Валенсия с деца

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Горе-долу това пее Пласидо Доминго в песента си за третия по големина град в Испания… добавете модернистични сгради, боднете няколко палми в ситния пясък на плажа и украсете с едни от най-хубавите музеи, зоопаркове и аквариуми в Европа. Към всичко това прибавете чаша сангрия, сервирана с вкусна паеля, пресни плодове и зеленчуци от централния пазар, поръсете с щипка испански ренесанс, гарнирайте с  една нощна разходка сред букет от светлини и ще получите Валенсия!

Идеята да пътуваме и да опознаем Валенсия дойде от децата и по-специално от Вики, която отдавна мечтаеше да посетим Испания. Изненадахме Биляна за нейния рожден ден в края на февруари – пътешествие за нас четиримата с едно специално подаръче за нея.  Няколко месеца по-късно, когато моментът настъпи, затегнахме коланите (включително и този на Мечо Пух) и хоп – ето ни във Валенсия!

От България до Валенсия

Към момента WizzAir и RyanAir предлагат директни полети от София до Валенсия. Като се прибави летище Кастельон заедно с възможностите с прикачване, опциите са почти неограничени. Помислете дали можете да кацнете в един испански град и да излетите от друг – напр. Мадрид (така направихме ние), Малага, Барселона, Аликанте… Проучете всички възможни варианти и планирайте екскурзията отрано, защото особено транспортът с влак става много скъп, ако не си закупите билет навреме.

Трябва да признаем, че Валенсия има чудесен туристически сайт, в който можете да научите много за събитията в града, забележителностите и транспорта. Но все пак, ще ви споделим нашия опит от първо лице, започвайки с

Транспортът във Валенсия

Добрата новина – още с кацането можете да си закупите пластмасова карта, върху която може да „заредите“ различен брой и вид пътувания за до трима възрастни и неограничен брой деца. Забавното е, че децата и куфарите трябва да минават плътно през турникетите на метрото, което си е предизвикателство, а за малките – изключително забавно преживяване, в което ги хващате през кръста, ходите в синхрон и те си представят, че са предната част на някакво животно… Като добавим, че вратите на метрото отвътре не се отварят автоматично, а с дръжка или бутон, всичко останало си е нормално и цивилизовано. Има изключително много варианти с какви видове билети да си заредите картата. Ако кацате и излитате от Валенсия, закупете си двупосочен билет от летището до града. Според това дали престоят ви е 1, 2 или 3 дни, трябва да закупите съответно билети Т1, Т2 и Т3.

Лошата новина – трябва да планирате добре, защото устройствата не навсякъде ви дават възможност след като сте си закупили билет Т2 например, да си купите Т1 за още ден. Освен това, ако си купите брой пътувания с метро например, картата ви не важи за автобус. Персоналът в превозните средства е изключително вежлив и също толкова изключително неразбиращ английски, така че малко survival испански няма да ви е излишен.

И за да не попадате в нелепи ситуации, препоръчваме да си заредите  целодневни карти (Т1, Т2, Т3) за целия престой, или пък да заредите „туристическа“ тарифа, но тя се избива само ако смятате да посетите всичко, описано тук плюс още 2-3 места. Повече за транспорта – тук.

Настаняване

Да изберете къде да се настаните във Валенсия изобщо не е лесна работа. Централната част е достижима почти отвсякъде, но реално една нощна и една дневна разходка там са ви напълно достатъчни, а цените в центъра са доста по-високи.

От транспортна гледна точка, метростанция Àngel Guimerà е мястото, където се пресичат всички метролинии (еквивалентът на нашата метростанция „Сердика“). За съжаление, районът Velluters между Àngel Guimerà и централния пазар (Mercat Central) също е еквивалентно криминален на този между Женския пазар и Лъвов мост… Ето защо направихме една много условна карта с помощта на местни гидове за хубавите и не чак толкова хубавите места за пребиваване. Тъй като е доста субективна, вие преценете дали да се съобразите с нея или не…

Валенсия дава усещане за размерите на София (слава Богу, с доста по-спокойни и широки улици). Но местата и забележителностите, споменати в тази публикация, са пръснати из целия град, така че най-важното е да сте близо до метростанция, препоръчително в зона А. Добре е да помислите и за хубав супермаркет в близост – особено ако пътувате само с ръчен багаж, вероятно почти веднага ще са ви нужни неща като бутилирана вода, плажно масло/мляко, дезодорант, мазило против комари (има си ги и във Валенсия), продукти за сандвичи или плодове за среднощни похапвания и др. Освен познатите ви Lidl и Carrefour, популярни и не по-лоши супермаркети са Dia, Mercadona и любимия ни Consum. Съветваме ви да имате поне един от тези в радиус 400-500 метра от мястото на настаняване.

И последно по темата:

  • Ако сте дошли предимно за плаж, може би добър вариант е да изберете място за настаняване близо до брега… ДА, ама НЕ! Оказва се, че едни от най-криминалните или бедни квартали са именно по източното крайбрежие. С едно изключение –  сградите на първа линия, непосредствено до плажната ивица, между улиците Carrer de la Reina и Carrer del Dr. Lluch, където животът не спира и има постоянен полицейски контрол. Но от втора линия нататък ще се насладите на „романтиката“ на валенсиански ромски квартал, през който ще трябва да минете така или наче, ако решите да стигнете пеш от или до центъра. Ето защо, ако плажът е вашата върховна цел, най-добре отидете извън Валенсия.
  • Ако сте решили да разглеждате предимно Града на науките и изкуствата, то е добре да помислите за кварталите L’amistat, Mestalla или Camins Al Grau, стига да не сте твърде близо до морския порт.
  • Ако идвате или напускате Валенсия с влак, може да помислите да сте в близост до центъра или гарата – ние си наехме място точно между ж.п. гара Estación Valencia Joaquín Sorolla и метростанция Jesús. Но и там кварталът изглежда една идея по-криминално, разбирайте графити, неподдържани сгради и типичните за ж.п. гарите странни субекти. Веднага казваме и добра новина – на почти всички ж.п. гари в Испания има място за съхранение на багаж (Consignes), което е изключително удобно, ако имате по-късно настаняване или по-ранно напускане (ние направихме така с посещението си в Bioparc Valencia веднага щом кацнахме).
  • Такситата във Валенсия не са скъпи – първоначалната такса е 4 EUR, след което се таксува по около 1 EUR/km. Едната вечер ни се наложи да се върнем до апартамента си по този начин, за да си спестим дълга разходка с уморени от плаж деца. В зона А рядко сумата ще надхвърли 10 EUR.
  • Подготвили сме ви и линк в Booking.com, за да ви улесним максимално.

Биопаркът

За разлика от обикновените зоологически градини, където животните са заключени в клетки, обитателите в Биопарк Валенсия бродят свободно на територията му. Мястото е изградено с концепцията „потапяне в зоопарка“, тоест посетителите са максимално близо до местообитанията на животните, а като прегради се използват реки, езера, потоци и скали. Само най-хищните и опасни видове са отделени чрез прозрачно, дебело стъкло.

Животните са предимно представители на африканската савана, екваториалните гори и о. Мадагаскар, сред които ще видите чукоглава чапла, африкански бивол, скалист даман, червен дукер, крокодил-джудже, императорски скорпион, африканска лопатарка, воден козел, газела на Томсън, пигмейски хипопотам, седлоклюн щъркел, жираф Ротшилд, пръстеноопашат лемур, ивичеста мангуста, южноафрикански мравояд, розови пеликани, гамбийски плъхове, дългоуха лисица, слонове, жирафи, носорози, леопарди, шимпанзета, сурикати и разни други тарикати…

В средата на парка дори има заведение, заобиколено от животни, където видяхме как мъжки воден козел се сби с друг за вниманието на една женска…

Ето и едно кратко видео с емоциите на децата, което е достатъчно красноречиво:

Насред биопарка има и пещера, в която се помещава аквариум с риби…

В определени часове можете да видите и шоу-програма с някои от животните – ние присъствахме на такава с дресировка на диви птици.

И ако след цялата обиколка децата все още имат сили, на изхода на зоопарка има и немалка детска площадка и бар със студена бира…

Едно няма да ви хареса в биопарка – цената. Деца под 4 г. влизат безплатно. Дотук добре. Но за деца от 4 до 12 г. и пенсионери над 65 г. цената е 18 EUR, а за всички останали – 24 EUR. Това означава, че в нашия случай (2 възрастни + 2 деца), се наложи да дадем 84 EUR за вход! И все пак – колко са местата в Европа, на които можете да се разхождате редом до лемура Крал Джулиън от „Пингвите от Мадагаскар“, например? Че и да го погалите…

Най-близката метростанция до биопарка е Nou d’Octubre, откъдето можете да стигнете пеш за около 15 мин. (под 1 км) или да ползвате автобуси 98 и 99 за това кратко разстояние. В близост до биопарка има и огромен супермаркет Carrefour плюс още няколко магазина. Съветваме ви да си „подложите“ хапване преди да влезете в биопарка – няма много възможности за хапване, но за сметка на това е скъпо. Освен това, почти винаги в Carrefour има шанс да откриете талони за отстъпка за вход в биопарка и можете да се възползвате от тях.

Паркът Турия

Ако видите картата на Валенсия, едно от най-забележителните неща е 9-километрова, зелена ивица, която подобно на воал се стели от Биопарка до Града на науките и изкуствата.

Всъщност, паркът Турия е някогашното корито на р. Турия, която през 1957 г. е пресушена и „преместена“ след поредното голямо наводнение. В пресушеното корито на реката се изгражда красив парк, чудесен за сутрешен джогинг или обиколка с велосипеди. На доста места в града има обществени станции за велосипеди – Valenbisi предлагат велосипед за цяла седмица на цена 10 EUR. Ще ви направи приятно впечатление, че в града спортуващите хора, трениращи редовно са много – за сметка на пушачите по заведенията. В парка има игрища за всякакви спортове, полянки, места за пикник, уреди за фитнес на открито… За най-малките има предвидени десетки детски площадки, като една от най-интересните е огромен дГъливер (в Parc Gulliver), като Децата могат да се катерят по неговите ръце, крака и глава…

От северозапад към югоизток близките до парка метростанции са Nou d’Octubre, Estació de Túria и Alameda, а в най-югоизточната част на парка започва

Градът на науките и изкуствата

Кой е символът на Валенсия? Ами Градът на науките и изкуствата!Комплексът е строен в продължение на почти десет години – между 1996 и 2005 г. Футуристичният дизайн е дело на местния архитект Сантиаго Калатрава, с помощта на друг испанец – Феликс Кандела. Прогнозната стойност от 300 млн. евро е надхвърлена тройно – крайната сума, платена за комплекса е над 900 млн. евро. Резултатът обаче е потресаващ – изключително интересни и красиви футуристични сгради. Неслучайно комплексът е част от пейзажа на филми (Tomorrowland, Doctor Who) и компютърни игри (Gran Turismo 6). Предупреждаваме ви, че можете да изкарате спокойно поне три дни в комплекса, виждайки нови и нови неща. „Градът“ се състои от шест основни части:

HEMISFÈRIC

Hemisfèric е първата сграда от комплекса, която отваря врати още през 1998 г. Нейният 100-метров покрив, извисяващ се над кълбо всъщност наподобява огромно око. И това не е случайно – в сградата има огромно IMAX кино с 900 кв. метра екран (!!!), 3D кино и планетариум с постоянни прожекции.

MUSEO DE LAS CIENCIAS

Научният музей „Принц Филип” (Museo de las Ciencias Príncipe Felipe) е модерна, триетажна сграда с разгърната площ над 26000 кв. метра. Ще научите много за живота, вселената и всичко останало, като особено интересни са залите за динозаври, опитите с електричество и „хромозомната гора“. А най-запомнящото се за децата от нашето посещение беше това, че станаха свидетели на излюпване на пиленце – на входа на музея са поместени полози с яйца, от които се очаква да изскочат пиленца. И на всеки 15-20 минути наистина се излюпва по някое, вижте сами:

Колкото до това кое беше най-запомнящо се за нас, възрастните? Че срещнахме нашата приятелка Ренета (която по принцип си е в Русе) насред музея! Ей така, както срещаш познати в родния си град… Случва ни се за втори път, след „Пешоооо“ насред дубайската пустиня и чувството си остава все така сюрреалистично… Светът е малък.

OCEANOGRÀFIC

Ако досега не сте ходили на голям аквариум и имате само един ден, непременно изберете Oceanografic – най-големият аквариум в Европа, с над 500 различни вида морски обитатели, включващи делфини, белуги, морски лъвове, пингвини и акули в седем различни среди, представящи различни части на Средиземноморието, Северния ледовит океан и Червено море. Билетите никак не са евтини – от 22 EUR за деца до близо 30 EUR за възрастен, т.е. входът за четиричленно семейство надхвърля 100 EUR. Добрата новина е, че има комбинирани билети за останалите части от комплекса и добавката за другите части е съвсем малка,  но имайте предвид, че не можете да видите и половината от всичко в рамките на ден.

PALAU DE LES ARTS

Дворецът на изкуствата „Кралица София” (Palau de les Arts Reina Sofía) представлява огромна галерия, заобиколена от красиви градини и водни площи. Голямата зала събира 1400 души и може да се превърне в балетна сцена, зала за конференции или изложбена зала.

ÁGORA

Ágora е метална структура, наподобяваща елипса с размери 88х66 метра, 70-метров таван и огромно вътрешно пространство, представляващо закрит площад. Намира се зад подобния на арфа мост (в лявата част на снимката по-долу). Когато няма изложби, концерти, тенис-турнири или други подобни събития, можете да посетите сградата безплатно. А когато има събития, Ágora побира над 6000 души – с 50% повече от Зала 1 на НДК.

UMBRACLE

Umbracle е открита, обществено достъпна (безплатно) тропическа градина, обкована с красиви бели арки, извисяващи се над палмови дървета (вдясно на снимката горе). Чудесно място да си направите снимки, а ако останете до късно в летните вечери, можете да видите как мястото се превръща в открит нощен клуб.

На метри от комплекса има и средно голям мол (Centro Comercial El Saler), в който също можете да прекарате няколко часа, да си направите шопинга или да хапнете малко по-изгодно – в сравнение с цените в комплекса си е направо евтино (разбирайте, ще дадете 5-6 EUR за кафе с кроасан вместо 9-10). За съжаление, до Града на изкуствата и науките няма метро, но пък около комплекса спират доста автобуси: 15, 19, 25, 35, 40, 94, 95, 99, 190A, 190C и нощната линия N9.

Плажовете

Целият регион на Валенсия е пълен с красиви кътчета и китни плажове с крайбрежна ивица от ситен пясък. Регионът е чудесно място и за почивка, но както вече казахме, хубавите плажове са извън Валенсия – препоръчаха ни Sagunto, Cullera, El Saler и Port Saplaya. Но ако сте като нас на градски трип и просто искате да отчетете, че си си топнали краката в Балеарско море, можете да използвате и градските плажове, които всъщност никак не са лоши. Достигат се с трамвай или автобус – пътува се около 25-30 минути от центъра. Автобус 19 е известен като „плажният“ автобус и може да ви извози и до по-далечните плажове на града.



Реклама:

Booking.com

Централният плаж на Валенсия се казва El Cabanyal и е отделен от останалата част на града чрез красива променада (пешеходна алея за разходки), с палмови дръвчета, магнолии и много зеленина… Плажната ивица е дълга около 3 км и почти навсякъде е широка над 100 метра, а плажът е оборудван с тоалетни, шезлонзи, чадъри, медицински център, полицейски участък, ресторанти, барове, спасител, душове, питейна вода, игрища за волейбол, достъп за инвалиди, както и с „празни зони“ пясък, където никой да не ви безпокои. Шезлонзи и чадъри се заплащат, всяко по 5 EUR/ден. Цените на храни и напитки са като в централната част на града.

Храната във Валенсия

Като стана въпрос за храни и напитки – в родината на паелята няма как да не отделим един абзац на популярното ястие с ориз. То произлиза именно от Валенсия, където е традиция да се хапва всяка неделя. Името „paella“ означава буквално „тиган“ и трите му основни съставки са ориз, шафран и зехтин. От там нататък може да видите всякакви разновидности и комбинации на различни сортове ориз, пилешко, свинско, заешко, морски плодове, зелен боб, грах, домати, чушки…. дори охлюви, змиорки, артишок и кюфтета! По време на престоя си пробвахме паеля наколко пъти и нито една не приличаше на предишната.

Eдна от странните, интересни и типични за местните напитки, които пробвахме във Валенсия, е хорчата – разхладителна напитка, направена от млякото на накиснати ядки (бадеми, сусам, ориз, ечемик и др.). Ако не си падате по подобни неща, портокаловият фреш е ароматен, вкусен и навсякъде (и не е особено скъп). Вярвате, или не, върви чудесно както с паеля, така и с телешки стек, на който испанците, бихме казали, са големи майстори!

