Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети?

В последните години low-cost полетите сякаш тотално изместиха тези, предлагащи пълния набор от услуги. Какви са триковете на нискотарифните компании? Те правят около 43% повече спестявания спрямо регулярните чрез:

  • поставяне на допълнителни 2-3-4 реда седалки, оставяйки по-малко място за краката на пътниците (16%);
  • използване на по-малки летища с по-евтини летищни такси и кратък престой на тях (16%);
  • премахване на безплатния кетъринг по време на полет (6%);
  • продаване на билетите си само чрез сайта си, без агенти и комисионни за тях (6%);
  • постоянно използване на един и същ самолет и един и същ екипаж до няколко дестинации в рамките на деня (6%);
  • по-ниски разходи за резервация и администрация, например само онлайн резервиране, онлайн чекин, онлайн поддръжка и др. (5%);
  • използване на един и същ модел самолети за цялата компания (2%).

А пътниците нямат нищо против да плащат в пъти по-малко… Но дали е така? (Кой, кой ще ми каже?) Ето ви и скритите подводни камъни:

  • Цената обикновено включва наистина най-основните неща, след което за всяко нещо ви се начислява допълнителна такса: за ръчен багаж, за чекиран багаж, за куфар, за застраховка, за чекиране на летището, за сандвич и дори чаша вода на борда и т. н.
  • Часовете, в които летите, обикновено са по-неудобни, кацате на далечно летище и трябва да платите повече за трансфер до града.
  • Очаквайте уморени стюардеси, недобре почистени самолети и като цяло по-лошо обслужване. За сравнение, на член от екипажа на British Airways се падат 13 пъти по-малко пътници в сравнение с RyanAir.
  • В случай, че нещо се закучи (напр. отменен полет), ще направят всичко възможно да не ви възстановят парите, да не ви настанят в хотел, да ви цъкат с по „15 импулса на минута“, докато си говорите с тяхната поддръжка и т. н.

Ето защо, ако пътувате с ръчен багаж и голям куфар, сметката ви за low-cost може да излезе доста крива. И именно това решихме да проверим.

Как тествахме?

Към дата 21.06.2017 избрахме:

  • Дата 1: сравнително скорошна дата на уикенд-полет – 1 юли 2017 г.;
  • Дата 2: полет в делничен ден два месеца напред (когато уж е най-добре да резервираш билет според SkyScanner, но не и в средата на лятото) – 22 август 2017 г.;
  • Дата 3: полет далече в бъдещето, отново в делничен ден, през най-евтиния месец според SkyScanner – 10 януари 2018 г.

Взехме всички 13 дестинации, които към момента се обслужват от летище София както от нискотарифни, така и от регулярни авиокомпании – Аликанте, Атина, Барселона, Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Милано, Мюнхен, Париж, Рим, Тел Авив и Франкфурт.

За всяка от тях проверихме цени на полетите в радиус 2 дни напред и назад, спазвайки условието за пътуване през уикенда. За всички компании избирахме винаги вариант с ръчен багаж, чекиран багаж и кетъринг, като запазихме минималната цена за low-cost компаниите в графиките. В случаите, когато full service компания предлага пътуване само с ръчен багаж, избирахме цената, която предлага и чекиран такъв. Добавихме и разходите за трансфер до съответния град и определихме победител на база средна цена от low-cost компаниите (WizzAir, RyanAir, EasyJet) и средна от full service компаниите (Bulgaria Air, Alitalia, British Airways, Lufthansa, Air France, El Al и др.)

Как оценявахме?

Всички цени преизчислихме в лева, добавихме парите за трансфер и закръглихме нагоре, като общата цена за всяка компания се формира на база средната цена от трите дати. Дестинациите подредихме по азбучен ред, а междинният резултат определихме както следва:

  • 2-0 – две точки за low-cost компаниите давахме, когато средната цена на билета е два пъти (или повече) по-ниска от тази на full service компаниите;
  • 1-0 – една точка за low-cost компаниите давахме, когато средната цена е просто по-ниска с 5 или повече процента;
  • 0-0 – равенство давахме, когато средните цени са еднакви или тази на low-cost компаниите е с до 5% по-ниска (нервите и тесните седалки просто не си струват за цената на кафе и минерална вода на летището);
  • 0-1 – една точка за full service компаниите давахме, когато средната им цена е по-ниска от тази на low-cost компаниите;
  • 0-2 –  две точки за full service компаниите давахме, когато цената на някоя full service компания е по-ниска, дори ако не се закупи голям ръчен багаж от low-cost компанията.

Начало на мача: 0-0

И така, започваме с 0-0 и първият град по азбучен ред:

Аликанте

От София до испанския град на дворци и божествени води има директни полети от две компании – WizzAir и Bulgaria Air. Летището е едно и също и ако решите да пътувате само с малък ръчен багаж, полетът ви ще излезе 60 лв. по-евтино. Но при равни условия, полетът на Bulgaria Air е с 27% по-изгоден и открива резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Атина

Полетите до гръцката столица се обслужват от нискотарифната RyanAir и регулярните Bulgaria Air и Aegean Airlines. Цената на RyanAir дори с всички екстри е много по-добра, така че low-cost печели сигурна победа.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-1

Барселона

Каталунската столица може да бъде достигната от София чрез услугите на три компании. И докато RyanAir дава малко по-ниска цена, тази на WizzAir е по-висока. Дори без екстрите има дати, на които low-cost полетите са по-скъпи от тези на Bulgaria Air.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-2

Берлин

Полетите до немската столица представляват дуел между Bulgaria Air и RyanAir, в който low-cost имат сериозна преднина. Резултатът отново е изравнен.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 2-2

Брюксел

Мислехме да напишем нещо нормално тук, но… Bulgaria Air, вие нормални ли сте?! Цените до Брюксел и на трите дати са 687 лв., което прави най-високата средна и крайна цена изобщо в това сравнение. Две точки за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 2-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Лондон

Лондон е най-оспорваната дестинация (три low-cost и две full service компании), като в нашия тест цените варираха между 55 и 396 лв. Като осредним нещата обаче, откриваме, че разликата между low-cost и full service е смешните 9 лв. (4% разлика). Ето защо резултатът е нулев, а кое е по-изгодно няма как да се определи за Лондон.

UPDATE: Оказва се, че от 2017 г. British Airways не предлагат безплатна храна за късите си дестинации (и подобно на Bulgaria Air и Alitalia имат и цени само с ръчен багаж, но в това сравнение са гледани винаги цените с пълен багаж). Тоест, крайната цена на BA става с 11 лв. по-висока при ползване на храна (272 + 11 = 283 лв.), което е отразено и в сметките горе. Това обаче не променя равенството.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Мадрид

Следва една испанска корида до Мадрид, където можете да намерите както много ниски (85 лв.), така и много високи (454 лв.) крайни цени сред low-cost компаниите. Но като сложим всичко на масата, все пак low-cost компаниите се оказват по-изгодни и излизат 3 точки напред в резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 5-2

Милано

Продължаваме към красивия италиански град на модата и операта, където състезанието е „двама на двама“. И макар различните компании да кацат на различни летища, което да вкарва разлика и в цените за трансфер до центъра, като ударим чертата, ползата отново е на low-cost компаниите.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-2

Мюнхен

Ето един чудесен пример как тънките сметки в крайна сметка излизат криви. Lufthansa кацат на централното летище, докато low-cost компаниите кацат в Меминген, при това, в доста по-неудобно време. И като се сложи всичко на масата, low-cost дори излиза с левче по-скъпо. Ние не бихме се лишили от комфорта на Lufthansa за левче. Точка за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-3

Париж

Френската столица? Градът на любовта? Не и ако летите с WizzAir и кацнете в Бове, на 100 км от Париж. Ако летите с Air France, разликата в крайната цена след скъпия трансфер е отново левче, което не си струва неудобствата. И ако не бяха надутите цени на Bulgaria Air, full service щяха да спечелят точка. Но правилата са си правила, а и без голям багаж Париж излиза два пъти по-евтино с WizzAir. Точка за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-3

Рим

Вечният град може да бъде достигнат чрез четири компании и конкуренцията е голяма. Всички цени на RyanAir бяха 73 лв., а Alitalia предлага смешната цена от 63 лв., ако резервирате половин година напред за януари. Крайната цена на Alitalia също е по-ниска от тази на RyanAir и по нашите правила това означава две точки за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-2

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-5

Тел Авив

Не всички дестинации са на запад и най-големият град в Израел е един чудесен пример, до който можете да достигнете както с нискотарифната WizzAir, така и с full service компаниите Bulgaria Air и El Al, която отвсякъде си е „високотарифна“. И все пак, като осредним нещата, виждаме, че full service излиза по-изгодно с 4 лв. и много повече комфорт.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-6

Франкфурт

За финал – още една немска дестинация, в която виждаме двубой между два символа – на висок клас (Lufthansa) и на ниски цени (WizzAir). Но се оказва, че ако сте достатъчно предвидливи, с Lufthansa може дори да ви излезе по-евтино 155 vs. 170 лв. А ако започнете да добавяте екстри на WizzAir, средната цена на Lufthansa става точно 100 лв. по-ниска. Финалната точка отива при Lufthansa.

UPDATE: Bulgaria Air също обслужва тази дестинация, но това някак ни е убягнало. За съжаление, няма как да я включим в класирането за Франкфурт, защото цените на билетите се изменят с минути и не би било коректно да гледаме настоящите цени с една седмица по-късно. Извън протокола, към дата 28.06 и трите цени на Bulgaria Air са 217 лв. + 17 лв. за трансфер = 234 лв. крайна цена, което дори е по-евтино от Lufthansa. Т.е. и със, и без Bulgaria Air получаваме:

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-7

Краен резултат: 7-7

Оказва се, че ниските цени на нискотарифните компании са само привидно такива. И числата го доказват. Да, ако сте студент, който дебне промоциите и няма нищо против да си вземе раницата и нищо друго, да стои гладен и свит на кълбо за няколко часа, след което да пътува още два часа до центъра на града, към който се е запътил, в повечето случаи low-cost компаниите са правилният избор. Но ако имате деца, повече багаж и планирате пътуванията си отрано, full service компаниите обикновено ще ви дадат същата, че и по-добра цена от low-cost алтернативите!

Крайният резултат го казва и без думи – няма универсално решение за най-изгоден полет, просто трябва да проверите всички опции и да го прецените…

Дано тази статия ви е била полезна. А ако възнамерявате да пътувате, може да прочетете какъв куфар да си вземете, както и да хвърлите око на нашите 12 съвета за пътуване с деца или 10-те ни съвета за почивка.

Цени на билети за градски транспорт и минимална работна заплата през последните 15 години

Тази публикация е провокирана от повишаването на цените на билетите за градски транспорт с 60% и една публикация, която твърди, че през 1989 г. при минимална работна заплата от 140 лв. и 6 ст./билетче е можело да си купим 2333 билетчета, а сега те са едва 262 при сегашната минимална работна заплата от 420 лева.

Ясно е, че тогава цените са нереални, през 1990-те е мътно да се проследи кое кога какво поради хиперинфлация и деноминация, но за последните 15 години графиката изглежда така:

bileti-zaplata

В крайна сметка, броят билети, които могат да се купят с една заплата е сравнително постоянен – около 270 билета. Най-добре беше досега – 380 билета през 2015 г., най-зле през 2003 и 2008 – 220 г.

prices-tickets-sofia

Цената на билетите обаче никога не е била увеличавана с цели 60% (и личното ми мнение е, че това е най-големият проблем и причина за недоволство сред хората). Като изключим сегашното увеличение, най-голямото е било с 43% – от 70 ст. на 1 лев.

Освен това, политиката на билетите трябва да се промени изцяло – билет за време, както предложиха от сдружението Спаси София, безплатен превоз на велосипед и багаж, гъвкави възможности при картите за многократно пътуване…

Цените и заплатите растат експоненциално, така че ако математиката се запази, нещата през 2021 г. ще изглеждат така:

  • 750 лв. минимална заплата;
  • 2,40 лв. цена на единичен билет за градски транспорт;
  • 312 билета, които да си купиш с минимална заплата.

Да видим…

Игра на кодове (The Imitation Game)

imitation-game-1

Българско заглавие: Игра на кодове

Оригинално заглавие: The Imitation Game

Жанр: трилър, драма, биографичен и донякъде военен

В ролите: Бенедикт Къмбърбач, Кийра Найтли, Том Гудман-Хил, Тъпанс Мидълтън, Рори Кинер, Марк Стронг, Матю Гууд, Чарлс Данс, Хана Флин, Стивън Уодингтън

Режисьор: Мортен Тилдум

Държава: САЩ / Великобритания

Времетраене: 114 мин.

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt2084970/

Trailer:

Като човек, занимаващ се с ИТ и още повече, като човек, работещ за Certivox – компания, занимаваща се с криптография, няма как да гледам на този филм безпристрастно.

Да започнем от това, че влязох в кинозалата с големи очаквания и въпреки това не излязох разочарован. Филмът много ми хареса.

Защо ли? Защото с една човешка история се поставят много теми – за войната и героите, които спасяват хора извън бойното поле; за различните хора – с различно мислене, различни схващания, различна сексуалност и как обществото реагира на това; за великите идеи и борбата за това да докажеш колко са велики…

imitation-game-2Алън Тюринг е британски математик, криптоаналитик и информатик, един от основоположниците на компютърните науки. Още от дете има силен интерес към образованието. Първият му учебен ден на 14-годишна възраст съвпада със стачка във Великобритания, така че 14-годишният Алън отива с колело на училище, изминавайки… 97 километра! (няма го във филма, затова го разказвам). И макар изключителен лекоатлет, истинското амплоа на Тюринг е математиката – завършва в Кеймбридж с отличие и дисертацията му върху централната гранична теорема прави такова впечатление, че на възраст от 22 години е избран за член на колежа. По-късно защитава и докторат по математика в Принстън. А по-късно е нает от британските военни за секретния проект в Блечли Парк, който има за цел разгадаването на шифъра, използван за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската армия с използване на шифровъчната машина „Енигма“.

Тъкмо за това става въпрос в „Игра на кодове“.

И ако знаете кой е Алън Тюринг, или поне понятия като „алгоритъм“, „машина на Тюринг“, „програма“, „памет“, „регистър“, „тест на Тюринг“ ви говорят нещо, вече съм сигурен, че в съседния прозорец сте отворили сайта за резервация на билети.

imitation-game-3В противен случай, пак ви препоръчвам да го гледате – най-малкото защото Бенедикт Къмбърбач играе гениално в главната роля, а Кийра Найтли му партнира чудесно (за протокола – третият ми любимец като актьорска игра е Стивън Уодингтън, макар и с епизодична роля).

Като цяло „Игра на кодове“ е супер премерен филм, без излишни преувеличения, с минимални забежки от реалната история, без любовни сцени, без сценичен бой, без кой знае какви специални ефекти, дори актьорите и режисьорът не са от „най-известните“… и въпреки това гениален филм, който държи в напрежение през цялото време! Препоръчвам го за голям екран (не задължително на кино, но на голям екран) – детайлите във филма са изпипани до съвършенство… Вижте как Тюринг заеква, как се притеснява, как не схваща шегите и ще разберете колко гениален е Бенедикт Къмбърбач.

Are you paying attention? Good…