Торта „Дъга“

cake_Rainbow

Торта „Дъга“ се оказа една от любимите торти на моето семейство. И една от най-желаните за специален повод (детски рожден ден, кръщене или семеен празник).
Вдъхнови ме идеята да поднеса вкусна торта в пъстри цветове. А какво по-пъстро от дъгата?!
Нека ви разкажа една ПРИКАЗКА ЗА ДЪГАТА:
Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят.Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният!
ЛИЛАВИЯТ се надигнал и казал гордо:
Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и главатари са избирали винаги моя цвят, защото е символ на авторитет и мъдрост. Никой не може да се съмнява в мен!
СИНИЯТ казал:
Но виж небето и морето!Аз съм във водата,която е основата на целия живот и от дълбините на морето стигам чак до облаците.Небето дава простор,свобода и безкрайност!Без моята свобода шяхте да сте едно нищо.
ЗЕЛЕНИЯТ казал:
Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ на живот и надежда. Аз съм избран за тревата, листата и цветята. Без мен ще умрат всички животни. Погледнете природата около вас и ще видите, че аз съм в средата!
ЖЪЛТИЯТ казал:
Вие всички сте толкова сериозни! Аз нося смях, веселие и топлина по света. Слънцето е жълто, Луната е жълта, звездите са жълти…Един слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше да има смях!
Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали:
Аз съм цветът на здравето и обновлението. По-рядко се показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите на човешкия живот. Аз пренасям най-важните витамини. Помислете за морковите, тиквите, мангото и папаята. Не съм винаги на хоризонта, но когато оцветявам небето на изгрев и залез красотата ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето в мисли за вас!
ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал:
Аз съм вашия владетел! Аз съм кръвта на живота! Аз съм цветът на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за нещо. Паля огън в кръвта. Без мен земята би била пуста като луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози и мака.
В цялата олелия се чул гласът на ДЪЖДА:
Вие, глупави цветове, се карате един с друг! Не знаете ли, че всеки един от вас е създаден с определена цел, единствен и особен? Отсега нататък, когато вали, всеки един от вас ще се извие по небето, за да напомня за това, че вие можете да живеете заедно в мир. Дъгата е знак на надеждата на утрото. Така винаги, когато дъжда измива света и се появи дъга, на небето ще се вижда, че между нас цари уважение.

Торта „Дъга“ изглежда сложна, затова все я отлагах и накрая се реших. При едно наше пазаруване в METRO реших да си взема пъстроцветни сладкарски бои и да я направя. Обичам да пазарувам от там, а щандът им със сладкарски консумативи е голям и има богат асортимент.
Та, един хубав ден се разрових в рецепти за тортата и от няколко такива, си сглобих тази фантастична торта. Стана превъзходна! И не е толкова трудна. Просто си подгответе поне 2 часа около фурната. Но пък е много приятно къщата да ухае на масло и маскарпоне, а всички плотове да са пъстроцветни и красиви.
Ето и как да си я приготвите:
За тестото за блатовете: 
280 г брашно
5 яйца (размер L)
350 г захар
250 г краве масло
250 мл мляко
4 ч. л. бакпулвер
1 щипка сол
1 есенция лимон
6 сладкарски бои за всеки цвят

За крема:
250 гр меко масло
500 гр маскарпоне
200 мл. заквасена сметана
600 мл. подсладено кондензирано мляко.

За направата на блатовете, маслото се разбива добре с миксер, добавя се захарта и отново се разбива. Овкусява се с лимоновата есенция и солта и се разбива до хомогенизиране. Добавяме към тази смес и яйцата, като ги поставяме едно по едно, при постоянно разбиване. Брашното се смесва с бакпулвера и се сипва в маслено-яйчената смес. Добавя се и млякото. Разбърква се до хомогенизиране. Тестото се разделя на 6 части и всяка се оцветява с цветовете на дъгата – червено, синьо, жълто, зелено, лилаво, оранжево.
Блатовете се пекат поотделно за 20 минути във форма за кейк с махащо се дъно и диаметър 26 см, на дъното на която има пергаментова хартия. Температурата на фурната трябва да е 160 градуса, с вентилатор.

За да получите вкусния крем, които ще ви служи за плънка между блатовете, разбийте маслото до крем, след което добавете маскарпонето и отново разбийте. Накрая добавете кондензираното мляко и сметаната разбийте.

За да сглобите тортата, разделете крема на 2 части. Едната част ще ви служи за пълнеж между блатовете, а другата за облицоване отгоре и отстрани Започвате като в поднос поставете първо лилавия блат. Така става по-красиво, макар че аз го сложих по средатая за да стане по-пъстра. Намажете с крема и залепете върху него синия блат. Повтаряйте така и с останалите блатове, като последователността отдолу нагоре трябва да е: лилав, син, зелен, жълт, оранжев, червен. Не е необходимо да се сиропират блатовете, тъй като ще поемат от влагата на крема. Намажете отгоре тортата с тънък слой крем и оставете в хладилник поне за около час. След това я намажете отстрани с крема, за да я завършите изцяло. Декорирайте по избор. Можете да използвате шприц или просто да добавите шарени пръчици отгоре.
Приятен апетит!

Приятелството е като дъга:

Червено като ябълка, сладка до вътрешността.
Оранжево като горящ пламък, който никога не гасне.
Жълто като слънцето, което огрява деня ни.
Зелено като растение, което никога не спира да расте.
Син като водата, която е толкова чиста.
Зелено като цвете, което е готово да цъфне.
Лилаво като мечтите, които изпълват сърцето.

Нека животът ви бъде пъстър и сладък!

София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим!

