Абу Даби: Арабска приказка в златно

Абу Даби

Като част от екскурзията ни до Дубай решихме да отскочим и до Абу Даби (произнася се „А̀бу Да̀би“, а не „Абу̀ Дабѝ“). Ами така, де, стига с тия провинциални истории – столицата на Обединените арабски емирства е именно Абу Даби, а не Дубай.

Както вече споменахме, разстоянията са доста големи и решихме да си наемем автомобил. За да карате кола в ОАЕ, трябва да имате арабска книжка, но Дубай и Абу Даби имат споразумение с повечето държави в ЕС, че европейските шофьорски книжки важат на тяхната територия. За съжаление България все още не е сред тези държави и ви е необходима международна шофьорска книжка, която можете да си извадите от СБА (срещу снимка и 20 лв.) и има валидност 1 година. Колкото до автомобила, първоначално мислехме да е спортен роудстър кабриолет, но се отказахме – наемът на такива коли е твърде висок и просто не са най-добрият вариант за прашната пустиня и жаркото слънце. Решихме да си запазим това удоволствие за някоя бъдеща екскурзия по Лазурния бряг и си взехме един от най-евтините възможни варианти – Opel Corsa. Докараха ни един автомобил, който имаше голям брой леки удари, малки драскотини и други дребни забележки, така че описът ни отне 20-тина минути, а схемата на приемно-предавателния протокол изглеждаше сякаш децата са я оцветявали с химикал. След като спазихме всички съвети при наемане на кола, които даваме на читателите си, редно е да споменем и някои нарушения на Закона за движението по пътищата и съответните наказания в ОАЕ (напомняме че 1 лев е приблизително 2 AED):

  • Опасно каране или състезание – 2000 AED и конфискуване на превозното средство за 30 дни;
  • Разпиляване или изтичане на товар по пътя – 3000 AED;
  • Показване на среден пръст на друг водач – 1 месец затвор;
  • Изпреварване от аварийна или бус лента – 600 AED и 1 месец затвор;
  • Каране под въздействие на алкохол или наркотици – съдът решава наказанието (затвор или смъртна присъда) и конфискуване на превозното средство за поне 60 дни;
  • Напускане на местопроизшествието при ПТП – същото като при алкохол;
  • ПТП с жертви – съдът отново решава, но минимумът е 1 година затвор и 20000 AED…

opel-corsa

– Любов… малко нервен ми изглеждаш… – каза Биляна.
– А, не, бе, що? – отвърна Петър.

dubai-roads

И потеглихме… Ние двамата и другата двойка българи – приятелите ни Милианна и Владимир, с които случайно се срещнахме в арабската пустиня.

От Дубай до Абу Даби

Първи проблем: сградите в Дубай са прекалено високи и GPS-ът получи точен обхват едва на 10-тата минута каране. Принципно като знаеш посоката, не е проблем, но се превръща в такъв по сложните дубайски разклонения, където трябва да хванеш примерно втората от общо шест ленти, или отиваш в коренно различна посока.

Когато преди 8 години Петър писа за Opel Corsa в блога, той знаеше, че някой ден ще я кара… Просто не знаеше, че ще е между Дубай и Абу Даби! Скоро излязохме от града и хванахме магистралата.

Abu_Dhabi_highway

Шест до осем ленти, перфектен асфалт (сякаш 150-те км са изляти наведнъж, без нито една кръпка), но и speed-камери на всеки 500 метра. Това за нас няма значение – като пуснеш климатика, изнасиленият от предишни наематели еднолитров двигател с четири души в колата просто няма сили за повече от разрешените 120 км/ч. След малко повече от час вече сме в Абу Даби.

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – първи опит

sheikh-zayed-mosque

Влизаме в града и се насочваме към може би най-голямата забележителност: джамията „Шейх Зайед“ (носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – първи президент на ОАЕ, нейн основател и погребан именно в нея). Джамията се намира на входа на Абу Даби (т. е. добре е да е вашата първа или последна дестинация) и е най-големият мюсюлмански храм в Обединените арабски емирства. Известна е и като Голямата джамия – открита е през 2007 г. и към момента е осмата по големина в света. Но в петък (това в ОАЕ си е като неделята у нас) по време на националния им празник джамията е отворена едва след 17 ч. Добре, ще минем на връщане. Правим си няколко дневни снимки и се качваме обратно в колата. Тъкмо да тръгнем и с нас се изравнява огромен полицейски Ford Raptor, местният патрул. Двама полицаи с огромни бради, още по-огромни тъмни очила и искрящо бели зъби, конфигурирани в широки усмивки явно ни мислят за местни и дори ни поздравяват на арабски… После виждат огромния фотоапарат, бързо вдяват, че сме чужденци, отново поздравяват на английски с вежлива усмивка, пришпорват Форда на макс и ни оставят да си снимаме спокойно. Дори в Лондон не сме виждали толкова любезни полицаи, а се оказва, че и в техническо отношение са на светлинни години напред…

Да, рекламата идва малко в повече, но за колко държави знаете, в които въобще полицията си прави реклама? Продължаваме към крайбрежието на Абу Даби:

Marina Mall и Heritage Village

Abu_Dhabi_marina

Следващия час убихме в Марина мол. Първо, за да отбележим, че сме били на мол и в Абу Даби (само кифлите и шопинг-маниаците ще ни разберат).