Центърът

Централната част на града е изключително интересна и красива, така че ето ви бърз вариант да я обиколите с деца (около 1,5 километра общо разстояние). Започвате от централната гара (метростанция Xativa), където ако се абстрахирате от типичната за централните гари лудница, ще видите арена за борба с бикове, с формата на колизеум и тематичен музей, в случай, че си падате по тореадори. От въпросния площад Плаза де Торос (Plaça de Toros) тръгвате на север и общо взето следват – тесни улички със средновековни сгради, магазинчета, кафенета, ресторанти…. площад… тесни улички… площад… тесни улички… площад!

На много от площадите също има кафенета и улични музиканти, които обикновено са с китари и допринасят за приятната атмосфера. Та, движейки се на север, ще стигнете много бързо до сградата на Общината и Централната поща, с красив площад между тях – Plaça de l’Ajuntament.

Това е една от най-централните части, с красив фонтан. Имайте предвид, че нощните автобуси на почти всички линии тръгват от тук, така че ако искате да разгледате Валенсия през нощта (трябва!), преценете си маршрута ви така, че да завърши тук.

Продължавайки на север по Carrer de Sant Vicent Màrtir, сред десетки заведения ще стигнете до Plaça de la Reina, където е Катедралата на Валенсия и кулата Torre del Micalet.

Зад тях са Plaça de la Verge, от там хванете на запад до Plaça de Manises, после отново на север по улица „Серанос“ и ще достигнете до Porta de Serrans, откъдето отново влизате в зеления воал на парка Турия.

Централният пазар

Ако разходката не ви е стигнала, или пък четете пътеводител за Валенсия, ще ви препоръчат да се отбиете и до централния пазар. Макар това да се води една от най-представителните сгради в модернистичен стил от началото на 20-те години на миналия век, липсата на празно пространство (по-голям площад, например) я прави да изглежда по-скоро „закътана“…

Влезете ли вътре обаче, ще ви направи впечатление интересната архитектура и неправилните форми на сградата и тавана, стига да може да вдигнете глава от прекрасно подредените стоки.

Със сигурност си струва да отделите 15-тина минути, да се разходите сред сергиите, да си купите нещо „на крак“ и да продължите разходката си из Валенсия…

В обобщение

Валенсия не е огромна, но определено е голям, космополитен град. Може да бъде обикаляна отново и отново, а с всяка нова обиколка ще откривате по нещо ново. Щеше ни се да разгледаме Кралските градини, Ботаническата градина, да отскочим до езерото Албуфера, да разгледаме военноисторическия музей, природонаучния музей, Музея на керамиката, както и част от другите музеи, да видим един от най-големите морски портове… или да знаехме за фестивала Las Fallas , за да отидем през март (15-19.03 всяка година)! Но просто няма време за всичко.

Мадрид беше следващата ни дестинация, така че се качихме на влака и отпрашихме към столицата на Испания с 300 км/ч. А в ушите ни все още звучеше Пласидо Доминго…

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Бюджет

  • Полети София-Валенсия за четирима души (само с ръчен багаж) – 350 лв.
  • Метро от летището до Валенсия – 40 лв.
  • Пластика и три тридневни билета (T3) – 60 лв.
  • Три нощувки в апартамент – 480 лв.
  • Вход за Bioparc Валенсия – 2 възрастни и 2 деца – 165 лв.
  • Вход – билети за Oceanografic + Hemisferic – 200 лв.
  • Среднощно прибиране с такси при каталясали деца – 10 EUR = 20 лв.
  • Пощенски картички, подаръци и сувенири – 60 лв.
  • Ресторанти  – 3 х 50 EUR = 300 лв.
  • Кафенета – 4 х 20 EUR = 160 лв.
  • Наем на два шезлонга и чадър на плажа – 3 x 5 EUR = 30 лв.
  • Храна и напитки за 4 души за 2 дни (сандвичи, сокчета, плажно мляко, перилен апарат и др.) – 120 лв.
  • Авариен шопинг на изцапани дрехи – 50 лв.
  • Високоскоростен влак до Мадрид (възможно най-евтината тарифа) – 165 лв.

Общо за 3 дни за 4-членно семейство: 2200 лв. (550 лв./човек)



Реклама:

Booking.com

Миялна машина Candy CDI-454 – Таблица с програмите

Имаме тази миялна машина и направих една малка таблица, споделям в случай, че някой има нужда от нея. Готова за принтиране:

Candy-CDI-454-Programs

Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.



Реклама:

Booking.com

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.



Реклама:

Booking.com

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“