Към Керамоти

Снимка: martijn1879
Край на лудницата!
Край на работата!
Край на всички странични задачи!
… поне за 5 дни

Отиваме в Керамоти, Гърция…

Защото всяко надарено дете,
дори и да не е прекалено надарено извисено,
даже хич да не е надарено извисено
има право на почивни дни.
Защото всяко надарено дете,
дори и да не е прекалено надарено извисено
даже хич да не е надарено извисено,
има право да иде в Керамоти.

 

И така, няма да ме има няколко дни…

А когато се върнем, ще ви разкажа какво ще се случи с блога ми 🙂

Вълшебният ден наближава…

…подготовката кипи, всеки ден взимаме по няколко важни решения, смеем се, обсъждаме, мечтаем…вече знаем точната дата, церемониите по часове, поканили сме кумуве си, подготвили сме списъка с гостите…ред е на поканите…и вече усещам смях, светлина, идваща от дървета, моят бъдещ съпруг, загледан в мен, влюбен в мен, изящната ми рокля, красивата торта, която си е вирнала нослето със самочувствие, цветята върху масите, щастливите ни близки и роднини, разплаканите ни от щастие родители, сестричките ни с техните половинки, шаферките ми, нежната музика, свещите, аромата на любов, букета ми, избиран измежду хиляди, шампанското, всички онези малки детайли, на които посвещаваме часове…скоро ще станат реалност…

…Благодаря ти, принце мой!

Приказки

От малък обичам да ми четат приказки. И да ги разказвам.
После се научих сам да си ги чета… Но продължавах да слушам как мама и баба ми ги четат вечер – същите истории, пак и пак…
Годините минаваха, а аз все си представях как като порасна, ще яхна някой кон и ще хукна да трепя змейове и да спасявам принцеси… как със сила и ум ще се преборя с всички препятствия, ще убия всички злодеи и ще стигна до заветното „живели дълго и щастливо“.
И така, вече почти 27 години се опитвам да напиша своята приказка… и я пиша – къде по-добре, къде по-зле. Историята не винаги е забавна, не винаги е интересна и съвсем пък не винаги „принцът“ в нея се чувства красив, богат, умен или щастлив… „Принцът“ и до ден днешен си няма дворец и живее под наем, а „конят“ му се казва „Опел“ и вече е на 14 години… Но „принцът“ намери принцесата си… и изведнъж светът му се струва по-добър и по-красив. И „принцът“ е много, много щастлив.
Да, в приказките няма да видите принц-програмист. Няма да видите и принцеса, която му готви вкусна имамбаялдъ. Честно казано, едва ли ще видите и проблеми с гражданската отговорност на коня… или монтирането на комарници на прозорците в двореца…
Но това е моята, всъщност вече нашата приказка. И когато с очите си виждам колко лесно е да създадеш, промениш или изцяло да разрушиш нечия приказка, истински оценявам какво е да откриеш човека, когото обичаш и искаш да прекараш целия си живот с него…
И искаш заедно да четете приказки на децата си… Дали ще се случи някой ден?
Que sera – sera.