Статуята на София – факти и числа

Сподели тази публикация:

 

Височина: 26 метра
Тегло: над 5 тона
Инициатор: Стефан Софиянски, 1998 г.
Официално откриване: 28 декември 2000 г.
Позлатяване: 2001 г.
Място на издигане: Западната порта на древна Сердика, на мястото на паметника на Ленин, премахнат през 1991 г.
Посока: статуята гледа на изток  (към площад „Независимост“)
Цена: $200 000
Брой части: 160
Време за сглобяване на място: 3 дни
Време за изработка: 9 месеца
Скулптор: Георги Чапкънов
Символи:
• езическа богиня с антична прическа и женствени форми;
• короната на Тюхе (древногръцката богиня на съдбата) има форма и на крепост;
• лавров венец в дясната ръка – символ на слава;
• антични монети в лявата ръка – символ на благополучие;
• сова, кацнала на левия лакът – символ на мъдростта и познанието (от античната дума „софия“);
• прорези в метала вместо учи, като антична златна маска;
• не е християнски символ и няма общо с първоначалния замисъл за статуя на Света София.

 


Сподели тази публикация:

Спаначена супа с крема сирене и семена

Сподели тази публикация:

Вкъщи обичаме спаначената супа както топла, така и студена. Е, поне повечето от нас, които обичаме спанак под каквато и да е форма.

Представям ви рецепта за вкусна домашна спаначена супа, която след приготвяне аранжирам със сурови семена от слънчоглед, тиква, сусам и ленено семе, а също така и късчета топено сирене, които се разтапят блажено.

Необходими продукти:

1 по-малка глава лук
1 глава чесън (пасирана)
1 морков (настърган)
1 картоф (настърган)
2 супени лъжици ориз
1/4 бучка масло
1 ч. л. олио
сол, кимион, шарена сол и малко черен пипер на вкус
1 голяма връзка спанак
крема сирене „Родопея“ или др. по желание
сурови семена (по желание)

Начин на приготвяне:

Преди да започнете се настройте, че ще направите голяма вкусотия. Това работи.
Накисваме за кратко и измиваме хубаво спанака, премахваме стъблата. Измиваме, нарязваме и настъргваме лука, морковите и чесъна. Задушаваме ги с малко вода, олио и половината масло и след като омекнат прибавяме картофите и измития добре с хладка вода ориз . Добавяме вода да покрие хубаво ориза и зеленчуците.  Варим на слаб огън.
След около 10 мин. добавяме спанака, без да разбъркваме. Варим още около 10 мин.
Добавяме подправките и останалото масло. Вече уханието става фантастично.
Пасираме и изключваме котлона.
Гарнираме по вкус със семената, крема сиренето, а може и с лъчижка кисело мляко.

Да ви е вкусно!


Сподели тази публикация:

За етническите наставки: Защо казваме „софиянЕЦ“, но „пловдивчаНИН“ и „бургазЛИЯ“?

Сподели тази публикация:

Българският език е изключително богат и интересен. Днес в една Facebook-дискусия бе зададен доста резонен въпрос – защо казваме „софиянец“, а не „софлия“ или „софиянин“? Защо пловдивчанинът е именно „пловдивчанин“, а не „пловдивлия“ или „пловдивец“? А бургазлията защо не се нарича „бургазец“ или „бургазин“?

Въпросът е труден и след малко разсъждения, без научна почва под тях, стигнах до следните умозаключения:

  1. Първият случай е, когато имаме -ец/-енец, които са наставки със значение на принадлежност към дадена територия (азиатец, европеец, африканец, австралиец, американец, тихоокеанец). Тези етноиди вероятно произлизат от принадлежността към дадена група (есесовец, чужденец, боец, търговец). По същата логика имаме софиянец, варненец, русенец, великотърновец и старозагорец. Почти винаги, когато завършва на гласна, ползваме този вариант, защото е по-благозвучно.
  2. Вторият вид идва от жителство -(ч)анин, -янин и етноиди като „гражданин“ например. И както от „островитянин“ се е получило „англичанин“, така от „гражданин“ се е получило „лондончанин“, т.е. не от територията, а от жителството еди-къде-си. От там всички, които завършват на „град“ и в България ползват този вид наставки – благоевградчанин, асеновградчанин, велинградчанин, разградчанин… А пловдивчанин, плевенчанин и дори казанлъкчанин са се образували по тази логика – живееш там!
  3. И накрая, имаме и -лия, с която определяме характеристика на някого. Знаем, че кибритлията се „пали“ като кибрит, паралията се характеризира с това, че има пари, а мераклията – с мераците си. Е, от там и Бургас е характерен за бургазлията, Варна – за варналията, Ески Заара (име на Стара Загора) – за заралията, Велико Търново – за търновлията и т. н. Със сигурност, времето също влияе на това какво окончание да се използва: напр. имаме русенец, но русчуклия.

И ако още не е станало ясно, ще дам за пример Хасково, защото съм чувал хасковчанин, хасковлия и хасковец, тоест словообразуване и с трите суфикса. И трите са приемливи, но „хасковец“ акцентира върху принадлежността на човека към хасковската територия, хасковчанинът е гражданин и жител на Хасково, а хасковлия набляга върху характеристиката на въпросния каун, а именно, че е от Хасково…
Надявам се, че съм бил полезен и разбран.

А доколко съм прав – ще се радвам, ако се намери специалист по морфология или лексикология, който да го коментира.


Сподели тази публикация: