24 незабравими часа в Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! 🙂

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…



Реклама:

Booking.com

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…



Реклама:

Booking.com

One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :)

С Биляна имаме любим сериал – One Tree Hill. И любима група – Ajabez.

Ако сте добре запознати и с двете, значи сте като нас.

Ако сте чували Аявис, но не знаете за One Tree Hill, гледайте сериала и съм почти сигурен, че след първите 3-4 серии ще се зарибите.

Ако сте чували или виждали само сериала, сигурен съм, че музиката на Аявис ще ви грабне и ще ви докосне по онзи специфичен начин.

Ако пък не знаете нито за едното от двете, позволете ми да ви разкажа накратко.

One Tree Hill е тийнейджърски сериал от САЩ, в който се разказва за историята на двама братя и взаимотношенията им с приятели, гаджета, родители, проблемите им… Сериалът е пълен с музика, баскетбол, постоянна динамика и обрати.

Аявис е българска група, чието име произхожда от А-Явис, като обратното на библейския герой Явис (обратното на скръб и нещастие). Музиката и поведението им доста се различава от това на много изпълнители: ако отидете на техен концерт, определено ще се почувствате уютно, ще се радвате на лъчезарните младежи и ще се наслаждавате на умелото преплитане на стилове…

Дотук – няма много общо, нали?

Но в момента, в който влязохме в Sofia Live Club и видяхме китарите на сцената се почувствахме точно като в популярното заведение от „Трий Хил“. И изведнъж приликите станаха много. И ще ви покажа визуално поне пет.

Прилика 1. Героите в One Tree Hill са група готини, талантливи младежи. Ajabez – също.

Прилика 2. Действието в One Tree Hill започва от местната гимназия в Три Хил.

Аявис започват като училищна група в 21 СОУ „Хр. Ботев“, гр. София.

Прилика 3. Пейтън (една от главните героини) събира средства и създава аудио албум, наречен „Friends with benefits“, като част от приходите се даряват за борба срещу рака на гърдата.

Аявис създават първия си албум със средства на приятели (очаква се албумът да излезе тази година) и е наречен „Made by Friends“. Групата активно се занимава с подпомагането на хората от Уганда, Африка и с проблемите на младежите в големите градове, като част от приходите ще бъдат дарени за тази кауза.

Прилика 4. Заведението в Три Хил се казва „Трик“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш изпълнението на Гавин Дегроу „I don’t wanna be“, няма как да не се изкефиш.

Заведението, в коетo Аявис пяха се казва „София Лайф Клуб“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш Мишо да започне с „Hello, how are you, my name is Stranger…“ няма как да  не настръхнеш.

Прилика 5. И в One Tree Hill, и в музиката на Аявис се преплитат хип-хоп, рок, реге и какви ли още не стилове. Във всеки епизод на Три Хил има надъхващи цитати, казани най-често от главния герой Лукас. На всеки концерт на Аявис фронтменът Мишо казва неща, които те докосват по дълбок и неповторим начин…

Да… и Три Хил, и Аявис ме докосват по един особен, приятен и невидим начин.

И сериалът, и бендът успяват да вдъхнат кураж и надежда на младежите, да ги надъхат в объркания им тийнейджърски живот.

Но приликите май са дотук.

One Tree Hill е направен с много пари, за да се изкарат още повече пари. Аявис (засега) събират средствата за издаване на албума си от приятели и то не с комерсиална цел, а за благотворителност.

Обожавам да слушам отчетливия английски на актьорите, но родното „Дъм-дъм-дъръдъ-дъм“ вече трети ден звучи в главата ми и ме кара да се радвам, че има такава група в България.

Дайте да си го кажем – Три Хил е измислено място. Американците са си създали герои като Лукас и Пейтън, дали са милиони за сценаристи, музиканти, изпълнители, актьори… за да докоснат младежите по онзи невидим начин. Аявис го правят другояче – просто са си те: истински, неподправени, обичащи и даващи музика и надежда!

Искам и аз да им дам нещо… капчица популярност, за да можете и вие да бъдете докоснати от Аявис.

