Етикет: България

Democracy 3

„Ако бях цар щях да ви оправя за 8 дни, ама съм Бареков и ще ви оправя за 8 години“
– Николай Бареков

„Всяка държава, която е закъсала и иска помощи, ако преведе пенсиите и заплатите такива, каквито са в България, веднага ще си оправи дефицита.“
– Бойко Борисов

„Искаме държавата да се намеси и при явното наличие на някакви споразумения, които водят до високи нива на цените, които плаща българският потребител“
– Веселин Марешки

„Ако стана премиер, ще оправя страната за година.“
– Волен Сидеров

Поне веднъж всеки от нас е искал да управлява държавата, признайте си!
Една от любимите ми компютърни игри е Democracy 3 – тя прави точно това: симулация на правителство. И много често я препоръчвам на близки (и не чак толкова) хора, от които чувам как „политиците са хрантутници“, „как може да е толкова зле здравеопазването“, „каква армия имахме, а сега – нищо“ и т. н.
Democracy 3 е третата част на играта, в която авторите буквално казват – „На ти правителство, управлявай!“
И си казвате – супер! На тази държава ѝ трябва добро и безплатно здравеопазване! Естествено, бедните хора, социалистите и пенсионерите посрещат това решение с голяма радост, но богатите не са доволни, че поредната част от данъците им се дава на други хора. Много хора обаче злоупотребяват с безплатното здравеопазване. Имиграцията нараства. Получава се препълване на болниците и нужда от лекари. Докторите започват да стачкуват поради прекалено голямото количество работа, родителите се ядосват на докторите и започват да псуват вас (правителството). За да ги успокоите, налагате закон, ограничаващ работната седмица до 40 часа. Това обаче намалява продуктивността на много производства и БВП пада, което се отразява на вашата политическа оценка.

От друга страна, с нарастването на имиграцията се появяват етнически малцинства и се увеличава напрежението между отделните етноси. Сформират се както либерали, така и патриоти. Част от малцинствата очакват помощи – ако не ги предоставите, бедността в държавата се увеличава, а от там – и престъпността! Ако пък предоставите помощите, групата на патриотите се ядосва и ако прекалите, дори могат да сформират „патриотична армия“, която влиза в саморазправа с малцинствата, а и с вас. За да ги успокоите, изпълнявате исканията им за емиграционен контрол. Това обаче влошава взаимоотношенията ви с другите държави, намалява туризма и търговията. За да оправите работата, намалявате летищните такси и цените на горивата. Това обаче вдига трафика, влошава качеството на въздуха и нуждата от работна ръка в гориводобива… Повишените CO2 емисии не се посрещат добре от международните политици, а влошеното качество на въздуха разболява хората и вдига разходите за здравеопазване… и нуждата от доктори, която вече споменахме!
Сещате се – нещата хич не са толкова прости, а играта наистина дава размах на решенията ви… Самият геймплей се състои от графики и не бих казал, че играта е за всеки. Но на мен ми харесва!

А причината да напиша всичко това е, че до 21 май играта се предлага за 6-7 EUR в Steam…

Отворено писмо – на вниманието на г-жа Росица Георгиева от РУО-Русе във връзка с намаляването на паралелките в ПМГ „Баба Тонка“

Уважаема госпожо Георгиева,

Казвам се Петър Събев и съм завършил ПМГ „Баба Тонка“ в Русе. Бронзов медалист съм от Балканиадата по информатика, участник в Националния отбор по информатика, имам редица други награди и включително номинация за Ученик на годината. Днес съм IT мениджър и съм доста далеч от ученическите си години. Това, което мога да кажа е, че обучението ми в математическата гимназия ми даде много и ме направи човекът, който съм днес.

Преди да вляза в МГ, учих в друго училище до 7 клас и бях един от последните класирали се в приемния изпит. Станах първенец на випуска при завършването си. Колкото до самото обучение, разликата и в нивото на преподаване, и в средата, и в изискванията, е огромна. За мен нямат значение имена на училища, квоти и наименования. Но живо ме интересуват знанията и възможностите, които ще получат децата ни. По Ваше решение ПМГ „Баба Тонка“, гр. Русе ще започне да приема по една паралелка по-малко от следващата учебна година.

Ако някой може да ме убеди, че тези 25 деца ще получат по-добра възможност за развитие в което и да е друго училище на територията на гр. Русе, ще се радвам да поспорим. За момента съм 100% убеден, че просто се отнема една чудесна възможност на 25 русенчета. Бих искал да Ви обясня защо смятам, че идеята да се намали с 20% броят на учениците в МГ не е добра. Първо, изобщо не става ясно как точно „ще бъде решен проблемът с намаляващия брой ученици и с осигуряване на работна ръка в предприятията в Русе“ (?!?!) С подобно решение просто отнемаме възможността на 25 русенчета да изберат в кое училище да кандидатстват, като задължително ги вкарваме в професионална гимназия. Ето няколко аналогии, подобни на Вашата:
1. Да се намалят с 20% местата на всички заведения, в които предлагат качествено кафе, за да може и тези, предлагащи некачествено кафе да получат шанс.
2. Кашкавалът от краве мляко в магазините да се ограничи, за да има шанс и този от растителен произход да се продава.
3. Да се ограничи вносът и производството на BMW, Audi и Mercedes, за да се даде шанс на Dacia и Great Wall да продават своите автомобили.
…
Съгласен съм, че примерите звучат крайно, но логиката зад тях е същата. Във връзка с изказването Ви за „оздравяването“ на училището и че „разликата между първия и последния приет е 156 т.“: Време е да поговорим с факти, данни и цифри. Като хора от МГ, ние сме добри в това – учили са ни най-добрите! Точките, когато системата на оценяване е сменена, не означават нищо. Въпросът е каква е процентната разлика между първия и последния в приема през годините. Да, наистина през последната година има известна разлика за приема в математическите специалности, но в никакъв случай не можем да говорим за някаква тенденция през годините качеството при подбора да е намалявало – напротив:
Както показват графиката и таблицата по-долу, в последните години като цяло разликата между последния и първия ученик намалява, стига човек да вижда голямата картинка през годините, а не отделните числа.

Живеем в XXI век и е редно да дадем свободен избор на учениците да избират къде да учат. Не може да се намаля приема в най-доброто училище в Русенска област и 5-тото в България (според резултатите от матурата след 7 клас). И ако трябва да се закриват паралелки някъде, трябва да се започне от най-малко желаните такива.

С поздрав,
Петър Събев
бивш ученик от ПМГ „Баба Тонка“ и първенец на випуск 2001 г.,
който нямаше да бъде приет, ако приемът беше само четири паралелки

P.S. Това е отворено писмо, което изпращам до няколко свързани институции, както и до медиите, за да ги запозная и с моята гледна точка над ситуацията. Нека се чувстват свободни да публикуват писмото ми или части от него.

Равносметка 2017

2017 беше изключително динамична година… Новините ни засипваха с атентати, урагани, наводнения и пияни туристи, пребиващи камериерки по Черноморието, докато учените по света откриха нов човешки орган (мезентерий), нов вид диабет и огромен кратер в Сибир. В годината на „Деспасито“ и преоткритата „Шушана“ роумингът стана безплатен в ЕС. Преоткрихме, а и добавихме някои градове в Европа към туристическата си карта: Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм, Солун, Ставрос, Аспровалта и Букурещ (всички дотук посетихме заедно с децата). Успяхме да отидем и сами „за по бира“ до Брюксел и Брюж… Петър беше и в Ерланген, Нюрнберг, Херцогенаурах, Киев и Венеция, а Биляна – в Милано, Комо, Беладжио, Брунате и Верона… Направихме и нови издания на IT-Weekend и QA: Challenge Accepted и вече подготвяме следващите.

За някои от дестинациите писахме, за други не остана време… но ето още 10 избрани статии по месеци, които си струва да прочетете, ако сте пропуснали:

Накратко, 2017 година беше добра за нас. И пожеваме на всички да сме позитивни и да си повярваме, че с годините нещата стават все по-хубави и по-добри! Защото, помислете – преди 5 години никой не очакваше Григор да спечели финалите на ATP, а българските клубни отбори по футбол да са част от Шампионска лига… Само допреди 10 години се пушеше навсякъде в заведенията… А преди 15 години нямаше Facebook и да отидеш в „чужбина“ и „на Запад“ беше голяма работа… Преди 20 години беше невероятно нещо да имаш мобилен телефон, а още по-невероятно беше да можеш да говориш свободно и да си плащаш сметките… А преди 25 години беше първият път, когато Петър стана един от първите хора в България, докоснали се до Интернет – повечето хора се радваха, ако имат ток и могат да гледат „Доктор Куин – Лечителката“ на цветен телевизор… Само преди 30 години мандарините у нас идваха само с Дядо Мраз… поздрав и вярвайте, че най-доброто тепърва предстои! И то наистина ще дойде! Наздраве!

Между другото, този блог вече е на 12 години!