Както знаете, преди 5 години завърших Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе. Класната ми, изключително къдърна учителка по математика се казва Мирослава Костадинова и на срещата на класа ми разказа за един нов подход за обучение.
Ситуацията е следната: понеже хлапетата й (петокласници) са гениални и всичко им се струва естествено, не си разписват задачите.
Например, ако задачата им е следната:
Колко е 2.3+(4-2).(7+5) ?
те направо си пишат 30, вместо да си я разпишат подробно:
2.3+(4-2).(7+5) = 6 + 2.12 = 6+24 = 30.
Това, естествено, не е добре, особено за състезания и изпити, където те режат…
Съответно класната казала:
Вижте, сега… Като ходите в стриптийз бар, нима стриптийзьорката излиза, съблича се гола за 2 секунди и се прибира? Много по-готино е, ако излезе, свали си връхната дреха, после потанцува, свали си потничето, после сутиена и т. н. Е, със задачите е същото!
После как да не си разписваш подробно задачките 🙂