Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.



Реклама:

Booking.com

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!



Реклама:

Booking.com

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“

Москва: Колекция от долнопробни факти

Москва: колекция от долнопробни факти

Винаги съм искал да посетя Русия и винаги съм знаел, че някой ден ще се случи. Редовните читатели на блога ни знаят, че съм почитател на руската музика (и особено на руската групи Любэ и украинската 5nizza), руската салата, руската водка, руските мъдрости, руските сериали като „Спецназ“ и „Бригада“, руските анимационни филмчета и руските детски песнички, руските електронни игри (сещам се за онази с яйцата), руските прожекционни апарати, с които прожектирахме приказки на стената, както и десетки други руски неща, за които накратко може да се каже – все някога трябваше да отида в Русия… А след като бях поканен на една конференция за разработка на софтуер в Москва, нещата постепенно се превърнаха във факт.

Дълго време се чудех как да озаглавя тази публикация. Накрая реших да взаимствам заглавие от великия Михаил Булгаков, което като че ли пасна на впечатленията ми от Москва много точно – в продължение на близо пет дни се изумявах, впечатлявах, учудвах, втрещявах, оглупях, поумнях, казах си „колко по-добре са от нас“ и „колко сме по-добре от тях“…

Всяка отделна част от разказа ми ще започва с цитат от популярна руска песен. Може да си пускате музикален фон за настроение…

Преди да замина

petolachka

Отчего так в России березы шумят?
Отчего белоствольные всё понимают?
У дорог прислонившись по ветру стоят,
И листву так печально кидают.
От какво тъй в Русия брезите шумят?
Белостволните как сякаш всичко разбират?
Наклонени от вятър край пътя стоят
и печално листата им падат.
из Любэ – Березы

Има хора, които обожават Русия. Говорете им за величието на руската империя, за руския боен дух, за Първата световна война, Втората световна война, за Москва, за Санкт Петербург, за Сибир, за Кавказ, за водка, пелмени и Альоша… и тези хора най-вероятно ще се разтопят от умиление. Те недолюбват Западна Европа и смятат, че членството на България в ЕС е било предателство, а ние от ден на ден ставаме все по-кухи и арогантни към майка Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв. Има и едни други хора, които не искат да чуят за Русия. За тях Русия е равно на комунизъм, мафия, милиционерщина и ненужно пролята кръв. Говорят за „руско робство“, за ненужното руско военно присъствие, за това, че Русия „извива ръце“ и че всички руснаци са шумни, нагли, невъзпитани, ужасно надменни, с характерното за тях имперско самочувствие… Лично аз не съм нито от едните, нито от другите. Обичам и уважавам руската култура и история, но съм далеч от мисълта, че България е 16-тата република на СССР… Харесвам руската музика, някои техни филми и някои техни ястия. Но „BMW“ винаги е била по-добра кола от „Лада“, тосканският хляб ми е по-вкусен от руския черен хляб, американските филми са ми по-интересни от повечето руски… Накратко, някъде по средата съм. И написах всичко това, за да не ми се сърдят читатели от първия или втория тип, когато пиша нещо „за“ или „против“ Русия – знам, че отношенията ни са сложни и никой никога не е безразличен към това. Та – да се върна на историята.

Като човек, израснал след перестройката, още с процедурата по кандидатстване за виза осъзнах, че руснаците явно обожават бюрокрацията и бланките… за щяло и не щяло. За издаването на виза ми трябваше паспорт, покана, специален туристически ваучер от хотел, чиято резервация минава задължително през туристическа агенция, както и онлайн заявление, което се принтира и заедно с офлайн снимка се дава във визов център, от който пък десет дни и 120 лв. по-късно получавате заветната виза… евентуално, ако успеете да обясните на другарката във визовия център какво е „Конференция ПО“ (ПО било съкращение от „програ́ммного обеспе́чения“), като визата се издава за точно определения период, така че трябва да се съобрази и с полетите…

Излетях и кацам!

sofia-airport

Снова в путь дорогу небо зовет
Сердце в груди скрипкой поет
И гуляют по бульварам столиц
Песни моей любви без границ
Пак към небето пътят нов ме зове,
пее в гърдите моето сърце
по булевардите столични върви,
песента на любовта ми не знае граници.
из Александр Рыбак – Небеса Европы

„Аерофлот“ са пичове и за около три часа ме закараха от София до Москва (Шереметьево), минавайки покрай Украйна заради създалата се политическа ситуация… С „Bulgaria Air“ на връщане си минахме над Украйна за около час по-малко. Яките проверки и митнически процедури започват още с кацането и след като се уверят, че имате всички бумаги по-горе, не пренасяте нищо забранено и изглеждате благонадежден (което е трудно да се постигне с паспортната ми снимка, между другото), ви пускат.

Migration_card-1

Естествено, получавате миграционна карта, която трябва да представите, за да знаят братушките, че посещавайки столицата не сте скитали по улиците. Ако оставате по-дълго, необходимо е да представите и допълнително потвърждение, но да не навлизаме в детайли – и без това са много. Ще кажа само, че на излизане от Русия проверките за сигурност бяха пет, а печатите на бордната карта от всяка проверка са впечатляващо количество…

В Русия съм, в Русия съм…

Слышу голос из Прекрасного Далека
Он зовет меня в чудесные края
Слышу голос голос спрашивает строго
А сегодня что для завтра сделал я
Прекрасное Далеко
Не будь ко мне жестоко
Не будь ко мне жестоко
Жестоко не будь
От чистого истока
В Прекрасное Далеко
В Прекрасное Далеко
Я начинаю путь
Чувам глас от бъдещето ми далечно
към чудесен край зове сега той мен,
Чувам глас, а пък гласът ме пита строго:
„Какво направи днес за утрешния ден?“
О, бъдеще далечно,
бъди към мен човечно,
бъди към мен човечно,
жестоко не бъди!
От изворчето бистро
към бъдещето чисто,
към бъдеще прекрасно
започва моят път…
из Гостья Из Будущего – Прекрасное Далеко

И така – в Русия съм. Разговорите към България са на „скромната цена“ 6,99 лв. за минута. За сметка на това, в Русия безплатно Wi-Fi има навсякъде и още от летището виждам будка на МегаФон, един от руските мобилни оператори:

– Извинете, предплатени карти имате ли? – питам.
– Момче, в Русия всичко е предплатено!

И така, взимам си карта на МегаФон, с която за около 8 лв. получавам руски номер и повече интернет, отколкото мога да изговоря. Да живеят Skype и Viber!

Sheremetyevo

Най-бързият начин да стигнете до центъра от летище „Шереметьево“ е Аэроэкспресс – влакче-совалка, което срещу 420 рубли, които към момента са под 12 лв. (при покупка онлайн, на място е +50 рубли), ще ви остави точно на Белорусский вокзал, откъдето пък чрез метрото имате връзка до цяла Москва (единично пътуване с метро е 50 RUB или 1,39 лв.). Впечатляващо е, че можете да си купите билет онлайн и да ползвате влакчето с баркод от мобилния си телефон, а ако имате безконтактна кредитна карта, просто директно я допирате до турникета!

Ако сте фенове на Uber като мен, можете да си организирате Uber-трансфер до посочен от вас адрес, като цената от Шереметьево до Москва е фиксирана на 1000 RUB (28 лв.). Там услугата не е забранена, а при двама или повече пътуващи души даже излиза по-евтин от обществения транспорт. Ако пък нямате Uber, регистрирайте се с промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. (както и аз).

Първият вариант (Аэроэкспресс) беше пробван на отиване, вторият (Uber) – на връщане и като цяло и от двата нямам причини да се оплаквам.

Първи впечатленияsoccer

Затихает Москва стали синими дали
Ярче блещут кремлёвских рубинов лучи
День прошёл скоро ночь, вы наверно устали
Дорогие мои москвичи
Пак затихва Москва цяла в синя стомана
и в лъчи от рубини Кремъл блести.
Не е ден, а е нощ, мили ми московчани
и навярно уморени сте вий.
из Дорогие мои москвичи

Пристигам в центъра на Москва и изскачам на повърхността, хващайки едно от стълбищата на свързаните станции Охотный ряд – Площадь революции – Театральная. Виждам огромно табло с рекламата на Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г., което ми показва, че остават още 966 дни до събитието…

BolshoiTeatr

Едва 16 ч. следобед е, а вече започва да се мръква. В 17 ч. вече е нощ, а температурата пада до -10 градуса. Хотелът ми е близо до Большой театр и ЦУМ, но само за да мина покрай тези две сгради си отнема 10 минути…

Да, градът е голям. Много голям. И дава впечатление за още по-голям, отколкото е в действителност, заради внушителните си сгради… Всъщност най-добрият начин да си представиш нещо непознато е да го сравниш с нещо познато:

moscow-sofiaИ така, макар руската столица да е едва два пъти по-голяма от София по площ, по население само в границите на града се събират две Българии. Още по-драматична става разликата, ако включим областите около двете столици, добавяйки съответно Подмосковието (за Москва) и София-област плюс Пернишка област (за София). Москва, заедно с Подмосковието (за руснаците 300 км са си „рядом“) вече прави население колкото три Българии!

moscow-cars

Размерът има значение. Личи си не само по сградите, но и по автомобилите, заедно с олигархията, която буквално се усеща във въздуха. Черният джиБ е превърнат в култ тук и автопаркът няма как да не ви впечатли. Неправилното паркиране понякога е в две, та и в три редици, което не е чак такъв проблем по огромните московски булеварди, като тук не се хабят много-много да пускат аварийките, не се свенят да издрифтят демонстративно SLK-то пред непукистичния поглед на местните полицаи, както и да запушат пешеходната пътека с возилото си… Накратко, дисциплината на българските шофьори в сравнение с руските като пропорция е същата като тази на немските в сравнение с българските.

moscow-cars2

Хвърлям куфара в хотела и решавам да си взема един бърз душ. Влизам в банята и откривам, че от единия кран тече вряло гореща вода, а от другия – също! Момичето от рецепция каза, че на другия ден нещата ще са наред, така че излизам. Но през следващите дни доста пъти направих паралел с двата крана, от които тече вряла вода – Русия има огромен ресурс, но много често той се използва по изключително неоптимален начин.

Следваща констатация – Кирилица из нот дед!

cyrillic

На почти всички места в Москва надписите са на кирилица. И, трябва да призная, харесва ми! Човек не трябва да бяга от славянските си корени, нали?

manejnaq

Минавам отново през Манежная площадь и статуята на маршал Георги Жуков, най-изявеният съветски военачалник през Втората световна война, станал известен с фразата „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал да хвърля войските в безсмислени челни атаки, давайки многобройни жертви. За CV-то на Жуков: той погубва 6 механизирани корпуса, 1 гвардейски кавалерийски корпус, 2 въздушнодесантни корпуса, 10 пехотни и 3 гвардейски танкови армии… ама кой ти ги брои?

ox-r

Ако и вие минавате оттук и имате време за шопинг, боднете се под земята, в Търговски център „Охотный Ряд“, който представлява немалък мол под земята…

Червеният площад

Москва златоглавая,
Звон колоколов,
Царь-пушка державная,
Аромат пирогов.
Москва златоглава,
с камбанен звън,
държавния Цар Топ
и мирис на пирожки.
из Надежда Бабкина – Москва Златоглавая

Поредно впечатление от Москва, докато се насочвах към Кремъл – много полицаи и частни охранители в паркираните автомобили, както и пред всеки магазин, ресторант, метро-станция и, разбира се, Червения площад. Това, което не очаквах, бе поредна „летищна“ проверка със скенери, за да вляза на площада.

kremlin-vhod

Да видим – първа проверка при слизане от самолета, втора – при влизане в Русия, трета – при качване на гарата, четвърта – при прехвърляне от гарата на метростанцията, пета – за да отида на Червения площад… Започват да ми идват малко в повече, но имайки предвид външната политика на руснаците, донякъде ми се струва оправдано.

