$къпи мой Цюрих

Цюрих. Мъж влиза в швейцарска банка, с огромен черен сак, приближава се до касиера и прошепва:
– Нося два милиона долара в брой и искам да ги внеса.
– Господине, няма нужда да шептите – бедността не е нещо срамно в Швейцария.

Не е особено смешен виц, докато не отидеш в Цюрих. Там пък вече съвсем не ти е смешен… Има градска легенда, че името Zürich идва от Zu reich (прекалено богат)… В класацията на UBS за 2018 г. Цюрих е най-скъпият град в света, следван плътно от Женева, Ню Йорк, Осло и Копенхаген. Говорим за хора, които имат 5 CHF (~8,70 лв.) на монета!

Основната забележителност на Цюрих са цените – към началото на 2019 г. хляб в супермаркета струва между 4 и 8 лв., кофичка кисело мляко е около 6 лв., билет за трамвая – 8 лв., а дамска прическа върви в диапазона между 180 и 250 лв. Видяхме и часовник, който струва повече от апартамента ни…

За първи път в туристически сайтове ни препоръчват летището като едно от местата с най-изгодни цени за шопинг (!!!)… В крайна сметка, пазаруването в центъра на Цюрих трудно може да е „на далавера“. Колкото да оцелеете на тези цени – за хапване вижте промоциите в супермаркетите (Coop, Migros), а за дрехи – вериги като H&M и C&A (държат горе-долу същите цени като в останалата част на Европа)…

Защо ви е да ходите в Швейцария изобщо? Е, ние имахме служебен ангажимент в Цюрих, та затова. Но все пак успяхме да си направим една бърза разходка из града и определено първото ни посещение в Швейцария ни хареса. Швейцария е едно скъпо, чисто, спокойно и уредено място. А и знамето си е голям плюс, както и да го погледнеш.

Настаняване

При швейцарските цени, това, което ще изядете на закуска е горе-долу цялото следване в университет в някои страни… Затова – задължително изберете хотел с включена закуска, по възможност в центъра.  Нощувките в такъв хотел започват от 300-350 лв./вечер и бързо могат да достигнат четирицифрена сума. Ние си избрахме Best Western Plus Hotel Zürcherhof (на 5 мин. пеш от гарата и суперцентъра) – малки, компактни стаи (познаваме хора с по-големи хладилници), но пък си има всичко необходимо.

От София до Цюрих

Bulgaria Air имат директен полет до Цюрих горе-долу през ден. Austrian, Swiss и Lufthansa обслужват редовни полети от София до Цюрих с прикачване в Мюнхен или Виена. Опция е и да кацнете в Милано, Меминген, Мюнхен или Франкфурт и от там да хванете влак.



Реклама:

Booking.com

От летището до центъра

Веднъж стигнали, имате поне четири варианта за придвижване от летището до центъра и обратно, като влакът е най-добър (можете да си вземете и карти за 24 часа или повече, но ако сте в центъра, реално всичко е на пешеходно разстояние):

  • Влак – 12 мин., 6.80 CHF
  • Трамвай No. 10 – 36 мин., 6.80 CHF
  • Shuttle автобус – 30-40 мин., 25 CHF
  • Taxi – 15-20 мин., 60-70 CHF

Както сами се досещате, влакът е най-ефективният транспорт. Швейцарците също си обичат железниците, където всичко тръгва и пристига на секундата. Качихме се във влака, електрическите врати се затвориха безшумно, след което влакът потегли толкова тихо, че можеш да чуеш собствените си мисли. 12 минути и 4 секунди по-късно бяхме в центъра на Цюрих.

Забележителности

Центърът и основните забележителности на Цюрих се разглеждат за по-малко от ден, но с музеите, историята и време за спокойно обикаляне, ще ви трябва уикенд, като общо взето маршрутът е такъв:

Още от гарата можете да посетите Швейцарския национален музей (Landesmuseum Zürich) или Музея на дизайна (Museum für Gestaltung), след което (минавайки покрай обсерваторията) да се пуснете по Bahnhofstrasse – главната търговска улица.

Не пропускайте най-скъпия площад в Цюрих – Paradeplatz, но след като се нацъкате, подобно на швейцарски часовник, гледайки скъпите витрини, продължете надолу до кея и Bürkliplatz, откъдето можете да се разходите с корабче из Цюрихското езеро на сравнително добра цена. Ако имате карта за транспорт, възможно е тя да покрива разходката с корабче. Обръщаме внимание, че дори с най-краткия маршрут на корабчето можете да посетите фабриката за шоколад Lindt & Sprüngli, която се намира на предпоследната спирка от круиза. Ние бяхме посещавали тази в Кьолн, така че пропуснахме.

След като се върнете обратно на Bürkliplatz, където често има фермерски пазари, можете да тръгнете на север, покрай реката. От западната страна ще видите първо обществените бани, които съществуват още от римски времена. След женската баня е църквата Fraumunster, чиято история започва още от 853 г., а през вековете църквата е достроявана и реформирана, като вътре ще откриете интересни орган, стъклопис и крипта (вход: 5 CHF). Следващата интересна сграда е църквата St. Peter, построена върху някогашния римски храм на Юпитер. Това е най-голямата часовникова кула по размер на циферблата в Европа – 8.7 m диаметър (за сравнение, Биг Бен е с диаметър 7 m).

С малко катерене, точно до църквата „Св. Петър“ ще се озовете на Lindenhof, площадка върху хълм в сърцето на града. Това е най-старата част на Цюрих, където в древността римляните построяват митница и така възниква селището Турицум (първото име на Цюрих). На площада днес има 90 липи, под чиито сенки гражданите и посетителите на Цюрих прекарват свободното си време през слънчевите и топли дни, а децата се радват на голямата детска площадка. Останете за известно време тук и се насладете на прекрасната гледка към реката:

От Линденхоф, спускайки се към реката, ще излезете край хотел Storchen, с красива щъркелова статуя на един от ъглите. Джон Ървинг увековечава хотела в романите си “Вдовица за една година” и “Синът на цирка”…  Ако сте готови да дадете над 1000 лв. за нощувка, можете да си направите резервация и тук. От тази страна на реката са и градската управа, женската баня и десетки магазини.

И ако западния бряг на р. Лимат е по-скоро обсипан с магазини и подходящ за шопинг, на източния са ресторантите и местенцата за купон. Точно край брега е „плаващата“ църква Wasserkirche, огромната катедрала Grossmunster („Голямата катедрала“), чието строителство отнема над 100 години, а двете ѝ кули достигат височина 62 метра. Там са и кметството (Rathaus), техническият университет, църквата Predigerkirche, библиотеката, операта и китайската градина. И ако това не ви стигне, в града са още и зоопаркът, музеят на FIFA, ботаническата градина и върхът Уетлинберг, от който се вижда цялата околност.

В заключение

Всяко кътче тук е забележителност, с богата история, но и с типичната за швейцарците дискретност и старомодност. В града официално се говорят четири езика, а името му също толкова официално се изписва по шест различни начина: Zurich (френски и английски), Zurigo (италиански), Turitg (романски), Zürich (немски), Zuerich (пак немски, ако нямате умлаут) и Züri (швейцарски немски)… И въпреки, че е пълен с толкова много хора, поне на пръв поглед се спогаждат чудесно. Или по-скоро не си обръщат никакво внимание, не можем да определим точно това тотално безразличие. Автопаркът в Цюрих е един от най-впечатляващите, но никой не парадира с автомобила си за 200 000, или с часовника си за 100 000, или раницата си за 1 000… Тук никой не се интересува какво става в съседното жилище и уважава пространстовто на другия – може би и заради това швейцарците са едни от най-щастливите хора на света. А може би защото имат най-много референдуми, навсякъде е чисто, хапват си страхотно сирене и кашкавал, а и стотици видове шоколад… Лош швейцарски шоколад няма, хора!

Швейцарците определено знаят и как да пазят и съхраняват – не само що се отнася до културни ценности (препоръчваме ви да посетите Швейцарския национален музей), но и особено когато говорим за природни блага… Бърз пример: в града има над 1200 фонтана с питейна вода, Цюрих е разположен сред река и езеро, не е като да нямат вода (както бе в Дубай например). Но въпреки това когато пуснеш казанчето на тоалетната, се разнася воня на канал – швейцарците просто използват отходни води за това, вместо да хабят чиста…

И макар че някои улични лампи са сякаш направени от злато, швейцарците всъщност са изключително пестеливи – главната улица с лъскави магазини дори няма плочки, а е покрита с най-обикновен асфалт… Чудесните кафенета стоят напълно празни през 95% от времето – туристите се спират от цените, а за местните сякаш е непривично и недискретно да се наслаждават на чаша кафе близо до площада. Чисто, старомодно, тихо и прекалено спокойно – някак скучно, без грам живец и глъчка, типични за големите градове. Трамваите минават тихо и сякаш за момент ти се приисква да изскърцат по релсите. Или някой минувач да се провикне. Или поне някоя чайка да изкряка, че нещо не е наред и я дразни. Но не – тук дори чайките са тихи, щастливи и дискретни…

Интересен град е Цюрих. Прилича на скъпо швейцарско ножче – стои кротко в джоба ти, но ти вдъхва спокойствие и сигурност. Старомодно е, но ти напомня за огромно разнообразие. И знаеш, че можеш да откриеш всичко, което ти е необходимо, стига да бръкнеш по-дълбоко в джоба си…



Реклама:

Booking.com