За трамваите и тревата…

Спомням си първия път, когато дойдох в София като дете и татко ме качи на трамвай… Днес ежедневно ми се налага да ползвам този транспорт. Преди два месеца направих снимка на трамвайна спирка „Нишава“:

tram1Сива, мрачна картинка, десетки сиви стълбове, криви бордюри, остри камъни и ръждясали релси върху траверси от камък – както един от коментиращите ми приятели във Фейсбук каза: „В ляво четворката… издънен до последно. Сякаш казва на хората още от Централна гара – „Не сте добре дошли в София“… Еххх…“
А какво би станало, ако само за момент си представим, че София, подобно на другите европейски градове се сдобие с тревни площи по протежение на трамвайните линии. Така, вместо сив бетон и очукани траверси, чакащите по спирките ще се чувстват почти като в парк, а визията на града ще е модерна. Изкючително успокояващо и  приятно е да се гледа как трамваи се плъзгат по морава. В много европейски градове вече могат да се видят тези зелени пътища – Париж, Барселона, Ница, Франкфурт, Дрезден, Торонто, Амстердам, Страсбург, Дюселдорф, Сент Етиен и много други. Идеята въобще не е нова – за първи път е приложена в Ливърпул още през 1925 г. Естествено, има си тънкости като специален сорт трева, редовно косене и евентуално напояване. Но има и редица преимущества като намаляване на градския топлинен ефект, предоставяне на пропускливи площи за дъждовната вода и намаляване на замърсяването като цяло. И най-важното: тревата изглежда далеч по-красиво от бетон или асфалт!
Представете си колко по-различно би изглеждал градът ни с малко повече зеленина… Представете си, че следващия път чакате трамвая да дойде по ей такова късче зеленина…tram2Това не е напълно различна снимка, на напълно различно място. Това е същата снимка от горе с малко Photoshop… Искам да пътувам от работа до офиса и обратно сред зеленина! Много искам! И не знам защо, но си мисля, че подобно нещо е напълно финансово постижимо и просто трябва да достигне до правилните хора… А вие?

И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева,
А снится нам трава, трава у дома
Зелёная, зелёная трава

Случка в трамвай No. 4

Сутрин. Трамвайна спирка. И трамвай, който спира на нея. Тълпата бързо се набутва в превозното средство, само на един мъж с бастун му трябват допълнителни десет секунди, за да се добере до предната врата. Бастунът е бял.
Ватманът вече е изнервен и мърмори под носа си:
– Арееее, веее…
– Извинете – казва мъжът с бастуна – коя трамвайна линия е това?
– ЧЕТВОРКА!!! ТИ СЛЯП ЛИ СИ?!
– Ами да, много се извинявам за което… Благодаря, че ме качихте.

Ватманът затвори вратата на трамвая, затръшна и вратата на кабинката си и подкара трамвая с предупреждаващото „дзън-дзън-дзън-дзън-дзън…“

Два коментара по историята:

1. Като се замисля, дори в по-цивилизованата Западна Европа на повечето места няма лесен начин да се ориентираш кой номер автобус, влак, трамвай пристига, без да попиташ. За пример определено е добрият стар Лондон, още ми звучи в ушите: „This train terminates at Three Bridges, calling at East Croydon, Purley, Redhill, Horley and Gatwick Airport…“

2. За „вежливостта“ на шофьорите в градския транспорт вече съм писал неведнъж

Хартиен vs. Електронен билет за градския транспорт

… и защо като любител на технологиите предпочитам добрия стар хартиен билет.

Напоследък често пътувам с градския транспорт. Месечната карта не ми е нито удобна, нито изгодна, но пък талоните за по 10 пътувания ми вършат чудесна работа. Защо обаче използвам хартиените носители, а не високо технологичната пластмасова електронна карта. Ами ето едно пряко сравнение:

Цена на носителя (еднократно):
безплатно 2,00 лв.
Цена за 10 пътувания:
8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване) 8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване)
Важи в автобуси:
да не
Важи в тролейбуси:
да да
Важи в трамваи:
да да
Важи в метро:
не не
Важи за превоз на багаж:
да не
Може да се купи/презареди:
навсякъде само от специализираните пунктове

А сега да видим какви са ползите за компанията за градски транспорт:

Първоначални разходи:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните за пластмасов носител, които обаче се заплащат от клиента
Презареждане на 10 пътувания:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните реално няма разходи
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по спирки:
не да
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по дата и час:
не да
Може да се преотстъпи на гратисчия:
талон No. 10 не
Може да се фалшифицира:
лесно трудно

Както може би се досещате, пътуването с електронна карта би следвало да е по-евтино от това с хартиено билетче. Да, ама не…
За сравнение, в Лондон собствениците на Oyster card пътуват много по-евтино от тези с нормален билет. Защо тогава в София пътуването с подобна карта е по-непрактично и дори по-скъпо, ако се има предвид първоначалната цена?

Не разбирам…