10 прилики между IT консултанта и проститутката

  1. Работното ти време е в много странни часове.
  2. Клиентите винаги искат да знаят точно колко ще струва, какво ще получат за парите си и да започнеш работа незабавно.
  3. Плащат ти много пари, за да правиш клиентите си щастливи. И въпреки, че ти взимаш големите пари накрая, клиентът е този, който си тръгва с ехидна усмивка.
  4. Въпреки че ти плащат добри пари, посредникът ти взима много повече от теб, на твой гръб. Клиентът обаче не знае за това и очаква чудеса от теб.
  5. Прекарваш голяма част от времето си по хотели, а клиентът плаща както стаята, така и прекараното време на час.
  6. Ако клиентът си плати допълнително, може да останеш по-дълго при него и да задоволиш и най-извратените му фантазии.
  7. И ти, и посредникът ти знаете, че изобщо не струваш толкова, колкото представяте на клиента за плащане. Но не ви пука, защото знаете, че клиентът е доволен.
  8. Ако все пак клиентът не е доволен, посредникът ти те изпраща при друг клиент.
  9. Не се гордееш особено с това, което правиш. Всъщност, когато те попитат какво всъщност правиш, ти е много трудно да им обясниш.
  10. Трудно е да имаш семейство с подобно занимание.

Източник: не успях да открия оригинала, на английски го има в стотици интернет-форуми.

Превод: Петър Събев

Статуята на София – факти и числа

 

Височина: 26 метра
Тегло: над 5 тона
Инициатор: Стефан Софиянски, 1998 г.
Официално откриване: 28 декември 2000 г.
Позлатяване: 2001 г.
Място на издигане: Западната порта на древна Сердика, на мястото на паметника на Ленин, премахнат през 1991 г.
Посока: статуята гледа на изток  (към площад „Независимост“)
Цена: $200 000
Брой части: 160
Време за сглобяване на място: 3 дни
Време за изработка: 9 месеца
Скулптор: Георги Чапкънов
Символи:
• езическа богиня с антична прическа и женствени форми;
• короната на Тюхе (древногръцката богиня на съдбата) има форма и на крепост;
• лавров венец в дясната ръка – символ на слава;
• антични монети в лявата ръка – символ на благополучие;
• сова, кацнала на левия лакът – символ на мъдростта и познанието (от античната дума „софия“);
• прорези в метала вместо учи, като антична златна маска;
• не е християнски символ и няма общо с първоначалния замисъл за статуя на Света София.

 

За етническите наставки: Защо казваме „софиянЕЦ“, но „пловдивчаНИН“ и „бургазЛИЯ“?

Българският език е изключително богат и интересен. Днес в една Facebook-дискусия бе зададен доста резонен въпрос – защо казваме „софиянец“, а не „софлия“ или „софиянин“? Защо пловдивчанинът е именно „пловдивчанин“, а не „пловдивлия“ или „пловдивец“? А бургазлията защо не се нарича „бургазец“ или „бургазин“?

Въпросът е труден и след малко разсъждения, без научна почва под тях, стигнах до следните умозаключения:

  1. Първият случай е, когато имаме -ец/-енец, които са наставки със значение на принадлежност към дадена територия (азиатец, европеец, африканец, австралиец, американец, тихоокеанец). Тези етноиди вероятно произлизат от принадлежността към дадена група (есесовец, чужденец, боец, търговец). По същата логика имаме софиянец, варненец, русенец, великотърновец и старозагорец. Почти винаги, когато завършва на гласна, ползваме този вариант, защото е по-благозвучно.
  2. Вторият вид идва от жителство -(ч)анин, -янин и етноиди като „гражданин“ например. И както от „островитянин“ се е получило „англичанин“, така от „гражданин“ се е получило „лондончанин“, т.е. не от територията, а от жителството еди-къде-си. От там всички, които завършват на „град“ и в България ползват този вид наставки – благоевградчанин, асеновградчанин, велинградчанин, разградчанин… А пловдивчанин, плевенчанин и дори казанлъкчанин са се образували по тази логика – живееш там!
  3. И накрая, имаме и -лия, с която определяме характеристика на някого. Знаем, че кибритлията се „пали“ като кибрит, паралията се характеризира с това, че има пари, а мераклията – с мераците си. Е, от там и Бургас е характерен за бургазлията, Варна – за варналията, Ески Заара (име на Стара Загора) – за заралията, Велико Търново – за търновлията и т. н. Със сигурност, времето също влияе на това какво окончание да се използва: напр. имаме русенец, но русчуклия.

И ако още не е станало ясно, ще дам за пример Хасково, защото съм чувал хасковчанин, хасковлия и хасковец, тоест словообразуване и с трите суфикса. И трите са приемливи, но „хасковец“ акцентира върху принадлежността на човека към хасковската територия, хасковчанинът е гражданин и жител на Хасково, а хасковлия набляга върху характеристиката на въпросния каун, а именно, че е от Хасково…
Надявам се, че съм бил полезен и разбран.

А доколко съм прав – ще се радвам, ако се намери специалист по морфология или лексикология, който да го коментира.