Тази публикация посвещаваме на всички наши приятели, познати и непознати, които асоциират София с шум, лудница, трафик, натоварване и мръсотия. Ние също сме от тях.
Но от няколко години открихме другото, може би по-малко известно лице на София – зеленото!
Ще сведем коментарите до минимум и снимките до максимум:
Започваме с Южен парк – един от най-големите и най-красиви паркове в София. Любимото ни място за разходка, защото е само на 15 минути пеш от къщи.

Снимките, които виждате са от входът към ул. „Нишава“. Другият вход в момента се ремонтира и предполагаме, че ще стане не по-малко хубав.Около централния вход всичко е ново, градинките са оформени чудесно, има чешмички и безплатен безжичен Интернет…

Както сте забелязали, около градинките има и езерце, в което се разхлаждат птички и пчелички:

Етои един по-близък план на една от градинките:

Другото хубаво нещо е изобилието от места за сядане. Част от бордюрите са направени като непрекъсната пейка:

Друга част са единични столчета:

Осветлението на парка в тази част е изцяло от слънчева енергия. Има и денонощен видеоконтрол (май това е един от малкото начини нещата да станат по-сигурни).Вярвате или не, има торбички за кучешки отпадъци. Здравей, Букурещ!

Паркът разполага с широки зелени площи за пикник:

Има и открит безплатен фитнес:

Предлагат се всякакви атракции като разходка с пони (3 лв. за кратка около 100-метрова разходчица):

Разходка с лодка в малко езерце:Както и още куп колички, велосипеди и рикши под наем, надуваеми атракции, трамплини, въртележки…… и какво ли още не…Както много паркове, има интересни статуи……алеи сред чист въздух с аромат на борова смола…… и запокитени пътечки, по които да кривнете, ако на бебето му са доспи, например:

Запокитените пътечки са свързани с мостчета, а ако минете по тях…… непременно ще чуете ромоленето на Перловска река:

Вярвате или не, тази снимка е от централната част на София:Тази – също:Но ако искате да смените гледката на „грозните“ патенца с лебеди, предлагаме ви да приключим с Южен парк дотук и да посетим столичния зоопарк:Цената за вход е 2 лв. за възрастни, а за деца до 7 г. е напълно безплатно. Освен това, зоопаркът е един от 100-те национални туристически обекта и е една от малкото атракции с добър и подробен уебсайт.Зоопаркът е най-старата и най-голямата зоологическа градина на Балканския полуостров. Основана през 1888 година от княз Фердинанд, тя бързо получава популярност и се превръща в чудесно място за отдих:

Както се досещате, някои от животните могат да бъдат видени само тук… например тигри, слонове, хипопотами, крокодили и… мечки:
Гълъби, чайки и хомо сапиенси можете да намерите обаче навсякъде в София, например в Градската градина пред Народния театър:Бул. „Витоша“ е известен със скъпите си магазини и шикозни заведения, но всъщност е изцяло пешеходна зона и е много приятно място за разходка (като изключим строителните работи по метрото).От там продължаваме през площада пред НДК, който е пълен с красиви градинки (като изключим шестокрилия петохуй, разбира се):

Продължаваме по Моста на влюбените (винаги има изложба), заобикаляме х-л Хилтън и отново сме в Южен парк:

Частта между Хилтън и Сити Център София, наричана Парк на красотата:

Тук е идеалното място за каране на велосипед, игри и пикник:

Включваме и една от онези банални макро-снимки, която всеки парк заслужава:

Продължаваме по алеята…

И достигаме до идеалното място за приятелски разговори:

Друго, не по-малко идеално място, но този път в Борисовата градина, близо до Националния стадион:

В тази градина има много паметници на бележите българи. Може да си наемете и голф-количка за разходки (10 лв. за 30 мин.)

Една от най-големите и най-добре направени детски площадки в София (браво, Софарма!):

След като се налюлеете, накатерите и напързаляте, може да продължите надолу към централната част на София…

… и да се забиете в някое от заведенията тук:

Рано или късно, ще пристигнете до езерото „Ариана“. Предлага се воден зорбинг, каране на водно колело (4 лв./15 мин) и лодка (5 лв./15 мин). А след като се уморите от гребане, хапването в р-т „Едно време“ се предлага и бира „Ариана“…

Разбира се, има още стотици зелени места в София (градинката зад Художествената галерия, Докторската градина, градинките около „Александър Невски“, паркът „Заимов“, Западен парк, Северен парк, да не говорим за частта към Витоша като Бояна и Драгалевския манастир). И не това е целта ни!

Разбира се, можехме да ви покажем и не чак толкова зелени места. Това също не е целта ни!

Искахме просто да ви покажем, че и София е място, пълно със зеленина, където човек може да отдъхне и релаксира…

Ваши Биляна и Петър.

Токов удар от светкавица повреди светофара на бул. България и бул. Гоце Делчев

Часът е точно 16:56. Над София тегнат черни облаци („…ювиги хане“). Светкавица удря в близката далечина и… светофарът на кръстовището между бул. България и бул. Гоце Делчев, мистериозно изгасва. Мислите си, че всички автомобили спират, докато регулировчикът слезе от кабинката си? Не! Всичко живо се опитва да се намъкне в кръстовището. Слава богу, кръстовището се задръства буквално за 10-тина секунди. И всички спират, в стремежа си да се натикат… Катаджията (вече спокойно) отива до центъра на събитията и след 5-6 минути разтикване на коли напред-назад, нещата се нормализират. Добре, че кръстовището е голямо и място за маневри има.

Ето и бърза снимка от мобилния, регулировчикът е малката зелена точка вдясно от червения камион: