Дисниленд: 10 години по-късно и 10 причини да НЕ ходите там!

Ето, че отново бяхме в Дисниленд, близо 10 години по-късно, вече женени и с две деца. На децата им беше забавно, но не толкова – на нас. За съжаление впечатлението ни е по-скоро разочарование. Ето защо:

1. Отворете раницата!

И така, купувате най-евтините възможни билети за два дни и двата парка на обща стойност над 650 лв. за семейството, без да броим тройно по-големите странични разходи. Следват полет, автобус, после влак, после метро и после пак влак и най-накрая се озовавате с цялата фамилия екзалтирани пред входа на заветния Дисниленд. Очаквате да ви посрещнат Мики и Доналд? Ами познали сте, но само ако това са имената на двамата навъсени охранители, които ви карат да си сложите раницата и да я отворите пред тях…

— Имате ли нож в раницата?

— Не.

— Минавайте.

Сигурен съм, че и терористите с ножове са напълно честни. Да, някои от входовете имаха скенери, но този, от който минахме ние, нямаше… Хаотични мерки за сигурност с явни пропуски, никакъв ред в опашките на входа, но най-накрая влизаме.

2. Два пъти повече хора на същата площ

Както казах, взехме си възможно най-евтините билети. Тоест такива, които са в най-ненатоварени дни.  Но истината е, че гъмжилото от хората е невероятно – яйце да пуснеш, на човек ще падне. Никой не налага никакви ограничения за посетителите в дадения ден и така тълпата прави посещението неприятно за всички…

3. Ужасно чакане

Като резултат от горното, как ви звучи да чакате между 70 и 120 минути за 10-минутна атракция, после още 40 мин. чакане за следващата 5-минутна атракция, после още 60 мин. чакане… Реално от 10-тината часа, в които парка е отворен, сигурно 8 прекарахме в редене по опашки и досадно чакане. А е тъжно „вълшебният“ ти ден в Дисниленд да бъде предимно чакане.

4. Fast Pass-овете свършват до обяд

Уж за да облекчат чакането, от Дисниленд са измислили нещо наречено „Fast Pass“ – специален билет, с който се качваш с предимство на определени натоварени люлки. За съжаление, въпросните пропуски свършват до обяд и реално полза от тях почти няма. Да не говорим, че на някои люлки чакането минава половин час дори с Fast Pass.

5. Стари люлки

По някои от атракционите личат поколения и години ползване. Да се повредят три атракциона за един ден не е нещо, което ни се случваше през 2008 г. (особено „приятно“ е да се случи, когато си чакал половин час за дадената атракция). А да преправят старите автомобили с героите от „Колите“ например едва ли е кой знае каква инвестиция…

6. Алеи без приказни герои

Това, което през 2008 г. различаваше Дисниленд от всеки друг увеселителен парк, бе атмосферата. Мики, Мини, Гуфи, принцесите на Дисни, Алиса и Лудият шапкар просто обикаляха из парка и всеки можеше да се снима с тях. Гримьори рисуваха лицата на малки и пораснали деца с образите на любимите герои.  Нищо подобно в днешни дни – искаш да се снимаш с Мики? Той е скрит в специална сграда, наречена „Meet Mickey Mouse“. Чакай 40 минути на тази опашка! Гуфи? Другата опашка, там е само 25 мин. чакане. Принцесите на Дисни? 140 мин. чакане.

7. Star Wars в Дисниленд???

Признавам, една от най-яките атракции бе да ни вкарат в StarSpeeder 1000 и да ни изстрелят сред световете на Star Wars. Обаче да цопнеш C-3PO и Вейдър до слончето Дъмбо, принцесите на Дисни и Бъз от „Играта на играчките“ ми излиза извън границите на добрия вкус. Всички преходи в парка бяха плавни и неусетни… Днес футуристичната сграда на Star Wars, лепната до гарата с парния локомотив изглежда нелепо!

8. Липсват атракции с нови герои

Слончето Дъмбо е от 1941 г. Алиса – от 1951 г. Не ме разбирайте погрешно – обичам Дъмбо, макар и да е на 76 години! Но много от героите в новите филмчета липсват – като изключим костюмираните актьори, до които добиране няма, липсват атракции с Елза и Ана, Рапунцел, Тияна, Мерида, Ваяна, Добрият динозавър, героите от „Отвътре навън“, „Зоотрополис“, „Самолетите“, „Камбанка“, „Разбивачът Ралф“…

9. Меню с лют сос

След като поръчахме четири каубойски менюта с пилешко на обща стойност 56 EUR, се оказа, че пилешкото е люто! В Дисниленд! Качеството на храната бе като в долнопробно fast food заведение (имаме само нискокачествената снимка горе), картофите ставаха… Хамбургерите днес са кръгли. А през 2008 г. дори те бяха с формата на Мики Маус – мисля, че това само по себе си е достатъчно показателно.

10. Финална тъпканица

За да се доберете до „вълшебното“ светлинно шоу с лазери и фойерверки, ще трябва да заемете позиция поне час по-рано, иначе просто ще го гледате буквално от входа на увеселителния парк и няма да видите почти нищо… Още „по-забавната“ част е, когато близо два стадиона народ се изсипе на гарата и там не чака нищо повече от редовните влакове – следва една блъсканица, пред която столичния градски транспорт в 18 ч. е едно просторно и културно място. И това се случва всеки ден – никакъв синхрон между железниците и Дисниленд по въпроса! А какво „по-хубаво“ от това след 10+ часа висене по опашки, изнемощелите дечица да попътуват и още час прави в претъпкан по шевовете влак?

Малко финални думи…

Да, в този пост има хейт. Не заради друго, а защото очаквам от Дисниленд да вдигат бариерата през годините, вместо да я смъкват. Да, изкарахме си добре като цяло. Но в сравнение с другите увеселителни паркове като Грьона Люнд (Стокхолм, Швеция), Ефтелинг (Хертогенбош, Холандия) и Тиволи (Копенхаген, Дания), французите просто не правят достатъчно.

И ако все пак твърдо сте решили да заведете децата на Дисниленд, ето и 10 съвета, които да имате предвид:

  1. Следете за промоции и изберете слабо натоварен ден, в който може да влезете с билет „Mini“. Избягвайте летните месеци, когато е още по-претъпкано. Няма смисъл да си купувате билет за два парка в един ден – трудно е да посетите всичко дори в единия.
  2. Заредете се с търпение (и пари). Ще ви трябват.
  3. Вземете си плодове, сандвичи, бисквити, десертчета и минерална вода. Освен, че ще спестите някой лев от гадна junk храна, ще можете да хапвате, докато чакате на опашка за люлките.
  4. Свалете си мобилното приложение на Дисниленд. Така ще получавате в реално време коя люлка работи и колко време се чака.
  5. Вижте от приложението точно седмица по-рано горе-долу по кое време кои люлки се натоварват и си направете план. За най-натоварените си вземете fast pass, като първият pass вземете още с влизането си в парка.
  6. Веднага щом вземете fast pass, се наредете за снимка с любимия герой – там чакането е най-дълго и най-досадно. Особено дълго се чака за Принцесите на Дисни, Мики Маус и Спайдърмен.
  7. Имайте предвид ограниченията за височина на някои атракции, за да няма разочаровани деца.
  8. Имайте предвид, че доста атракции имат две опашки – Fast Pass и регулярна. Не се редете на Fast Pass опашката, ако нямате пропуск – ще си изгубите времето.
  9. Ако сте два дни в Дисниленд, първият идете в Disneyland Park, а вторият – в Disneyland Studios. Ходенето в последния е доста по-малко (около 4 км според крачкомера), освен това повечето атракции са от затворен тип и позволяват ползване в лошо време.
  10. Най-любимите ни атракции, които не трябва да изпускате:
    • В Disneyland Park: Star Tours: The Adventures Continue, Peter Pan’s Flight, Autopia, Buzz Lightyear Laser Blast, Big Thunder Mountain, It’s a small world, La Taniere du Dragon, La Pays des Contes de Fees, Mad Hatter’s Tea Cups, Pirates of the Caribbean;
    • В Disneyland Studios: Moteurs… Action! Stunt Show Spectacular, Ratatouille: The Adventure, Studio Tram Tour: Behind the Magic, The Twilight Zone Tower of Terror, Les Tapis Volants – Flying Carpets Over Agrabah.

35

Преди 10 години на тази дата някакво момче навършило 25 години

Имам чувството, че почти съм забравил за това момче. То караше Opel Corsa B и смяташе, че това е най-хубавата кола… и за нищо на света няма да си вземе комби! Никога! Все пак всичко, което трябваше на онзи младеж, беше една раница, 20 лв. в джоба и ако има място – акустична китара. Десет години по-старото му „аз“ кара комби. Защото е практично и събира много багаж. И макар неговите дрехи все още да се побират в една раница, комбито почти винаги е пълно с багаж.

Младежът се гордееше, че може да изпие един литър водка „Flirt“ на вечер. Десет години по-старото му „аз“ пие десетгодишно уиски – много по-малко, много по-рядко… но му се наслаждава много повече.

Стрелката на резервоара на младежа често стоеше в резервната зона. И когато събереше пари, за да го напълни, беше малък празник – събираха се с приятели и отиваха на палатка… Днес резервоарът на по-възрастното му „аз“ е винаги пълен, а палатката и спалните чували – прилежно сгънати и прибрани в склада от години…

Онзи младеж се радваше, когато отиде до Сърбия, например. Десет години по-късния му аналог не спира да пътува извън България – по лични или служебни причини.

Да, онзи младеж работеше наистина много и оставаше до късно в офиса. Той беше много по-приятно място от малката му квартира. Днешното му „аз“ знае правилото „work smart, not hard“ и цени баланса между вдъхновяваща работа сред страхотни колеги и домашна лимонада вкъщи, сред семейството.

Чисто статистически, на 35 човек изкарва най-много пари. И, пак чисто статистически, харчи най-много. Но знае, че те са просто средство. И знае, че семейството и близките хора са най-ценното нещо и няма какво да ги замени…

На 35 осъзнаваш, че най-ценният подарък, който можеш да занесеш на децата си не е пластмасова играчка, а време и внимание.

На 35 спираш да се караш с родителите и сестра си, защото знаеш, че сте заедно за твърде кратко и трябва да се насладиш на тези мигове.

На 35 си много над битовите спорове с жена си и няма смисъл да правиш проблем за това, че си е добавила всички любими гръцки хитове в твоя YouTube профил, примерно. Защото знаеш, че тя е човекът, който ще остане с теб до края на дните ти.

На 35 разбираш, че хората се променят с годините. И е по-добре да го приемеш: както за себе си, така и за другите.

Осъзнаваш колко важни неща са принципите, себеуважението, честността… И че не е важно всички да те харесват, ако заспиваш вечер, доволен от това, което си и това, което си направил.

На 35 осъзнаваш и колко голяма е силата на думите. Разбираш, че не трябва да си даваш мнението, ако не ти го искат. Да говориш премерено. Да слушаш внимателно. Да действаш внимателно…

На 35 пиеш повече вода, ядеш по-здравословно и проверяваш внимателно изследванията си. Защото знаеш колко е важно да си здрав!

И когато някой ти пожелае здраве, щастие, любов и успехи, а ти вече имаш всичко това, казваш „Благодаря!“ и си наистина благодарен.

Така че, ако видите онзи 25-годишен младеж, кажете му че след точно десет години вкъщи ще го чака най-хубавата торта на света – направена от четири малки и две по-големи ръчички…

Продължаваме напред!

На път в Гърция: По платената магистрала или по заобиколния път?

Тези от вас, които прекарват лятната си почивка в Гърция, вероятно знаят, че доста участъци от магистралите са платени. Toll-таксите стандартно са 2,40 EUR (има по-ниски и по-високи) и една такава, която няма как да пропуснете, е още веднага след преминаването на ГКПП Кулата…

Но в повечето случаи имате избор:

Опция 1. Магистрала

Хубав (не винаги), широк, прав път, по-висока скорост, но се плаща (само в брой на доста места) и е скучно.

Опция 2. Заобиколен път

Хубав (не винаги), по-тесен и криволичещ път, по-ниска скорост, но е безплатно и често е доста по-разнообразно и живописно.

Е, решихме да направим експеримент за Т-образния маршрут с център Солун: Игуменица-Йоанина-Солун-Аспровалта-Кавала-Комотини (източно от Комотини не се плаща) и Солун-Катерини-Лариса-Ламя-Атина. Изчислихме и колко точно пари ще спестите, ако минете по заобиколния път (от-до, според вида гориво и разхода на автомобила ви).

Оказа се, че не навсякъде е добра идея да караш по магистралата, не навсякъде е разумно да кривнеш от нея, а понякога си е въпрос на лични предпочитания…

Комотини – Кавала

По магистралата разстоянието от 94 км се взима за час срещу сумата от 2,40 EUR. Всъщност платената част е приблизително между Комотини и Ксанти, като минавайки през Порто Лагос, разстоянието се увеличава с едва 12 минути и 7 км. А ако крайната ви цел е Керамоти и о. Тасос, разликата практически се заличава. Заобикалянето определено си струва.

Кавала – Аспровалта

Разстоянието от Кавала до Аспровалта е 76 км. Платеният участък от Кавала до Аспровалта може да се заобиколи само с 4 км и 8 мин. повече, при условие, че излезете и влезете по маршрута с. Кипия – с. Мущени. А ако решите да заложите на красивите гледки и минете по крайбрежието, увеличаването на времето е с 15 мин. спрямо магистралата и едва 5 км. С други думи – обиколният път си струва.

Аспровалта-Солун



Реклама:

Booking.com

От Аспровалта до Солун са 85 км по магистралата, или 95 км, ако решите да не плащате и да минете от южната страна на Лъгадинското езеро, през Агиос Василиос. Сметките са тънки, така че вие си преценете струват ли си 10 км и 15 мин. повече за 2,40 EUR. До коя точно част на Солун отивате също може да е нещото, което влияе на решението.

Солун – Йоанина

От Солун до Йоанина (известен още като Янина) ви чакат 261 км. Заобикалянето на магистралата изобщо не си струва – нито финансово, нито като разстояние, нито като времето. Платете си 6 EUR и карайте смело напред.

Йоанина-Игуменица

От Йоанина до Игуменица обикалянето също не си струва. Спестените пари (при това само, ако колата ви е икономична) просто не си струват близо час повече шофиране по планински път, пълен със завои. Да го обобщим – карате ли на запад от Солун – платете си за магистралата.

Солун – Катерини

Да се върнем до Солун и да продължим на юг към Катерини… по магистралата! 1,20 EUR няма как да си струват 40 км и 35 мин. повече.

Катерини – Лариса

Струват ли си повече от час и 23 км удължаване на маршрута за 4 до 6 EUR? Не, ако питате нас, особено знаейки, че магистралата минава по крайбрежието…

Лариса – Ламия

Добре, в този случай магистралата е повече километри (при това – 37!), т.е. обиколният път намалява разстоянието с 1/3, а времето е само 10 минути повече.  На фона на 9,05 EUR пътни такси и спестеното гориво, ще спестите между 11 и 15 EUR. Твърдо за това да минете по заобиколния път – E65 е в чудесно състояние, междувпрочем. Магистралата си струва, единствено ако сте се запътили към Волос или страшно бързате и всяка секунда ви е ценна…

Ламия – Атина

От Ламия до центъра на Атина са 216 км и ще трябва да платите сериозна такса от 12,50 EUR. Но проблемът на заобиколния път не са километрите, а времето – близо два часа повече. Все пак, ако трябва да стигнете до западната част на Атина, разстоянието по заобиколния път може да стане дори по-кратко, а времето за придвижване – същото или поне броени минути, за които toll-таксата да се изплати.

В заключение

Преминаването по магистралата винаги отнема по-малко, т.е. винаги е най-бързият маршрут. Но понякога не е най-краткият и най-изгодният… Пътищата се променят често, така че силно ви препоръчваме Waze – безплатно приложение за мобилен телефон с доста информация за пътната обстановка, по-добро избягване на трафика спрямо Google Maps и възможност да видите алтернативните маршрути със и без такса (използвахме екрани именно от сайта им). Прилагаме и работния Excel + Word, ако на някого му потрябват. Дано публикацията Ви е била полезна и лек път!



Реклама:

Booking.com