Отворено писмо – на вниманието на г-жа Росица Георгиева от РУО-Русе във връзка с намаляването на паралелките в ПМГ „Баба Тонка“

Уважаема госпожо Георгиева,

Казвам се Петър Събев и съм завършил ПМГ „Баба Тонка“ в Русе. Бронзов медалист съм от Балканиадата по информатика, участник в Националния отбор по информатика, имам редица други награди и включително номинация за Ученик на годината. Днес съм IT мениджър и съм доста далеч от ученическите си години. Това, което мога да кажа е, че обучението ми в математическата гимназия ми даде много и ме направи човекът, който съм днес.

Преди да вляза в МГ, учих в друго училище до 7 клас и бях един от последните класирали се в приемния изпит. Станах първенец на випуска при завършването си. Колкото до самото обучение, разликата и в нивото на преподаване, и в средата, и в изискванията, е огромна. За мен нямат значение имена на училища, квоти и наименования. Но живо ме интересуват знанията и възможностите, които ще получат децата ни. По Ваше решение ПМГ „Баба Тонка“, гр. Русе ще започне да приема по една паралелка по-малко от следващата учебна година.

Ако някой може да ме убеди, че тези 25 деца ще получат по-добра възможност за развитие в което и да е друго училище на територията на гр. Русе, ще се радвам да поспорим. За момента съм 100% убеден, че просто се отнема една чудесна възможност на 25 русенчета. Бих искал да Ви обясня защо смятам, че идеята да се намали с 20% броят на учениците в МГ не е добра. Първо, изобщо не става ясно как точно „ще бъде решен проблемът с намаляващия брой ученици и с осигуряване на работна ръка в предприятията в Русе“ (?!?!) С подобно решение просто отнемаме възможността на 25 русенчета да изберат в кое училище да кандидатстват, като задължително ги вкарваме в професионална гимназия. Ето няколко аналогии, подобни на Вашата:
1. Да се намалят с 20% местата на всички заведения, в които предлагат качествено кафе, за да може и тези, предлагащи некачествено кафе да получат шанс.
2. Кашкавалът от краве мляко в магазините да се ограничи, за да има шанс и този от растителен произход да се продава.
3. Да се ограничи вносът и производството на BMW, Audi и Mercedes, за да се даде шанс на Dacia и Great Wall да продават своите автомобили.
Съгласен съм, че примерите звучат крайно, но логиката зад тях е същата. Във връзка с изказването Ви за „оздравяването“ на училището и че „разликата между първия и последния приет е 156 т.“: Време е да поговорим с факти, данни и цифри. Като хора от МГ, ние сме добри в това – учили са ни най-добрите! Точките, когато системата на оценяване е сменена, не означават нищо. Въпросът е каква е процентната разлика между първия и последния в приема през годините. Да, наистина през последната година има известна разлика за приема в математическите специалности, но в никакъв случай не можем да говорим за някаква тенденция през годините качеството при подбора да е намалявало – напротив:
Както показват графиката и таблицата по-долу, в последните години като цяло разликата между последния и първия ученик намалява, стига човек да вижда голямата картинка през годините, а не отделните числа.

Живеем в XXI век и е редно да дадем свободен избор на учениците да избират къде да учат. Не може да се намаля приема в най-доброто училище в Русенска област и 5-тото в България (според резултатите от матурата след 7 клас). И ако трябва да се закриват паралелки някъде, трябва да се започне от най-малко желаните такива.

С поздрав,
Петър Събев
бивш ученик от ПМГ „Баба Тонка“ и първенец на випуск 2001 г.,
който нямаше да бъде приет, ако приемът беше само четири паралелки

P.S. Това е отворено писмо, което изпращам до няколко свързани институции, както и до медиите, за да ги запозная и с моята гледна точка над ситуацията. Нека се чувстват свободни да публикуват писмото ми или части от него.

Колко ще е населението на България през 2050 г.?

Bulgaria_Population

Според Washington Post, България е на второ място в света по най-бързо намаляване на населението (след Молдова), като през 2100 г. най-вероятно ще изгуби над половината от населението си и ще достигне до 3,4 млн. души население.

Преди всичко, на мен 2100 г. ми изглежда много далече. Затова реших да направя един Excel и да използвам хубавата му Trendline функционалност, само че до 2050 г.

Освен това има твърде много фактори, които влияят върху населението на една държава – война, преселение, болести, катаклизми, климатични промени, промени в световната икономика, имиграцията, емиграцията и др. могат силно да повлияят на графиките.

Но чисто математически се вижда, че през следващите 10-тина години България ще намалее до 6.5-7 млн. Реалистичната прогноза е през 2050 г. да сме между 1.5 и 6 млн., песимистичната – да изчезнем още през 2040 г., а оптимистичната – да минем 10 млн. И за всички си има математически функции… Така че математиката не греши – между 0 и 11 млн. души ще сме през 2050 г.

