Статуята на София – факти и числа

 

Височина: 26 метра
Тегло: над 5 тона
Инициатор: Стефан Софиянски, 1998 г.
Официално откриване: 28 декември 2000 г.
Позлатяване: 2001 г.
Място на издигане: Западната порта на древна Сердика, на мястото на паметника на Ленин, премахнат през 1991 г.
Посока: статуята гледа на изток  (към площад „Независимост“)
Цена: $200 000
Брой части: 160
Време за сглобяване на място: 3 дни
Време за изработка: 9 месеца
Скулптор: Георги Чапкънов
Символи:
• езическа богиня с антична прическа и женствени форми;
• короната на Тюхе (древногръцката богиня на съдбата) има форма и на крепост;
• лавров венец в дясната ръка – символ на слава;
• антични монети в лявата ръка – символ на благополучие;
• сова, кацнала на левия лакът – символ на мъдростта и познанието (от античната дума „софия“);
• прорези в метала вместо учи, като антична златна маска;
• не е християнски символ и няма общо с първоначалния замисъл за статуя на Света София.

 

За етническите наставки: Защо казваме „софиянЕЦ“, но „пловдивчаНИН“ и „бургазЛИЯ“?

Българският език е изключително богат и интересен. Днес в една Facebook-дискусия бе зададен доста резонен въпрос – защо казваме „софиянец“, а не „софлия“ или „софиянин“? Защо пловдивчанинът е именно „пловдивчанин“, а не „пловдивлия“ или „пловдивец“? А бургазлията защо не се нарича „бургазец“ или „бургазин“?

Въпросът е труден и след малко разсъждения, без научна почва под тях, стигнах до следните умозаключения:

  1. Първият случай е, когато имаме -ец/-енец, които са наставки със значение на принадлежност към дадена територия (азиатец, европеец, африканец, австралиец, американец, тихоокеанец). Тези етноиди вероятно произлизат от принадлежността към дадена група (есесовец, чужденец, боец, търговец). По същата логика имаме софиянец, варненец, русенец, великотърновец и старозагорец. Почти винаги, когато завършва на гласна, ползваме този вариант, защото е по-благозвучно.
  2. Вторият вид идва от жителство -(ч)анин, -янин и етноиди като „гражданин“ например. И както от „островитянин“ се е получило „англичанин“, така от „гражданин“ се е получило „лондончанин“, т.е. не от територията, а от жителството еди-къде-си. От там всички, които завършват на „град“ и в България ползват този вид наставки – благоевградчанин, асеновградчанин, велинградчанин, разградчанин… А пловдивчанин, плевенчанин и дори казанлъкчанин са се образували по тази логика – живееш там!
  3. И накрая, имаме и -лия, с която определяме характеристика на някого. Знаем, че кибритлията се „пали“ като кибрит, паралията се характеризира с това, че има пари, а мераклията – с мераците си. Е, от там и Бургас е характерен за бургазлията, Варна – за варналията, Ески Заара (име на Стара Загора) – за заралията, Велико Търново – за търновлията и т. н. Със сигурност, времето също влияе на това какво окончание да се използва: напр. имаме русенец, но русчуклия.

И ако още не е станало ясно, ще дам за пример Хасково, защото съм чувал хасковчанин, хасковлия и хасковец, тоест словообразуване и с трите суфикса. И трите са приемливи, но „хасковец“ акцентира върху принадлежността на човека към хасковската територия, хасковчанинът е гражданин и жител на Хасково, а хасковлия набляга върху характеристиката на въпросния каун, а именно, че е от Хасково…
Надявам се, че съм бил полезен и разбран.

А доколко съм прав – ще се радвам, ако се намери специалист по морфология или лексикология, който да го коментира.

35

Преди 10 години на тази дата някакво момче навършило 25 години

Имам чувството, че почти съм забравил за това момче. То караше Opel Corsa B и смяташе, че това е най-хубавата кола… и за нищо на света няма да си вземе комби! Никога! Все пак всичко, което трябваше на онзи младеж, беше една раница, 20 лв. в джоба и ако има място – акустична китара. Десет години по-старото му „аз“ кара комби. Защото е практично и събира много багаж. И макар неговите дрехи все още да се побират в една раница, комбито почти винаги е пълно с багаж.

Младежът се гордееше, че може да изпие един литър водка „Flirt“ на вечер. Десет години по-старото му „аз“ пие десетгодишно уиски – много по-малко, много по-рядко… но му се наслаждава много повече.

Стрелката на резервоара на младежа често стоеше в резервната зона. И когато събереше пари, за да го напълни, беше малък празник – събираха се с приятели и отиваха на палатка… Днес резервоарът на по-възрастното му „аз“ е винаги пълен, а палатката и спалните чували – прилежно сгънати и прибрани в склада от години…

Онзи младеж се радваше, когато отиде до Сърбия, например. Десет години по-късния му аналог не спира да пътува извън България – по лични или служебни причини.

Да, онзи младеж работеше наистина много и оставаше до късно в офиса. Той беше много по-приятно място от малката му квартира. Днешното му „аз“ знае правилото „work smart, not hard“ и цени баланса между вдъхновяваща работа сред страхотни колеги и домашна лимонада вкъщи, сред семейството.

Чисто статистически, на 35 човек изкарва най-много пари. И, пак чисто статистически, харчи най-много. Но знае, че те са просто средство. И знае, че семейството и близките хора са най-ценното нещо и няма какво да ги замени…

На 35 осъзнаваш, че най-ценният подарък, който можеш да занесеш на децата си не е пластмасова играчка, а време и внимание.

На 35 спираш да се караш с родителите и сестра си, защото знаеш, че сте заедно за твърде кратко и трябва да се насладиш на тези мигове.

На 35 си много над битовите спорове с жена си и няма смисъл да правиш проблем за това, че си е добавила всички любими гръцки хитове в твоя YouTube профил, примерно. Защото знаеш, че тя е човекът, който ще остане с теб до края на дните ти.

На 35 разбираш, че хората се променят с годините. И е по-добре да го приемеш: както за себе си, така и за другите.

Осъзнаваш колко важни неща са принципите, себеуважението, честността… И че не е важно всички да те харесват, ако заспиваш вечер, доволен от това, което си и това, което си направил.

На 35 осъзнаваш и колко голяма е силата на думите. Разбираш, че не трябва да си даваш мнението, ако не ти го искат. Да говориш премерено. Да слушаш внимателно. Да действаш внимателно…

На 35 пиеш повече вода, ядеш по-здравословно и проверяваш внимателно изследванията си. Защото знаеш колко е важно да си здрав!

И когато някой ти пожелае здраве, щастие, любов и успехи, а ти вече имаш всичко това, казваш „Благодаря!“ и си наистина благодарен.

Така че, ако видите онзи 25-годишен младеж, кажете му че след точно десет години вкъщи ще го чака най-хубавата торта на света – направена от четири малки и две по-големи ръчички…

Продължаваме напред!