Ще завърша с цитат от One Tree Hill:

Три Хил е само място някъде в света. Може би прилича много на вашия свят. Може би изобщо не прилича. Но, ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас. Някой, който се опитва да открие пътя си. Някой, който се опитва да открие мястото си. Някой, който се опитва да открие себе си. Понякога е по-лесно да се чувстваш сякаш си единствения на този свят, който се бори, който е обезсърчен, недоволен или едва свързва двата края. Това чувство е лъжа. Но ако поспреш, ако намериш кураж да се бориш всеки следващ ден, някой или нещо ще те намери и ще оправи всичко. Защото на всички ни е необходима помощ понякога. Някой да ни помогне да чуем музиката в света, да ни напомни, че нещата няма винаги да са такива. Този някой е някъде там. И този някой ще ви открие…

Фестивалът Merce’09 в Барселона

Всяка година в края на септември хората от Барселона провеждат най-големия уличен фестивал – La Merce. По чиста случайност се озовахме точно в Барселона, точно в края на септември и успяхме да се насладим на много изяви по улиците на каталунската столица (дегустацията на вино и кава, стотици концерти, представления и… четете по-надолу). Фестивалът продължава около 5 дни и се провежда от 1902 г. насам. Той е едно символично каталунско „довиждане“ към отминалото лято и се провежда в чест на Mare de Deu de la Merce, светецът-патрон на Барселона. Ето и „Топ 5“ на събитията, които видяхме с очите си:

Кастелиерите

Castelliers

Барселонските кастелиери (приблизителен превод: създатели на замъци) вече 40 години поддържат традицията да се строят „замъци от хора“. Изглежда лесно отстрани, но се иска много работа в екип, усилени тренировки и невероятна концентрация. Барселонските кастелиери са достигали рекордните 9 етажа! Задължително ги посетете, докато сте в Барселона. Тренират близо до метростанция Clot от февруари до ноември. Тренировките са:

  • Вторник, от 19:30 ч.
  • Четвъртък, от 19:30 ч.
  • Събота, от 19:00 ч.

Кастелиерите имат няколко важни представления, като най-голямото е в най-близката до 24 септември неделя, пред сградата на общината (Placa de Jaume). Повече за кастелиерите и техните изяви може да научите тук.

Парадът на гигантите

Giants

Парадът на гигантите (Gigantes) е традиционно семейно събитие, което се провежда в Барселона по време на La Merce. Огромни статуи между 3 и 5 метра „тръгват“ по улиците под звуците на типичните за Испания акустични инструменти. Често са съпровождани от цели групи танцьори и музиканти. Статуите са на крале, кралици, зверове, известни личности и др.

Светлинни ефекти

LightShow

Сградата на общината се превърна в сцена на невероятно светлинно шоу. Мощни прожектори променяха изцяло вида на общинската сграда, при това синхронизирано с приятна музика…

Фестивал на запалениге зверове

Beasts

Correfoc е традиция, разпространена в цяла Каталуния. Зверовете (наричани от местните „дяволи“) се украсяват със запалени факли и фойерверки, след което отново с музика и танци тръгват по улиците на града, разпръсквайки огън наоколо… Част от хората се включват в символична „борба“ със зверовете и огъня им, преминавайки през образувалата се „огнена улица“.

Магическата заря край фонтана Монтжуик

fountains

Фестивалът завършва пред фонтана Монтжуик („Мontjuic“ означава „планината на съкровищата“), на площад Espanya. Фонтанът е създаден от над 3000 работници и е една от „задължителните“ забележителности в Барселона, съчетаваща вода, светлина и музика по неповторим начин. Повече за фонтана, както и невероятни снимки можете да видите тук, а за да го гледате наживо, трябва да отидете:

  • През лятото (май до септември) – четвъртък, петък, събота и неделя между 21 и 23 ч.
  • През зимата (октомври до април) – петък и събота между 19 и 20:30 ч.

Освен с невероятното шоу на фонтана, закриването на La Merce 2009 завърши с невероятна заря (вие виждали ли сте фойерверки с формата на сърце, маргаритка, планета с пръстен…?), съчетана с музиката, а накрая всички запалиха бенгалски огън, предоставен от община Барселона на всеки от над 80 000-те присъстващи…

И понеже нищо от тези неща не може да се опише с думи, че и със снимки, решихме да ви отведем виртуално за 14 минути сред тълпата в Барселона чрез това видеоклипче:



Реклама:

Booking.com