалцето ѝ, някоя играчка… Вземете употребяваната ѝ котешка тоалетна и разпръскайте част от нея в градинката пред входа, за да се ориентира по миризмата (добре е да си разпределите количеството разумно, така че да можете да слагате през ден в рамките на 2-3 седмици). Котките имат изключително обоняние и ще могат да „надушат“ пътя към дома, когато са наблизо. Но не очаквайте, че котката ви ще се върне сама и ще чака търпеливо пред вратата (освен ако не живеете в къща и не е свикнала да излиза и да се връща), продължавайте да търсите активно всяка нощ.

8. Обяви със снимка

Колкото повече хора знаят за изчезването на котката ви, толкова по-голям е шансът някой да я забележи. Обявите са особено важни за съседи, които могат да видят вашето коте и да го „спасят“, прибирайки го в домовете си, без да знаят чие е. Затова отпечатайте обява със снимка и възнаграждение. Не забравяйте да включите телефон за връзка с вас. Гледайте да е максимално кратка, да фокусирате на отличителните белези, добре е да предложите и възнаграждение. Във Facebook има много групи за изгубени животни, квартални групи и др., с които можете да привлечете вниманието на съседите си. Сложете обявите на места, където хората минават ежедневно, например кварталното магазинче!

9. Обадете се на близките ветеринари

Ако вие намерите коте, е много вероятно да го заведете при ветеринар. Уведомете околните ветеринарни служби и ако не възразяват, дори залепете по една обява там. Повечето собственици на домашни любимци гледат много по-внимателно за изгубени котки от средностатистическия минувач – и ходят именно при ветеринарите! Имайте предвид, че дори и котката ви да е чипирана, в чипа като цяло не се съдържа информация за това кой е собственикът. Превантивно може да сложите каишка с QR код (напр. лазерно гравиран) с ваши координати.

10. Капани, мрежи, камера

Да речем, че след часове или дори дни неуморно търсене, най-накрая чуете това дългоочаквано „мяу“… Свършили сте само половината работа! Ако очаквате, че уплашената ви котка ще дойде директно в обятията ви и ще започне да мярка, дълбоко се лъжете! Това там не е вашата котка – тя е изплашена до смърт и ще бяга, ще се брани, ще дере и изобщо няма да е ентусиазирана да бъде хваната и прибрана вкъщи. При нас имахме късмет, че се навря под кола, от която нямаше как да избяга и успяхме да я издърпаме… Може да успеете да я подмамите с храната, но няма да е лесно да я хванете. Би било добре, ако сте се подготвили с хуманен капан за диви котки, белки и порове, продават се в магазини като Практикер, Бриколаж и др. и изглеждат така:

В някои ветеринарни магазини и клиники се дават и под наем. Може да ползвате и мрежа за птици, наблюдателни камери пред къщата си (ако сте в къща, за да видите дали животното идва през нощта)… но най-важното е: не мислете, че котката ще скочи в ръцете ви щом я откриете, подгответе се сериозно за залавянето ѝ, което е не по-малко трудно от намирането ѝ.

Прегръщаме ви и ви желаем и вие да направите такава снимка на вашето коте, два дни след като се е прибрало…