Данаил Йотов: Както човек се грижи за семейството си, така трябва да го прави и за родината си!

Измина повече от година без интервю в блога ни, но ето, че е време да възобновим добрата традиция и да представяме готини наши близки и приятели. Правим го не с кого да е, а с Данаил Йотов. Той е роден в София, зодия лъв, левскар, женен, със син. Занимава се с редица неща, сред които програмиране, футбол, настолни игри, книги-игри, шах, патриотизъм, компютърни игри, водил е в ТВ предаване и дори преподава бази данни… Четете по-надолу за да научите повече за Дани, къде е учил, за особеностите на Германия, защо е избрал България, любопитни неща за книгите-игри и не само…

Здравей, Дани! Как си?

Отлично!

Разкажи ни малко за себе си?

Роден съм в София, учил съм в Първо СОУ, после завърших Немската гимназия, а след това и Техническия университет – все в София. От близо 10 години работя като програмист. В момента съм на 32 години, щастливо женен с един син… засега!

Добре, да започнем отначало – кажи ни нещо за Първо СОУ?

Ами в Първо учих от първи до седми клас и интересното за това училище е, че е толкова голямо, че самото училище обгражда двора изцяло и като ритахме топка, тя никога не излизаше на улицата, за да я гоним. Освен това се влизаше с изпит преди първи клас – рисувахме снежен човек, трябваше да разпознаваме триъгълници и други геометрични фигури…

Доста иновативно за времето си!

Мотото на училището е много готино – “Като Първо няма второ!!!”.

Разкажи ни за Немската…

Води се най-елитното училище в България, но ако това е най-елитното, ме е страх да си помисля какви са другите… Там срещнах много приятели, научих много неща. И хубави, и лоши. Профилирах математика и информатика.

Какъв беше гимназистът Дани?

В началото ученето на езика е изключително много и съответно в началото водeх доста затворен начин на живот. Баща ми, също завършил немската, ми помагаше с езика. Но ученето ми дойде в повече. В 11-ти и 12-ти клас си наваксах с излизания и вече не си давах много зор с уроците. Освен по математика, разбира се… Там благодарение на майка ми съм нямал никакви проблеми. Искам да поздравя всички мои учители от 91 НЕГ, и по-специално – Нено Юруков, Ласка Йорданова и култовия Грегъри (Григор Димитров). Интересен факт е, че успяхме да вкараме Нено в класацията “Великите Българи” на БНТ през 2007. От общо 100 велики български личности, нашият учител по физика (и класен ръководител) завърши на 26то място!

Какво се случи с теб после?

Взех “Sprachdiplom” след завършването – диплома, която се дава след изпит в 12-ти клас за доста високо ниво на немски и ти позволява да кандидатстваш в който и да е университет в Германия. Аз пробвах в двата най-добри за Информационни технологии…

Приеха те, нали?

Да, и на двете места.

И?

Реших да остана в България. Едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота ми.

А защо не отиде да учиш в Германия като студент? Все пак, завършил си Немската, а и знаем, че висшето образование в Германия е безплатно…

Беше наистина много труден избор. Даже бях получил вече куфари като подарък и всичко беше подготвено да замина. Бях се явил на приемни изпити и в България – приеха ме в УНСС, ТУ София и СУ. Мислих много и реших да остана. Сега даже не мога да проумея защо съм се чудил през 2008 година… Ако успееш да се реализираш в България и да си докарваш прилични пари, за мен животът тук и в чужбина е несравним – дори без да включвам в уравнението приятелите и роднините, които трябва да оставиш, ако емигрираш…

Къде отиде да учиш в крайна сметка?

Завърших бакалавър в ТУ „Компютърни системи и технологии“ на немски език, а след това станах и магистър по Индустриален мениджмънт – пак на немски. Получих и немска диплома. Станах инженер, но, честно казано, в нашата сфера не смятам, че университетът дава подходящо образование. Просто технологиите се сменят доста динамично и човек трябва сам да учи новите неща. Все пак е важно да кажа, че от личния ми опит колегите ми от ФМИ са получили по-релеватни знания…

Ако зависеше от теб, какво щеше да се учи и какво – нямаше, за да има един студент нужните знания от практиката?

Според мен, би било много по-сполучливо бизнесът да кооперира с университети много по-свързано. Така всички страни ще са доволни – фирмите ще инвестират време в бъдещи кадри, университетите ще печелят популярност, а студентите – възможност за професионална реализация и старт в кариерата. Например фирмите може да пускат кадри да изнасят лекции или упражнения, а защо не и да бъдат част от жури на дипломни и курсови работи…

Колкото до Германия – знаем, че все пак си бил там – разкажи ни някоя интересна случка?

Бяхме на почивка при един приятел в Мюнхен през 2015 година и после през 2019 – на ежегодното световно изложение (и най-голямо в световен мащаб) на настолни игри в Есен. Интересна случка беше, когато ходихме до Therme Erding (Термална баня) до Мюнхен. Това е един огромен аквапарк със сауни, пързалки, парни бани и всякакво водно забавление, което можеш да се сетиш. Разделено е на три зони и в едната е задължително хората да са голи. Да точно така! Чисто голи! Не се позволява да си по бански, за да не притесняваш другите. В началото е малко странно, но после се свиква и си изкарахме супер. Пак бих отишъл!

Какво мислиш за немските автомобили?

Карам немска кола и колкото и да е стара, грам не искам да я сменям… Нямат грешка. В последно време на пазара по-вървежни са колите от Япония и Корея, но все пак си оставам традиционалист. Като марка съм фен на Ауди, въпреки че Мерцедесите са най-високият масов клас.

Би ли емигрирал – без значение дали в Германия или другаде?

Категорично НЕ. Никога. За мен родината е семейство. Просто по-голямо семейство. Да емигрирам би означавало да избягам от семейството си. И както човек е длъжен да се грижи за семейството си, така трябва да се грижи и за родината си. Много хора ще питат какво им е дала България, че да са ѝ длъжни… 

Какво ти е дала България, че да си ѝ длъжен?

Ами среда, култура, език, сигурност, възможности, традиции…. Ако всички избягат, на какво обричаме останалите тук?

Това би било чудесно, ако всички мислеха като теб. Но много хора не усещат държавата като семейство, а и като се сетим за някои случки, хич не ги виним… Какво би казал на тези хора?

Аз твърдо смятам, че годините на комунистическа диктатура дотолкова са повлияли на манталитета на хората тук, че още дълго ще има последствия. Основният проблем, разбира се, е че все още ни управляват хора, които (както и моите родители) са възпитавани с думите: “Учи, за да не работиш”. Има една много точна приказка – “Добрите хора създават добри времена, добрите времена създават лоши хора, лошите хора създават лоши времена, а лошите времена създават добри хора.” Тази цикличност важи за България и нашето поколение сме “добрите хора”, които са възпитани в гладните години на прохождащата демокрация (лошите времена) и сега остава да създадем добрите времена. А повечето такива случки, които визирате, са благодарение на хората, възпитани в “доброто време” от близкото ни минало, когато всички са били равни, но някои са били „по-равни“ от други…

И все пак, говори се, че в Западна Европа, САЩ, Канада, се живее значително по-добре…

Повечето ни сънародници са с грешна представа за живота и стандарта в другите държави. Навсякъде има проблеми. Ние сме най-добри в това да се оплакваме. Реално България е в икономически растеж, а Германия например в момента има най-голям ръст на безработица в Европейския съюз. А дори няма нужда да сравнявам държавата ни със страни от други континенти.

Тогава как можем да живеем по-добре тук?

Аз лично съм решил за себе си, че ако нещо не ми харесва тук, ще правя всичко възможно да го променя към по-добро по законен начин и чрез личен пример – тоест вместо да се оплаквам от „манталитета на Ганьо“, които си хвърля боклуците на улицата или псува каруцарски пред семейството си, аз почиствам някоя градинка или паметник и се държа джентълменски към близките си… Отдавам почит на героите, които са се жертвали за нас и помня техните подвизи. И така ще възпитавам децата си.