А и в колко града ви се е случвало да ви проверят, просто за да отидете до централния площад? Съветът ми към вас, ако се подвизавате в Москва: не носете раница или друг багаж. Ще ви спират, ще ви проверяват, ще ви пъхат раницата в специални камери, чакайки около две минути да избухне… спестете си го.

redsquare

Червеният площад е най-централният и най-стар площад в Москва, представляващ правоъгълник с размери 330 на 70 метра. Още през Средновековието тук са се провеждали пищни тържества и масови екзекуции, като постепенно мястото се превръща в търговско средище, а днес (като всеки градски площад) се използва предимно за паради и концерти. Площадът е буквално заобиколен от култови сгради и съоръжения.

gum

По източната дълга страна на площада се простира ГУМ (Государственный универсальный магазин), като магазинът бил издигнат след големия пожар през 1812 г. от Джакомо Кваренги, по искане на Екатерина II. За времето си стъкленият покрив в магазина е бил уникална конструкция в Русия, въпреки че (както забелязвате) силно наподобява дизайнът на повечето ж.п. гари в Западна Европа. Още по време на Руската революция (1917 г.) в ГУМ вече има над 1200 магазина.

gum-inside

След революцията, ГУМ се национализира и по-късно Сталин дори го използва като офис на комитета. Още нещо интересно – втората съпруга на Сталин (Надежда) е намерена мъртва с пистолет в ръката (при това в лявата, при условие, че изстрелът е бил произведен отдясно на черепа). Официална причина за смъртта ѝ – апендицит… Добре дошли в Русия! Та… по незнайни причини тялото на Надежда било изложено в ГУМ за няколко години. През 1953 г. ГУМ отново отваря като един от малкото заредени магазини и опашките обхващали не само магазина, но и целия Червен площад.

lenin-mavzolei

Колкото до Сталин, той е лежал в Мавзолея на Ленин (сградата срещу ГУМ) до 1961 г., след което е погребан. А пък колкото до Ленин, той и до ден днешен си е там, в грозната сграда, построена само за 6 дни (познато?) и изглеждаща така, сякаш е проектирана за около 6 минути… Ако все пак много искате да видите трупа в центъра на Москва, можете да го направите всеки вторник, сряда, четвъртък и събота от 10 до 13 часа.

ist-muzei

Нататък – по дългата страна на площада зад Мавзолея има крепостна стена между две от големите отбранителни кули на Кремъл – Никольская и Спасская. По късата страна на Кремъл, в близост до Никольская е Националният исторически музей на Москва и Казанската катедрала.

kreml

В близост до Спасская се намира символът на Москва – съборът Покров Богородичен, известен като Храм „Василий Блажени“.

moscow-cathedral

Не знам как по времето на Иван Грозни може да се създаде нещо толкова красиво, но историята на храма започва именно през 1555-1561 г.

sobor-pokrov

Храмът се състои от осем параклиса, всеки с купол в различни шарки, разположени около издигащата се в средата църква, така че куполите да станат девет. Камбанарията е построена през 1670 г. и е висока 65 метра. Храмът е отворен за туристи и има статут на музей.

peter-moscow-cathedral

Можете да влезете и вътре в самия Кремъл. За разлика от Путин, който си направи хеликоптерна площадка, за да се придвижва безпроблемно, вие ще трябва да заобиколите и да влезете откъм Александровский сад. Купете си билетите онлайн, за да спестите време и си предвидете поне половин ден (най-добре сутрин при отваряне на музеите), за да разгледате. Какво ще видите вътре? Площад Соборная с уникалния архитектурен комплекс от църкви, Оружейная палата (музей-съкровищница с най-различни оръжия и скъпоценности, като особено силно препоръчвам прочутия Алмазный фонд), златни и сребърни изделия, Царь-пушка (артилерийски топ, изстрелващ двутонни гюлета) и Царь-колокол (най-голямата камбана в света), както и експозиция, посветена на Борис Годунов, вдъхновил Пушкин и едноименната опера на Мусогорски.

Хапване и пийване

hlqb

Мы отложим в сторонку дела,
И давай с тобой напропалую
Окунемся, была не была,
В ресторанную жизнь удалую.
Ты меня пригласи в ресторан.
Я одену все лучшее сразу.
И веселые песни цыган для
меня зазвучат по заказу.
Да отложим работата настрани
и със теб да отидем безумни
и да става каквото ще става
в ресторантски живот щом се втурнем.
Покани ме ти в ресторанта
ще си сложа най-красивите дрехи
и най-весели цигански песни
ще звучат в моя чест като ехо.
из Лариса Долина – В ресторане

Още преди да тръгна, бях предупреден, че Москва е един от най-скъпите градове в света. Нищо подобно – принципно е сравним с всеки по-голям град в Западна Европа, а с падането на рублата си е направо евтин и може да се сравнява дори със София. Ето няколко примера от ежедневието:

  • Литър прясно мляко в магазина – 67 RUB (1,87 лв.)
  • Закуска (пирожка) в подлеза на метрото – 85 RUB (2,37 лв.)
  • Малка минерална вода 0,5 литра, отново в подлеза – 80 RUB (2,23 лв.)
  • Apple iPhone 6S 16GB – 56989 RUB (1588 лв.)
  • Вечеря в ресторант за двама души – 3500 RUB (97.53 лв.)
  • Салата „Цезар“ в ресторант – 700 RUB (19.50 лв.)
  • Малка бира в ресторант (между другото, търсете я в раздел „Безалкохолни напитки“) – 250 RUB (6,96 лв.)
  • Lego Friends 41086 – 605 RUB (18 лв.)
  • Билет за метрото – 50 RUB (1,39 лв.)
  • Мъжко подстригване от стилист в мол – 500 RUB (13,92 лв.)

Както виждате и от цветовете (с червено съм отбелязал по-скъпите неща, а със зелено – по-евтините), най-общо цените на услугите и стоките в магазините са същите, че и по-евтини (особено валидно за Lego). Надценките в подлезите са по-високи, но най-страшно е в ресторантите (и все пак препоръчвам да си вземете бира, защото там е по-евтина от минералната вода).

garderob

Цените в руските ресторанти са наистина високи, а след като се поразходите добре, неминуемо ще огладнеете. Ето още няколко неща, които да имате предвид.

  1. В повечето ресторанти и кафенета хората влизат официално или поне smart casual облечени. Имайте предвид, че ще изглеждате странно по дънки и тениска.
  2. Логично за руските студове, всяко заведение има рецепция с гардероб и хостеса, която да ви настани.
  3. Нямате проблеми да плащате с кредитна карта почти навсякъде. Бакшишът е като при нас и за предпочитане се оставя в брой.

restorant

Силно препоръчвам да пробвате руската национална кухня. Въпреки че не ми е най-любимата, има две руски почти „fast food“ заведения, които предлагат руска кухня на достъпна цена: Теремок и Ёлки-Палки. Ето и списък с руски неща за пробване:

blin

  • Рассольник – Месен бульон, към който се добавя саламура от туршия или кисели краставички (разсол) и самите зеленчуци;
  • Супа „Борш“ – супа с цвекло, зеле и месо;
  • Салата „Оливие“ – това е салатата, която ние наричаме „руска“, не се различава съществено от нашата.
  • Салата „Сельодка под шубой“ – рибна салата с херинга под кожухче от цвекло, картофи, моркови и др. Експлозия от добре подбрани вкусове!
  • Картофи с хайвер – т.нар. jacket potatoes с пълнеж от картофено пюре, лук и червен хайвер
  • Шашлици – освен, че са груби и с много мръвка, не се различават от нашите.
  • Пелмени – варено тесто, обвиващо пълнеж (най-често месо или сладко)
  • Блини – руски палачинки, често сервирани с гарнитура от различни комбинации на хайвер, сметана, сладки круши и мента.
  • Пирожки – руските баби пазят рецептата в тайна и я разкриват само когато станеш внучка на достатъчно голяма възраст, за да ги сготвиш.
  • Лимонада – прави се по стария начин, сироп с газирана вода.
  • Квас – руска национална слабоалкохолна напитка, има вкус на сладка тъмна бира.
  • Боровинкова торта – уникална, хапнах я в кафе „Шоколад“ на Боровицкая площад (къде другаде?).
  • Пломбир – руски сметанов сладолед с френски произход; реших, че се казва така, защото при -10 градуса навън ти падат пломбите, но не е така, а и като ви видят да го хрупате, има шанс да ви помислят за местен. А аз както казва Елза от Замръзналото кралство „владея студа и не се боя“ (холод всегда мне был по душе)…

borovinkovatorta

Нощна разходка из Москва

Не слышны в саду даже шорохи,
Все здесь замерло до утра.
Если б знали вы, как мне дороги
Подмосковные вечера.
Речка движется и не движется,
Вся из лунного серебра.
Песня слышится и не слышится
В эти тихие вечера.
Не се чува в градината даже шумa на листата
всичко е замряло до сутринта,
ако знаехте, колко са ми скъпи
тези подмосковски вечери
Реката хем се движи, хем стои,
цялата обляна от лунното сребро.
Песента хем се чува, хем – не се чува
в тези тихи вечери.
из Подмосковные вечера

Колко е хубаво човек да има приятели по цял свят, които нямат нищо против да го повозят с автомобил и да му покажат красотите на града, в който живеят. А Москва е изключително красива през нощта. Прилича на странна кръстоска между София и Лондон, само дето е много по-студена и всички около вас говорят на руски.

koli-kremlin

Качваме се и откриваме най-важната екстра за всеки автомобил в Русия – подгряването на седалките. Потегляме. Гумите са шумни, защото имат шипове (в България са забранени, но тук всяка втора кола е с такива). Скоро попадаме в сравнително голямо нощно задръстване. Когато два автомобила се ударят тук, пускат аварийките и не мърдат, докато не дойде ДПС, ако ще и да запушват четири ленти, а „катастрофата“ да е леко одраскана броня. А, да, още нещо: ДПС не е това, което най-вероятно си мислите, а Дорожно-патрульная служба, сиреч КАТ.

dps

Ние също бяхме спрени от ДПС и разговорът ни протече горе-долу така:

– Добър вечер.
– Добър вечер.
– Документите за проверка.
– Заповядайте.
– А, защо са от България, а са на руски?
– Не са на руски, а на български.
– Е, защо ползвате нашата азбука?
– (Опааа… Вие ползвате нашата, ама да не влизаме в излишни спорове с полицаи!) Това е нашата азбука – ето, вие нямате буква „ъ“ например…
– Момчета, трябва да направя проверка за бомба в багажника Ви. Имате ли бомба?
– Не.
– Сигурни ли сте, че няма бомба?
– Да.
– Добре, така и ще запиша в протокола. Лека вечер.

hristasp1

Първата ни спирка е съвсем близо до Кремъл и практически на пешеходно разстояние – катедралният храм Христос Спасител. Историята му е изключително интересна и започва от Коледата на 1812 г., в която Александър I започва изграждането на храм в чест на Христос, като символ на благодарността на руснаците към Бога, спасил руския народ от врага. Първоначалният проект бил на самия Александър I, който искал да изгради храма с много масонски символи и на място с нестабилна почва. Слава богу, неговият брат Николай I не бил масон, а практик и оставил работата на професионалистите, като наредил на своя любим архитект Константин Тон да направи катедрала, подобна на Света София в Истанбул (тогава – Константинопол).
Цели 44 години отнело изграждането на църквата, а вътрешната украса и изографисването – още 20-тина. В крайна сметка, храмът отваря врати чак през 1883 г., за да бъде взривен с динамит след Октомврийската революция по лично разпореждане на Сталин през 1931 г. Познайте какво е трябвало да се постави на мястото на църквата:

а) Огромна статуя на Ленин;
б) Огромна сграда в сталинистки стил, наречена „Дворец на Съветите“;
в) Комбинация от двете, като сградата служи за постамент на статуята.

