Случка в трамвай No. 4

Сутрин. Трамвайна спирка. И трамвай, който спира на нея. Тълпата бързо се набутва в превозното средство, само на един мъж с бастун му трябват допълнителни десет секунди, за да се добере до предната врата. Бастунът е бял.
Ватманът вече е изнервен и мърмори под носа си:
– Арееее, веее…
– Извинете – казва мъжът с бастуна – коя трамвайна линия е това?
– ЧЕТВОРКА!!! ТИ СЛЯП ЛИ СИ?!
– Ами да, много се извинявам за което… Благодаря, че ме качихте.

Ватманът затвори вратата на трамвая, затръшна и вратата на кабинката си и подкара трамвая с предупреждаващото „дзън-дзън-дзън-дзън-дзън…“

Два коментара по историята:

1. Като се замисля, дори в по-цивилизованата Западна Европа на повечето места няма лесен начин да се ориентираш кой номер автобус, влак, трамвай пристига, без да попиташ. За пример определено е добрият стар Лондон, още ми звучи в ушите: „This train terminates at Three Bridges, calling at East Croydon, Purley, Redhill, Horley and Gatwick Airport…“

2. За „вежливостта“ на шофьорите в градския транспорт вече съм писал неведнъж

Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

Шампионска лига в Североизточна България (и не само)

„Арсенал“, „Интер“, „Челси“, „Барселона“, „Милан“, „Аякс“… Може би тези имена са ви познати от Западна Европа? Да, ама не… Истинската шампионска лига е в окръжните футболни групи… Най-голямата концентрация на такива футболни грандове е в Североизточна България. Ето няколко:

ФК „Арсенал“, с. Топчии, Разградско
ФК „Аякс“, с. Ореш, Велико Търново
ФК „Барселона“, с. Морава, Велико Търново
ФК „Депортиво“ с. Лесичери, Велико Търново
ФК „Интер“, с. Бъзън, Русенско
ФК „Милан“, с. Миланово, Шуменско
ФК „Рома“ с. Давидово, обл. Търговище
ФК „Челси“, с. Брестовене, Разградско

И, най-култовият от всички отбори в лигата:

ФК „Салманчестър Юнайтед“, с. Салманово, обл. Шумен

Истински „Манчестър“ разбира се не липсва, но е в друга част на България:

ФК „Манчестър“, с. Мирянци, обл. Пазарджик

Подобни отбори има и в останалите части на България, разбира се. Просто концентрацията им не е чак такава…

ФК „Арсенал“, гр. Казанлък
ФК „Аякс“, с. Дивотино, Пернишко
ФК „Любляна“, с. Люблен
ФК „Милан“, с. Полско Пъдарево, обл. Сливен
ФК „Милан“ кв. Коматево, Пловдив
ФК „Риал“, Перник
ФК „Рома“, кв. Дивдядово, Шуменско
ФК „Тотнъм“ с. Черногорово, обл. Пазарджик
ФК „Ювентус“, гр. Лъки, обл. Пловдив
ФК „Ювентус“, с. Малчика, обл. Плевен

Вечното дерби „Интер-Рома“ е пренесено в гр. Ловеч:

ФК „Рома“, кв. Продимчец, гр. Ловеч
ФК „Интер“, кв. Продимчец, гр. Ловеч

Грандовете не се ограничават само до Европа… Можете да видите и клубове с бразилски и американски имена, например:

ФК „Сантос“, с. Долно Белотиници, Монтана
ФК „Чикаго Файър“, с. Тръстеник, Русенско

На практика в Русенско (и особено в с. Тръстеник) си има цяло „чикагско дерби“:

ФК „Локомотив-Чикаго“, гр. Русе
ФК „Атлетик-Чикаго“, гр. Тръстеник, Русенско

Всъщност, кой е казал, че трябва да се ограничаваме само до имена на клубове, а не на автомобилни производители например, както правят в Благоевградско и Силистренско:

ФК „Хонда“ с. Рилци, обл. Благоевград
ФК „Тойота“ с. Срацимир, обл. Силистра

По-голям проблем е, когато отборът ти носи името на спонсора ти… Така се получават имена като:

ФК „Биоелит“, с. Момино, Търговище
ФК „Земеделец-Елит“, с. Козловец, Велико Търново
ФК „Обогатител“, гр. Твърдица
ФК „Скални материали“, с. Басарбово, Русенско
ФК „Млечен рай“, гр. Враца
ФК „Мултифрут“ с. Яребица, обл. Силистра

Най-култовото име на отбор за всички времена в тази категория обаче си остава

ФК „Завод за картонено-мукавени опаковки“, с. Бараково, Благоевградско

Пред него бледнеят дори и световноизвестни разрушителни отбори като

ФК „Терминатор“ с. Голец, Ловешко
ФК „Бомба“ с. Светля, Пернишко
ФК „Шопски отряд“ с. Петърч, Софийско
ФК „Паламара“, с. Венец, Шуменско
ФК „Торнадо-Риболовец“, с. Безден, Софийско

В отговор на последния отбор и на популярния „Левски-Спартак“ е създаден и още един култов тим, състоящ се от две думи:

ФК „Космос-Водопад“, с. Червена могила, Пернишко

Популярното „Динамо“ се вижда все по-рядко в имената на отборите, но пък то има достойна алтернатива в лицето на

ФК „Електромотор“ с. Сеячи, обл. Търговище

Страстта към червения цвят също не е за пренебрегване:

ФК „Червен домат“ с. Левка, обл. Хасково
ФК „Червен калцун“ с. Михалци, обл. Велико Търново
ФК „Червен трактор“, с. Бинкос, обл. Сливен

Срещат се и достойни представители на студентската общност:

ФК „Дунавски студент“, гр. Свищов

Но, както се казва, какво са студентите без студентките… Ето няколко имена, които звучат добре за много неща, но не и за име на футболен отбор:

ФК „Мелиса“, с. Подайва, Разградско
ФК „Русалка“, гр. Русе
ФК „Дева“, с. Мало Конаре, обл. Пазарджик
ФК „Цветелина“, гр. Видин
ФК „Шехерезада“ с. Згориград, обл. Враца

Но не само homo sapiens е обект на именуването на тези невероятни, легендарни отбори. От край време други животински видове също вдъхновяват футболната ни общественост:

ФК „Гарга“, с. Любеново, обл. Плевен
ФК „Гъските“, гр. Джебел
ФК „Див котак“, с. Търнава, обл. Враца
ФК „Див пръч“, с. Камена, обл. Благоевград
ФК „Дива свиня“, с. Цонево, обл. Варна
ФК „Макак“, с. Макак, Шуменско
ФК „Пантера“, с. Калояновец
ФК „Червен петел“, с. Долно Линево, обл. Монтана

Едно не ми е ясно, затова го оставих и за финал. Защо отборът на с. Гълъбник се нарича така:

ФК „Свраките“, с. Гълъбник, Пернишко

И как ще се противопоставят „Свраките“ на

ФК „Игълс“, с. Братаница, обл. Пазарджик

когато влязат в професионалните групи на България някой ден? Но, както е казал поетът, „и да паднем, и да бием, пак ще се напием“. Това е мотото и на тези два клуба:

ФК „Джибри“, с. Винарово, обл. Стара Загора
ФК „Трифон Зарезан“, с. Димча, обл. Велико Търново

Последните три отбора в славния списък оставям без коментар:

ФК „Селяк“, с. Стубел, Монтана
ФК „Селска мъка“, с. Враняк, обл. Враца
ФК „Развей прах“, с. Мусачево (Розова долина), обл. Стара Загора