Abu_Dhabi_marina_mall

Второ, защото макар и да е малък в сравнение с дубайските мастодонти, все пак говорим за 5 етажа и над 400 магазина с екзотични имена като „Mohammad Rasool Khoory & Sons Co.“ (луксозни часовници) и „Aziz Saloon“ (бръснарницата на Азис, който няма нищо общо с нашия).

Abu_Dhabi_marina2

Трето, защото е приятно да гледаш яхтите, акостирали край марината и на фона на огромния, висок и стъклен Дубай, Абу Даби ни се стори като приятен курортен град.

Abu_Dhabi_flags

И четвърто, защото на няколкостотин метра от Marina Mall се намира Heritage Village, но тъй като хванахме националния им празник, музеят не работеше (оказва се, че и по принцип работи два-три дни в седмицата, така че проверете сайта, за да не останете разочаровани). Иначе вътре може да намерите информация за живота в пустинята, традиционни умения, жилища и оръдия на „пустиняците“ (не говорим за врачанско, разбира се), техните храна, билки, кафе и подправки… но всичко това остана зад ето тази врата:

Abu_Dhabi_heritage_village

Жалко! Отправяме се към един ресторант, където трябва да се срещнем с нашата приятелка

Весислава

Ако трябва да говорим за забележителностите в Абу Даби, Весислава определено е една от най-красивите и готини такива. Първо е от Пловдив (града на Биляна), второ е фен на група ФМИ (групата на Петър), трето е страхотен човек и приятел, четвърто е много добър музикант и пето – работи в Емирейтс Палас като челист (да, свири на виолончело). Редът на гореспоменатите факти щеше да е променен, но при две жени, които твърдят, че Пловдив трябва да е винаги на първо място, Петър се предаде.

vesislava

И тъй, хапнахме си до насита в уютен италиански ресторант, като доста наблегнахме на изпечена цяла глава чесън с малко зехтин, намазана върху препечена филийка! Невероятно вкусно е, заклеваме се! И след като Весислава ни уреди солидна отстъпка (благодарим!), беше време и петимата да се конфигурираме някак в Корсата. Така веселата ни българска компания, сбъчкана в малкия автомобил и ароматизирана със свеж чеснов дъх се отправи не къде да е, а към

Емирейтс Палас

emirates-palace-building

Емирейтс Палас е едно от най-подходящите места да се появи човек с дъх на чесън (добре, че накрая някой все пак намери пакетче дъвки). Това е един от най-луксозните хотели в света и може би най-скъпият от гледна точка на разходи за строителство. Хотелът е построен само за 3 години и 3 месеца, като строителството му приключва през февруари 2005 г. Архитектурният му стил е явна демонстрация на арабската култура и това е една от причините хотелът да е паметник на културата и да не е частен, а собственост на правителството на Абу Даби, макар да е отдаден на концесия на Кемпински. Въпреки че много хора наричат хотела „7-звезден“, тази класификация официално не съществува (т.е. си има максималните 5 звезди), но пък изживяването си е 7- и дори 10-звездно.

emirates-palace-beach

Всъщност можете да отседнете в най-евтината стая и в най-слабия сезон за малко под 800 лв./вечер, но цените за „скромен“ суит от 680 кв. м могат да достигнат и над AED 50000 за нощувка. Като се добавят 16% такси, бакшиши и разни дребни екстри като румсервиз, една нощувка в хотела може да ви струва колкото покупката на малък апартамент в България, а най-луксозните апартаменти дори не се предлагат на „простосмъртни“ (или поне ги няма в Booking.com, откъдето наистина можете да си запазите стая дори в този хотел).

emirates-palace-corridor

Сградата на двореца Emirates Palace е точно един километър от край до край, като в нея се помещават 302 стаи и 92 апартамента, до които се стига през над 7000 врати и 140 позлатени асансьора.

emirates-palace-elevator

Около тях е облицовано с над 110 000 куб. метра мрамор (13 различни вида, от Италия, Испания, Китай и Индия), а в целия хотел се помещават точно 1002 полилея от кристали „Swarovski“. Официално не се знае колко злато е вкарано в строежа на хотела, но се говори, че става въпрос за между 28 и 40 тона чисто злато.

golden-walls

Сградата е заобиколена от 85 хектара градини с 8000 дървета, 1300 метра плажна ивица (при това най-хубавият плаж в Абу Даби), а в случай, че ви е писнало да се появявате с някакви смешни Lamborghini, Ferrari и S-класи, са налични и две хеликоптерни площадки.

hotel-surroundings

Само кухните са 128, в които работят 170 майстор-готвачи с техните помощници, а пералните помещения на хотела имат дневен капацитет от 6 тона пране… вече би трябвало да сте придобили представа за какво става въпрос. А Весислава като един от 2600-те служители на хотела ни вкарва във вътрешния му двор направо с колата…

Чувствали ли сте се като на прием по джапанки, а?

Мъничката ни Corsa тихичко се движи по мраморните алеи с цвят на пустинен пясък край палми и фонтани… След кратко лутане намираме съответния тунел, влизаме в огромен паркинг с капацитет 800 места и паркираме между един Rolls Royce и един Range Rover. Оставяме Корсата като малка бяла принцеса с двата си черни бодигарда и се запътваме към входа.

Влизаме в хотела и зяпваме…

emitares-palace-inside

Всичко е златно, всичко блести!!! Мраморът на пода в огромната бална зала с капацитет 2400 души е съчетан в невероятни краски, а над нея е пуснат 4-етажен флаг на ОАЕ…

emirates-palace-hall

– Е, моят офис не е никак лош, но твоят определено е по-готин! – шегува се Петър с Весислава, минавайки покрай „златен банкомат“ със злато за „из път“.

gold-to-go

Весислава ни разхожда из хотела – слизаме по разкошно стълбище със златен парапет, качваме се по „златен“ ескалатор и накъдето и да се обърнем виждаме златни детайли, изпипани до съвършенство.

emirates-palace-escalator

Голямо впечатление правят и два огромни ръчно изтъкани килима на стената, от двете страни на главното стълбище. Те изобразяват Емирейтс Палас по изгрев и по залез слънце.

emirates-palace-carpet

Обикаляме още малко сред десетките коридори, надникваме към плажа и градините, след което решаваме, че ни е време да „гаврътнем“ по едно кафе, така и така сме тук.

emirates-palace-another-corridor

Петър избира да пробва едно „камелчино“ (капучино с камилско мляко), а Биляна си поръчва „златно капучино Емирейтс Палас“.

golden-coffee

След малко топлите напитки пристигат – капучиното на Биляна е поръсено с истинско злато. Как да не си направиш кифленско селфи „със златни джуки за разкош“, а?

bilyana_selfie_Abu_Dhabi_emirates_palace

Между другото, всяка година тук се изяждат над 5 кг злато само с въпросното капучино. И докато ние се наслаждавахме на топлите напитки, Веси отиде да се подготви за работа. След броени минути се появи като принцеса от приказките -със спираща дъха златна рокля… И засвири на метри от очите ни, специален видео-поздрав от Емирствата за децата ни със саундтрака от любимото им филмче:

Време е да си тръгваме. Викаме сметката – 100 лв. за две „кафенца“ си е най-скъпото кафе, което сме пили, признаваме си. Но и никога не е било в такава приказна обстановка!

doors

Кимаме си с Весислава за „чао“ и се отправяме към изхода. Още чуваме мекия, копринен, топъл звук от виолончелото ѝ. Свири „See You Again“ и ни просълзява…

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

emirates-palace-palms-night

Излизаме навън и с изумление виждаме, че вече е тъмно. Изобщо не сме усетили часовете в хотела. Всичко сякаш в наша чест е осветено в бяло, зелено, червено.

emirates-palace-night

Красивите фонтани, палмите и множеството стълби са изцяло преобразени. Отправяме се към паркинга, палим Корсата и потегляме обратно към Дубай, а в главите ни още звучи

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Какво пропуснахме?

Много неща! Само на остров Яс си заслужава да се отделят няколко дни, заради Ferrari World (увеселителен парк с най-бързото влакче в света, изцяло посветен на марката Ferrari), Yas Marina (където можете да видите едни от най-скъпите яхти в света, както и да покарате велосипед или да побягате по истинска писта за Формула-1), Yas Waterworld (за любителите на водни пързалки и гмуркания под вода), както и новостроящия се Warner Bros. увеселителен парк, който ще е завършен през 2018 г.  Но за един ден – толкова!

abu-dhabi

Или почти. Не бяхме забравили какво ни чака на изхода на града… И след Емирейтс Палас донякъде не вярвахме, че друга сграда в Абу Даби може да ни впечатли. О, колко грешахме!

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – втори опит

emirates-sheykh-zayed

Със залеза на слънцето, трафикът в Абу Даби се увеличи, а „баничарките“ и сервизните камиони отстъпиха място на местните емирати в лъскави кабриолети. Вече сме на края на града и пред нас за втори път се извисява джамията „Шейх Зайед“. Чувстваме се като герои от „Аладин и вълшебната лампа“. Величествени бели куполи се осветяват от приказна синя светлина и се разстилат отново по земната повърхност, отразявайки арките и колоните във водата около джамията.

sheykh-zayed-side

Паркираме и оглеждаме тази невероятна структура. Дизайнът на джамията е вдъхновен от мавританската и монголската храмова архитектура, по-специално от джамията Хасан II в Казабланка и Бадшахи в Лахор, повлияли пряко в разпределението и разположението на купола. Нейните извити арки символизират мавританската архитектура, а минаретата са класически арабски. Не сме архитектурни експерти, но можем да усетим гениалността на създателите ѝ – сякаш сме в странна смесица от сън и оптически илюзии…

sheykh-zayed-optical-illusions

Отправяме се към входа. Жените обаче не могат просто да влязат в джамията – трябва да са с покрити коси и дрехи, скриващи цялото им тяло до глезените. Така че Биби и Мили отидоха да се преоблекат, а Петър и Влади използваха времето за снимки…

sheykh-zayed-entrance

57 купола покриват основната сграда и външния двор. Всички те са украсени с бял Бианко мрамор от Пиетрасанта в Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. В четирите вътрешни ъгъла на джамията се издигат минарета, всяко на около 115 м. височина.

sheykh-zayed-mozaika

Дворът е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Това е най-голямата мраморна мозайка в света и благодарение на тази огромна площ „Шейх Зайед“ може да побере 40 000 поклонници наведнъж.

peter_bilyana

След като отново всички се събираме, с прилежно измити краченца, влизаме в основната зала.

stenaСамо в нея могат да се съберат около 9000 богомолци, а в близост до нея има още две стаи с капацитет от 1500 човека, които се ползват от жени.

kilim

Както вече разбрахте, Голямата джамия в Абу Даби е носителка на няколко световни рекорда. Най-впечатляващият от тях е този за най-голям килим – 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1200 ирански тъкачки и тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук. Възелчетата на килима са приблизително 2 268 000 000, а за да може да бъде постлан в джамията, покривът ѝ е издигнат след поставянето му. А най-якото е, че не просто можете, а дори ще ви накарат да ходите боси по този килим (но няма да ви разрешат да седнете върху него).

sheykh-zayed-polilei

Над нас се извисява огромен полилей. Общият им брой в „Шейх Зайед“ е седем (всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски), като тук се намира и някогашният най-голям полилей в света – 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Но това не е пречка дълго да не сваляме поглед от него.

sheykh-zayed-inside

Та, вървим си боси по най-големия килим в света, зяпнали сме втория по големина полилей и се наслаждаваме на огромните мраморни колони с инкрустиран седеф… общо взето нормална петък вечер!

abu-dhabi-mosque-sheykh-zayed-entrance

Няма как да ви опишем с думи чувствата, които изпитахме по време на посещението си в Абу Даби, но със сигурност беше някакъв странен коктейл от възхищение, респект, забавления, приказност, автентичност, нежен звук от виолончело, арабски бурки, камилско мляко, ароматна скилидка чесън, двигателен шум на Ферари и всичко това, покрито със злато, разбира се…

glass

Качваме се в колата и поемаме по скучната шестлентова магистрала към Дубай. И от радиото отново се чува:

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

А дори не сме го включили.

Довиждане, Абу Даби! Благодарим ти за тази прекрасна арабска приказка…

13138 предложения за регистрационен номер с надпис

Какво би се случило, ако регистрацията на номер с надпис не струваше ненормалните 7000 лв., а много по-малко… И ако хората можеха да си избират номера. Ами стоенето в трафика щеше да е по-забавно и щяхме да научаваме по нещо за колегите-шофьори. Представете си, че видите например:

Веднага се сещате, че става въпрос за човек с опит, без значение дали в шофирането или просто за дядка, преживял Втората световна война. Или пък мернете:

Веднага ви става ясно, че става въпрос за IT специалист. Следователно, внимателно и без резки маневри. Или, да речем, видите розов автомобил и се чудите дали собственичката му е блондинка или брюнетка. Поглеждате номера и…

Аха!!! А онзи автомобил, на покрива на който има чаша кафе?! Защо да се учудваме, вижте му номера:Не знам дали ще има смелчага, който да си избере подобен номер, но той също изглежда супер:

А представяте ли си хлябът в кварталния магазин да се зарежда от камион с регистрационен номер TPOXATA, прясното мляко – от KPABATA, а колбасарят да идва с камионче MECOTO. Ако ви се наложи да ползвате хамалски услуги, те да пристигат с ТИР, носещ номер TOBAPEHE, електротехниците да пристигат с надпис KOHTAKT, а личната ви лекарка – с уникалния номер:

Да не говорим, че звездите също могат да си позволят подобни регистрационни табелки дори при сегашните цени от 7000 лв. Ванко-1 вече го направи с BAHKO1. Очаквам Христо Стоичков да си сложи номер KAMATA, Орхан Мурад – OPXAH, Димитър Рачков – PA4KOB, а Евгени Минчев – O6PATEH… За Милко Калайджиев също нямам съмнения кой номер би му прилягал най-много:

Ако все пак сте си купили автомобил и имате излишни 7000 лв., има няколко ограничения за тези номера:

  • до 8 символа
  • цифри и символи, които се срещат както в кирилската азбука, така и в латинската

Накратко, съвпадащите букви са: А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У, Х. За буквата „З“ може да се използва 3. Ако поради приликата добавим 4 за „Ч“ и 6 за „Б“, можем да получим над 13138 думи (толкова генерирах с една написана от мен за 5 минути програмка, използвайки речник с над 9 млн. словосъчетания). Списъкът не се побира нормално в публикацията, така че ето ви отделен линк:

