Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети?

В последните години low-cost полетите сякаш тотално изместиха тези, предлагащи пълния набор от услуги. Какви са триковете на нискотарифните компании? Те правят около 43% повече спестявания спрямо регулярните чрез:

  • поставяне на допълнителни 2-3-4 реда седалки, оставяйки по-малко място за краката на пътниците (16%);
  • използване на по-малки летища с по-евтини летищни такси и кратък престой на тях (16%);
  • премахване на безплатния кетъринг по време на полет (6%);
  • продаване на билетите си само чрез сайта си, без агенти и комисионни за тях (6%);
  • постоянно използване на един и същ самолет и един и същ екипаж до няколко дестинации в рамките на деня (6%);
  • по-ниски разходи за резервация и администрация, например само онлайн резервиране, онлайн чекин, онлайн поддръжка и др. (5%);
  • използване на един и същ модел самолети за цялата компания (2%).

А пътниците нямат нищо против да плащат в пъти по-малко… Но дали е така? (Кой, кой ще ми каже?) Ето ви и скритите подводни камъни:

  • Цената обикновено включва наистина най-основните неща, след което за всяко нещо ви се начислява допълнителна такса: за ръчен багаж, за чекиран багаж, за куфар, за застраховка, за чекиране на летището, за сандвич и дори чаша вода на борда и т. н.
  • Часовете, в които летите, обикновено са по-неудобни, кацате на далечно летище и трябва да платите повече за трансфер до града.
  • Очаквайте уморени стюардеси, недобре почистени самолети и като цяло по-лошо обслужване. За сравнение, на член от екипажа на British Airways се падат 13 пъти по-малко пътници в сравнение с RyanAir.
  • В случай, че нещо се закучи (напр. отменен полет), ще направят всичко възможно да не ви възстановят парите, да не ви настанят в хотел, да ви цъкат с по „15 импулса на минута“, докато си говорите с тяхната поддръжка и т. н.

Ето защо, ако пътувате с ръчен багаж и голям куфар, сметката ви за low-cost може да излезе доста крива. И именно това решихме да проверим.

Как тествахме?

Към дата 21.06.2017 избрахме:

  • Дата 1: сравнително скорошна дата на уикенд-полет – 1 юли 2017 г.;
  • Дата 2: полет в делничен ден два месеца напред (когато уж е най-добре да резервираш билет според SkyScanner, но не и в средата на лятото) – 22 август 2017 г.;
  • Дата 3: полет далече в бъдещето, отново в делничен ден, през най-евтиния месец според SkyScanner – 10 януари 2018 г.

Взехме всички 13 дестинации, които към момента се обслужват от летище София както от нискотарифни, така и от регулярни авиокомпании – Аликанте, Атина, Барселона, Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Милано, Мюнхен, Париж, Рим, Тел Авив и Франкфурт.

За всяка от тях проверихме цени на полетите в радиус 2 дни напред и назад, спазвайки условието за пътуване през уикенда. За всички компании избирахме винаги вариант с ръчен багаж, чекиран багаж и кетъринг, като запазихме минималната цена за low-cost компаниите в графиките. В случаите, когато full service компания предлага пътуване само с ръчен багаж, избирахме цената, която предлага и чекиран такъв. Добавихме и разходите за трансфер до съответния град и определихме победител на база средна цена от low-cost компаниите (WizzAir, RyanAir, EasyJet) и средна от full service компаниите (Bulgaria Air, Alitalia, British Airways, Lufthansa, Air France, El Al и др.)

Как оценявахме?

Всички цени преизчислихме в лева, добавихме парите за трансфер и закръглихме нагоре, като общата цена за всяка компания се формира на база средната цена от трите дати. Дестинациите подредихме по азбучен ред, а междинният резултат определихме както следва:

  • 2-0 – две точки за low-cost компаниите давахме, когато средната цена на билета е два пъти (или повече) по-ниска от тази на full service компаниите;
  • 1-0 – една точка за low-cost компаниите давахме, когато средната цена е просто по-ниска с 5 или повече процента;
  • 0-0 – равенство давахме, когато средните цени са еднакви или тази на low-cost компаниите е с до 5% по-ниска (нервите и тесните седалки просто не си струват за цената на кафе и минерална вода на летището);
  • 0-1 – една точка за full service компаниите давахме, когато средната им цена е по-ниска от тази на low-cost компаниите;
  • 0-2 –  две точки за full service компаниите давахме, когато цената на някоя full service компания е по-ниска, дори ако не се закупи голям ръчен багаж от low-cost компанията.

