Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.



Реклама:

Booking.com

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“

10+ Android приложения при пътуване с автомобил

Смартфоните стават незаменима част от автомобилите ни. Не са малко мултимедийните системи, базирани на Android, както и такива, продавани в сайтове като AliExpress, където срещу $200-300 можете да „дръпнете“ автомобила си с 15 години напред откъм технологии… Що се отнася до приложенията, ето списък на 10 препоръчани от приятели приложения при пътуване с автомобил:

1. Waze

Накратко Waze е социална навигация с над 85 млн. потребители. Колкото повече хора я ползват, толкова по-добре работи. Автоматично изчислява моментния трафик, като дава доста по-добра трафик информация от Google Maps (неслучайно Google наскоро ги купиха). Шофьорите могат да се предупреждават за проблеми на пътя, опасни дупки, спрели автомобили, наводнение, мъгла, патрули на КАТ, speed-камери. Интересните места (POI-та) са взети като комбинация от Google и Foursquare. Приложението следи календара и казва кога трябва да тръгнеш спрямо текущия трафик (напр. „Концертът на Веселин Маринов 😉 започва след час, тръгнете до 18:12, за да стигнете навреме). В случай, че пътувате в група с приятели, можете да споделите местоположението си и да получавате информация тип „Иван е 7 мин. пред Вас“. Поддържа информация и за цените на горивата в различните бензиностанции, места за паркиране близо до местоположението ви и има версия на български. Неслучайно е на върха на списъка ни. Алтернатива: Google Maps

2. HERE WeGo

HERE WeGo е най-новото име на Nokia Here, Here Maps, Ovi Maps, Nokia Maps (вероятно има и още). Приложението обаче е едно – накратко: невинаги имате интернет, така че е важно да имате офлайн карта. Цяла Европа се побира в 10 GB и приложението е безплатно, стига да си направите акаунт. Алтернативи много – платени и безплатни (Sygic, Here Maps, TomTom, iGo), но нашият избор e HERE.

3. Parking Zones – Bulgaria

Паркинг зони, сещате се, показва дали си в паркинг зона (синя/зелена), има опция за бързо пращане на смс, запазване на местоположението на колата, напомняне за следващ смс и т. н., като следи работното време. Поддържа София, Пловдив, Бургас, Русе, Видин, Силистра, Пазарджик, Плевен, Ямбол, Благоевград, Враца, Стара Загора и Велико Търново.

4. Drivvo

Drivvo ви дава възможност да управлявате всички разходи за автомобила си – гориво, регулярни и инцидентни ремонти, поддържка. Събира подробна статистика за зареждания, пробег и разходи, след което можете да видите красиви графики и статистики за автомобила си. Алтернатива: Fuelio.

5. Zello

Zello e уоки-токи. Много подходящо приложение, ако сте тръгнали група приятели на път. Поддържа до 2500 потребителя, Bluetooth, Android Wear, външен PTT (Push To Talk) бутон и история на разговорите. Можете да изпращате снимки и текст и работи през WiFi или мобилни данни (вкл. 2G).

6. LIMA

LIMA е официалното приложение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с актуална пътна обстановка. Не винаги работи перфектно (точи батерия, генерира трафик, забива), но си заслужава да хвърлите поглед, преди да се отправите нанякъде, но като че ли от известно време не се обновява. Има възможност и за изпращане на сигнали за проблеми, за които също не е ясно колко често се гледат. Публикуваме го предимно заради хубавата идея и с надеждата да се възвърне услугата.

7. CamOnRoad

CamOnRoad e безплатен видеорекордър за автомобил с GPS навигация. И докато навигацията не е нищо особено и едва ли ще я ползвате, CCTV камерата е на принципа на добавената реалност и може да качва запис на пътя дори в cloud (до 2GB, около 3 часа). Приложението е безплатно и дори не показва реклами. Не е зле като за безплатна видео „черна кутия“ на автомобила ви.

8. Dashdroid

Dashdroid е инфотеймънт система за автомобила ви – Android Auto за тези, които нямат Android Auto 🙂 Можете да си създадете прост дашборд, с който лесно да пускате музиката, да цъкате контакти или да ползвате навигация. Оптимизирано за работа с една ръка.

9. Torque

Torque e за тези от вас, които обичат да пускат диагностика на автомобила си и не им се дават по 20-50 лв. в различни сервизи. Трябва ви OBD-ELM адаптер като този и телефон с Bluetooth.  Работи с Ford, GM/Vauxhall/Opel, Chrysler, Mercedes, Volkswagen, Audi, Jaguar, Citroen, Peugoet, Skoda, Kia, Mazda, Lexus, Daewoo, Renault, Mitsubishi, Nissan, Honda, Hyundai, BMW, Toyota, Seat, Dodge, Jeep, Pontiac, Subaru и много други. Има реклами, но има и платена Pro версия (7 лв.), която е без реклами и дава много по-пълна информация. С други думи – 7 лв. за адаптера, 7 лв. за приложението (само ако искате пълната версия) и си избивате всичко това с първата диагностика в сервиз.

10. DriveSafe.ly

DriveSafe.ly е приложение, което поддържа десетки настройки, но най-общо ви дава възможност да карате по-сигурно, като не се разсейвате от смартфона: може да чете SMS и email-и на глас, докато шофирате, може да отговаря автоматично на обаждания и съобщения – напр. „В момента шофирам, ще се обадя щом спра.“, да каже кой ви търси и да се интегрира с всякакви Bluetooth устройства.

Бонус: App на вашия производител

Много от автопроизводителите също пуснаха приложения, които са специално за Вашата кола (стига да е по-новичка). Погледнете и потърсете, може и да попаднете на нещо интересно.

На път в Гърция: По платената магистрала или по заобиколния път?

Тези от вас, които прекарват лятната си почивка в Гърция, вероятно знаят, че доста участъци от магистралите са платени. Toll-таксите стандартно са 2,40 EUR (има по-ниски и по-високи) и една такава, която няма как да пропуснете, е още веднага след преминаването на ГКПП Кулата…

Но в повечето случаи имате избор:

Опция 1. Магистрала

Хубав (не винаги), широк, прав път, по-висока скорост, но се плаща (само в брой на доста места) и е скучно.

Опция 2. Заобиколен път

Хубав (не винаги), по-тесен и криволичещ път, по-ниска скорост, но е безплатно и често е доста по-разнообразно и живописно.

Е, решихме да направим експеримент за Т-образния маршрут с център Солун: Игуменица-Йоанина-Солун-Аспровалта-Кавала-Комотини (източно от Комотини не се плаща) и Солун-Катерини-Лариса-Ламя-Атина. Изчислихме и колко точно пари ще спестите, ако минете по заобиколния път (от-до, според вида гориво и разхода на автомобила ви).



Реклама:

Booking.com

Оказа се, че не навсякъде е добра идея да караш по магистралата, не навсякъде е разумно да кривнеш от нея, а понякога си е въпрос на лични предпочитания…

Комотини – Кавала

По магистралата разстоянието от 94 км се взима за час срещу сумата от 2,40 EUR. Всъщност платената част е приблизително между Комотини и Ксанти, като минавайки през Порто Лагос, разстоянието се увеличава с едва 12 минути и 7 км. А ако крайната ви цел е Керамоти и о. Тасос, разликата практически се заличава. Заобикалянето определено си струва.

Кавала – Аспровалта

Разстоянието от Кавала до Аспровалта е 76 км. Платеният участък от Кавала до Аспровалта може да се заобиколи само с 4 км и 8 мин. повече, при условие, че излезете и влезете по маршрута с. Кипия – с. Мущени. А ако решите да заложите на красивите гледки и минете по крайбрежието, увеличаването на времето е с 15 мин. спрямо магистралата и едва 5 км. С други думи – обиколният път си струва.



Реклама:

Booking.com

Аспровалта-Солун

От Аспровалта до Солун са 85 км по магистралата, или 95 км, ако решите да не плащате и да минете от южната страна на Лъгадинското езеро, през Агиос Василиос. Сметките са тънки, така че вие си преценете струват ли си 10 км и 15 мин. повече за 2,40 EUR. До коя точно част на Солун отивате също може да е нещото, което влияе на решението.

Солун – Йоанина

От Солун до Йоанина (известен още като Янина) ви чакат 261 км. Заобикалянето на магистралата изобщо не си струва – нито финансово, нито като разстояние, нито като времето. Платете си 6 EUR и карайте смело напред.

Йоанина-Игуменица

От Йоанина до Игуменица обикалянето също не си струва. Спестените пари (при това само, ако колата ви е икономична) просто не си струват близо час повече шофиране по планински път, пълен със завои. Да го обобщим – карате ли на запад от Солун – платете си за магистралата.

Солун – Катерини

Да се върнем до Солун и да продължим на юг към Катерини… по магистралата! 1,20 EUR няма как да си струват 40 км и 35 мин. повече.

Катерини – Лариса

Струват ли си повече от час и 23 км удължаване на маршрута за 4 до 6 EUR? Не, ако питате нас, особено знаейки, че магистралата минава по крайбрежието…

Лариса – Ламия

Добре, в този случай магистралата е повече километри (при това – 37!), т.е. обиколният път намалява разстоянието с 1/3, а времето е само 10 минути повече.  На фона на 9,05 EUR пътни такси и спестеното гориво, ще спестите между 11 и 15 EUR. Твърдо за това да минете по заобиколния път – E65 е в чудесно състояние, междувпрочем. Магистралата си струва, единствено ако сте се запътили към Волос или страшно бързате и всяка секунда ви е ценна…

Ламия – Атина

От Ламия до центъра на Атина са 216 км и ще трябва да платите сериозна такса от 12,50 EUR. Но проблемът на заобиколния път не са километрите, а времето – близо два часа повече. Все пак, ако трябва да стигнете до западната част на Атина, разстоянието по заобиколния път може да стане дори по-кратко, а времето за придвижване – същото или поне броени минути, за които toll-таксата да се изплати.

В заключение

Преминаването по магистралата винаги отнема по-малко, т.е. винаги е най-бързият маршрут. Но понякога не е най-краткият и най-изгодният… Пътищата се променят често, така че силно ви препоръчваме Waze – безплатно приложение за мобилен телефон с доста информация за пътната обстановка, по-добро избягване на трафика спрямо Google Maps и възможност да видите алтернативните маршрути със и без такса (използвахме екрани именно от сайта им). Прилагаме и работния Excel + Word, ако на някого му потрябват. Дано публикацията Ви е била полезна и лек път!



Реклама:

Booking.com