10+ Android приложения при пътуване с автомобил

Смартфоните стават незаменима част от автомобилите ни. Не са малко мултимедийните системи, базирани на Android, както и такива, продавани в сайтове като AliExpress, където срещу $200-300 можете да „дръпнете“ автомобила си с 15 години напред откъм технологии… Що се отнася до приложенията, ето списък на 10 препоръчани от приятели приложения при пътуване с автомобил:

1. Waze

Накратко Waze е социална навигация с над 85 млн. потребители. Колкото повече хора я ползват, толкова по-добре работи. Автоматично изчислява моментния трафик, като дава доста по-добра трафик информация от Google Maps (неслучайно Google наскоро ги купиха). Шофьорите могат да се предупреждават за проблеми на пътя, опасни дупки, спрели автомобили, наводнение, мъгла, патрули на КАТ, speed-камери. Интересните места (POI-та) са взети като комбинация от Google и Foursquare. Приложението следи календара и казва кога трябва да тръгнеш спрямо текущия трафик (напр. „Концертът на Веселин Маринов 😉 започва след час, тръгнете до 18:12, за да стигнете навреме). В случай, че пътувате в група с приятели, можете да споделите местоположението си и да получавате информация тип „Иван е 7 мин. пред Вас“. Поддържа информация и за цените на горивата в различните бензиностанции, места за паркиране близо до местоположението ви и има версия на български. Неслучайно е на върха на списъка ни. Алтернатива: Google Maps

2. HERE WeGo

HERE WeGo е най-новото име на Nokia Here, Here Maps, Ovi Maps, Nokia Maps (вероятно има и още). Приложението обаче е едно – накратко: невинаги имате интернет, така че е важно да имате офлайн карта. Цяла Европа се побира в 10 GB и приложението е безплатно, стига да си направите акаунт. Алтернативи много – платени и безплатни (Sygic, Here Maps, TomTom, iGo), но нашият избор e HERE.

3. Parking Zones – Bulgaria

Паркинг зони, сещате се, показва дали си в паркинг зона (синя/зелена), има опция за бързо пращане на смс, запазване на местоположението на колата, напомняне за следващ смс и т. н., като следи работното време. Поддържа София, Пловдив, Бургас, Русе, Видин, Силистра, Пазарджик, Плевен, Ямбол, Благоевград, Враца, Стара Загора и Велико Търново.

4. Drivvo

Drivvo ви дава възможност да управлявате всички разходи за автомобила си – гориво, регулярни и инцидентни ремонти, поддържка. Събира подробна статистика за зареждания, пробег и разходи, след което можете да видите красиви графики и статистики за автомобила си. Алтернатива: Fuelio.

5. Zello

Zello e уоки-токи. Много подходящо приложение, ако сте тръгнали група приятели на път. Поддържа до 2500 потребителя, Bluetooth, Android Wear, външен PTT (Push To Talk) бутон и история на разговорите. Можете да изпращате снимки и текст и работи през WiFi или мобилни данни (вкл. 2G).

6. LIMA

LIMA е официалното приложение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с актуална пътна обстановка. Не винаги работи перфектно (точи батерия, генерира трафик, забива), но си заслужава да хвърлите поглед, преди да се отправите нанякъде, но като че ли от известно време не се обновява. Има възможност и за изпращане на сигнали за проблеми, за които също не е ясно колко често се гледат. Публикуваме го предимно заради хубавата идея и с надеждата да се възвърне услугата.

7. CamOnRoad

CamOnRoad e безплатен видеорекордър за автомобил с GPS навигация. И докато навигацията не е нищо особено и едва ли ще я ползвате, CCTV камерата е на принципа на добавената реалност и може да качва запис на пътя дори в cloud (до 2GB, около 3 часа). Приложението е безплатно и дори не показва реклами. Не е зле като за безплатна видео „черна кутия“ на автомобила ви.

8. Dashdroid

Dashdroid е инфотеймънт система за автомобила ви – Android Auto за тези, които нямат Android Auto 🙂 Можете да си създадете прост дашборд, с който лесно да пускате музиката, да цъкате контакти или да ползвате навигация. Оптимизирано за работа с една ръка.

9. Torque

Torque e за тези от вас, които обичат да пускат диагностика на автомобила си и не им се дават по 20-50 лв. в различни сервизи. Трябва ви OBD-ELM адаптер като този и телефон с Bluetooth.  Работи с Ford, GM/Vauxhall/Opel, Chrysler, Mercedes, Volkswagen, Audi, Jaguar, Citroen, Peugoet, Skoda, Kia, Mazda, Lexus, Daewoo, Renault, Mitsubishi, Nissan, Honda, Hyundai, BMW, Toyota, Seat, Dodge, Jeep, Pontiac, Subaru и много други. Има реклами, но има и платена Pro версия (7 лв.), която е без реклами и дава много по-пълна информация. С други думи – 7 лв. за адаптера, 7 лв. за приложението (само ако искате пълната версия) и си избивате всичко това с първата диагностика в сервиз.

10. DriveSafe.ly

DriveSafe.ly е приложение, което поддържа десетки настройки, но най-общо ви дава възможност да карате по-сигурно, като не се разсейвате от смартфона: може да чете SMS и email-и на глас, докато шофирате, може да отговаря автоматично на обаждания и съобщения – напр. „В момента шофирам, ще се обадя щом спра.“, да каже кой ви търси и да се интегрира с всякакви Bluetooth устройства.

Бонус: App на вашия производител

Много от автопроизводителите също пуснаха приложения, които са специално за Вашата кола (стига да е по-новичка). Погледнете и потърсете, може и да попаднете на нещо интересно.

Атина – градът с древни и модерни руини

greece--athensЗдравейте… или γεια σας!

Отдавна се каним да посетим гръцката столица и най-накрая имахме и тази възможност… Петър беше подготвил изненадата преди доста време и на рождения ден на Биляна ѝ връчи билетите буквално с думите „имаш по-малко от 48 часа да приготвиш багажа“…

biletiНищо, което да изплаши Биляна. Пътуването с малки деца не е лесна работа, но в една февруарска вечер подвижната лудница кацна на летище „Елефтерис Венизелос“.

vicky-simeon-athens

От летището до гарата се минава по дълъг траволатор, преминаващ над огромен път. Деца под 6 години пътуват напълно безплатно, а за възрастните цената от летището до е 8 EUR/човек, като има допълнителни отстъпки за групи, младежи и студенти. [Сайт за атинския градски транспорт]

Един час и 27 километра по-късно сме на централния площад „Синтагма“. Намира се точно пред парламента и е прекрасен площад… за с. Сливарово, например! Честно, не се сещаме за голям български град с по-кофти площад, да не говорим, че дори градчета като Казанлък, Трявна и Панагюрище имат прекрасни централни площади в сравнение със „Синтагма“…

Пред фонтана и гръцкия парламент гордо са изкарани сергии със скара, хот-дог и печени фъстъци…

syntagma-skara

Пресичаме бул. Филелинон и се озоваваме на ул. „Ерму“, главната търговска улица в Атина, „стъргалото“, или „Витошка“-та на Атина. И става по-зле… бездомни кучета и хора спят сред разхвърляни кашони – с двете деца се чувстваме меко казано „странно“ и проверяваме GPS-а, да не би да сме объркали мястото…

ermou-looks-awful

Продължаваме сред странния контраст от графити и лъскави витрини, затрупани от кашони и торби с боклуци.

ermou-svarovski

Изведнъж пешеходната зона по главната улица свършва и се озоваваме сред автомобили и мотори на тротоар, който не може да се мине с бебешка количка, без да слезеш на пътното платно…
ermou-traffic

Добираме се до хотела, настаняваме се и лягаме, уморени и разочаровани от първите си впечатления в града. Единствено величественият Акропол ни дава повод за оптимизъм и надежда, че тази публикация ще е повече туристическа, отколкото хейтърска 🙂

acropolis-night

Ден втори. Добро утро, Атина!

kalimera



Реклама:

Booking.com

Цяла нощ е валял дъжд, но днес слънцето се показва и обещава чудесен ден! Закусваме обилно и отново излизаме на главната ул. Ерму. На дневна светлина изглежда доста по-цивилизовано:

ermou-daily

Биляна дори си харесва една дамска чанта, чиято история е толкова интересна, че ще я разкажем в отделен пост… И тъй, пускаме един тегел по главната, докато стигнем църквата „Св. Богородица Капникареа“ (Εκκλησία της Παναγίας Καπνικαρέας), една от най-старите православни църкви в центъра на Атина. Свиваме наляво и бавно започваме да се изкачваме към Акропола…

peter-climbing

Изкачването никак не е лесно, а ако сте с бебешка количка си е цяло изпитание… По някакъв странен начин тази част ни напомня и за Стария град в Пловдив. Може би защото уличките в атинския квартал Плака стават все по-приветливи, с приятни заведения и усмихнати хора.

kam-akropolaДори графитите стават по-остроумни!

make-moussaka-not-war

Най-накрая стигаме до Акропола. Налага се да изчакаме Симеон да се наспи, защото няма как да се качите с бебешка количка до самия Акропол. Има специално обособена сграда-паркинг за бебешки колички. Стандартният билет за Акропола е 12 EUR, като за лица от ЕС под 18 и над 65 години входът е безплатен. Има и отстъпки за учащи, които ще трябва да проверите в сайта. Предвидете си 30-45 мин. чакане на опашка и непременно запазете билета. Освен за Акропола, той важи и за Древната Агора, Римската Агора, Археологическия музей Керамикос, Библиотеката на Адриан, руините по северния и южния склон на Акропола и Олимпио…

akropol-na-konche

Изкачваме се с тълпата – Акрополът прилича на един голям строеж. Всичко е оградено с въжета, за да не може хилядите туристи да стъпват върху руините, а строителни скелета и кранове доста променят автентичността на останките от древна Атина.

 

Най-големият храм в Акропола е Партенонът. Той е посветен на богинята Атина Партена, покровителката на града. В средата на храма някога имало масивна златна статуя на богинята, чиято стойност можела да покрие икономическите нужди на целия град…

akropol

Срещу Партенона е Ерехтионът – общ храм на Атина и Посейдон… Легендата разказва, че атиняните искайки да помирят борещите се за надмощие Атина и Посейдон и им посветили по един олтар, помещавани под един и същ покрив. Така бил посторен домът на цар Ерехтион, който е разделен на 2 части – източната на Атина, а западната – на Посейдон.

acropolis1

За съжаление няма как да влезете и да разгледате, но може да се утешите с най-известното място в храма – балконът с Кариатидите. Става въпрос за покрив, който се поддържа от шест колони с формата на женски фигури. И добре, че са женски, та да може като основна носеща конструкция на колоните да се извая част от косите им: ако бяха късо подстригани, Ерехтионът отдавна щеше да се е срутил.

acropolis-nie

Гледката от Акропола силно напомня на тази от Стария град в Пловдив, само дето Античният театър в Атина е малко по-голям по размер, а „майна“ и „айляк“ не се чува толкова често…

akropol-gledka

И докато ние гледахме руините, децата истински се забавляваха да хвърлят камъчета в локвите. Май това им остана най-яркият спомен за Акропола…

akropol-kamacheta

Отново се пуснахме по тесните улички на кв. Плака и се озовахме на станалата ни любима в последствие атинска улица…

adrianou

Както подсказва и името, ул. Адриану има връзка с император Адриан. Тя буквално свързва Библиотеката на Адриан с Арката на Адриан. И въпреки че разстоянието е едва километър, можете да изгубите половин ден в китните магазинчета, предлагащи какво ли не – от евтини китайски стоки през антики до ръчно изработени сувенири от маслиново дърво (които препоръчваме, въпреки че не са никак евтини):

olive-wood

Добавете фрапе и портокалов фреш в някое от китните заведения, където можеш да разпуснеш под сянката на маслинови дръвчета и бързо ще разберете как замръкнахме. Приключваме вечерта с препоръчан ни десерт – лукумадес, които представляват „атински казанлъшки понички“:

lukumades

Ден трети. Неделя. Замисляли ли сте се за етимологията на „неделя“? Неработен ден – ден, в който няма дела… По план бяхме решили да направим разходка до огромното пристанище Пирея и шопинг в най-големия атински мол – The Mall Athens. Груба грешка. В неделя, мили читатели, дори просяците не излизат по улиците. Не, сериозно, знаем какво е в Западна Европа, но тук безделието е още по-всеобхватно. Намираме Пирея почти празна откъм кораби, но пълна с тараби и сергии на мургави амбулантни търговци (дори не посмяхме да извадим фотоапарата, просто „катуните“ пред ЦУМ през 90-те бяха цвете в сравнение с това, което видяхме около гарата в Пирея).

pireas

Измъкнахме се по най-бързия начин и хванахме обратния влак към The Mall Athens. Е, това и молът да не работи в неделя ни дойде повече. Нито едно павилионче, магазинче или щанд… единствено баровете и ресторантите бяха отворени! И все пак дори в метрото човек научава нещо. Предлагаме на Вашето внимание

5 бързи стъпки да станеш грък:

1. Брадясай! Желателно е да си мъж, но не е задължително. Посейдон, Зевс, Аристотел, Есхил, Хипократ, Платон, Вангелис и дори Зорба Гъркът са с бради, не бягай от корените си.
2. Имай супер високо самочувствие, без значение дали си с брада или не. Обяснявай на всички, които срещнеш, че си грък, пардон, елин. И че елинската култура, кафе, футбол, мусака, сирене, маслини, октоподи, калмари, морски таралежи и водни гъби са най-хубавите.
3. Бъди космополитен. Ама по гръцки! Ако някой ти каже, че е от България, непременно кажи всичко, което знаеш за съседите си на север – че си бил в Гоце Делчев, Благоевград, Сандански, Пловдив и София. Не пропускай да споменеш, че там е много евтино и можеш да ядеш всеки ден в най-скъпия ресторант, каквото поискаш! И че знаеш всичко за гърците в тази държава, че имаш братовчеди в Сандански и всички на Балканите сме едно голямо семейство. След това целуни Биляна по челото, след като разбереш, че и тя знае гръцки. Сега научи Петър да казва поне „малака“ и „гамото“ правилно. Готово, вече сме едно семейство.
4. Тежи си на мястото! Абсолютно ОК и даже задължително е цялото това нещо да го направиш седнал, докато две малки деца стоят прави в продължение на час. Вместо да им отстъпиш мястото си, разкажи им за всичко гръцко в България – за Джъмбо, Флокафе, Плесио и всички молове в България, които разбира се, са гръцки. Оплачи се от албанците, които мразиш, защото са крадци и искат да създадат Велика Албания. После и от македонците, които се опитват да видоизменят историята и тайно целят да създадат Велика Македония. След това снизходително кажи, че ти е много жал за българите и за това, че са толкова бедни. Както и за това, че биха дали мило и драго да берат портокалите ти и да ти чистят къщата за 200 EUR на месец. За финал мъдро повтори отново, че всички балканци сме братя, прекръсти се с поглед към небето и потъни в дълбок размисъл.
5. Бъди модерен. Изправи се за момент, за да си помисли семейството с двете малки деца, че си получил просветление и им правиш място да седнат, след което извади смартфона си и се пльосни отново на седалката. Не пропускай да отбележиш, че имаш iPhone последен модел и набери майка си, за да ѝ разкажеш всички клюки от квартала, така че всички в метрото да разберат какъв идиот е Йоанис и как Евангелия му изневерява с Атанасиос, който си е купил новия Фоклсваген Катсаридаки (б. а. „Хлебарка“, т.е. „Beetle“)… Кажи ѝ и да ти изпере дрехите и да ти сготви мусака – нищо, че си на видима възраст 35-40 години. Най-накрая стани от мястото си и слез, без да кажеш нищо за довиждане…

Не казваме, че всички гърци са такива – но горното е базирано на тези, които срещнахме в метрото. Всъщност имаме чудесен контрапример, който ще дадем в историята за дамската чанта. Но всяко нещо с времето си.



Реклама:

Booking.com

И така, след като тотално се провалихме с плана за деня, прекарахме го предимно в път с метро и се напълнихме с атинска премъдрост, решаваме да нахраним и телата си…

trapeza

Монастираки е пълен с народ площад, но сред цялата гмеж от шляещи се туристи, забързани местни, джебчии, търговци, викачи и зяпачи има две заведения с прекрасни на вкус гирос, сувлаки, дзадзики и мусака – Танасис и Байрактарис. Препоръчваме! Гръцката мусака междувпрочем няма нищо общо с нашата, напълно различно ястие е, при това доста мазно и тежко:

moussaka

Приключваме вечерта с дълга разходка от Монастираки покрай Храма на Хефест (най-добре запазеният древен храм, тъй като бил преустроен на църква) и стотиците романтични заведения в района… Капнали от умора се прибираме в хотелската стая и Вики, вижда плюшените си играчки и с възторг заявява:

– Та́ка и Самуил са ни оправили леглата и са се гушнали!

Кобилката Та́ка и патокът Самуил може и да не са го сторили, но камериерката определено заслужава похвала и бакшиш:

taka-i-samuil

Ден последен – време за Националните градини. Намират се точно зад Парламента и централния площад Синтагма. Ако минавате наблизо преди дългата часовникова стрелка да е цъкнала „12“, отбийте се до Гробницата на незнайния воин, пред която гвардейците се сменят на всеки кръгъл час… с особен ентусиазъм и изключително щастливи физиономии, както се вижда на снимката:

gvardeici

След като видите шоуто на гвардейците, може да релаксирате в Националните градини – тих и приятен парк в сърцето на Атина.martenici

Ние дори си вързахме мартениците, макар някои от приятелите ни да го обявиха за cheat-ване.

national_gardens

Ще останете впечатлени от красивите цветя, детската библиотека, езерото с дървен мост, алеите, статуите и стотици видове дървета, сред които дори портокали, които падат и гният по земята, без никой да ги търси…

Типично за тези географски ширини, ако се вгледате внимателно в короните на дърветата, ще откриете и свободно летящи папагали:

parrot

След като сме си починали добре и дори сме хванали лек февруарски тен, се отправяме към изненадата за децата – увеселителния парк Allou! Тук е мястото да кажем, че ако пътувате с автобуси или тролейбуси (до Allou! специално няма друг обществен транспорт), трябва яко да помахате на шофьора, за да се смили над вас и да спре. Ако не го знаете, рискувате да го научите по трудния начин, изпускайки няколко превоза. Слизаме на спирка Kan Kan и скоро сме в парка:

viensko

Паркът работи от сутрин до вечер през лятото и уикендите (през зимата в някои дни отваря след 17 ч.). Има обособена част за по-малките деца, наречена Kidom.

allou

Около парка на пешеходно разстояние е пълно с места за шопинг – Media Markt, Carrefour, Kotsovolos, IKEA, Makro Cash & Carry, River West и Village Shopping & More и др. Е, някои преходи са сложни заради паяжината от булеварди на няколко нива, така че ако сте с автомобил, ползвайте го.

carrefour-park

Сигурни сме, че ще напълните багажниците си, защото доста от магазините ги няма у нас, а шопингът на определени неща наистина си струва – например в магазина за играчки стандартните цени на Lego (и не само) бяха около два пъти по-ниски от тези на Хиполенд и Комсед у нас…

deca-letishte

Отправяме се към летището, за да хванем обратния полет към София. Чакането преминава в гонитби, игри и хорца край гейта… Това, разбира се, след цял ден из паркове, градини, люлки и молове – децата са просто неуморяеми, за разлика от нас. Приключваме разказа си с една мисъл на Самюел Джонсън:

„Всички пътувания имат своите предимства. Ако пътешесвеникът посети по-добри страни, може да се научи да подобри и своята собствена. И ако съдбата го заведе към по-лоша, може да се научи да харесва своята.“

Четирите дни в Атина ни дадоха възможност да видим и добрите, и лошите ѝ страни. Атинският трамвай No. 5 все още е по-лъскав от софийския, фрапето идва с безплатна минерална вода, има портокалови и маслинови дървета по улиците… Но нещата се променят бързо – София става все по-зелена, трамваите ѝ все по-нови, а гърците си карат по своите поръждясали релси. Живеем в XXI в., а останахме с впечатлението, че Атина е град, чийто жители разчитат само на божественото славно минало и са слепи за настоящето си, обсипано с графити и боклуци… град, който е „затворен в неделя“ (Вики така каза)… град, в чийто супер център здраво стискаш чантата, портфейла и телефона си (сервитьорът така каза), докато хапваш. Град, който просто не е за нас…

tram_5_athens

За телефон 112

112-s1Днес ми се наложи да звънна на тел. 112:
– Добър ден, искам да съобщя за човек с припадък, конвулсии и тежко дишане, намира се пред метростанция „Европейски съюз“, входът откъм музей „Земята и хората“…
– В кой град?
– Според Вас колко града в България имат метростанции?? В София, естествено!
– Момент, свързвам ви, изчакайте!

– Добър ден, искам да съобщя за човек с припадък, конвулсии и тежко дишане, намира се пред метростанция „Европейски съюз“…
– В кой квартал?
– В центъра? Не знаете ли поне метростанциите?
– Къде е това по-точно?
(Петре, не им крещи, спокоен си!!!) Това е на 500 метра южно от НДК, на 100 метра южно от моста на влюбените, бул. Черни връх, пред входа на музей „Земята и хората“… ако и това не Ви говори нищо, мога да ви дам и GPS координати…
– Изчакайте!

– Три минути звъня, нямаме свободна линейка…
– Аз пък Ви казвам, че човекът е с конвулсии, тежко, влошаващо се дишане и ако до три минути не дойде линейка, може да викате катафалка!!! Хората до мен казаха, че са викнали линейка преди 20 минути! Това е центърът на София, от тук за 20 минути мога да отида и да се върна пеш поне до 3 болници…
– Ама вече има подаден сигнал, така ли?
– Ами Вие ми кажете? Нали Вие координирате нещата… Явно трябва да се обадим поне три пъти, за да пратите линейка!
– Нямам такава информация.
– Ами в такъв случай да Ви информирам, че виждам линейка, която се задава. Да се надяваме, че е за този случай!

На мястото на този човек можеше да съм аз, Биляна, децата или който и да е друг… утре може и да си ти! Нима ще ме оставят да умра на центъра на незнайно населено място с някаква метростанция, отказвам да си давам парите за здравно осигуряване…  И къде е проблемът?

Имам много приятели лекари и съм що-годе наясно със ситуацията на броя линейки, лекарски екипи и неимоверните усилия, които полагат в спешна помощ. Но за мен проблемът се крие някъде между момента, в който набирам 112 и шофьорът на най-близката линейка натисне педала на газта.

Европейски съю – Google Карти - Mozilla Firefox_2014-06-20_00-00-37Нямам представа как работи системата на 112, но аз използвам три карти – Имам три карти под ръка – OFRM за Garmin, Google Maps и BG Maps… И в трите е достатъчно да напиша „Метрос…“ за да ми излязат метростанциите. Напиша ли „Метростанция Е…“, излиза точно тази… ако при тях не излиза, очевидно системата им е скапана… а в крайна сметка работата им е именно да приемат обаждането – да не говорим, че обаждайки се от определена клетка на мобилен оператор, в града могат да определят откъде се обаждам с точност до 300 метра (извън града точността е 3-4 км в най-лошия случай) – все пак би трябвало полицията и съответно 112 са разполага с тази информация в случай на бомбени заплахи, прекъснати разговори от обаждащи се жертви и др. такива…

maxresdefaultТова, което искам да кажа е, че въобще няма какво да ме прехвърлят, ако системата е добре направена – просто ще знаят, че се обаждам от еди-къде си! От там нататък би трябвало подобна система са знае къде е всяка една линейка във всеки един момент и накъде отива… Дори очаквам бутон „открий най-близката свободна линейка“ за този случай… след като има компютърни игри (Emergency 2014), които го правят, реалната система трябва да е много по-добра от тях, нали?! въобще мога да дам доста ноухау по въпросите, по които съм компетентен (например софтуера на една такава система). Но не мога да си примиря, че ситуацията е такава и не може да се подобри… дори с наличния ресурс!

През 2013-а г. в Националната система 112 са приети 5 670 211 повиквания. Ако системата се подобри така, че да спестява едва 10 секунди, това са 56 702 110 секунди или почти 2 години!!! Обърнато в работно време, това са около 2000 работни дни или 100 месеца работно време… Това означава да се спести работата на 8 души (или да спечелим още 8 души работна ръка за същите пари). Но нещо повече – днес това са 56,7 млн. секунди забавяне на система, от която зависят човешки животи… Та, има ли някой, който смята, че системата не трябва да се анализира от софтуерни специалисти (UX, UI, BA) и да се подобри? Защото аз вярвам, че 112 не просто може да се подобри, а и да се измени така, че да спестява много повече от въпросните 10 секунди… и много човешки животи разбира се!