Малко цифри за Айфеловата кула
-
6,8 млн. посетители за последната година;
-
324 м височина;
-
10 100 тона маса (7 300 тона маса на металната конструкция);
-
Над 2 500 000 нита, използвани за сглобяването на 18 038 части;
-
1 792 стъпала до върха;
-
50 инженери и дизайнери създават над 5 300 чертежи на кулата;
-
100 работници създават частите за кулата, други 132 души я сглобяват;
-
Пребоядисва се на всеки 7 години (в момента тече такова) – боята за пребоядисването е 60 тона;
-
Всяка година се ползват над 400 л. концентриран препарат за почистване;
-
Всяка година се изхвърлят 25 000 торбички с боклук от Айфеловата кула;
-
Над 100 вида ел. крушки, като общият им брой надхвърля 20 000;
-
Наблюдава се с над 100 камери;
-
По кулата са инсталирани над 80 км електрически кабели;
-
Всяка година 2 тона хартия отиват само за отпечатването на билети;
-
7.8 млн. kWh електроенергия годишно потребление, макар през 2007 г. консумацията на кулата да е с 40% по-малко.
Айфеловата кула! Под нея са се целували хиляди влюбени, провеждали са се концерти на тримата тенори и голф-турнири. Изкачвали са я с велосипед. Слизали са я с кънки за лед. През 1944 г. от върха й е развят флага на свободна Франция, направен от три зашити разноцветни чаршафа! На нея са правени хиляди неща – от първото безжично телеграфиране до подводни гмуркания… Първоначално е било планирано кулата да се ползва само 10 години за изследователски цели, след което да бъде разрушена, но ето че вече почти 120 години тя е там – преживяла мълнии, пожари, войни и дори нашето посещение…
Важно е да ви спомена, че посещението на Айфеловата кула е за най-търпеливите… За нея се чака! Чака се за билети, чака се за вход, чака се за асансьор до основния етаж, после до втория… накрая се чака изключително дълго за етаж до върха й. Между другото, разликата в гледката между втория етаж и върха не е голяма, а за да се качите до върха ще се наложи да чакате доста повече… Но знам и че ако отидете, ще си кажете като повечето туристи „Аз съм дошъл до втория етаж, няма да се кача до върха ли?“ И тъй като всички така казват, а площта на върха е малка, се получава неописуема блъсканица на върха. Но да не развалям романтиката! Ето изображения от върха и от втория етаж, вие сами решете дали си струва…
Всъщност самата идея, че си на върха на Айфеловата кула е далеч по-романтична от самата кула… Между другото, един изключително неромантичен човек (Адолф Хитлер) никога не се е качвал на кулата. Когато решил да го направи, парижани отрязали въжетата на асансьорите. Хитлер се отказал да качва 1 792 стъпала и така и не посетил символа на Париж.
Лично за мен кулата е по-впечатляваща отдолу, но красивата гледка на Париж е от задължителните за всеки посетител на града. Можете да видите Париж отвисоко и от грозния небостъргач Монпарнас, ако предпочитате…
…но от там няма да видите това:
li da se kachite otgore na Triumfalnata Arka… gledkata ne e zle 🙂
Abe radwam se, che shte prekarali dobre 🙂
Много ми хареса съпоставката с гледката от различните височини.
na tova skele se neka4vam 😛
i az iskam da otida v parijjj … ;(