10 (крадени?) чалга-хита

На Балканите сме. Повечето от нас са се родили тук. Повечето от нас живеят тук. Повечето от нас тук и ще умрат. С векове сме се карали, били, воювали и делили. Обединенията на народите ни в исторически план сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. Но има нещо, което ни свързва – имаме една и съща музика. След уникалната публикация „Записки по българската чалга през отминалия век“ и едни българо-сръбско-македонско-гръцки дискусии по Facebook, реших да напиша още една статия, този път за крадените песни. Не знам кой от кого е крал, не знам някой плащал ли е на някого за права и лицензи, знам само, че наистина ще се изненадате, че някои песни не се изпълняват единствено от родните ни поп-фолк гении… Давам ви само десетина примера:

Белите шишарки и Попа – Тигре, Тигре

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=RMtz9aokaio
Чуждоезична версия: Saban Bajramovic – O, fikret fikret

Таня Боева – Лутам се

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=yAJfI9_ikig
Чуждоезична версия: Γιάννης Βαρδής – Ένα ταξίδι


Мая и Магапаса – Ти пак си жива

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=6ySQBqeIw4I
Чуждоезична версия: Νότης Σφακιανάκης – Γύφτισσα μέρα

Ивана – Като на 17

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=t3brjpl0xiE
Чуждоезична версия: Indira Radic – Moj zivote dal’ si ziv

Малина – Не е грях

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=0eNnZNpZrC8
Чуждоезична версия: Jovana – Ne zaboravi me

Камелия – Луда по тебе

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=tAbbE1oMXJQ
Чуждоезична версия: Lepa Brena – Luda za tobom

Сашо Роман – Ой, Сашко

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=0ERQVwTyvtA
Чуждоезична версия: Muharem Serbezovski – Ramu Ramu

Пепа – Синя прашка

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=cLwVJTUvCnk
Чуждоезична версия: Τάσος Μπουγάς – Τελειώνω πια με σένα

Радо Шишарката – Обичам шопската салата

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=mdSARZjfTjE
Чуждоезична версия: Αντύπας – Για τα λεφτά

Валдес – Рибна фиеста

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=iYfER-32DZg
Чуждоезична версия: Stoja – Moje srce ostariti nesme

Бонус: тройна кражба

Дотук 10 песни. За да ви докажа доколко неизброимо и непроследимо е творчеството, а и кражбите на Балканите, ще ви дам и един бонус пример. Това е песента „Wana Wana Amel Eh“ на египетския певец Mohammad Hisham Mahmoud Mohammad Abbas (محمد هشام محمود محمد عباس‎):

Песента се взима и от Кондьо („Мъни, мъни“), и от гръцката изпълнителка Кати Гарби („Περασμένα ξεχασμένα“), но пък Петра я краде от нея и създава „Хищна хиена“. Така в българския поп-фолк се появяват две песни, взети от един първоизточник и в крайна сметка звучащи доста различно (аз поне не бих разпознал, че става въпрос за една и съща мелодия, ако не знаех за другите две песни)…

На Балканите сме. Повечето от нас са се родили тук. Повечето от нас живеят тук. Повечето от нас тук и ще умрат. Но имаме една и съща музика…

Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета!

Бързам да предупредя всички, които карат ежедневно в София, че тази статия едва ли ще им е полезна, но пък нека се чувстват свободни да я допълнят. Поводът да я напиша е, че няколко пъти чувам разни хора да казват, че ги е страх да дойдат в София, заради „лудницата, трафикът, многото коли, светофари, ленти, трамваи“ и т. н.
И понеже от доста време въртя из цяла България, мога да ви кажа някои основни разлики и неписани (досега) правила между шофирането в столицата и в… хм… провинцията 🙂

1. София е голяма!

И то много голяма. Е, не е като Букурещ, Истанбул или Лондон, но ако продължавате да четете това, най-вероятно не сте шофирали в град с над милион души… Та, вземете си GPS (препоръчвам Garmin с OFRM).

Ако нямате GPS (пък и да имате, никога не е излишно), научете поне 20-30 от главните артерии на града – Околовръстното, Цариградско, Ботевградско, Евлоги и Христо Георгиеви, България, Цар Борис III, Еминеску, Ситняково, Шипченски проход, Владимир Вазов, Сливница, Скобелев, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Константин Величков, Рожен, Ломско шосе, Вапцаров, Яворов, Черни връх, Симеоновско шосе, Мария Луиза, Витоша, Стамболийски, Тодор Александров, Цар Освободител, Царица Йоана, Гешов, Драган Цанков, Опълченска, Александър Малинов… Важно е да знаете и кои улици и булеварди къде се пресичат. Така без значение къде точно в София отивате, можете да се придвижите по големите булеварди така, че да сте максимум на няколко пресечки от нужното ви място.

2. В София има много ленти и сложна маркировка!

Доста от големите артерии на София имат четири, пет и дори повече ленти, както и локални платна… Имайте предвид, че почти навсякъде ще ви изпреварват и отляво, и отдясно, но това не бива да ви притеснява. По възможност, дръжте средна лента – това ще ви даде възможност да се престроите, ако откриете, че сте нацелили грешната лента… Забелязал съм, че шофьорите в София като цяло са толерантни, така че ако трябва да се престроите, просто пуснете мигач, поставете колата в диагонално положение и след като направите знак на водача в лентата, в която искате да влезете, се намъкнете вътре по най-бързия начин. Много е важно да изглеждате уверени в намеренията си (ако сте плахи и се чудите дали да се намъкнете в лентата или не, най-вероятно никой няма да ви пусне). Bus-лентата, както знаете, се използва само от автобуси.

3. Ако просто чакате за предимство, ще има да си чакате…

Често ще ви се налага да влизате от път без предимство, особено ако няма светофар. Струва ви се, че колоната никога няма да свърши и чакате дълго. Зад вас също се е образувала огромна колона и шофьорите се изнервят. Истината е – пригответе се, дайте достатъчно време на другите водачи да реагират и се намъквайте смело в кръстовището… Повечето шофьори ще ви пуснат, като ви светнат с фарове, ще ви махнат с ръка или просто ще спрат, като ви оставят място. Махнете с ръка за благодарност и влизайте по най-бързия начин.

4. Когато зеленият светофар стане жълт, дайте газ!

Има няколко основни разлики между софийските светофари и тези в по-малките от останалите градове – жълтото държи много дълго време. Затова, ако жълтата светлина ви свари точно когато навлизате в кръстовището, по-добре натиснете газта, а не спирачката. Първо, ще имате достатъчно време да се измъкнете от кръстовището. Второ, ако спрете, има голям шанс да ви натресат отзад. Разбира се, преминаването на „тъмно жълто“ пък изобщо не е препоръчително, тъй като ще бъдете засечени от камерите. Затова действайте точно както е в правилника: ако зад вас няма никой и можете да спрете плавно и безопасно, спрете. Ако не – дайте газ и се измъкнете от кръстовището по най-бързия начин.

5. Следете кога ще светне зеленото и се изстреляйте!

Когато чакате да минат пет-шест светофара на всяко кръстовище, за да дойде и вашия ред, колкото и да сте спокойни, ще се превърнете в невероятно нетолерантни към моткащите се шофьори. Всъщност, определението за наносекунда е дошло именно от София – това е периодът между светването на зелен светофар и клаксонът на автомобила зад вас. Ето защо следете броячите – има ги на почти всички кръстовища. В момента, в който червеното стане жълто, директно влизайте в кръстовището (но погледнете с периферното си зрение дали някой луд не се е засилил да премине на червено със 100+ км/ч)…

6. Биг брадър ви гледа!

Камерите са навсякъде. Те са поставени на ключовите кръстовища, особено в централната част на града, но има няколко и в периферията на София. Камери са поставени и на почти всички входове на столицата. Ето защо, карайте внимателно и спазвайте ограниченията си. Имайте предвид, че камерите следят не само с колко карате, а и дали се престроявате неправилно, дали се движите в бус-лентата, пресичате ли стоп-линията, когато спирате на кръстовище, минавате ли на червено… Радар-детекторите не помагат, т.е. ще ви съобщят за дадена камера, но ще е прекалено късно… Предупрежденията от GPS-а обаче си струват.

7. Не забравяйте трамваите!

София е единственото място в България, където има трамваи. А те винаги са с предимство! Добрата новина е, че почти навсякъде конфликтните точки с трамваите са доведени до минимум посредством отделни ленти, светофари и др. Все пак, не ги забравяйте. Не забравяйте и да спрете, ако трамваят спре, така че да осигурите достатъчно място на пътниците да преминат от спирката до трамвая.

8. Не се плашете от сирените!

Да преминават полицейски коли, линейки, депутатски автомобили, пожарни е нещо абсолютно нормално в София. Не се шашкайте, просто вижте ситуацията и според нея преценете кой е най-добрия начин да направите път на автомобила. Когато сте в средата на огромен трафик и положението е „ни напред, ни назад“, има моменти, в които наистина няма какво да направите освен да чакате и да не се изнервяте на сирените.

9. „Синята зона“ и „Служебният абонамент“ са две различни неща…

Паркирането в София и намирането на подходящо място е проблем. В пиковете часове дори платените паркинги са препълнени, а паяците дебнат… Най-големият проблем според мен е т. нар. „синя зона“, поради неясните обяснения. Затова ще ви го обясня съвсем просто:

  • Ако пише „служебен абонамент“, не спирайте там. Това означава, че някоя фирма си е платила за техните автомобили и няма да се поколебае да ви вдигне автомобила от там.
  • Ако пише „синя зона“ и денят е неработен, спирайте спокойно и безплатно. Само внимавайте да е правилно и да не пресичате маркировката.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в извънработно време (на повечето места – между 19.00 и 07.00 ч.), спирайте спокойно и безплатно.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в работно време, можете да спрете само до 2 часа, като за всеки час е нужно да платите на служителите, да си вземете талон или пък да пратите SMS с номера си на латиница и с главни букви, напр. „CA 1234 HB“

Ако наблизо има мол, голям търговски център, магазин или пък паркинг на голям жилищен блок, възползвайте се!

10. Запазете пълно спокойствие и пълен резервоар!

Неведнъж съм виждал хора, на които им свършва горивото, защото са били на минимума и след един час в трафика бензинът просто свършва! Затова – заредете резервоара. Заредете се и с много търпение и толерантност, давайте път на шофьорите и пешеходците и… успех!

… а би трябвало да се забелязват, нали?

Две снимки от кръговото около Руски паметник.
Първата е на един добре скрит знак за служебен абонамент. Ако сте в колата си и не гледате МНОГО внимателно, най-много да забележите надписа „коминочистач“, останал от времето на софийските шестцифрени номера, но не и знака, който би трябвало да е поставен на видимо място!
Само няколко метра встрани е паметникът на ген. Тотлебен – главнокомандващ на руските войски, отговорни за освобождението от турски робство на големи български градове като Силистра, Русе и Плевен. Паметникът му обаче изглежда така:

Генерал Тотлебен
кърти, чисти и извозва
088…

Направо… КЪРТИ!