Хартиен vs. Електронен билет за градския транспорт

… и защо като любител на технологиите предпочитам добрия стар хартиен билет.

Напоследък често пътувам с градския транспорт. Месечната карта не ми е нито удобна, нито изгодна, но пък талоните за по 10 пътувания ми вършат чудесна работа. Защо обаче използвам хартиените носители, а не високо технологичната пластмасова електронна карта. Ами ето едно пряко сравнение:

Цена на носителя (еднократно):
безплатно 2,00 лв.
Цена за 10 пътувания:
8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване) 8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване)
Важи в автобуси:
да не
Важи в тролейбуси:
да да
Важи в трамваи:
да да
Важи в метро:
не не
Важи за превоз на багаж:
да не
Може да се купи/презареди:
навсякъде само от специализираните пунктове

А сега да видим какви са ползите за компанията за градски транспорт:

Първоначални разходи:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните за пластмасов носител, които обаче се заплащат от клиента
Презареждане на 10 пътувания:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните реално няма разходи
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по спирки:
не да
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по дата и час:
не да
Може да се преотстъпи на гратисчия:
талон No. 10 не
Може да се фалшифицира:
лесно трудно

Както може би се досещате, пътуването с електронна карта би следвало да е по-евтино от това с хартиено билетче. Да, ама не…
За сравнение, в Лондон собствениците на Oyster card пътуват много по-евтино от тези с нормален билет. Защо тогава в София пътуването с подобна карта е по-непрактично и дори по-скъпо, ако се има предвид първоначалната цена?

Не разбирам…

Трамвайни неволи

Въпрос: Какво ще стане, ако трамвай No. 5 (истинският, не музикалната група) излезе от релси точно на кръговото на Руски паметник в 18:15 ч.?

Отговор: Безкрайно задръстване и най-дългата колона от трамваи, която може да си представите – от Алабин през пл. Македония до Руски паметник е приблизително около километър.

Качеството на снимките е лошо (правени с мобилен телефон), но пък при внимателно вглеждане ще добиете представа за какво става дума:

За много от хората в София прибирането днес беше най-бързо с… кракомобил!

Дупки пробиваме всякакви!

Въпрос: Как да пробием кръгъл отвор с диаметър 30 мм?

Отговор: Чрез боркорона 30мм.

Въпрос: Как да пробием кръгъл отвор с диаметър 9500 мм?

Отговор: Чрез боркорона 9500мм!

Вярвате или не, по време на една от неделните ни разходки по бул. Витоша се натъкнахме именно на това 1600-тонно чудовище, създадено в германската провинция Баден Вюртенберг специално, за да копае софийското метро. Частите му са дошли по р. Дунав, след което огромната боркорона е била сглобена на родна земя. „Къртицата“ си има име (София), обслужва се от 35 души и копае около 9-15 метра на ден. Принципът на работа е абсолютно същият като при боркороната, но управлението е малко по-сложно от това на подводница.

Както се досещате, обикновено „къртицата“ се намира около 25-30 метра под земята, тръгнала е от надлеза “Надежда”, през Централна гара, бул. “Мария Луиза” и бул. “Витоша”, където се очертава да е крайната дестинация на животинчето (засега). Продължението към бул. „Патриарх Евтимий“ ще се направи по друг начин, бе така любезен да ни каже един от хората на строежа. Иначе това, което виждате пред себе си е щитът, който е направен от високоустойчива стомана и се задвижва от 20 мощни двигателя. След “къртицата” друга система веднага полага пръстени (тюбинги), които оформят пръстена на тунела. Всеки е с дебелина 32 см и ширина 1,5 м.

Ето и какъв е планът за така оформилата се метрокъртичина: