Сафари в пустинята край Дубай

safari

Най-якото и запомнящо се нещо от екскурзията ни в Дубай се оказа именно пустинното сафари… След сериозно проучване в интернет, малко драми със сайтове-менте, наподобяващи оригинала (затова цъкайте точно този линк), избрахме Arabian Adventures и тяхното Sundowner Dune Dinner Safari.

Не, че знаем как са другите компании, но тази имаше най-висок рейтинг и останахме доволни. Иначе всички предлагат общо взето едно и също нещо и основните разлики са в качеството и марката на автомобила, дали ще ви вземат от хотела или от сборен пункт, има ли фирмата собствен лагер в пустинята или няколко фирми споделят общ, колко е качествена услугата като храна, време за фотосесии и красота на камилите (да, в ОАЕ често си организират и такива конкурси за красота!).

Понеже всички сафарита протичат горе-долу еднотипно, но въпреки това са невероятно изживяване, ще ви разкажем какво се случи при нас… Преди това, нека предупредим, че изживяването не се препоръчва за хора със слаби нерви, сърца и стомаси, бременни, малки деца и хора над 98 години, особено ако са яли 3 часа преди събитието…

safari-rollbars

И така, в уречения ден и час, един бяло-бежов Toyota Land Cruiser 4.0 V8 4WD дойде до хотела, за да ни вземе и още щом се качихме и видях ролбаровете от вътрешната страна на автомобила, разбрахме, че нещата са сериозни.

Пообиколихме из Дубай и скоро автомобилът летеше по магистралата, пълен на максималния си капацитет от 7 души:

  • Биляна и Петър (ние);
  • шофьорът ни Ахмед – мил индиец с доста опит в пустините, на когото обаче му беше първи работен ден в Arabian Adventures;
  • двойка от Чили, които бяха супер весели през цялото време;
  • висока двойка от Германия, които седяха най-отзад и не гъкнаха през цялото време (тук е мястото да кажем, че задните места в Land Cruiser-а са най-кофти, особено ако сте високи – не ви ги препоръчваме).

safari-highway

След близо час по магистралата, брандираните Тойоти ставаха все повече и повече, скоро отбихме по второкласен път, после – по третокласен и накрая паркирахме на площадка за регулиране на налягането в гумите.

safari-pumping-tires

Оказва се, че първото нещо, което трябва да направиш в пустинята, е да спихнеш гумите на автомобила – иначе рискуваш да се пръснат от горещия пясък, а и сцеплението става по-добро.

safari-desert-road

Тръгваме по черен път, т.е. жълт, съдейки по цвета на пясъка… Петър пита Ахмед:

– Добре, как различавате различните пустини? В моята страна е ясно – гора, планина, равнина: ясно си личи къде свършва едното и къде започва другото…
– Ето, тук пясъкът е жълт, но там в далечината става по-червен, защото съдържа повече желязо, в тази пустиня има пустинни зюмбюли, а в другата – не… когато си израснал тук, можеш да се ориентираш.

desert-sand

Говорим си, а колата върви по утъпкания път – гледката е приятна и дори малко скучна, а за пътят съм сигурен, че можем да го минем и с нашето Ауди А4… Но растителността намалява, дюните стават все по-високи и кроткият и спокоен Ахмед без никакво предупреждение прави рязък завой надясно и започва да шпори през дюните. Кроткият двигател на Тойотата ядосано напъва осемте си цилиндъра и колата започва да пори пясъчните вълни, понякога с изцяло вдигната предница и задница.

desert-dunes-toyota

„Добре, това с моята кола не го мога!“, помисля си Петър, докато се е вкопчил в един ролбар с едната ръка, но държи стабилно огромния фотоапарат с другата и снима. След 10-тина минути пристигаме в малко оазисче с палми, където ни дават инструктаж и ни разказват за сокола, националният символ на Обединените арабски емирства и как да го научим да ловува…

desert-dubai-falcon

Отправяме се обратно към колите и там, на хиляди километри от България, чуваме как някой вика:

– Пе-е-ешо-о-о!

В такива моменти осъзнаваш колко малък е светът всъщност… И колко голям е шансът да срещнеш своя колежка от София насред арабската пустиня в Дубай 🙂

safari-suv1



Реклама:

Booking.com

Тъй като бяхме в различни автомобили и трябваше да тръгваме, се разбрахме да се видим по време на вечерята…

desert-suv2

Следваше ново лудо препускане през дюните. Джипките вървят една след друга, на около 20-50 метра дистанция, засилват се и „скачат“, точно като на автомобилно състезание.

Ако залегнеш много рано, удряш лицето си в коленете. Ако залегнеш късно, при приземяването главата ти се удря в тавана. Точният момент на залягане се усвоява някъде след третата цицина на главата…

desert-parking

След още 10-тина минути конвоят се посъбра на един импровизиран „паркинг“ – сравнително равна площадка, поснимахме се и продължихме с още по-висока скорост. Газ до ламарината и гледаме как колите пред нас скачат от метър, метър и половина, а ние ги следваме само след секунди.

dubai-suv3

На една много висока дюна Петър видя как колата пред нас скача от може би три метра и изкрещя на английски:

– Big jump! Get down! (Голям скок! Залягайте!)

Дори самият Ахмед се стресна, натисна спирачката и… колата остана „по корем“ на върха на дюната. Ахмед пробва напред-назад, но нямаше никакъв смисъл: четирите колела на автомобила просто бяха във въздуха и се въртяха отчаяно на празен ход.

– Ееех, затова не го обичам червения пясък… – каза Ахмед и извади една малка лопатка, с която почна да копае пясъка около колата. Нямаше никакъв смисъл – лопатката беше толкова малка, че същият ефект можеше да се постигне и с шепи.

desert-safari-stuck-car

Помолиха ни да се отдалечим и да си поснимаме, а Ахмед и негов колега-шофьор започнаха да дърпат внимателно колата с въже. Лошото е, че трябва да си много внимателен, защото ако тегленият автомобил, който е високо, се освободи, има опасност да се свлече надолу и да удари теглещият.

Но, така или иначе, момчетата се оправиха, Ахмед набримчи Тойотата с над 100 км/ч покрай дюните и всички части по окачването на колата бяха на предела на силите си.

safari-high-speed-desert-road

Имахме чувството, че дори и нашето човешко „окачване“ едва издържа постоянното тресене, но в крайна сметка взехме „за норматив“ последната третина от пътя и успяхме да си направим чудесна пустинна фото-сесия по залез слънце.

desert-bilyana

А залязващото слънце в пустинята е прекрасно почти колкото Биляна…

desert-sunset

Когато слънцето се скри зад хоризонта, продължихме още малко и пристигнахме до бедуинския лагер, на чийто вход ни очакваха група камилари.

kamilari

Тук е мястото да кажем две неща: гледайте първо да се качите на камила. За всичко останало има предостатъчно време, но движеща се камила след залез слънце се снима трудно, така че гледайте това да е първата ви дейност, докато сте в лагера.

peter-bilyana-camels

И второ, има фотографи, които ще ви снимат и ще ви карат да им позирате, но само ще ви изгубят от ценното време и после ще ви искат по 100-200 AED за снимка!!! Усетихме това навреме и срещу десет пъти по-малък бакшиш, помолихме камиларя да ни снима с нашия апарат. Получи се супер.

peter-bilyana-camels-2

Забавно беше обаче какво се случи с хората, които все пак решиха да си закупят снимки. Тъй като всичко е предплатено, малко хора се сещат да носят голяма сума пари насред пустинята. И се оказва, че там, в средата на нищото, можеш да платиш с кредитна карта. За целта арабите са издигнали грамадна камара от скали, върху които търговецът се качва с POS-терминала в ръце, след което го вдига към небето и изрича на арабски нещо като „أوه، انتم، آلهة فيزا وماستر كارد، الموافقة على هذه الصفقة الآن“ („О, богове на Visa и Mastercard, нека тази транзакция мине!“), транзакцията минава, човекът слиза и поема картата на следващия клиент.

desert-safari-people-camels

И така, как да се качите на камила? Подхождате винаги от лявата страна на животното. Дълго се чудехме защо, но след кратка справка с Google, разбрахме. Така е от исторически времена и важи както за камили, така и за слонове, коне и всякакви други ездитни животни. За да извадиш меча с дясната си ръка, най-лесно е той да е отляво на пояса ти. А щом е отляво, качвайки се отдясно на животното, има голям шанс да го закачиш и нараниш с меча си. Затова трябва да се качваш винаги отляво.

on-top-of-camel

А как да слезете от камила? Отговорът на този въпрос може да ви струва и 50 EUR, ако не четете блога ни и се поддадете на някои нахални камилари в Египет, примерно, където сме чували, че качването на туристите е безплатно, но слизането им от камилата струва скъпо (само да припомним, че камилата е доста по-висока от кон). Отговорът е: хващате се за седлото и се облягате назад с цялата тежест на тялото си. Камилата няма кой знае колко силна задница и кляка.

desert-camp

В лагера можете да карате сандборд (сноуборд по пясъчна дюна, но е доста по-бавно и скучно от снега), да пояздите камила (обиколкота е към 100 метра, колкото да се снимате на нея), да пушите наргиле (не се различва от добрите наргиле-барове у нас), да си къносате ръката (ако сте жена) и да си похапнете вкусно, докато гледате кючекчийка… ние заложихме на последното, заедно с другата двойка българи.

desert-bread

Луната се появи над пустинното небе и за първи път я видяхме по този начин – осветена изцяло отдолу. Да, когато си на Екватора, Луната изглежда различно, както можете да прочетете и тук (откъдето е взето и изображението):

Moon-observer

Бързо се досещате защо на върховете на джамиите Луната е изобразена именно по начина, по който се вижда от Eкватора, както и откъде произлизат рогата на Сатаната, нали?

desert-fruits

И в сладки приказки за пустинята, луната, кючека и какво ли още не, в крайна сметка се разбрахме с другата двойка българи, че на следващия ден отиваме заедно в Абу Даби…

night-suv

Качиха ни обратно на джипките и излязохме от пустинята много по-бързо, отколкото дойдохме, очевидно сме направили кръг. Ахмед напомпи гумите обратно и тъкмо да напусне резервата, когато един униформен го извика при себе си и дълго разговаряха, преди Ахмед да се върне при нас с кисела усмивка:

– Всичко наред ли е, Ахмед?

– Почти… Ограничението в пустинята е 50 км/ч, а аз съм карал със 100 км/ч и са ме снимали… Спийд камера насред дюните в пустинята, можеш ли да си представиш?!

Не! Но арабската пустиня не спираше да ни изненадва от началото до края на това уникално изживяване. До нови срещи със следващия ни разказ от Абу Даби!

night-pumping

Bocuse d’Or Bulgaria 2015

Когато създаването на храна е начин на живот, а страстта е водеща, професията е „кулинарен магьосник“.
12235104_10153115084121050_2364501123712438425_n

Bocuse d’Or (Бокюз д`Ор) е състезание за професионалисти, представяйки най-новите тенденции както в България, така и в световен мащаб. Разбирайте – кулинарните оскари. Имаме щастието България да участва за трети пореден път, като възможността за това е осигурена от „Асоциацията на професионалните готвачи“. Ръководители и организатори са шеф Андре Токев (един от журито на MasterChef Bulgaria) и шеф Иван Манчев (познат от предаването „Кошмари в кухнята“).

12241177_10153114012526050_3160470631483671392_n

Удоволствие бе да присъствам и да наблюдавам от първи ред събитието, което бе проведено в дните на международните изложения МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО и InterFood & Drink в Интер Експо Център, гр.София.

12227687_10153115084116050_1889774624708278906_n

След двудневна борба на 11 и 12 ноември бяха определени победителите. Тук е мястото да изкажа своята огромна гордост, че Антонио Иванов е победителят в състезанието Bocuse d’Or Bulgaria. Неговият отбор, съставен още от помощник Симеон Николов и треньор Юлия Панджерова ще участват на Европейската селекция в Будапеща, Унгария, на 10 и 11 май 2016 г.

12240219_1088497537857336_609972736092195259_o

Шеф Панджерова е мой преподавател, вдъхновител и приятел за развитие на кулинарните ми умения. За мен е чест и привилегия точно нейният ученик е победител в престижното състезание.

12194567_1088497481190675_8691230593255527847_o

Антонио спечели адмирациите на 8 членното жури на Bocuse d’Or Bulgaria, водено от Андрей Стоилов, главен готвач на хотел „Маринела“, със своите две ястия – „Пиле с пълнеж от спанак, полента с два вкуса с чипс от прошуто и тапиока, дюксел от диви гъби с парфюм от гъши дроб и сос мадейра“.

zx620y348_2648610

Другото ястие бе „Калкан с равиола от оризово тесто с пълнеж от рак, конфитиран картоф със сметанов мус и черен хайвер, велоте от стриди и печено цвекло със супа от краставици и маринован синап“.

zx620y348_2648613

В квалификационните кръгове нашият отбор, както и отборите на още около 60 държави от цял свят ще се борят за място на финала (кулминацията на Златния Бокюз) – финалите в Лион, Франция през януари 2017 г. Миналата година световните победители бяха отборите на Норвегия (злато), Съединени Американски щати (сребро), а бронзовата награда отиде в Швеция.

12243217_10153115084066050_7022021576267831536_n

Нека пожелаем успех на Антонио и на целия му екип! Поздравления и на всички участници в най-престижното съревнование, сред които бяха два русенски отбора, единият от които бе отборът от ресторант „Левента“ – място, което обичаме да посещаваме както за добра храна, така и заради качественото им вино от собсвена винарска изба.

Ново „Здравей!“ на стария Canon 40D

canon40d

Фотоапаратът ми се счупи. Окривиха се пинчетата на CF-reader-ът от постоянното вадене и махане. Но благодарение на Биляна, сервиза и колегите ми, всичко отново е точно.

Какво направихме:

  1. Биляна занесе апарата на сервиз (благодаря ти!!!). Ремонтът ни излезе едва 80 лв. (в конкурентните сервизи искаха 60 лв. само за да го диагностицират, все едно „окривени пинове на CF reader“ не е достатъчно ясна диагноза… Та в крайна сметка силно препоръчваме ZENTEX Ltd., София, Младост 1, бл. 25, вх. 3, тел. 0888972776, email: zentex@abv.bg
  2. Старата CF карта отива на боклука, тъй като пластмасата покрай пиновете ѝ е леко разядена.
  3. С нова CF карта отново съществува подобен риск, така че си взехме преходник от Amazon. Работи перфектно, стига да си вземете правилната MicroSD карта. Обърнете внимание, че слотът на Delock Compact Flash to Micro SD Memory Card Adapter е на срещуположния край спрямо пиновете, а не отстрани, така че не се налага да вадите CF картата, а само MicroSD.
  4. Проверете каква е максималната MicroSD карта, която може да поеме апаратът (за Canon 40D това е 16GB) и си вземете class 10 или по-висок. Така няма да имате проблеми с бързодействието – аз поне забавяне спрямо предишната конфигурация не усещам. В моя случай ползвах Kingston Class 10 16GB MicroSD карта.

Още веднъж специални благодарности на Биляна, Зентекс и колегите от Куестърс България / Certivox, така че цялата работа по ремонта да се случи за 3 дни и да приключи с хепиенд. Очаквайте хубави снимки от интересни места!