Спечели новия мултифункционален леген…

… или няколко думи за силата на Facebook!

Засипан от глупави предложения за спечелване на iPhone, Canon EOS 7D и какво ли още не, вчера създадох група събитие във Facebook:

За по-малко от 24 часа групата има около 35 000 поканени, а мейлът ми е буквално залян от коментари:

24 часа, за да събереш хора, равни по брой с цялото население на град като Видин!!! Накратко, Facebook определено не бива да се подценява от никого. А дали причината за толкова посетители е гневът срещу подобни „събития“, наличието на много свободно време или нещо друго, оставям да кажете вие в коментар.

Иначе групата можете да видите и сами тук:

http://www.facebook.com/event.php?eid=113603705386210

„Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“

Оригинално заглавие: The King’s Speech

IMDB: h ttp://www.imdb.com/video/imdb/vi806197529/

Официален сайт: http://www.kingsspeech.com/

Жанр: биографичен, драма

Режисьор: Том Хуупър

Участват: Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонъм Картър

Времетраене: 118 мин.

Лична оценка: 9/10

 

Снощи с Мимето и Борко гледахме „Речта на краля“ на кино.

Не си падам много по исторически и биографични филми. Скучни са. Няма много действие, хуморът е сведен до минимум и почти всички те натоварват… По тези показатели и „Речта на краля“ не прави изключение. Но когато самата кралица Елизабет II каже, че била „трогната от вълнуващия портрет на нейния баща” след като гледала филма, вече може да предположите, че става въпрос за нещо различно.

Всъщност, този път ще ви издам историята, която е по истински случай. Бъдещият крал на Англия (Джордж VI) заеква. Наглед дребен проблем, но когато се предполага, че си внушителен оратор, който трябва да се изправи пред нацията си и да я окуражи в труден момент, нещата не са толкова прости… И когато нещата стават напечени, се появява странен терапевт, който с методите и държанието си доста наподобява д-р Хаус от прага на Втората световна война. Мога и края на филма да ви кажа, но не вярвам, че сте толкова тъпи, за да не се досетите. Въпросът не е там!

По-голямата част от филма представлява разговорите на двама души в една стая. Повтарям, над три четвърти от филма се развива с двама души, една стая и разговори. Няма специални ефекти, няма стрелба, няма заплетени любовни истории, няма неразгадано убийство, няма мистериозни паранормални явления, няма невероятни обрати…

Много хора биха си казали „скука“ и ще ги разбера. Този филм не е за всеки, нито пък е за всяко време и настроение. Но ако такова ви дойде, задължително го гледайте. Особено силно го препоръчвам на хората, изгубили увереност в себе си; на заекващите и отчаяните; на кралете; на тези, които имат взимане-даване с англичани; на хората, интересуващи се от историята на Великобритания, но най-вече на всички приятели актьори. За актьорите си е направо задължителен!

Гледа се на един дъх, в уединение, на голям екран (не е задължително на кино, но на голям екран, за да наблюдавате детайлите в актьорската игра), с чаша уиски или бърбън…

Неслучайно това е първият австралийски филм с „Оскар“, всъщност даже с 4 от общо 12 номинации (рекорд за 2010 г.): най-добър филм, най-добра режисура, най-добър сценарий и главна мъжка роля! За финал ще ви кажа, че само 16 филма в цялата световна филмова история имат 12 или повече номинации:

  1. Титаник (1997 г., 14 номинации)
  2. Всичко за Ева (1950 г., 14 номинации)
  3. Чикаго (2002 г., 13 номинации)
  4. Влюбеният Шекспир (1998 г., 13 номинации)
  5. Форест Гъмп (1994 г., 13 номинации)
  6. От тук до вечността (1953 г., 13 номинации)
  7. Отнесени от вихъра (1939 г., 13 номинации)
  8. Речта на краля (2010 г., 12 номинации)
  9. Гладиатор (2000 г., 12 номинации)
  10. Английският пациент (1996 г., 12 номинации)
  11. Списъкът на Шиндлер (1993 г., 12 номинации)
  12. Танцуващият с вълци (1990 г., 12 номинации)
  13. Моята прекрасна лейди (1964 г., 12 номинации)
  14. Бен-Хур (1959 г., 12 номинации)
  15. На кея (1954 г., 12 номинации)
  16. Госпожа Минивър (1942 г., 12 номинации)

Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes)

На снимката по-горе виждате първите в живота ми jacket potatoes или, по-просто казано, печен картоф… Зариби ме един колега по време на командировката ми в Брайтън, Англия (все се каня и за Брайтън да разкажа, ама…) и определено се впечатлих колко вкусен може да е един простичко опечен картоф. И понеже се приготвят много лесно, ще ви кажа рецептата, за да опитате сами. Нужни са ви картофи (възможно най-едри, по един картоф на порция), зехтин, краве масло и сол (по възможност – морска). Ще ви е нужна и плънка по избор.

1. Измийте картофите (не ги белете) и ги подсушете със сух парцал или салфетка. Ако картофите са били измиване вече, няма нужда да го правите – топлината ще убие микробите така или иначе.

2. След като изсъхнат, вземете една вилица и с нея излейте цялата си агресия върху всеки от картофите (без да ги разфасовате, в случай, че сте прекалено агресивни). Просто многократно ги надупчете с вилицата, възможно най-надълбоко.

3. Сложете няколко капки зехтин върху всеки картоф и го нанесете по цялата повърхност, така че вътрешността на картофа да се пропие с мазнината през новосъздадените от вас дупки.

4. Посолете обилно картофите.

5. Загрейте фурната, така че да пече от всички страни на 200 градуса. Поставете картофите директно върху скарата в центъра на фурнаса.

6. Оставете картофите да се изпекат добре. Нужни са ви два часа за по-едри картофи и около час и половина за по-дребни.

7. Извадете картофите от фурната и ги поставете в чинията (не ги белете, коричката е най-вкусното!). Направете два непълни разреза „на кръст“ в горната част на всеки картоф, така че да се разтвори и да заема максимална площ.

8. Сложете около 1 с.л. краве масло върху всеки картоф, така че да се разстопи във вътрешността му. По желание добавете още сол и черен пипер.

9. Добавете плънката и яжте, докато са още топли  -тогава са най-вкусни.

Плънката може да е всякаква: препоръчвам чеснова салата с белтъци и майонеза, руска, снежанка, лютеница, кетчуп, салата  „Ропотамо“, бобена салата, боб от консерва на Heinz и въобще всякакви ордьовърни салати с майонеза, сметана или сос на доматена основа.