За телефон 112

112-s1Днес ми се наложи да звънна на тел. 112:
– Добър ден, искам да съобщя за човек с припадък, конвулсии и тежко дишане, намира се пред метростанция „Европейски съюз“, входът откъм музей „Земята и хората“…
– В кой град?
– Според Вас колко града в България имат метростанции?? В София, естествено!
– Момент, свързвам ви, изчакайте!

– Добър ден, искам да съобщя за човек с припадък, конвулсии и тежко дишане, намира се пред метростанция „Европейски съюз“…
– В кой квартал?
– В центъра? Не знаете ли поне метростанциите?
– Къде е това по-точно?
(Петре, не им крещи, спокоен си!!!) Това е на 500 метра южно от НДК, на 100 метра южно от моста на влюбените, бул. Черни връх, пред входа на музей „Земята и хората“… ако и това не Ви говори нищо, мога да ви дам и GPS координати…
– Изчакайте!

– Три минути звъня, нямаме свободна линейка…
– Аз пък Ви казвам, че човекът е с конвулсии, тежко, влошаващо се дишане и ако до три минути не дойде линейка, може да викате катафалка!!! Хората до мен казаха, че са викнали линейка преди 20 минути! Това е центърът на София, от тук за 20 минути мога да отида и да се върна пеш поне до 3 болници…
– Ама вече има подаден сигнал, така ли?
– Ами Вие ми кажете? Нали Вие координирате нещата… Явно трябва да се обадим поне три пъти, за да пратите линейка!
– Нямам такава информация.
– Ами в такъв случай да Ви информирам, че виждам линейка, която се задава. Да се надяваме, че е за този случай!

На мястото на този човек можеше да съм аз, Биляна, децата или който и да е друг… утре може и да си ти! Нима ще ме оставят да умра на центъра на незнайно населено място с някаква метростанция, отказвам да си давам парите за здравно осигуряване…  И къде е проблемът?

Имам много приятели лекари и съм що-годе наясно със ситуацията на броя линейки, лекарски екипи и неимоверните усилия, които полагат в спешна помощ. Но за мен проблемът се крие някъде между момента, в който набирам 112 и шофьорът на най-близката линейка натисне педала на газта.

Европейски съю – Google Карти - Mozilla Firefox_2014-06-20_00-00-37Нямам представа как работи системата на 112, но аз използвам три карти – Имам три карти под ръка – OFRM за Garmin, Google Maps и BG Maps… И в трите е достатъчно да напиша „Метрос…“ за да ми излязат метростанциите. Напиша ли „Метростанция Е…“, излиза точно тази… ако при тях не излиза, очевидно системата им е скапана… а в крайна сметка работата им е именно да приемат обаждането – да не говорим, че обаждайки се от определена клетка на мобилен оператор, в града могат да определят откъде се обаждам с точност до 300 метра (извън града точността е 3-4 км в най-лошия случай) – все пак би трябвало полицията и съответно 112 са разполага с тази информация в случай на бомбени заплахи, прекъснати разговори от обаждащи се жертви и др. такива…

maxresdefaultТова, което искам да кажа е, че въобще няма какво да ме прехвърлят, ако системата е добре направена – просто ще знаят, че се обаждам от еди-къде си! От там нататък би трябвало подобна система са знае къде е всяка една линейка във всеки един момент и накъде отива… Дори очаквам бутон „открий най-близката свободна линейка“ за този случай… след като има компютърни игри (Emergency 2014), които го правят, реалната система трябва да е много по-добра от тях, нали?! въобще мога да дам доста ноухау по въпросите, по които съм компетентен (например софтуера на една такава система). Но не мога да си примиря, че ситуацията е такава и не може да се подобри… дори с наличния ресурс!

През 2013-а г. в Националната система 112 са приети 5 670 211 повиквания. Ако системата се подобри така, че да спестява едва 10 секунди, това са 56 702 110 секунди или почти 2 години!!! Обърнато в работно време, това са около 2000 работни дни или 100 месеца работно време… Това означава да се спести работата на 8 души (или да спечелим още 8 души работна ръка за същите пари). Но нещо повече – днес това са 56,7 млн. секунди забавяне на система, от която зависят човешки животи… Та, има ли някой, който смята, че системата не трябва да се анализира от софтуерни специалисти (UX, UI, BA) и да се подобри? Защото аз вярвам, че 112 не просто може да се подобри, а и да се измени така, че да спестява много повече от въпросните 10 секунди… и много човешки животи разбира се!

Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета!

Бързам да предупредя всички, които карат ежедневно в София, че тази статия едва ли ще им е полезна, но пък нека се чувстват свободни да я допълнят. Поводът да я напиша е, че няколко пъти чувам разни хора да казват, че ги е страх да дойдат в София, заради „лудницата, трафикът, многото коли, светофари, ленти, трамваи“ и т. н.
И понеже от доста време въртя из цяла България, мога да ви кажа някои основни разлики и неписани (досега) правила между шофирането в столицата и в… хм… провинцията 🙂

1. София е голяма!

И то много голяма. Е, не е като Букурещ, Истанбул или Лондон, но ако продължавате да четете това, най-вероятно не сте шофирали в град с над милион души… Та, вземете си GPS (препоръчвам Garmin с OFRM).

Ако нямате GPS (пък и да имате, никога не е излишно), научете поне 20-30 от главните артерии на града – Околовръстното, Цариградско, Ботевградско, Евлоги и Христо Георгиеви, България, Цар Борис III, Еминеску, Ситняково, Шипченски проход, Владимир Вазов, Сливница, Скобелев, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Константин Величков, Рожен, Ломско шосе, Вапцаров, Яворов, Черни връх, Симеоновско шосе, Мария Луиза, Витоша, Стамболийски, Тодор Александров, Цар Освободител, Царица Йоана, Гешов, Драган Цанков, Опълченска, Александър Малинов… Важно е да знаете и кои улици и булеварди къде се пресичат. Така без значение къде точно в София отивате, можете да се придвижите по големите булеварди така, че да сте максимум на няколко пресечки от нужното ви място.

2. В София има много ленти и сложна маркировка!

Доста от големите артерии на София имат четири, пет и дори повече ленти, както и локални платна… Имайте предвид, че почти навсякъде ще ви изпреварват и отляво, и отдясно, но това не бива да ви притеснява. По възможност, дръжте средна лента – това ще ви даде възможност да се престроите, ако откриете, че сте нацелили грешната лента… Забелязал съм, че шофьорите в София като цяло са толерантни, така че ако трябва да се престроите, просто пуснете мигач, поставете колата в диагонално положение и след като направите знак на водача в лентата, в която искате да влезете, се намъкнете вътре по най-бързия начин. Много е важно да изглеждате уверени в намеренията си (ако сте плахи и се чудите дали да се намъкнете в лентата или не, най-вероятно никой няма да ви пусне). Bus-лентата, както знаете, се използва само от автобуси.

3. Ако просто чакате за предимство, ще има да си чакате…

Често ще ви се налага да влизате от път без предимство, особено ако няма светофар. Струва ви се, че колоната никога няма да свърши и чакате дълго. Зад вас също се е образувала огромна колона и шофьорите се изнервят. Истината е – пригответе се, дайте достатъчно време на другите водачи да реагират и се намъквайте смело в кръстовището… Повечето шофьори ще ви пуснат, като ви светнат с фарове, ще ви махнат с ръка или просто ще спрат, като ви оставят място. Махнете с ръка за благодарност и влизайте по най-бързия начин.

4. Когато зеленият светофар стане жълт, дайте газ!

Има няколко основни разлики между софийските светофари и тези в по-малките от останалите градове – жълтото държи много дълго време. Затова, ако жълтата светлина ви свари точно когато навлизате в кръстовището, по-добре натиснете газта, а не спирачката. Първо, ще имате достатъчно време да се измъкнете от кръстовището. Второ, ако спрете, има голям шанс да ви натресат отзад. Разбира се, преминаването на „тъмно жълто“ пък изобщо не е препоръчително, тъй като ще бъдете засечени от камерите. Затова действайте точно както е в правилника: ако зад вас няма никой и можете да спрете плавно и безопасно, спрете. Ако не – дайте газ и се измъкнете от кръстовището по най-бързия начин.

5. Следете кога ще светне зеленото и се изстреляйте!

Когато чакате да минат пет-шест светофара на всяко кръстовище, за да дойде и вашия ред, колкото и да сте спокойни, ще се превърнете в невероятно нетолерантни към моткащите се шофьори. Всъщност, определението за наносекунда е дошло именно от София – това е периодът между светването на зелен светофар и клаксонът на автомобила зад вас. Ето защо следете броячите – има ги на почти всички кръстовища. В момента, в който червеното стане жълто, директно влизайте в кръстовището (но погледнете с периферното си зрение дали някой луд не се е засилил да премине на червено със 100+ км/ч)…

6. Биг брадър ви гледа!

Камерите са навсякъде. Те са поставени на ключовите кръстовища, особено в централната част на града, но има няколко и в периферията на София. Камери са поставени и на почти всички входове на столицата. Ето защо, карайте внимателно и спазвайте ограниченията си. Имайте предвид, че камерите следят не само с колко карате, а и дали се престроявате неправилно, дали се движите в бус-лентата, пресичате ли стоп-линията, когато спирате на кръстовище, минавате ли на червено… Радар-детекторите не помагат, т.е. ще ви съобщят за дадена камера, но ще е прекалено късно… Предупрежденията от GPS-а обаче си струват.

7. Не забравяйте трамваите!

София е единственото място в България, където има трамваи. А те винаги са с предимство! Добрата новина е, че почти навсякъде конфликтните точки с трамваите са доведени до минимум посредством отделни ленти, светофари и др. Все пак, не ги забравяйте. Не забравяйте и да спрете, ако трамваят спре, така че да осигурите достатъчно място на пътниците да преминат от спирката до трамвая.

8. Не се плашете от сирените!

Да преминават полицейски коли, линейки, депутатски автомобили, пожарни е нещо абсолютно нормално в София. Не се шашкайте, просто вижте ситуацията и според нея преценете кой е най-добрия начин да направите път на автомобила. Когато сте в средата на огромен трафик и положението е „ни напред, ни назад“, има моменти, в които наистина няма какво да направите освен да чакате и да не се изнервяте на сирените.

9. „Синята зона“ и „Служебният абонамент“ са две различни неща…

Паркирането в София и намирането на подходящо място е проблем. В пиковете часове дори платените паркинги са препълнени, а паяците дебнат… Най-големият проблем според мен е т. нар. „синя зона“, поради неясните обяснения. Затова ще ви го обясня съвсем просто:

  • Ако пише „служебен абонамент“, не спирайте там. Това означава, че някоя фирма си е платила за техните автомобили и няма да се поколебае да ви вдигне автомобила от там.
  • Ако пише „синя зона“ и денят е неработен, спирайте спокойно и безплатно. Само внимавайте да е правилно и да не пресичате маркировката.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в извънработно време (на повечето места – между 19.00 и 07.00 ч.), спирайте спокойно и безплатно.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в работно време, можете да спрете само до 2 часа, като за всеки час е нужно да платите на служителите, да си вземете талон или пък да пратите SMS с номера си на латиница и с главни букви, напр. „CA 1234 HB“

Ако наблизо има мол, голям търговски център, магазин или пък паркинг на голям жилищен блок, възползвайте се!

10. Запазете пълно спокойствие и пълен резервоар!

Неведнъж съм виждал хора, на които им свършва горивото, защото са били на минимума и след един час в трафика бензинът просто свършва! Затова – заредете резервоара. Заредете се и с много търпение и толерантност, давайте път на шофьорите и пешеходците и… успех!

Sony Ericsson C905i

Повече от половин година личният ми телефон е именно Sony Ericsson C905i… Много го исках, подарък ми е от Биляна. Закупен е от официален магазин на Mtel, даже вече мина веднъж през сервиза им…

Ето и едно кратко ревю:

Дизайн: принципно обичам здрави мъжки телефони, което би следвало да означава моноблок. Слайдерът беше компромис заради функциите, но като цяло дизайнът ми допада. Черното покритие е висококачествена гумирана пластмаса, приятна на допир, дисплеят е голям, металните елементи отстрани придават стил и внушават здравина. В обобщение, дизайнът е страшно семпъл, но аз си падам по такъв. Лична оценка: 4/5

Здравина: няма как да го тествам екстремно, но съм го изтървал случайно на няколко пъти, черната пластмаса е устойчива, но подвижните капаци, страничните лайсни и въобще цялата метална част се криви лесно; емблемата под дисплея (с надпис Cyber-shot) се отлепи, слайдер-механизмът е направен сравнително добре. Капакът зад батерията (както и на предишния ми телефон) след известно ползване пада дори при съвсем леко приплъзване, например вадене от джоб на тесни дънки. Наложи се вече да го разходя до сервиза и заради прекъснат високоговорител на слушалката. Лична оценка: 2/5

Набор от функции: Телефонът има наистина много функции: Bluetooth, Wi-Fi, 3G, gps, фото- и видео-камера, Java, Email, FM radio, MP3 и видео-плейър, органайзър, календар… става и за обаждания. Накратко, има всичко, от което имам нужда като набор от функционалности. Лична оценка: 5/5

Фотоапарат/Камера: С 8.1 мегапиксела и стабилизация, това е телефонът, който прави най-добри снимки от всички, които съм виждал. Органайзерът на снимките е добър, всяка може да се изпраща лесно като MMS и през Bluetooth(липсва ми само attach-ване към email). Лична оценка: 5/5

Wi-Fi: Това е функционалността, която ми е най-необходима и от която съм ужасно недоволен. Има я, но обхватът е 3-4 пъти по-слаб от този на повечето лаптопи, дори когато не е в режим на пестене на енергия. Често връзката прекъсва (ако си сложиш ръката на самата антена, например). Понякога софтуерът се скапва и не те свързва, оправя се само с изваждане и повторно поставяне на батерията. Лична оценка: 1/5

GPS: Няма БГ карта, което като цяло прави функционалността почти безсмислена. Има възможност за записване на трак и от това разбрах, че отчита доста точно (сравнимо с Garmin-а). Накратко, навигацията се прави от софтуера, а тук практически няма такъв, така че ми е почти безполезен. Лична оценка: 2/5

Радио/MP3 плейър: Работят! Радиото обаче иска слушалки, които не е удобно да разнасяш навсякъде с теб.

Bluetooth и синхронизация: Няма проблеми при синхронизация с handsfree. С други телефони и с лаптоп не беше толкова лесно, но след 30 минути мъчение, няма грижи. Интеграцията с Outlook беше успешна от „раз“. Софтуерът за бекъп и ъпдейт на Sony Ericsson не струва, между другото. Оценка: 3/5

Стабилност на софтуера: Ужасна! Понякога телефонът забива, не може да се сафиряса когато играете игричка и ви се обадят (например), забравя интернет-настройките, но най-страшното е, че при някои „забивания“ изтри напълно инсталираните Java-приложения. Още по-страшното е, че затри калкулатора и органайзера. Целият QA екип, тествал този телефон трябва да бъде уволнен и бичуван! Лична оценка: 1/5 (в случай, че няма по-ниска)

Издръжливост на батерията: Уви, много малка. Два дни при изключени всички функционалности и около 12 часа stand-by при малко по-лош обхват, включен Bluetooth и Wi-Fi. Телефонът стои почти нон-стоп на зарядното, което никак не ме кефи. Лична оценка: 1/5

Клавиатура: удобни клавиши, емайлът им не се олющи за 6 месеца, няма индикации за износване, пренатоварване или каквито и да било други проблеми. Малко трудно се нацелват отделните цифри на един ред, но се свиква. Лична оценка: 4/5

Цялостно мнение: Има много функционалности, но не всички са изправни и не всички вършат работа в България. Фотоапаратът е чудесен, но софтуерът на телефона е повече от ужасен. Вади добър звук и картина, но батерията държи малко, компонентите не са много здрави и не вярвам, че този телефон ще ме издържи дълго (или по-скоро аз него).

КРАЙНА ОЦЕНКА: 3/5