Всички възможни VIP регистрационни номера с надпис

От тях избрах над 750 предложения, като умишлено махнах собствените имена, но хора като AHACTAC, AHTOH, AHHA, A3MAHOB, AHEBA и т. н. могат да се зарадват със страхотни табели. Пълният списък е във файла по-горе. А ето ги и избраните предложения:
АBАHC, АBАHТА, ABATAP, АB0АP, АBТ06А3А, АBТ06YC, АBТ0KPАТ, АBТ0MАТ, АBТ0P, АEP0HАBТ, А3, А30Т, АK0, АKP06АТ, АKТ, АKYPАТEH, АMА30HKА, АMYP, АHАMHE3А, АHАHАC, АHАC0H, АHАТEMА, АHАТ0M, АHТEHА, АHТPАKC, АHТPАKТ, АHYC, А0PТА, АPEHА, АPECТАHТ, АPMАТYPА, АPMEHKА, АP0MАТEH, АPCEH, АC, АCТMАТА, АCТP0H0M, АТ, АТАKА, АТEHТАТ, АТ0MEH, АХАТ, 6АBА4KА, 6АBEH, 6АHKEPА, 6АHKPYТ, 6E3YMEH, 6P0H3, 6YHKEPА, 6YHТАP, 6YHТ0BHА, BАKАHТHА, BАPBАP, BАPHА, BE3HАТА, BEK0BEH, BEKТ0PА, BEH03HА, BEH4АBKА, BEPEH, BEPMYТ, BEТEPАH, B3EТА, BKАMEHEH, BKАPBАM, BKYCHАТА, BMEHEHА, BMEТHАТ, BH0CEH, BHY4EТ0, BHY4KАТА, B0EHEH, B03А4, B03EH0Т0, B0Т, BPАТАP, BPА4KАТА, BPEMEHEH, BPEТEH0, BТ0PА, BТ0P0Т0, BТPEH4EH, EBEPECТ, EBHYХ, E3EPАТА, EKBАТ0PА, EK3АPХА, EKPАH, EKCТА3, EKCТPА, EKCТPАKТ, ECEHHА, ECEТPАТА, ECK0PТ, ECТEТА, ECТEТKА, ECТ0HKА, 3А6АBEH, 3А6PАBАH, 3А6PАBEH, 3АBАPEHА, 3АBАPKА, 3АBEТ, 3АEKА, 3АEKBАM, 3АEТ0, 3А3EMEH, 3АK0BАH, 3АK0HEH, 3АMА3АHА, 3АMECEH, 3АPА3АТА, 3АPА3EH, 3АCE4KА, 3АТB0P, 3АТB0PEH, 3А4EPBEH, 3BEP4EТ0, 3BY4EH, 3EMEMEP, 3ECТPАТА, 3EТK0, 3HАEM, 3HАMEТ0, 3HАТEH, 3HАТHАТА, 3HАХАPKА, 3HА4KАТА, 30HАТА, 30PАТА, 3YMEPА, KАBАPHА, KАBKА3KА, KА3АKА, KА3АPMА, KА3YC, KАKА, KАKА0, KАKB0, KАKТYC, KАMАPАТА, KАMАТА, KАM6АHKА, KАMEPАТА, KАMEPТ0H, KАMEPYH, KАHАP4E, KАH0H, KАHТ0HEP, KАP60HАТ, KАPEТАТА, KАPHА4E, KАPH06АТ, KАP0Т0, KАPТАТА, KАPТEPА, KАPТE4АP, KАPТ0HА, KАCА, KАCEТА, KАCKАТА, KАCKEТА, KАCТАТА, KАТАPАMА, KАТEPА, KАТEPА4, KАТEТА, KАТPАHА, KАТYHАP, KАY3АТА, KАY4YK, KА4АMАKА, KА4ECТB0, KBАHТ0BА, KBАPТEТА, KBАCEHА, KBECТ0PА, KB0ТАТА, KEKАB0Т0, KEPBАHА, KECТEHА, KECТEH0B, KE4, KMEТА, KMEТCKА, K03АP4E, K03АТА, K0KEТKА, K0K0HАТА, K0K0C0B, K0MАPА, K0MEHТАP, K0MEТАТА, K0MYHАТА, K0H, K0HKYPC, K0HCEPBА, K0HТАKТ, K0HТE, K0HТEKCТ, K0HТPАCТ, K0HТPАТА, K0HТY3EH, K0HYCА, K0H4EТ0, K0PАBАТА, K0PEKТEH, K0PEKТ0P, K0PEMА, K0PEH4E, K0P0HАТА, K0PCАP, K0PCEТ, K0CАТА, K0CА4KА, K0CBEH, K0CMАТ, K0CM0CА, K0CТ, K0ТАPАKА, K0ТBАТА, K0ТEТАТА, K0ТEТ0, K0ТKАТА, KPАBАP, KPАBАТА, KPАKАТА, KPАHА, KPАHТАТА, KPАC0ТА, KPАCТАТА, KPАТEPА, KPEBАТ, KPEM, KPEMАBА, KP0C, KP0ТKАТА, KCEH0H, KCEH0HА, KCEP0KCА, KY6АТYPА, KYKАТА, KYKEPА, KYK0Т0, KYKYPY3А, KYM0BEТE, KYP0PТEH, KYPCАHТА, KY4EТ0, KY4KАТА, MАECТP0, MА3А4А, MА3EH, MА3YТА, MАKАKА, MАKАPАТА, MАKEТА, MАMА, MАMYТА, MАHEBPEH, MАHEKEH, MАHEPKА, MАHHАТА, MАH0CАHА, MАHТАТА, MАHТPАТА, MАPАТ0H, MАPKАТА, MАPKEPА, MАPKY4А, MАPC, MАCА, MАCKАPА, MАCKАТА, MАC0HCKА, MАCYPА, MАТKАТА, MАТ0BАТА, MАТPАKА, MАТP0CА, MА4KАM, MА4ТАТА, ME3EТ0, MEKАТА, MEK0ТАТА, MEM6PАHА, MEM0АP, MEHТАТА, MEHТ0BKА, MEHТ0PА, MEHYEТ, MEPАK, MEP30CТ, MECАPKА, MECА4А, MECECТ, MECE4KА, MEC0Т0, MECТEHE, MEТАH, MEТE0PА, MEТPECА, MEТP0H0M, MEТP0Т0, MEХАHАТА, MEХYPА, ME4KА, ME40KА, ME4ТАТА, M0KEТА, M0KPАТА, M0MАТА, M0MEHТEH, M0M4EТ0, M0HАK0, M0HАPХА, M0HАХА, M0HEТАТА, M0HТАHА, M0HYMEHТ, M0PАBАТА, M0PEТ0, M0PK0BА, M0PM0HА, M0PCKАТА, M0CKBА, M0CТА, M0CТPА, M0Т0P, M0Т0PEH, MPАBKАТА, MPАM0PEH, MYCАKАТА, MYCKEТА, MYCKYC, MYCТАKА, MYТPАТА, MYХАТА, HА60PА, HАBАKCАХ, HАEMEH, HАEТАТА, HА3АEM, HАKА3АH, HАKА3BАM, HАKА3YEM, HАKBАCEH, HАK0BАHА, HАMА3АХ, HАMА4KАH, HАMEKBАM, HАMECEHА, HАM0ТАH, HАMPА3EH, HАHKАM, HА0CТPEH, HАPАHEHА, HАPАCHАХ, HАP04EH, HАC0KАТА, HАCТАHEH, HАCТP0EH, HАТАM, HАТ04EHА, HАYKА, HАY4EHА, HАХ0KАHА, HАХPАHEH, HА4EPHEH, HА4YKАHА, HА4YKBАM, HE6ECEH, HE6ECHА, HEBEPEH, HEBECТА, HEB0EHEH, HEBP03А, HE3АEТА, HE3EMHА, HE3HАEH, HEKАHEH, HEKТАP, HEM0ТEH, HEMCKА, HEHАY4EH, HEPBEH, HEPB03EH, HECECEPА, HECMEТHА, HECPEТEH, HEYBEPEH, HEYMEPEH, HEYM0PEH, HEYТP0HА, HEХАEH, HE4АKАHА, HE4ECТEH, HE4YBАH, H0BА, H0BАТ0P, H0MEP, H0CА4KА, H0ТАТА, 06BEТPEH, 06EKТ, 06EMEH, 06EPТ0HА, 06ECEH, 06EТ0BАH, 0630PА, 06K0BАH, 06H0BEH, 060P0ТEH, 06PА3, 06PАТEH, 06PE4EH, 06CE6EHА, 06Y4EH, 0B4АPKА, 0B4АP4E, 03BEPEH, 03BY4EHA, 03HА4EH, 030H, 030HАТ0P, 030PBАM, 0K, 0KАCТPEH, 0KА4BАHE, 0KEАHCKА, 0K0, 0K0BАBАM, 0K0K0PEH, 0K0CMEH, 0KPАCKА, 0KТАBАТА, 0MА3BАM, 0MА4KАHА, 0MEKBАM, 0PАТ0PKА, 0PEХА, 0PEХ4EТ0, 0PHАMEHТ, 0PHАТА, 0PТАKА, 0CА, 0CАKАТEH, 0CАHKА, 0CBEТEHА, 0CEMEHEH, 0CEMТE, 0CM03АТА, 0CM0KPАK, 0CH0BА, 0CТАBEHА, 0CТАBKА, 0CТАHАХ, 0CТPАТА, 0CТP0BА, 0Т60PА, 0Т6PАHА, 0ТBАPАТА, 0ТBEPТKА, 0ТBEТEH, 0ТB0PEHА, 0ТB0PK0, 0ТBPАТEH, 0Т3BYK, 0ТKАPBАM, 0ТKА4EHА, 0ТKP0BEH, 0ТKP0EH, 0ТMEHEHА, 0ТM0PА, 0ТHECEHА, 0ТHEТА, 0Т0MАHKА, 0ТPE3BEH, 0ТP0BHА, 0ТCK0P0, 0ТCPАMBА, 0ХPАHАТА, 0ХPАHEHА, 04АKBАHА, 04АP0BАM, 040BE4EH, PА36PАHА, PА3BАPEH, PА3BPАТ, PА3KАPBА, PА3MА3АH, PА3MEHHА, PА3MEPА, PА3H0C, PА3PEBАH, PА3PECАH, PА3ТB0PА, PА3YMEH, PАK, PАMА3АH, PАMKАТА, PАM0Т0, PАHАТА, PАHEHАТА, PАC0B, PАХАТ, PEАKТ0PА, PEBEPА, PEBEPАHC, PEBH0CТ, PEBHYBАM, PE3А4KА, PE3EPBHА, PEKАТА, PEKТ0PА, PEM0HТEH, PEHECАHC, PEH0ME, PEHТАТА, PECТ0Т0, PECYPC, PEХАBАТА, P03АТА, P03EТKА, P030BАТА, P0MАHC, P0ТАТА, PYHТАBА, PYCАТА, PYCE, PYCHАKА, PYC0K0CА, CАKАP, CАKАТАТА, CАM0BАP, CАM03BАH, CАM0K0B, CАM0ТEH, CАPKА3MА, CАPMАТА, CАТАHАТА, CА4MАТА, CBАK0, CBАPEH, CBАТ6АТА, CBАТ6EH, CBАТ0BE, CBECТEH, CBEТАТА, CBEТEHА, CBEТ0BEH, CBPАKАТА, CEBEPEH, CE30HHА, CEKPEТАP, CEKPEТEH, CEKC, CEKТАТА, CEKТ0P, CEMEEH, CEMEТ0, CEMKАТА, CEHАТ0PА, CEPCEMА, CEPYMА, CECТPАТА, CEТEPА, CKАPАHА, CKАPАТА, CKАТАBАH, CKАYТCKА, CK0BАBАM, CK0K0BE, CK0P0CТ, CK0CEH, CKP0MEH, CMА3АHА, CMА4KАHА, CMEHEHА, CMECEHА, CM0ТАH, CMYТ, CHECEHА, C06CТBEH, C0BАТА, C0KАKА, C0M, C0C0BEТE, CPА3EHА, CPАMH0, CPE6P0, CPE6P0Т0, CPECАH, CP04НА, CТАBАM, CТАPА, CТАPEEM, CТАP0Т0, CТАPТ, CТАP4EТ0, CТАТYCА, CТА4KАТА, CТEHАТА, CТ0KАТА, CТ0MАHEH, CТ0MАХА, CТ0MHАТА, CТ0ТАKА, CТ0ТАPKА, CТ0ТEH, CТPАHАТА, CТPАHEH, CТPАCТEH, CТPАХ0BE, CТPEMEТ0, CТPEC, CТPECHАТ, CТP0EH, CТPYBАM, CYEBEPEH, CYEТEH, CYEТHАТА, CYMАТА, CYMАТ0ХА, CYPBАKАP, CYP0BА, CYCАMKА, CYТEPEHА, CYХАPА, CYХ0Т0, CХBАHАТА, CХEMАТА, ТА6Y, ТАBАHА, ТАEH, ТАKCYBАM, ТАKТ, ТАHK, ТАHKEPА, ТАPАТ0P, ТАPТ0PА, ТАТАPKА, ТАТK0Т0, ТB0EТ0, ТEKCТ, ТEMEPYТ, ТEHEKEТ0, ТEH3YХА, ТEH0PА, ТE0PEMА, ТEPАK0ТА, ТEPАCАТА, ТEPEH, ТEPM0CА, ТEP0P, ТEPCEHE, ТECH0ТА, ТECТ, ТECТBАH0, ТECТ0BА, ТEТАHYC, ТEТEBEH, Т0BАPА4А, Т0BАPEHE, Т0ECТ, Т0KАТА, Т0H, Т0P6АТА, Т0PТАТА, Т04KАТА, Т04H0CТ, ТPАBEPCА, ТPАBMАТА, ТPАKАM, ТPАKТ0P, ТPАMBАEH, ТPАCEТ0, ТPАYPEH, ТPEBАТА, ТPE3BEH, ТPECKАB, ТPECKАТА, ТPECHАТ, ТPECHАТА, ТPEТАТА, ТP0EH, ТP0MАBА, ТP0H, ТP0CK0ТА, ТP0CHАТА, ТP0Т0АPА, ТP0ХАТА, ТPYC, ТY3АP, ТY3EMKА, ТYM0PА, ТYPHEТ0, ТYТKАBА, YBEH4АHА, YBEХHАХ, YKPАCАТА, YKPАCEHА, YKP0ТEHА, YMEH, YMEPEH, YM0PАТА, YHECEHА, YPBАТА, YCB0EHА, YCEТ, YCK0PEH0, YCТHАТА, YCТPEMEH, YCYKАHА, Y4E6EH, Y4EH, ХАBАHCKА, ХА3АPТEH, ХА3HАТА, ХАKEPA, ХАM6АPА, ХАH0BEТE, ХА0C, ХАPАKТEP, ХАPEM, ХАPECАHА, ХАPMАHА, ХАPH0, ХАP4А, ХАP4EХME, ХАCK0B0, ХАCТАPА, ХBАHАТА, ХBАHEТE, ХEKТАP, Х0H0PАPА, Х0PM0HА, Х0PCKАТА, ХPА6P0CТ, ХPАM, ХPАCТ4E, ХPА4KАТА, ХPEMАB, ХP0M, ХY6АBАТА, ХYPKАТА, 4АP0BEH, 4EPB0Т0, 4EPHАТА, 4EPH0K0C, 4EPH00KА, 4EPТАТА, 4ECТEH, 4EТB0PKА, 40BE4EH, 40BE4EТА, 40BKАТА, 40P6АТА, 4YBCТBEH, 4YKАM, 4YK, 4YMА, 4YТ0BEH, 4Y4YP4E

Между другото, алтернатива на 7000-те лева може и да е един сайт (от който генерирах изображенията по-горе), където можете да си направите (неофициален) регистрационен номер по избор, при това без да сте ограничени от символи на кирилица или латиница – www.vipnumber.net. Вече два пъти поръчвах от тях и съм много доволен от качеството на услугата и най-вече от отношението.

Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета!

Бързам да предупредя всички, които карат ежедневно в София, че тази статия едва ли ще им е полезна, но пък нека се чувстват свободни да я допълнят. Поводът да я напиша е, че няколко пъти чувам разни хора да казват, че ги е страх да дойдат в София, заради „лудницата, трафикът, многото коли, светофари, ленти, трамваи“ и т. н.
И понеже от доста време въртя из цяла България, мога да ви кажа някои основни разлики и неписани (досега) правила между шофирането в столицата и в… хм… провинцията 🙂

1. София е голяма!

И то много голяма. Е, не е като Букурещ, Истанбул или Лондон, но ако продължавате да четете това, най-вероятно не сте шофирали в град с над милион души… Та, вземете си GPS (препоръчвам Garmin с OFRM).

Ако нямате GPS (пък и да имате, никога не е излишно), научете поне 20-30 от главните артерии на града – Околовръстното, Цариградско, Ботевградско, Евлоги и Христо Георгиеви, България, Цар Борис III, Еминеску, Ситняково, Шипченски проход, Владимир Вазов, Сливница, Скобелев, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Константин Величков, Рожен, Ломско шосе, Вапцаров, Яворов, Черни връх, Симеоновско шосе, Мария Луиза, Витоша, Стамболийски, Тодор Александров, Цар Освободител, Царица Йоана, Гешов, Драган Цанков, Опълченска, Александър Малинов… Важно е да знаете и кои улици и булеварди къде се пресичат. Така без значение къде точно в София отивате, можете да се придвижите по големите булеварди така, че да сте максимум на няколко пресечки от нужното ви място.

2. В София има много ленти и сложна маркировка!

Доста от големите артерии на София имат четири, пет и дори повече ленти, както и локални платна… Имайте предвид, че почти навсякъде ще ви изпреварват и отляво, и отдясно, но това не бива да ви притеснява. По възможност, дръжте средна лента – това ще ви даде възможност да се престроите, ако откриете, че сте нацелили грешната лента… Забелязал съм, че шофьорите в София като цяло са толерантни, така че ако трябва да се престроите, просто пуснете мигач, поставете колата в диагонално положение и след като направите знак на водача в лентата, в която искате да влезете, се намъкнете вътре по най-бързия начин. Много е важно да изглеждате уверени в намеренията си (ако сте плахи и се чудите дали да се намъкнете в лентата или не, най-вероятно никой няма да ви пусне). Bus-лентата, както знаете, се използва само от автобуси.

3. Ако просто чакате за предимство, ще има да си чакате…

Често ще ви се налага да влизате от път без предимство, особено ако няма светофар. Струва ви се, че колоната никога няма да свърши и чакате дълго. Зад вас също се е образувала огромна колона и шофьорите се изнервят. Истината е – пригответе се, дайте достатъчно време на другите водачи да реагират и се намъквайте смело в кръстовището… Повечето шофьори ще ви пуснат, като ви светнат с фарове, ще ви махнат с ръка или просто ще спрат, като ви оставят място. Махнете с ръка за благодарност и влизайте по най-бързия начин.

4. Когато зеленият светофар стане жълт, дайте газ!

Има няколко основни разлики между софийските светофари и тези в по-малките от останалите градове – жълтото държи много дълго време. Затова, ако жълтата светлина ви свари точно когато навлизате в кръстовището, по-добре натиснете газта, а не спирачката. Първо, ще имате достатъчно време да се измъкнете от кръстовището. Второ, ако спрете, има голям шанс да ви натресат отзад. Разбира се, преминаването на „тъмно жълто“ пък изобщо не е препоръчително, тъй като ще бъдете засечени от камерите. Затова действайте точно както е в правилника: ако зад вас няма никой и можете да спрете плавно и безопасно, спрете. Ако не – дайте газ и се измъкнете от кръстовището по най-бързия начин.

5. Следете кога ще светне зеленото и се изстреляйте!

Когато чакате да минат пет-шест светофара на всяко кръстовище, за да дойде и вашия ред, колкото и да сте спокойни, ще се превърнете в невероятно нетолерантни към моткащите се шофьори. Всъщност, определението за наносекунда е дошло именно от София – това е периодът между светването на зелен светофар и клаксонът на автомобила зад вас. Ето защо следете броячите – има ги на почти всички кръстовища. В момента, в който червеното стане жълто, директно влизайте в кръстовището (но погледнете с периферното си зрение дали някой луд не се е засилил да премине на червено със 100+ км/ч)…

6. Биг брадър ви гледа!

Камерите са навсякъде. Те са поставени на ключовите кръстовища, особено в централната част на града, но има няколко и в периферията на София. Камери са поставени и на почти всички входове на столицата. Ето защо, карайте внимателно и спазвайте ограниченията си. Имайте предвид, че камерите следят не само с колко карате, а и дали се престроявате неправилно, дали се движите в бус-лентата, пресичате ли стоп-линията, когато спирате на кръстовище, минавате ли на червено… Радар-детекторите не помагат, т.е. ще ви съобщят за дадена камера, но ще е прекалено късно… Предупрежденията от GPS-а обаче си струват.

7. Не забравяйте трамваите!

София е единственото място в България, където има трамваи. А те винаги са с предимство! Добрата новина е, че почти навсякъде конфликтните точки с трамваите са доведени до минимум посредством отделни ленти, светофари и др. Все пак, не ги забравяйте. Не забравяйте и да спрете, ако трамваят спре, така че да осигурите достатъчно място на пътниците да преминат от спирката до трамвая.

8. Не се плашете от сирените!

Да преминават полицейски коли, линейки, депутатски автомобили, пожарни е нещо абсолютно нормално в София. Не се шашкайте, просто вижте ситуацията и според нея преценете кой е най-добрия начин да направите път на автомобила. Когато сте в средата на огромен трафик и положението е „ни напред, ни назад“, има моменти, в които наистина няма какво да направите освен да чакате и да не се изнервяте на сирените.

9. „Синята зона“ и „Служебният абонамент“ са две различни неща…

Паркирането в София и намирането на подходящо място е проблем. В пиковете часове дори платените паркинги са препълнени, а паяците дебнат… Най-големият проблем според мен е т. нар. „синя зона“, поради неясните обяснения. Затова ще ви го обясня съвсем просто:

  • Ако пише „служебен абонамент“, не спирайте там. Това означава, че някоя фирма си е платила за техните автомобили и няма да се поколебае да ви вдигне автомобила от там.
  • Ако пише „синя зона“ и денят е неработен, спирайте спокойно и безплатно. Само внимавайте да е правилно и да не пресичате маркировката.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в извънработно време (на повечето места – между 19.00 и 07.00 ч.), спирайте спокойно и безплатно.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в работно време, можете да спрете само до 2 часа, като за всеки час е нужно да платите на служителите, да си вземете талон или пък да пратите SMS с номера си на латиница и с главни букви, напр. „CA 1234 HB“

Ако наблизо има мол, голям търговски център, магазин или пък паркинг на голям жилищен блок, възползвайте се!

10. Запазете пълно спокойствие и пълен резервоар!

Неведнъж съм виждал хора, на които им свършва горивото, защото са били на минимума и след един час в трафика бензинът просто свършва! Затова – заредете резервоара. Заредете се и с много търпение и толерантност, давайте път на шофьорите и пешеходците и… успех!