Начало на мача: 0-0

И така, започваме с 0-0 и първият град по азбучен ред:

Аликанте

От София до испанския град на дворци и божествени води има директни полети от две компании – WizzAir и Bulgaria Air. Летището е едно и също и ако решите да пътувате само с малък ръчен багаж, полетът ви ще излезе 60 лв. по-евтино. Но при равни условия, полетът на Bulgaria Air е с 27% по-изгоден и открива резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Атина

Полетите до гръцката столица се обслужват от нискотарифната RyanAir и регулярните Bulgaria Air и Aegean Airlines. Цената на RyanAir дори с всички екстри е много по-добра, така че low-cost печели сигурна победа.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-1

Барселона

Каталунската столица може да бъде достигната от София чрез услугите на три компании. И докато RyanAir дава малко по-ниска цена, тази на WizzAir е по-висока. Дори без екстрите има дати, на които low-cost полетите са по-скъпи от тези на Bulgaria Air.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-2

Берлин

Полетите до немската столица представляват дуел между Bulgaria Air и RyanAir, в който low-cost имат сериозна преднина. Резултатът отново е изравнен.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 2-2

Брюксел

Мислехме да напишем нещо нормално тук, но… Bulgaria Air, вие нормални ли сте?! Цените до Брюксел и на трите дати са 687 лв., което прави най-високата средна и крайна цена изобщо в това сравнение. Две точки за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 2-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Лондон

Лондон е най-оспорваната дестинация (три low-cost и две full service компании), като в нашия тест цените варираха между 55 и 396 лв. Като осредним нещата обаче, откриваме, че разликата между low-cost и full service е смешните 9 лв. (4% разлика). Ето защо резултатът е нулев, а кое е по-изгодно няма как да се определи за Лондон.

UPDATE: Оказва се, че от 2017 г. British Airways не предлагат безплатна храна за късите си дестинации (и подобно на Bulgaria Air и Alitalia имат и цени само с ръчен багаж, но в това сравнение са гледани винаги цените с пълен багаж). Тоест, крайната цена на BA става с 11 лв. по-висока при ползване на храна (272 + 11 = 283 лв.), което е отразено и в сметките горе. Това обаче не променя равенството.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Мадрид

Следва една испанска корида до Мадрид, където можете да намерите както много ниски (85 лв.), така и много високи (454 лв.) крайни цени сред low-cost компаниите. Но като сложим всичко на масата, все пак low-cost компаниите се оказват по-изгодни и излизат 3 точки напред в резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 5-2

Милано

Продължаваме към красивия италиански град на модата и операта, където състезанието е „двама на двама“. И макар различните компании да кацат на различни летища, което да вкарва разлика и в цените за трансфер до центъра, като ударим чертата, ползата отново е на low-cost компаниите.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-2

Мюнхен

Ето един чудесен пример как тънките сметки в крайна сметка излизат криви. Lufthansa кацат на централното летище, докато low-cost компаниите кацат в Меминген, при това, в доста по-неудобно време. И като се сложи всичко на масата, low-cost дори излиза с левче по-скъпо. Ние не бихме се лишили от комфорта на Lufthansa за левче. Точка за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-3

Париж

Френската столица? Градът на любовта? Не и ако летите с WizzAir и кацнете в Бове, на 100 км от Париж. Ако летите с Air France, разликата в крайната цена след скъпия трансфер е отново левче, което не си струва неудобствата. И ако не бяха надутите цени на Bulgaria Air, full service щяха да спечелят точка. Но правилата са си правила, а и без голям багаж Париж излиза два пъти по-евтино с WizzAir. Точка за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-3

Рим

Вечният град може да бъде достигнат чрез четири компании и конкуренцията е голяма. Всички цени на RyanAir бяха 73 лв., а Alitalia предлага смешната цена от 63 лв., ако резервирате половин година напред за януари. Крайната цена на Alitalia също е по-ниска от тази на RyanAir и по нашите правила това означава две точки за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-2

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-5

Тел Авив

Не всички дестинации са на запад и най-големият град в Израел е един чудесен пример, до който можете да достигнете както с нискотарифната WizzAir, така и с full service компаниите Bulgaria Air и El Al, която отвсякъде си е „високотарифна“. И все пак, като осредним нещата, виждаме, че full service излиза по-изгодно с 4 лв. и много повече комфорт.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-6

Франкфурт

За финал – още една немска дестинация, в която виждаме двубой между два символа – на висок клас (Lufthansa) и на ниски цени (WizzAir). Но се оказва, че ако сте достатъчно предвидливи, с Lufthansa може дори да ви излезе по-евтино 155 vs. 170 лв. А ако започнете да добавяте екстри на WizzAir, средната цена на Lufthansa става точно 100 лв. по-ниска. Финалната точка отива при Lufthansa.

UPDATE: Bulgaria Air също обслужва тази дестинация, но това някак ни е убягнало. За съжаление, няма как да я включим в класирането за Франкфурт, защото цените на билетите се изменят с минути и не би било коректно да гледаме настоящите цени с една седмица по-късно. Извън протокола, към дата 28.06 и трите цени на Bulgaria Air са 217 лв. + 17 лв. за трансфер = 234 лв. крайна цена, което дори е по-евтино от Lufthansa. Т.е. и със, и без Bulgaria Air получаваме:

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-7

Краен резултат: 7-7

Оказва се, че ниските цени на нискотарифните компании са само привидно такива. И числата го доказват. Да, ако сте студент, който дебне промоциите и няма нищо против да си вземе раницата и нищо друго, да стои гладен и свит на кълбо за няколко часа, след което да пътува още два часа до центъра на града, към който се е запътил, в повечето случаи low-cost компаниите са правилният избор. Но ако имате деца, повече багаж и планирате пътуванията си отрано, full service компаниите обикновено ще ви дадат същата, че и по-добра цена от low-cost алтернативите!

Крайният резултат го казва и без думи – няма универсално решение за най-изгоден полет, просто трябва да проверите всички опции и да го прецените…

Дано тази статия ви е била полезна. А ако възнамерявате да пътувате, може да прочетете какъв куфар да си вземете, както и да хвърлите око на нашите 12 съвета за пътуване с деца или 10-те ни съвета за почивка.



Реклама:

Booking.com

Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

  • самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
  • влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
  • автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

  • автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
  • кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

  • Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
  • Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
  • ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.


Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.



Реклама:

Booking.com

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

  • Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
  • Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
  • Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
  • Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
  • Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
  • Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
  • Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
  • Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
  • Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

  • Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
  • Трансфер от и до летището – 22 EUR;
  • Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
  • 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
  • Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
  • Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
  • Две вечери в ресторант – 56 EUR;
  • Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
  • Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
  • Коктейл на Лидо – 8 EUR;
  • Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
  • Гондола (ако решите) – 80 EUR;
  • Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки… 🙂

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

 

България в сравнение с другите държави (по площ)

Всички сме виждали картата на света. Но тя е лъжлива – просто няма как да представиш точно върху плоскост нещо, което реално е парче от сфера… Тази илюстрация го показва ясно:

Наложена спрямо Русия, България е доста миниатюрна, но ако беше остров в Северния ледовит океан, щеше да изглежда доста по-голяма. Сайтът http://thetruesize.com/ дава ясна представа какво ще се случи, ако наложим границите на една държава на друга. Ако България например беше част от Гренландия, тя щеше да изглежда така:

Но да започнем с по-познатата ни Европа. Спрямо Италия обхващаме само „обшивката“ на ботуша:

По дължина България е доста близка до Германия, но по-малко от 1/3 от нейната площ:

Покриваме и дължината на Англия, но сме по-малко от половината на площта на Обединеното кралство:

Спрямо Испания изглежда така – разстоянието от Мадрид до Барселона е приблизително същото като това между Петрич и н. Калиакра:

А ако наложим центъра на София върху центъра на Париж, нещата спрямо Франция изглеждат така:

Продълговатата Швеция e малко „по-тясна“ от България, но в пъти „по-дълга“:

Но България изобщо не е малка държава – тя е доста по-голяма от Австрия:

Швейцария се побира изцяло на територията ни:

Двойно по-големи сме от Дания:

По-големи сме и от Чехия:

Холандия е малка страна на фона на България:

Същото важи и за Белгия:

Латвия заема около 60% от площта на България:

А Литва от край до край се побира между София и Русе:

Португалия е с 15% по-малка от България по площ:

Но да излезем от Европа и да я сравним с държавите на другите континенти… Например държавата-континент Австралия:

Или Нова Зеландия, от чиято площ България е 40%:

А ако беше Хавайски остров? Щеше да е 6-7 пъти по-голяма от всички останали, взети заедно:

Нека я сравним и с големите азиатски държави… Китай е над 80 пъти по-голям по площ от България:

Индия – около 30 пъти по-голяма:

Ако разгледаме Япония, разстоянието от Токио до Осака е колкото от София до Бургас, само дето с техния влак се взима за 2:23 часа и закъсненията са 54 сек. годишно:

Непал е малко по-голяма по площ от България, но Хималаите са около 9 пъти площта на България:

Съседката ни Турция може да побере точно седем Българии на територията си:

Продължаваме с Обединените Арабски Емирства – от Дубай до Абу Даби и колкото от София до Пловдив:

Площта на Израел е 5 пъти по-малка от тази на България:

Сирия обаче е с 2/3 по-голяма:

Колкото до Африка, ЮАР например е 11 пъти по-голяма по площ:

Сомалия също е близо 6 пъти по-голяма по площ:

Нигерия е над 8 пъти по-голяма от България по площ:

Ето ни и на фона на 90 пъти по-големите САЩ:

Както и спрямо „едва“ 77 пъти по-голямата Бразилия (която е по-голяма от Европа по площ, ако изключим европейската част на Русия):

Е, промени ли се представата Ви за размера на България и останалите държави, поне малко?

Booking.com