Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.



Реклама:

Booking.com

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“

20+ безплатни Android приложения за туризъм и пътувания

Попитахме наши приятели кои са им най-любимите (по възможност по-малко популярни) приложения и направихме немалък списък от препоръчани приложения. Постепенно го систематизираме и публикуваме резултатите по категории. Може би едно от най-важните предимства на смартфона е мобилността и това, че е навсякъде с вас. Ето защо първият списък е именно приложения за туризъм и пътувания.

1. Опознай.bg

Опознай.bg има информация за всички красиви и интересни кътчета в България. Нещо като 100-те национални туристически обекта, само че в базата има цели 7139 (и растат постоянно!). По-малко развита алтернатива: Mobile Bulgaria.

2. TripAdvisor

TripAdvisor е едно от най-големите приложения с ревюта за пътешественици. Включва информация за хотели, ресторанти, забележителности, атракции, туристически обиколки и полети по цял свят, с милиони ревюта от туристи.

3. Foursquare

Foursquare дълго време беше най-популярната геосоциална мрежа. После създателите ѝ почти я „самоубиха“, след като я разделиха на две – Swarm (за онлайн чекиране) и Foursquare (за пътеводител). Последното e все още доста полезен вариант да видите какво вкусно има за хапване наблизо, къде е най-близкото кино, какви са отзивите за хотела,  който сте избрали и т. н.

4. Skyscanner

Skyscanner може да сравнява цени на полети до различни дестинации и да изберете най-изгодния от тях по зададени критерии. Като цяло обаче, ако резервирате директно от сайта, ще ви излезе скъпо. Ето защо, самата резервация съветваме да си правите директно от сайтове или приложения на RyanAir, WizzAir, Lufthansa и т. н. (почти всяка авиокомпания си има собствен app). Алтернативи за сравнения: eSky.bg и Kayak.

5. Flightradar24

FlightRadar24 е чудесно приложение, ако току-що сте изпратили любим човек или чакате да кацне всеки момент и се интересувате от полета му – информация в реално време за това къде е, кога е излетял, кога ще кацне и колко бързо се движи. Информацията на сайта на летище София например е доста по-оскъдна и се обновяво средно с 5 мин. закъснение. Ако пък пътувате със самолет, сложете си GateGuru и SeatGuru, за да се ориентирате по-лесно за това къде ви е гейтът и на коя седалка да седнете.

6. Booking.com

Опре ли до резервации на хотели, Booking.com е мястото. Естествено, че има много алтернативи и конкуренти, но практически почти всички хотели са там, имат доста добро търсене, филтри, лесна резервация… Дразнят само с това, че показват добрите неща за хотела на първа страница, а лошите са скрити пред три екрана в четвъртия, така че напомняме да ги прегледате и тях преди да резервирате. Много големи хотелски вериги (напр. Hilton, Novotel, Melia и др. имат собствени приложения с далеч по-добри промоции, така че преглеждайте и тях). Алтернативи: много, но сред открояващите са Trivago и Hotels.com.

7. AirBnb

AirBnb е друг тип услуга, в която всеки може да отдаде своето жилище на хотелски принцип и да получи някой лев насреща. Или, разбира се, да наеме нечие място – от цяло вилно селище до диван в нечия къща… Внимавайте с таксите за почистване и имайте предвид, че услугата е една идея по-малко надеждна в сравнение с останалите сайтове. И все пак, предлагането на места е доста по-различно, така че си струва да проверите и резервирате.

8. CouchSurfing

Малко хора знаят, че с Биляна се запознахме именно чрез CouchSurfing.com. Много хора приемат идеята като „безплатен хотел“. За нас тя е възможност да срещнем интересни хора, да общуваме, да покажем и видим различни места през очите на местните. Писали сме доста по въпроса, така че ако и вие усещате този дух, това приложение е за вас. За съжаление, често забива.

9. Visit A City

VisitACity е бързо приложение, с което да направите туристическата си обиколка – по часове, забележителности и човек лесно може да направи плановете си за разглеждане в рамките на два часа, на ден или на два дни. Поддържа възможност и да си съхраниш маршрута за офлайн ползване.

10. TripIt

TripIt е приложение за планиране и организиране на пътувания между много хора. Основното му предимство е, че можете да си препратите всички потвърдителни имейли (или да го синхронизирате с GMail) и сайтът автоматично ги обработва, след което прави подробен план, който, разбира се можете да допълните и редактирате. Работи добре с английски език и тотално се дъни на български, като цяло е и по-американски ориентиран. Алтернатива: TripCase

11. Google Trips

Google Trips доста прилича на TripIt, като от Google имат предимството да са интегрирали всичко с GMail, GMaps и още десетки неща. Приложението е доста семпло и в ранна фаза на разработка, но бързо набира скорост и синтезира всичко за пътуванията – полети, резервации, къде да ядем, спим, какво да видим, планове за обиколки и т. н. С други думи, на път е да замести почти всичко, споменато по-горе.

12. Google Maps

Google Maps е другото изключително полезно приложение, което е незаменимо на път. Не всички знаят обаче някои важни неща, като например: можете да си свалите картите офлайн предварително; можете да си добавяте лични места, да ги споделяте и да се виждате с приятели в реално време; най-интересните и отрупани със забележителности, магазини и ресторанти зони се показват в по-тъмен цвят на картата; има подробен таймлайн, с който можете да виждате кога, къде сте ходили; можете да видите как да се придвижите с обществен транспорт, автомобил, велосипед и дори пеш от точка А до точка Б; покрай програмата Google Local Guides, приложението напредва с много висока скорост и почти всички хотели, ресторанти, забележителности и др. интересни обекти вече се оценяват в рейтингова система…

13. Rome2Rio

Rome2Rio дава доста по-подробна информация от Google Maps как да стигнете от една точка до друга. Когато не сте доволни от резултатите там, това е вариантът да откриете доста варианти. Информацията се актуализира постоянно и услугата набира скорост.

14. Foodspotting

Foodspotting показва снимки на манджи наблизо. И къде точно се намира ресторантът, в който да хапнете даденото нещо. Просто, много ефективно, но за съжаление, има нужда от по-голямо community, т.е. базата с информация е твърде малка.

15. PassWallet

PassWallet събира всякакви резервации, самолетни билети, билети и карти за градски транспорт, купони за отстъпка, клиентски карти и тем подобни във виртуалния ви портфейл. Поддържа Apple-ския .pkpass формат, работи с NFC чрез codeREADr, интегриран е с RENFE, entradas.com, airberlin, Lufthansa, Kinepolis, Cleartrip, WizzAir, ticketea, Swiss International Air Lines, Nettbuss, Resorts World Manila, Hesta, Binter Canarias, Ticketfly, Virgin Australia, Рамблер, Walnut Passes & Germanwings и др.

16. SendtoGPS

SendToGPS е проста дървена програмка, която може да изпрати GPS координатите Ви в няколко формата (Aura 11-13, Navigon, Google Maps, TurgoGPS, Don’t panic 4.51, TomTom). За съжаление не поддържа доста от другите, които са популярни.

17. GPS Status

GPS Status ви дава информация за GPS координати, позиция, сила на сигнала от сателитите, точност, скорост, ускорение, надморска височина и др. Интересна програма, която ще ви помогне за geocaching или да убиете малко време при полети със средна продължителност.

18. PeakLens

PeakLens дава отговор на въпроса „Кой е онзи връх ей там?“. Простичко приложение с добавена реалност, което се използва простичко. Цитирам: „упущиш го, насочваш го към планината и ти казва кой връх гледаш“.

19. Instabridge – Free WiFi

Искате безплатен Wi-Fi достъп? Instabridge има информация за над 1 милион точки, като основното му предимство в сравнение с подобни приложения е, че ви свързва автоматично. Просто, но работи!

20. OMGWhen

OMGWhen се интегрира с профила ви и ви дава възможност да видите доста интересни събития според локацията и интересите ви. Освен в app-а, проверете и Facebook Events (има го и в приложението на FB, но е пред девет менюта в десетото).

 

Почивни дни и официални празници 2017 г. (и кога да си вземете отпуск)

През 2017 г. се слага край на досадните съботи, в които отработваме, но сайтът ни www.kogadavzemaotpusk.com продължава да работи, тъй като винаги ще има моменти, в които е по-добре да си вземете повече отпуск на цената на по-малко дни…

Ето какво е положението за 2017 г.:

Официални празници и почивни дни през 2017 г.

  • 1-2 януари – Нова година
  • 3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство
  • 14-17 април – Великден
  • 1 май – Ден на труда
  • 6-8 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия
  • 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
  • 6 септември – Ден на Съединението
  • 22 септември – Ден на независимостта на България
  • 1 ноември – Ден на народните будители (неработен само за образователни институции)
  • 25-27 декември – Коледа
  • 31 декември – Нова година

Ако сте решили да направите зимна ваканция, най-добрият момент е веднага след нова година, т.е. отпуск 3-6 януари и получавате 9 почивни дни на цената на 4 дни отпуск (ако броим 31 декември 2016 г.).

Следващата такава възможност е отпуск 27 февруари до 2 март. Така отново получавате 9 почивни дни на цената на 4 дни отпуск (25.02-05.03).

През април и май възможностите за дълъг отпуск са доста, като можете да използвате седмицата преди или след Великден. Отпуск 10-13 април ви гарантира 10 дни непрекъсната почивка (8-17 април).  Алтернатива е почивка 14-23 април, като си вземете седмицата след Великден.

Подобна е ситуацията, ако си вземете отпуск от 2 до 5 май. Така получавате 10 дни почивка на цената на 4 дни отпуск (29.04-08.05). Можете да удължите отпуска си през май с още 4 дни или да си направите втори такъв по 24 май, но ползата не е толкова голяма.

Не е голяма и ползата през септемврийските празници, но седмицата на 6 и 22 септември е нелоша опция. Може би е добър вариант да си вземете отпуск на 4 и 5 септември. Тогава ще може да направите кратко 5-дневно късно моренце на цената на два дни отпуск.

За финал, между Коледа и Нова година са ви нужни едва 2 дни отпуск – на 28 и 29 декември. Така ще получите цели 10 дни почивка, ако броим и 1 януари 2018 г.

Така нашето предложение за 20 дни отпуск е следното:

  • 1.1 – 8.1 (1+8 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
  • 25.2 – 5.3 (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
  • 8.4 – 17.4 (10 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
  • 29.4 – 8.5 (10 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
  • 2.9 – 6.9 (5 дни почивка на цената на 2 дни отпуск)
  • 23.12 – 31.12 (9+1 дни почивка на цената на 2 дни отпуск)

Така може да сте на почивка цели 53 дни с 20-дневния си отпуск. А ако работодателят Ви е щедър и Ви е дал 25 или 30 дни, ще можете да изкарате и още седмица-две на море през лятото… Всички такива експерименти може да си визуализирате на www.kogadavzemaotpusk.com.