"Гръб в гръб"

Желко Йоксимович (Željko Joksimović) е юго-певец и още от детинство печели международни награди за музика. Вие, обаче, е много по-вероятно да го познавате от спечелването на Евровизия с песента Lane moje… Моята любима негова песен, обаче, е друга: нарича се Leđa o leđa (или „Гръб в гръб“). Клипчето (както и инструментал за пеене на български) можете да си вземете от официалния му сайт безплатно, тъй като е реклама на сръбския оператор MobTel (а пък аз съм им абонат, хихи)… През последните няколко дни я слушам постоянно – в автобуса, на работа, вкъщи, докато спя, докато ям… Всъщност има два варианта (студиен и unplugged), като unplugged варианта е с по-добра китара, а в студийния има готин двуглас. Все пак, unplugged повече ми харесва!
А причината да ви пиша това е, че тази нощ направих един авторски превод и, както обикновено, той е удобен за пеене, а доколко е верен, не знам 🙂 Ето го:
Ti me poznaješ najbolje
Ovo ne ide na bolje
I već dugo tvoj dodir
Sluti na kraj
Da li imaš taj osećaj?

Noćas večeru spremiću
I tvoj pogled izdržaću
I dok ugasim svetlo
Kao dlanom o dlan
Biće sve jasno kao dan.

Dodir leđa o leđa
Ruka led ledena
Da li znaš kako vređa
Prazna postelja?
I kad misliš da spavam
Ti se iskradeš van
Bože, samom sam sebi suvišan!
I zaboli me najjače kad znam
Da u drugoj sobi plačeš…

Dugo ništa ne govoriš
Samo dlanove preklopiš…
I ta suza u oku
Nije zbog nas…
Kažeš tek da ti čujem glas…

Onda krenem za tobom ja
Al’ stanem na prag
Jer u drugoj se sobi
Završava tvoj trag…
Čujem jecaj
I znam da je kraj…

Ti me poznaješ najbolje…

 

Ти ме познаваш най-добре,
но нещата са все по-зле:
твойте ласки отдавна
вещаят край –
ти усещаш го също, май…

Ще приготвя вечерята,
погледа ти ще изтърпя –
щом на тъмно останем
всичко вече ще знам –
ще се види като на длан.

И гърбът ми в гърба ти
се докосва едва,
във леглото ми зее
ледена празнина.
И навън се прокрадваш
щом помислиш, че спя –
Боже, вече сам себе си не търпя!
Но най-силно боли ме като знам,
че оттатък тихо плачеш…

Дълго време пред мен мълчиш,
пръстите ти са сключени,
а сълзата в окото
не е за нас
и без чувства е твоят глас.

После тръгвам след теб,
но на прага ще спра
просто в другата стая
свършва твоята следа
чувам стон
и знам – това е край

Ти ме познаваш най-добре…