Торта „Дъга“

cake_Rainbow

Торта „Дъга“ се оказа една от любимите торти на моето семейство. И една от най-желаните за специален повод (детски рожден ден, кръщене или семеен празник).
Вдъхнови ме идеята да поднеса вкусна торта в пъстри цветове. А какво по-пъстро от дъгата?!
Нека ви разкажа една ПРИКАЗКА ЗА ДЪГАТА:
Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят.Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният!
ЛИЛАВИЯТ се надигнал и казал гордо:
Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и главатари са избирали винаги моя цвят, защото е символ на авторитет и мъдрост. Никой не може да се съмнява в мен!
СИНИЯТ казал:
Но виж небето и морето!Аз съм във водата,която е основата на целия живот и от дълбините на морето стигам чак до облаците.Небето дава простор,свобода и безкрайност!Без моята свобода шяхте да сте едно нищо.
ЗЕЛЕНИЯТ казал:
Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ на живот и надежда. Аз съм избран за тревата, листата и цветята. Без мен ще умрат всички животни. Погледнете природата около вас и ще видите, че аз съм в средата!
ЖЪЛТИЯТ казал:
Вие всички сте толкова сериозни! Аз нося смях, веселие и топлина по света. Слънцето е жълто, Луната е жълта, звездите са жълти…Един слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше да има смях!
Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали:
Аз съм цветът на здравето и обновлението. По-рядко се показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите на човешкия живот. Аз пренасям най-важните витамини. Помислете за морковите, тиквите, мангото и папаята. Не съм винаги на хоризонта, но когато оцветявам небето на изгрев и залез красотата ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето в мисли за вас!
ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал:
Аз съм вашия владетел! Аз съм кръвта на живота! Аз съм цветът на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за нещо. Паля огън в кръвта. Без мен земята би била пуста като луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози и мака.
В цялата олелия се чул гласът на ДЪЖДА:
Вие, глупави цветове, се карате един с друг! Не знаете ли, че всеки един от вас е създаден с определена цел, единствен и особен? Отсега нататък, когато вали, всеки един от вас ще се извие по небето, за да напомня за това, че вие можете да живеете заедно в мир. Дъгата е знак на надеждата на утрото. Така винаги, когато дъжда измива света и се появи дъга, на небето ще се вижда, че между нас цари уважение.

Торта „Дъга“ изглежда сложна, затова все я отлагах и накрая се реших. При едно наше пазаруване в METRO реших да си взема пъстроцветни сладкарски бои и да я направя. Обичам да пазарувам от там, а щандът им със сладкарски консумативи е голям и има богат асортимент.
Та, един хубав ден се разрових в рецепти за тортата и от няколко такива, си сглобих тази фантастична торта. Стана превъзходна! И не е толкова трудна. Просто си подгответе поне 2 часа около фурната. Но пък е много приятно къщата да ухае на масло и маскарпоне, а всички плотове да са пъстроцветни и красиви.
Ето и как да си я приготвите:
За тестото за блатовете: 
280 г брашно
5 яйца (размер L)
350 г захар
250 г краве масло
250 мл мляко
4 ч. л. бакпулвер
1 щипка сол
1 есенция лимон
6 сладкарски бои за всеки цвят

За крема:
250 гр меко масло
500 гр маскарпоне
200 мл. заквасена сметана
600 мл. подсладено кондензирано мляко.

За направата на блатовете, маслото се разбива добре с миксер, добавя се захарта и отново се разбива. Овкусява се с лимоновата есенция и солта и се разбива до хомогенизиране. Добавяме към тази смес и яйцата, като ги поставяме едно по едно, при постоянно разбиване. Брашното се смесва с бакпулвера и се сипва в маслено-яйчената смес. Добавя се и млякото. Разбърква се до хомогенизиране. Тестото се разделя на 6 части и всяка се оцветява с цветовете на дъгата – червено, синьо, жълто, зелено, лилаво, оранжево.
Блатовете се пекат поотделно за 20 минути във форма за кейк с махащо се дъно и диаметър 26 см, на дъното на която има пергаментова хартия. Температурата на фурната трябва да е 160 градуса, с вентилатор.

За да получите вкусния крем, които ще ви служи за плънка между блатовете, разбийте маслото до крем, след което добавете маскарпонето и отново разбийте. Накрая добавете кондензираното мляко и сметаната разбийте.

За да сглобите тортата, разделете крема на 2 части. Едната част ще ви служи за пълнеж между блатовете, а другата за облицоване отгоре и отстрани Започвате като в поднос поставете първо лилавия блат. Така става по-красиво, макар че аз го сложих по средатая за да стане по-пъстра. Намажете с крема и залепете върху него синия блат. Повтаряйте така и с останалите блатове, като последователността отдолу нагоре трябва да е: лилав, син, зелен, жълт, оранжев, червен. Не е необходимо да се сиропират блатовете, тъй като ще поемат от влагата на крема. Намажете отгоре тортата с тънък слой крем и оставете в хладилник поне за около час. След това я намажете отстрани с крема, за да я завършите изцяло. Декорирайте по избор. Можете да използвате шприц или просто да добавите шарени пръчици отгоре.
Приятен апетит!

Приятелството е като дъга:

Червено като ябълка, сладка до вътрешността.
Оранжево като горящ пламък, който никога не гасне.
Жълто като слънцето, което огрява деня ни.
Зелено като растение, което никога не спира да расте.
Син като водата, която е толкова чиста.
Зелено като цвете, което е готово да цъфне.
Лилаво като мечтите, които изпълват сърцето.

Нека животът ви бъде пъстър и сладък!

Музика не само в #000000 и #FFFFFF

„Животът не е само #000000 и #FFFFFF“ – това прочетох в един статус… и се вдъхнових! Започвам с точно тези два цвята:

И преминавам към по-хроматични:

И продължаваме с друга детска песничка:

Преминаваме към естрада:И една от любимите песни на Биляна, специален поздрав:

И за финал – Графа:

Разбира се, мога да продължавам така още дълго, но… ще ви оставя да кажете вашите идеи в коментар. Но понеже сме на Графа, една последна картинка (изцяло по идея на Биляна):

Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета!

Бързам да предупредя всички, които карат ежедневно в София, че тази статия едва ли ще им е полезна, но пък нека се чувстват свободни да я допълнят. Поводът да я напиша е, че няколко пъти чувам разни хора да казват, че ги е страх да дойдат в София, заради „лудницата, трафикът, многото коли, светофари, ленти, трамваи“ и т. н.
И понеже от доста време въртя из цяла България, мога да ви кажа някои основни разлики и неписани (досега) правила между шофирането в столицата и в… хм… провинцията 🙂

1. София е голяма!

И то много голяма. Е, не е като Букурещ, Истанбул или Лондон, но ако продължавате да четете това, най-вероятно не сте шофирали в град с над милион души… Та, вземете си GPS (препоръчвам Garmin с OFRM).

Ако нямате GPS (пък и да имате, никога не е излишно), научете поне 20-30 от главните артерии на града – Околовръстното, Цариградско, Ботевградско, Евлоги и Христо Георгиеви, България, Цар Борис III, Еминеску, Ситняково, Шипченски проход, Владимир Вазов, Сливница, Скобелев, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Константин Величков, Рожен, Ломско шосе, Вапцаров, Яворов, Черни връх, Симеоновско шосе, Мария Луиза, Витоша, Стамболийски, Тодор Александров, Цар Освободител, Царица Йоана, Гешов, Драган Цанков, Опълченска, Александър Малинов… Важно е да знаете и кои улици и булеварди къде се пресичат. Така без значение къде точно в София отивате, можете да се придвижите по големите булеварди така, че да сте максимум на няколко пресечки от нужното ви място.

2. В София има много ленти и сложна маркировка!

Доста от големите артерии на София имат четири, пет и дори повече ленти, както и локални платна… Имайте предвид, че почти навсякъде ще ви изпреварват и отляво, и отдясно, но това не бива да ви притеснява. По възможност, дръжте средна лента – това ще ви даде възможност да се престроите, ако откриете, че сте нацелили грешната лента… Забелязал съм, че шофьорите в София като цяло са толерантни, така че ако трябва да се престроите, просто пуснете мигач, поставете колата в диагонално положение и след като направите знак на водача в лентата, в която искате да влезете, се намъкнете вътре по най-бързия начин. Много е важно да изглеждате уверени в намеренията си (ако сте плахи и се чудите дали да се намъкнете в лентата или не, най-вероятно никой няма да ви пусне). Bus-лентата, както знаете, се използва само от автобуси.

3. Ако просто чакате за предимство, ще има да си чакате…

Често ще ви се налага да влизате от път без предимство, особено ако няма светофар. Струва ви се, че колоната никога няма да свърши и чакате дълго. Зад вас също се е образувала огромна колона и шофьорите се изнервят. Истината е – пригответе се, дайте достатъчно време на другите водачи да реагират и се намъквайте смело в кръстовището… Повечето шофьори ще ви пуснат, като ви светнат с фарове, ще ви махнат с ръка или просто ще спрат, като ви оставят място. Махнете с ръка за благодарност и влизайте по най-бързия начин.

4. Когато зеленият светофар стане жълт, дайте газ!

Има няколко основни разлики между софийските светофари и тези в по-малките от останалите градове – жълтото държи много дълго време. Затова, ако жълтата светлина ви свари точно когато навлизате в кръстовището, по-добре натиснете газта, а не спирачката. Първо, ще имате достатъчно време да се измъкнете от кръстовището. Второ, ако спрете, има голям шанс да ви натресат отзад. Разбира се, преминаването на „тъмно жълто“ пък изобщо не е препоръчително, тъй като ще бъдете засечени от камерите. Затова действайте точно както е в правилника: ако зад вас няма никой и можете да спрете плавно и безопасно, спрете. Ако не – дайте газ и се измъкнете от кръстовището по най-бързия начин.

5. Следете кога ще светне зеленото и се изстреляйте!

Когато чакате да минат пет-шест светофара на всяко кръстовище, за да дойде и вашия ред, колкото и да сте спокойни, ще се превърнете в невероятно нетолерантни към моткащите се шофьори. Всъщност, определението за наносекунда е дошло именно от София – това е периодът между светването на зелен светофар и клаксонът на автомобила зад вас. Ето защо следете броячите – има ги на почти всички кръстовища. В момента, в който червеното стане жълто, директно влизайте в кръстовището (но погледнете с периферното си зрение дали някой луд не се е засилил да премине на червено със 100+ км/ч)…

6. Биг брадър ви гледа!

Камерите са навсякъде. Те са поставени на ключовите кръстовища, особено в централната част на града, но има няколко и в периферията на София. Камери са поставени и на почти всички входове на столицата. Ето защо, карайте внимателно и спазвайте ограниченията си. Имайте предвид, че камерите следят не само с колко карате, а и дали се престроявате неправилно, дали се движите в бус-лентата, пресичате ли стоп-линията, когато спирате на кръстовище, минавате ли на червено… Радар-детекторите не помагат, т.е. ще ви съобщят за дадена камера, но ще е прекалено късно… Предупрежденията от GPS-а обаче си струват.

7. Не забравяйте трамваите!

София е единственото място в България, където има трамваи. А те винаги са с предимство! Добрата новина е, че почти навсякъде конфликтните точки с трамваите са доведени до минимум посредством отделни ленти, светофари и др. Все пак, не ги забравяйте. Не забравяйте и да спрете, ако трамваят спре, така че да осигурите достатъчно място на пътниците да преминат от спирката до трамвая.

8. Не се плашете от сирените!

Да преминават полицейски коли, линейки, депутатски автомобили, пожарни е нещо абсолютно нормално в София. Не се шашкайте, просто вижте ситуацията и според нея преценете кой е най-добрия начин да направите път на автомобила. Когато сте в средата на огромен трафик и положението е „ни напред, ни назад“, има моменти, в които наистина няма какво да направите освен да чакате и да не се изнервяте на сирените.

9. „Синята зона“ и „Служебният абонамент“ са две различни неща…

Паркирането в София и намирането на подходящо място е проблем. В пиковете часове дори платените паркинги са препълнени, а паяците дебнат… Най-големият проблем според мен е т. нар. „синя зона“, поради неясните обяснения. Затова ще ви го обясня съвсем просто:

  • Ако пише „служебен абонамент“, не спирайте там. Това означава, че някоя фирма си е платила за техните автомобили и няма да се поколебае да ви вдигне автомобила от там.
  • Ако пише „синя зона“ и денят е неработен, спирайте спокойно и безплатно. Само внимавайте да е правилно и да не пресичате маркировката.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в извънработно време (на повечето места – между 19.00 и 07.00 ч.), спирайте спокойно и безплатно.
  • Ако пише „синя зона“ и сте там в работно време, можете да спрете само до 2 часа, като за всеки час е нужно да платите на служителите, да си вземете талон или пък да пратите SMS с номера си на латиница и с главни букви, напр. „CA 1234 HB“

Ако наблизо има мол, голям търговски център, магазин или пък паркинг на голям жилищен блок, възползвайте се!

10. Запазете пълно спокойствие и пълен резервоар!

Неведнъж съм виждал хора, на които им свършва горивото, защото са били на минимума и след един час в трафика бензинът просто свършва! Затова – заредете резервоара. Заредете се и с много търпение и толерантност, давайте път на шофьорите и пешеходците и… успех!