Всичко това вече сме го забелязвали у теб и то още от първите дни, в които те познаваме!

Това е най-малкото, което може един българин да направи. Съвременният човек има изключително много удобства и лесно може да загуби идентичност, да забрави героите и предците си, които са дали всичко за Родината. Народ без минало няма бъдеще.

Васил Левски ли е причината да си върл фен на ПФК „Левски“ или причината е друга?

Всичко при мен започна още в детска възраст със зодията – и аз като Пешо съм лъв. Като разбрах, че в гербът ни е с лъвове, че контурите на държавата са ни във формата на лъв, че лъвът е царят на животните (благороден, справедлив и могъщ), че най-големият ни герой – Васил Левски е с такъв псевдоним, заради лъвски скок, че дори валутата ни е “лев”, нямаше как да не стана фен и на Левски! Освен това синият цвят, великата история, успехите и огромната фенска маса само засилиха любовта ми към клуба. Просто велик клуб, създаден в едни времена, когато в България хората са били водени главно от любов към нацията и нашите герои. А и самото име на отбора… Колко други отбори са кръстени с името на историческа личност/герой? Освен българските Ботев и Левски, аз се сещам за холандския Аякс!

Хммм… “Спартак”! И не знаем брои ли се “Манчестър Юнайтед”, един фен се беше кръстил така! Но нека поговорим и за професията ти – не е тайна, че с Петър сте работили заедно и светът на спортните залагания крие доста технически предизвикателства… 

IT секторът не спира да се развива. Във повечето компании постоянно се отварят нови позиции. Какво по-интересно от това да работиш с много различни хора – тамън ги опознаеш и вече имаш 20 нови колеги!

Занимавал си се и с обучаване на такива колеги…

Да, преподавам бази данни на няколко места, напоследък не толкова често. Освен това, откакто съм на лидерска позиция съм провел доста интервюта – наскоро ги смятах, средно по едно на седмица за последните 5 години…

Това са над 250 интервюта! Кои са трите най-важни неща, които човек, занимаващ се с програмиране и ИТ (или поне такъв, който иска да се занимава) трябва да знае?

  1. Логическото мислене е най-важно – човек не се ражда с него, то се развива (тук помага и математиката).
  2. За всеки проблем има няколко решения, но трябва да се открие най-подходящото.
  3. Всяко едно нещо, за да се научи на достатъчно добро ниво, трябва практика.

Знаем, че обожаваш настолни игри, книги-игри, компютърни игри, escape стаи – направо се чудим откъде да почнем…

Да, имам доста хобита… Имам към стотина настолни игри у нас, почти всички книги-игри, които са излизали на български език (те повечето в световен мащаб са български).

Вярно? Искаш да кажеш, че Майкъл Майндкрайм, Колин Уолъмбъри, Ейдриън Уейн и Робърт Блонд са българи?

Точно така! Това са четиримата най-известни автори в жанра от старата вълна (книгите-игри бяха спрени през 2002, чак до към 2011 година, затова има стара и нова вълна). Истинските им имена са: Димитър Дафовски, Любомир Николов, Александър Султанов и Богдан Русев. Причината да са с такива псевдоними е, че през 90-те години на миналия век да пробиеш като автор с българско име е било много трудно, докато точно обратното – английско звучащо име се е продавало без проблем, заради недостига на западна литература преди това.

Познаваш ли лично някой от авторите на книги-игри?

Да, познавам няколко, познавам и няколко от новите – хубавото е, че жанрът се възроди с пълна сила! Тук е моментът да поздравя всички участници в “Сдружение книги-игри”, които възродиха жанра и по-специално тези, които познавам лично – Роската, Ал Торо, Гален. Също човекът, който направи книжарница със старите книги, освен, че е и автор: Ейдриън Уейн – https://game-books.info/bg/. Както и, разбира се, Роджър Уилко (Пенко Живанов).

Кажи ни 2-3 любими заглавия (и защо са ти любими)?

  • “Вампирите на Флавия: Ловците” на Робърт Блонд – уникална история за вампири с изключителна система за водене на битки. Първо събираш ловна дружина (уникални герои с различни оръжия и качества), после ловиш обикновени вампири и накрая водиш епични битки с могъщи архвампири.
  • “Златният оракул” на Майкъл Майндкрайм – велико пиратско приключение, в което купуваш кораб, оръдия, наемаш екипаж и изживяваш много морски битки.
  • “Джонатан Харпър и четиримата конника на апокалипсиса” на Робърт Блонд – книга за Втората Световна Война, в която ти обикаляш света, за да събереш важни артефакти, променящи историята – в стил „Индиана Джоунс“.

Вярно ли е, че самият ти си прототип на герой в една от книгите-игри?

Да! Книгата е “Т.О.Р.Н.А.Д.О 6” на Майкъл Майндкрайм и Ал Торо (Александър Торофиев), излязла през 2020 година.

Освен книгите игри, имаш и стотина настолни игри у вас. Няма да те питаме къде ги съхраняваш, но ще попитаме какво играеш най-често?

За цялото ми съществуване най-много съм играл шах. Изключвайки го, като цяло гледам да разнообразявам, най-любимата ми настолна игра е “Цивилизация”. Падам си по по-тежките (отнемащи над 2-3 часа време за игра), но играя всевъзможни игри и имам късмета да тествам неща, които още не са пуснати в продажба на българския пазар. Александър и Леда Герови – благодаря! Те са собственици на издателство за настолни игри и освен, че са най-големите вносители на настолни игри в България, създадоха няколко собствени игри и имат страхотен магазин – BigBag, онлайн магазина на Фантасмагория.

А мислил ли си да създадеш собствена настолна игра?

Да, от доста време, но съвсем наскоро вече предприех конкретни действия за осъществяването на тази моя мечта! През 2022 година се надявам да съм готов.

Уауу! Издай ни мъничко…

Мога да кажа, че темата ще е свързана с българската история. Освен това се опитвам да вкарам нови механики, които досега не са ползвани. Смятам, че ще се получи добре!

Непременно ще я тестваме, когато е готова. А кое е най-важното, за да е интересна една такава игра?

Различните хора търсят различни неща, но за настолните игри най-важното е интеракцията с другите играчи – социалният елемент, който липсва при повечето компютърни игри, например. Да изживееш реакцията на някое твое действие от опонент или съотборник е безценно.

Водил си и телевизионно предаване за настолни игри, нали?

Участвах в един сегмент в online телевизията на GPlay. Направих десетина ревюта на настолни игри.

А за компютърните игри – какво играеш?

От както се помня играя Dota (вече Dota 2). Имало е периоди, в които не съм бил супер активен, но никога не съм спирал. Другите неща, които играя, са стратегии (Age of Mythology, Age of Empires 2), тактически като Heroes 5 и картови – Gwent, Hearthstone. Преди време участвах в някои турнири и имам няколко награди.

А какво не играеш?

RPG-та, този жанр в компютърните игри така и не успя да ме грабне… Липсва ми състезателният елемент там.

Имаш и още една страст – ескейп стаи!

Минал съм 80% от ескейп стаите в София от началото им. 

Успя ли да излезеш от всички навреме?

От повечето успях, имаше и няколко “костеливи ореха”!

Коя ти беше най-лесна, най-трудна, най-забавна?

Най-забавна със сигурност “Room 66” –  (силно я препоръчвам), за нея Пешо може да потвърди, изиграхме я заедно! Най-лесна може би беше “Железният трон”, а най-трудна… имаше една… мисля, че беше “Килия 45”, от която дори не успяхме да излезем.. За жалост вече я няма, иначе пак бих я пробвал, след като вече съм забравил всички загадки.

Има много хора, които вероятно не са фенове нито на настолни, нито на компютърни игри, нито на книги-игри, нито на ескейп стаи… Какво би им казал?

Има един много хубав цитат написан на националния ни стадион по футбол “Васил Левски”:

Защо на този надпис мястото му не е тук

„Човекът е напълно човек, само когато играе!“
Фридрих Шилер

Няма по-точни думи. В природата на хората е съревнованието и стремежа да изпревариш, победиш. Затова и човешката раса е най-развитата. В природата ни е да играем!

Занимаваш се и със спорт…

О, да! 

Практикувам: футбол, тенис на маса, шах, плуване.

Гледам: футбол, Формула-1, тенис на корт, бокс.

Тренирал съм: шах, баскетбол, футбол, тенис на корт, карате, джудо, кикбокс.

И в същото време си прекрасен съпруг и баща! Как намираш време за всичко това с малко дете?

Ами трудно е, но сега пък ценя още повече тези моменти, в които намирам време за някое хоби или просто да се видя с приятели с или без повод. В крайна сметка, когато човек има желание, има и начин! Мечтата ми е с малкия скоро заедно да се радваме на игрите! Тук е много важно да благодаря на прекрасната ми жена, която ме подкрепя във всичко!

А как се запознахте с нея?

С Нани се запознахме благодарение на нейната сестра, с която бяхме колеги в университета. Т.е. срещнах жената, с която ще прекарам остатъка от живота си, благодарение на това, че останах тук, а не заминах да следвам в Германия. Интересното е, че се запознахме през 2009 година, но чак през 2011 станахме гаджета, без да сме се виждали през останалото време. От там нататък връзката ни се разви перфектно – в края на 2012 г. заживяхме заедно, през 2015 г. се сгодихме, 2016 г. се оженихме, 2017 г. забременя, 2018 г. роди прекрасния ни син Петър…

Супер! Ще направим още едно интервю през 2032 г. например, за да видим докъде сте я докарали… Разкажи ни за някой любим момент?

Любимият ми момент е, когато ѝ предложих брак. Бяхме на традиционното празненство по случай рождения ден на баща ѝ – ставаше на 72 години. Аз се бях подготвил със скъпа колекционерска ракия и ѝ поисках ръката от него. Пръстенът дойде в следващия момент закачен за каишката на любимото ѝ куче – Хари.

(На Биби и стана романтично) А с кое, постигнато в живота си досега се гордееш най-много – в професионален и в личен план?

В професионален – че не спрях да се развивам и извървях пътя от стажант до ръководител на пет екипа с програмисти и QA само в 2 фирми за 9 години. В личен план се гордея с моя с прекрасен син – Петър.

(Въпрос от Биби, на която все още ѝ е романтично) Когато човек те види за първи път, вижда един силен, едър мъж… Има ли нещо, от което се страхуваш?

Има доста неща, от които се страхувам.. Например от високо. Страхувам се и какво ще стане с държавата ни в бъдещето…

А какво те кара да се усмихваш?

На първо място – синът ми! Както и да е минал денят ми, в момента, в който той ми се зарадва като се върна вкъщи, забравям всичко друго и една „мазна“ усмивка се лепва на лицето ми!!!

Къде би искал да отидеш сам?

Няма такова място!

А къде – със семейството си?

Искам да обиколим много места по света, засега не ни остава достатъчно време – все изниква нещо, а сега пандемията усложнява нещата още повече…

Пет неща (не хора!), които непременно бе взел със себе си, когато ходиш някъде…

Предполагам, някъде за ден или повече, а не когато просто излизам до магазина…

Точно така… Да кажем – за месец?

  1. Кръстчето от баба ми. Всъщност него не го махам никога от врата си, откакто се помня. Подарено ми е, когато съм бил кръстен – на 17.09.1989 г. (бил съм на 40 дни). Махал съм го няколко пъти през живота ми, само да му сменя каишката.
  2. Книга (поне една)
  3. Лаптоп
  4. Къси панталони (дори и да е зима, в хотелите и вилите винаги е топло)
  5. Хигиенните неща (дезодорант, четка и паста за зъби, гребен и т.н.)

Каква суперсила би искал да имаш?

Да давам здраве на близките ми.

И за финал – какво ще пожелаеш на читателите ни?

Благоденствие!

Вижте и другите интервюта с наши приятели.