Всъщност верният отговор е в), но това няма значение, защото парите не достигат, река Москва често наводнявала строежа и в крайна сметка – така и така е наводнено, решили да преустроят строежа на обществен басейн, в който другарите плацикали чак до времето на Никита Хрушчов. С вече излишните метални материали пък направили брони за съветските танкове по време на Втората световна война.

hristasp2Едва в края на 1980-те възниква идеята катедралния храм да се възстанови и след края на комунизма, московчани събират средства и възстановяването започва през 1992 г. След множество спорове, протести и обвинения в корупция, храмът е напълно възстановен и отваря врати в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. (руската Коледа е тогава).

hristasp3

Качваме се обратно в колата и потегляме. Скоро разбирам, че доста руснаци закриват номерата си, за да не ги засичат камерите, а полицаите не си дават много зор да ги спират. Дори и това да се случи, подкупите са позната практика сред руснаците, а глобите никой не ги плаща.

merc

Озоваваме се пред масивна сграда в сталинистки стил – бившият хотел „Украйна“, който днес е 5-звездният Radisson Royal Hotel с неговите над 500 стаи, 6 ресторанта в сградата и още няколко плаващи кораб-ресторанти в река Москва, точно пред хотела. Половината външен дълг на България е паркиран отпред.

sgradi

Следваща спирка – МГУ (Моско́вский госуда́рственный университе́т имени М. В. Ломоносова) – както се досещате, огромна масивна сграда, в сталинистки стил. Нарочно слагам сградите една до друга (Radisson отляво, МГУ отдясно), за да откриете 10-те разлики.

gledka

Иначе пред МГУ има много красива панорамна площадка (Воробьёвы го́ры), откриваща романтична гледка към целия град с открояващите се стадион Лужники и новопостроеното московско сити, сред което са трите най-високи сгради в Европа – Vostok Tower (373.7 м), OKO: South Tower (354.1), Mercury City Tower (338.9). Между другото, 8 от 10-те най-високи сгради в Европа са в Москва…

city

Като за малко повече от шест часа в столицата на Русия, толкова впечатления за деня стигат… Отправяме се към хотела, като пътьом се набухваме в още две-три яки задръствания. Докато чакаме, разбирам, че човекът, мислил пътната инфраструктура е бил тотален садист. Какво ще кажете за светофар на 8-лентова „магистрала“? А за отбивка, чийто изход е непосредствено след входа, така че излизащите от магистралата да пречат на влизащите по възможно най-опасен начин? Е, за това говорим.

razhodka

Booking.com

Абе тия защо махат? Оказва се, че не е нужно колата да е такси, за да я спреш: автостопът в града е много популярен. Ако много искат да се возят в твоята кола, а ти се движиш бавно, просто ти лягат на предния капак. Цена на превоза – по договаряне.

most

Лягам си и ви оставям с едно кратко видео от нощна Москва. В случай, че посещавате града, не си лягайте с кокошките, а го разгледайте през нощта – много по-красив и величествен е… Добре, че нощите в Москва са дълги.

Конференцията

Хехе… мислите си, че за това нямам песен? Грешите.

Джава-конференция полезна новичку
И крутому профи, в ракушках старичку
Идут и сраный тестер и девелопмента шеф
Мы повторяем вместе While True
этот Джава, это джава
Java-конференция: полезна за новаците,
за баш-професионалистите и даже за дъртаците,
за шибания тестер и за шеф на програмистите –
затова и в блок While-True ще трябва да зациклите:
Java, това е Java
из JPoint 2014 Intro

Добро утро, Москва! Аз отивам на конференция и трябва да стигна с метрото до мястото, където се провежда. Няма кой знае колко указателни табели, камо ли на английски, но живеем в XXI век и със смартфон нещата са лесни.

stanciq

Метростанциите в Москва са доста надълбоко, като най-дълбоката от тях е Парк Победы (97 метра), на трето място в света след Киев и Санкт Петербург. Старите мотриси в София са купени именно от Русия, така че и в Москва са същите. Колкото до станциите – това е градът с най-широки и красиви метростанции, честно!

netvhoda

Станциите се охраняват изключително строго (затова не можах да снимам добре, но цъкнете линка по-горе), често от над 20 полицаи и багажът на много пътници бива проверяван (казах за раниците, нали?). Няма асансьори и рампи, тоест с бебешка количка е почти невъзможно да ползвате метрото, освен ако не помолите някой да ви помогне. А за инвалидни колички – в Москва инвалиди не видях! Но най-странното са ужасните врати, които биват отваряни и затваряни милиони пъти на ден, а мощните пружини ги връщат уж на място с такава сила, че ако блеете и не гледате напред, някоя от тях буквално може да ви убие!

red-october

Мястото на конференцията е част от някогашната фабрика за шоколад „Красный Октябрь“, известна с прочутите шоколади „Альонка“. Част от цеховете вътре са преобразувани в конгресни зали и интериорът е много интересен.

conference

Ето някои неща, които научих и видях през следващите два дни:

  • Името ми, изписано на руски. „Пётр Сабев“.
  • Куп интересни и не чак толкова интересни презентации – всички на руски. Не го очаквах от международна конференция, но се наложи – за щастие, техническите термини са близки, макар че не всички! Аз не съм учил руски и гледах доста опулено, когато чух „рабочий стол“ (Desktop), „дисковoд“ (CD-ROM), „команда“ (екип), „железо“ (хардуер), „вафля“ (Wi-Fi) и „голубой зуб“ (Bluetooth).
  • Всеки програмист си има жаргонно име според езика – пишещият на Assembler е „асматик“, на C – „насильник“, на Delphi – „дельфин“, на ObjectiveC – „яблочник“, на JavaScript – „жабаскриптер“, а такъв, който нищо не разбира, наричат „чайник“.
  • Кодът също си има наименования по националност – индийският код е напълно абсурден и неразбираем, италианският е спагети-код, китайският – яко copy-paste, а руският – без никакви коментари.
  • Кльомбата (@) я наричат куче („собака“), а звездичката (*) – таралеж („ёжик“).
  • Всъщност много малко ИТ специалисти в Русия имат добър английски, което може би обясни работния език на конференцията. Английският е дотолкова непопулярен в Русия, че най-вероятно ще се оправите по-добре на български, отколкото на английски.
  • Успях да си направя 3D ghostbuster модел на 3D Studio MAX.
  • Видях състезание по програмиране с роботи, намиращи път в лабиринт, организирано от Kaspersky.
  • Почти ме плеснаха през ръцете, защото си взимам сладки през почивката, която не е обозначена в програмата като „кафе-пауза“. А в самата кафе-пауза имаше „цели“ 50 сандвича за 500 души…
  • Оказва се, че повечето руснаци не знаят къде е България (освен ако не са били на море там). Чували са я, но само толкова… и се учудват, че пишем „на руски“ 🙂

Централен детски магазин

cdm1

Пусть бегут неуклюже
Пешеходы по лужам,
А вода по асфальту рекой.
И неясно прохожим
В этот день непогожий,
Почему я веселый такой?
Пешеходци подтичват
непохватно сред локви,
булевардът е станал река.
Минувачи се спират
и въобще не разбират
аз защо съм усмихнат така.
из Крокодил Гена – День рождения

След приключването на конференцията се отправих към Центральный Детский Магазин и, да си призная, неведнъж се отбивах в него след това.

cdm3

Още с влизането си в магазина ще видите прословутия часовник „Ракета“, един от най-големите в света с тегло 4.5 тона и над 5000 части от стомана, алуминий, титан и дори злато! Дължината на махалото е цели 13 метра, а диаметърът на циферблата – 3 метра.

cdm1

Под часовника стои сцена, където всяка сутрин децата се събират и слушат приказки от самата Маша, докато хапват ескимо и пият лимонада…cdm4

Молът е голям колкото Mall Bulgaria в София, само че е на 7 етажа (плюс 2 подземни, единият от които е паркинг) и е изцяло посветен на децата – дрешки, играчки, канцеларски материали, книжки, техника и пособия, настолни игри, обувки, подаръци, спортни стоки… Разполага с няколко детски къта, огромно кино, детски музей, динозавърско царство, занимателен кът за фотомонтажи, магазин за хранителни стоки и цял етаж с кафенета и ресторантчета.

cdm5И една весела история от това място: на първия етаж има огромен магазин за играчки. Още от България имах бойна задача да купя играчка с Маша и Мечока. Lego, Barbie, Disney, Fisher Price… но Маша и Мечока няма и няма! Накрая хванах една продавачка и на развален руски ѝ обясних:
– Извинете, половин час обикалям из магазина, но не виждам нищо от популярното филмче с Маша и Мечока?
– Разбирам, последвайте ме… Ето този ескалатор – целият ни втори етаж е с „Маша и Мечока“…

medvedЕ, малко тъпо се почувствах, като видях огромните щандове с Мечока, неговата къщичка в дървото, дори и кошерите му. Открих и Маша, даже се снимахме заедно с нея и един заблуден жираф.

cdm2

Арбат

arbat1

Пешеходы твои люди невеликие
Каблучками стучат по делам спешат
Ах Арбат мой Арбат ты моя религия
Мостовые твои подо мной лежат
Не са хора знатни пешеходците твои,
с токчета тракат по теб в твоя ден…
Ах, Арбат, мой Арбат, религия моя,
път и посока дал и на мен.
из Галина Хомчик – Песенка об Арбате

Продължавам с разходките и шопинга. Ако трябва да се даде еквивалент на бул. „Витоша“ в Москва, то това е Арбат – една от най-живописните пешеходни улици в града. След като в началото на 1960-те е построен нов булевард, който да облекчи движението, улицата е известна и като „Старый Арбат“. От 1981 г. насам улицата е изцяло пешеходна. На нея са разположени къщата-музей на Пушкин и театър „Вахтангов“.

arbat2

На улица Арбат видях и нещо, което много ме впечатли – обществена тоалетна, която приема плащания с кредитна карта, а самата тя издава „членска карта“ – пластика, която може да се зарежда с кредит подобно на такава за градски транспорт. Браво!

Царицыно

car1

Метель укроет склоны горных вершин
И белым-бела земля.
Безмолвное королевство,
Королевой стала я..
Блести снега, озарява нощта,
Недокоснат от света
В самотно и бяло кралство
Аз кралица съм сега
из Холодное сердце – Отпусти и забудь

Следваща спирка – Царицыно, дворцово-парков комплекс в южната част на Москва. Построен е в през 1776-1796 година от императрица Екатерина II Велика по проект на архитекта Василий Баженов. По време на строежа през 1785 г., Екатерина посетила двореца, за да види как върви строежа и не го харесала – стаите ѝ се сторили прекалено тесни и тъмни.car2Да-а-а, доста претенциозна е била. Архитектът бил „само уволнен“, което по нейно време явно си било проява на милосърдие, а работата му – продължена от Матвей Казаков, който преправил изцяло проекта. През 1796 г. Екатерина умира, а нейният наследник Павел I не проявил интерес към двореца. Така сградата останала неизползвана над 200 години!

car3

След мащабна реставрация, приключила през 2007 година, дворецът е превърнат в музей, а паркът е любимо място за разходки на московчани, както и чудесен фон за сватбени снимки, което в голяма степен обяснява близо 30-тината лимузини, които видяхме на паркинга пред комплекса.

car4

Измайлово

izmailovo

Снова по деревне дождь идёт и пчела жужжит в оконце.
И трава на цыпочки встаёт, чтобы раньше всех увидеть солнце.
А на средине асфальта у моста я машу вслед облаку рукою.
Эх, Москва, моя Москва…
Что же ты сделала со мною?
Отново край селцето дъжд вали и пчела в прозорчето жужи
И трева на пръстчета застава, за да зърне слънцето преди всички
А насред пътя край моста аз махам с ръка на облака.
Ех, Москва, моя Москва…
Я кажи какво ми стори?
из Любэ – Ех, Москва

Насочваме се към Измайлово – селце, което с годините се е превърнало в част от Москва и дори си има метростанция (Изма́йловская). Тук е мястото, откъдето да си купите най-изгодно матрьошки, магнити, стари пропагандни плакати, значки, ръчно изрисувани лъжички и дори кехлибар (който хич не е евтин, а според вид, цвят и умението ви да се пазарите варира между 100 и 4000 RUB (2.50-110 лв.) за грам! Доста е странно да видиш пазарска сергия и да ти искат равностойността на 4000 лв. за едно герданче… Ако не разбирате, по-добре не взимайте!

izmailovo2

Иначе се пазарете и то яко! Ако сте добри в това, ще можете да получите около 20% отстъпка. Ако купите всичко от един търговец, ще получите и по-добра отстъпка.

Триумфалната арка и Паркът на победата

parkpobedy3

Я – солдат, недоношенный ребёнок войны,
Я – солдат, мама залечи мои раны.
Я – солдат, солдат забытой Богом страны,
Я – герой, скажите мне, какого романа.
Аз съм войник, недоносено дете на войната,
Аз съм войник, мамо, излекувай моите рани.
Аз съм войник от забравена от Господ държава,
Аз съм герой, кажете от кой ли роман съм?
из Пятница – Я Солдат

Още едно знаково място в Москва е Паркът на победата (най-дълбоката метростанция, ако помните). Спираме в близост до Триумфалната арка. След като разгромили Наполеон, руските войски се завърнали в родината си. И си задали въпроса „може ли да победим държава, която има триумфална арка, а ние да нямаме“. И вдигнали дървена такава в тогавашната столица на империята Санкт Петербург. Но по-късно император Николай I, който искал да увековечи паметта за войната, пожелал Триумфална арка да има и в Москва и под ръководството на италианеца Осип Бове арката била издигната.

triumfalna-arka

Продължаваме нататък и преминаваме покрай новоизграден паметник, открит на 1 август 2014 г. от Путин и посветен на героите от Първата световна война.

parkpobedy2Следва главната алея, състояща се от пет тераси, символизиращи петте години от Втората световна война. От двете ѝ страни има десетки малки обелиски на всяка руска армия, участвала във войната, а в средата има точно 225 фонтана, символизиращи броя седмици, които са траели сраженията.

parkpobedy4 В края на алеята се простира огромен площад с арка от колони, в чийто център гори вечен огън. Пред него се извисява огромен обелиск с две статуи – богинята Нике (на върха) и Св. Георги Победоносец, убиващ змея (в подножието на обелиска).
parkpobedy1

Обелискът е открит през 1995 г. и е висок точно 141,8 метра (по 1 дециметър за всеки ден от войната) и има формата на триъгълен щик, покрит с бронзови барелефи. Няма как да разберете колко висок и впечатляващ е обелискът на живо, но ако се вгледате внимателно в снимката по-горе, ще видите сянката му, падаща върху облаците!

Връщаме се назад към колата и поглеждам часовника си: два часа – точно толкова ни е отнело да разгледаме мемориалния комплекс.

Выставки достижений народного хозяйства (ВДНХ)

vdnh1

Ты никогда не бывал
В нашем городе светлом,
Над вечерней рекой
Не мечтал до зари.
С друзьями ты не бродил
По широким проспектам, –
Значит, ты не видал
Лучший город земли.
Песня плывет,
Сердце поет.
Эти слова
О тебе, Москва!
Ако ти не си бил
в нашия светъл град,
над реката вечерна
не си мечтал до зори
и с другари не бродил си
по булеварди широки,
то значи не си видял
най-красивия град на света.
Песен ехти,
Сърцето пее, тупти.
А тези слова
са за тебе, Москва!
из Муслим Магомаев – Лучший город земли

Няма такова място като ВДНХ (Выставка Достижений Народного Хозяйства). Историята му започва от 1935 г., когато се построява панаирно градче (подобно на Пловдив), показващо постиженията на СССР, като за всяка държава-членка бил построен специален павилион. И днес в близост до входа на ВДНХ се извисява 25-метровата композиция на „Работник и колхозничка“: младеж и девойка, които да олицетворяват стопаните на съветската земя — работническата класа и колхозните работници. Те заедно повдигат високо емблемата на Съветската страна — сърпа и чука. Композицията става световно известна през 1947 г., когато най-голямото съветско киностудио „Мосфилм“ я приема за свой символ и така всеки руски филм започва именно с нея.

vdnh3

Периодично на 520-те хектара площ във ВДНХ се провеждат различни изложения, събития и концерти. Годишно центърът се посещава от над 19 млн. души.

vdnh2

Подобно на Лондон, и тук има огромно виенско колело. И също както в Лондон и много други големи европейски градове, във ВДНХ функционира и новият център по океанография и морска биология „Москвариум“, отворил съвсем наскоро – 5 август 2015 г., с цели 80 различни аквариума и общ обем от над 3000 куб. метра, обитавани от над 500 различни вида морски твари…

vdnh7 Във ВДНХ е обърнатата с покрива надолу къща. Ако сте се чудели какво виждат мухите, кацнали на тавана, ще можете да видите гледката именно в тази чудновата къща.
vdnh4

Във ВДНХ се намира и специален павилион „Космос“, където можете да научите много за руските постижения в космонавтиката, аеронавтиката и авиацията, изложени са изкуствени спътници, ракети и друга подобна техника.vdnh6

Пред павилиона е площад Промышленности, където можете да видите отблизо Як-42 (при това вторият произведен самолет), хеликоптер Ми-8Т и копие на ракетата Восток, тази с която излита Юрий Гагарин.

vdnh5От другата страна на Москвариума стои макет на космическия кораб за орбитално ползване Буран БТС-001 в реален размер, който отвътре е интерактивен музей, а в близост до него – уникална тематична детска площадка с огромна пързалка.

И край!

Не грусти, улыбнись на прощанье,
Вспоминай эти дни, вспоминай…
Пожелай исполненья желаний,
Новой встречи нам всем пожелай.
Расстаются друзья.
Остаётся в сердце нежность…
Будем песню беречь.
До свиданья, до новых встреч.
Не тъжи, на раздяла засмей се,
И си спомняй за тез дни занапред…
Намисли си желание силно,
нови срещи на нас пожелай.
Разделят се приятели,
но остава в сърцата ни нежност…
Песента ще запазим у нас.
Довиждане, до нови срещи.
из Алсу & Лев Лещенко – До свидания, Москва

Време е да тръгвам. Не само от ВДНХ, но и от Москва. Чантата е пълна с матрьошки, спи ми се, България вече ми липсва. Следват пет (!) кошмарни летищни проверки – на изхода на гарата, на входа на летището, на входа на Check-in, паспортна проверка и проверка на ръчния багаж…

Пътувам в самолета и си мисля – 140-метров обелиск, завършен през 1995 г.; огромна катедрала, построена през 2000 г.; дворец, завършен през 2007 г.; внушителен аквариум, завършен през 2015 г… Трите най-високи сгради в Европа, две от които завършени през последните 12 месеца… Москва продължава да се развива и да впечатлява.

moscow

И ако се сложи прът в краката на олигархията, ако се осигури достъп на инвалиди до метростанциите и спирките, ако руснаците започнат да паркират правилно и да си плащат глобите, спокойни, че няма да ги взривят на някоя метростанция; ако осмата лента на булевардите отстъпи място на паркове и велоалеи… Тогава Москва щеше да стане наистина най-прекрасният град на света. Но докато пиша това, се чудя – не важи ли същото и за българската столица?

Нямаше как да видя всичко в Москва, камо ли да разкажа всичко. Но видях доста и, надявам се, успях да разкажа доста. Изключително благодаря на старите и новите приятели от Москва, които ме разходиха из руската столица и ми показаха толкова много нейни страни (те си знаят кои са, имате по една бира от мен в България). Благодаря и на теб, читателю, че прочете всичко това.

До свиданья, Москва, до свиданья!
До свиданья, до новых встреч.

Игра на кодове (The Imitation Game)

imitation-game-1

Българско заглавие: Игра на кодове

Оригинално заглавие: The Imitation Game

Жанр: трилър, драма, биографичен и донякъде военен

В ролите: Бенедикт Къмбърбач, Кийра Найтли, Том Гудман-Хил, Тъпанс Мидълтън, Рори Кинер, Марк Стронг, Матю Гууд, Чарлс Данс, Хана Флин, Стивън Уодингтън

Режисьор: Мортен Тилдум

Държава: САЩ / Великобритания

Времетраене: 114 мин.

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt2084970/

Trailer:

Като човек, занимаващ се с ИТ и още повече, като човек, работещ за Certivox – компания, занимаваща се с криптография, няма как да гледам на този филм безпристрастно.

Да започнем от това, че влязох в кинозалата с големи очаквания и въпреки това не излязох разочарован. Филмът много ми хареса.

Защо ли? Защото с една човешка история се поставят много теми – за войната и героите, които спасяват хора извън бойното поле; за различните хора – с различно мислене, различни схващания, различна сексуалност и как обществото реагира на това; за великите идеи и борбата за това да докажеш колко са велики…

imitation-game-2Алън Тюринг е британски математик, криптоаналитик и информатик, един от основоположниците на компютърните науки. Още от дете има силен интерес към образованието. Първият му учебен ден на 14-годишна възраст съвпада със стачка във Великобритания, така че 14-годишният Алън отива с колело на училище, изминавайки… 97 километра! (няма го във филма, затова го разказвам). И макар изключителен лекоатлет, истинското амплоа на Тюринг е математиката – завършва в Кеймбридж с отличие и дисертацията му върху централната гранична теорема прави такова впечатление, че на възраст от 22 години е избран за член на колежа. По-късно защитава и докторат по математика в Принстън. А по-късно е нает от британските военни за секретния проект в Блечли Парк, който има за цел разгадаването на шифъра, използван за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската армия с използване на шифровъчната машина „Енигма“.

Тъкмо за това става въпрос в „Игра на кодове“.

И ако знаете кой е Алън Тюринг, или поне понятия като „алгоритъм“, „машина на Тюринг“, „програма“, „памет“, „регистър“, „тест на Тюринг“ ви говорят нещо, вече съм сигурен, че в съседния прозорец сте отворили сайта за резервация на билети.

imitation-game-3В противен случай, пак ви препоръчвам да го гледате – най-малкото защото Бенедикт Къмбърбач играе гениално в главната роля, а Кийра Найтли му партнира чудесно (за протокола – третият ми любимец като актьорска игра е Стивън Уодингтън, макар и с епизодична роля).

Като цяло „Игра на кодове“ е супер премерен филм, без излишни преувеличения, с минимални забежки от реалната история, без любовни сцени, без сценичен бой, без кой знае какви специални ефекти, дори актьорите и режисьорът не са от „най-известните“… и въпреки това гениален филм, който държи в напрежение през цялото време! Препоръчвам го за голям екран (не задължително на кино, но на голям екран) – детайлите във филма са изпипани до съвършенство… Вижте как Тюринг заеква, как се притеснява, как не схваща шегите и ще разберете колко гениален е Бенедикт Къмбърбач.

Are you paying attention? Good…