И според същите формули – до 2100 г. можем както напълно да изчезнем, така и да стигнем до 55 млн. души население – фунията на несигурността! Личните ми очаквания са 6,7 млн. през 2020 г., 6,5 млн. през 2025 г. и около 5,2 млн. през 2050 г.

Поживём — увидим 🙂

За ИКЕА, летящите килимчета и младите меринджейки…

ikeaНеделя. Късен следобед, почва да се стъмва… Родителите ми са ми на гости и отиваме в ИКЕА, любимия ни магазин… Купуваме куп дреболии, майка ми си харесва един кафяв килим (ÅDUM, както разбрахме по-късно). Поглеждаме цената – 59,90 лв. „Супер!“, казваме си и взимаме 2 броя…
Стигаме до касата, цъкаме всичко, баща ми държи да плати той, плащаме, като ползваме отстъпка 30 лв. с карта IKEA Family, тръгваме и баща ми казва:
– Абе малко много ми се струва 269 лв…
– Как? – поглеждам цената на килимите – 119 лв./брой. Тъпо, няма как, ще връщаме.
Отивам на „Обслужване на клиенти“:
– Добър ден. Искам да върна тези килими, защото на етикетите Ви пише 59 лв., а на касата ги таксуваха 119 лв.
– Как така? Елате да видим…
Отиваме. Ама не през касите, а през втория етаж, т.е. обикаляме целият магазин от входа, за да стигнем до сектора с килимите. Гледаме етикет „59,90 ↓“, като стрелката сочи надолу към кашона, от който взехме килимите…
– Да, ама етикетът не е за тази стока, ето за тези килими са – държи ми се надменно момиченцето от „Обслужване на клиенти“ и ми показва другите два кашона с килими, които са встрани от етикета „59,90 ↓“.
– Добре, де, ами защо на тази стока няма друга цена?
– Има! – казва ми още по-нагло тя и ми показва етикет, който е два метра встрани – Ами сравнявайте си артикулните номера!!!
– ЧЕСТНО?! Ще ми кажете аз да си сравнявам артикулните номера?
Мълчи.
– Ами слагайте етикетите си така, че да не се налага да го правя!
Мълчи.
– Сериозно, оправете си етикетите!
Мълчи.
– Много евтин номер е да сложиш скъп килим между два евтини и не прилича на ИКЕА.
Мълчи и гледа килимчетата, сякаш иска да се качи на някое от тях и да полети в далечни страни…
– Искам да ми върнете парите.
– Добре, елате на касата – а, можела да говори значи.
След като довършихме обиколката на IKEA за норматив, мацката взе бележката, която изглеждаше така и я преснима:
КИЛИМ 119,90
КИЛИМ 119,90

(други боклуци) към 60 лв.

ОБЩО: 299 лв.
ОТСТЪПКА карта IKEA FAMILY: 30 лв.
ПЛАТЕНО С КАРТА: 269 лв.
И друг път съм връщал стока в ИКЕА, един подпис и всичко е наред. Да, ама не и този път.
– Понеже сте платили с карта IKEA FAMILY, ще ви върна само част от парите в брой, а останалите ви се взимат от точки…
– Как така „част от парите“ за нещо, което съм купил преди 10 минути…
– Ами така… промоцията ни е пропорционална. – очевидно не е много по обясненията.
– Чакайте, слагате етикетите си на грешните места, най-нагло ми казвате да си сравнявам етикетите, а сега ми казвате и че ще ми върнете част от парите за нещо, което не ми трябва…
– Да, защото сте ползвали точки от картата и това Ви е един вид подарък от нас.
– Така… платил съм Ви 300 лв., от които искам да ми върнете 240 лв. (цената на двата килима), а от останалите покупки за 60 лв. съм платил 30 лв. в брой и 30 лв. с точки, кое не е ясно?
– Не мога…
– Ами извикайте някой, който може да го направи.
Вика дежурния мениджър. Не идва… Вика го пак… Пак не идва, заета била.
– Вижте, аз няма да Ви чакам цял час, времето ми е твърде ценно, за да си го губя с Вашите неразбории…
Идва. Дежурният мениджър е друго момиченце, два пъти по-русо и два пъти по-нагло…
Обяснявам ѝ ситуацията…
– От един час чакам да дойде някой, с който да се разберем за връщането на парите с Вашата служителка.
– Не е един час, вижте си часа от бележката – по-малко от 40 минути са?
REALLY?!!
– Супер! Стори ми се мааааалко повече. А Вие наистина ли сте мениджър, за да започвате разговора така.
– Наистина.
– Айде тогава ми върнете парите…
– Вие не разбирате ли, че сте купили тези килими за по-малко пари и за това Ви връщаме по-малко пари?
– Ами не. Щях да разбирам, ако бях ги купил за 60 лв., ама заради Вашите етикети се оказа, че цената е двойна… Вие сега откъде знаете, че именно килимите съм искал да купя с точки, а не нещо друго?
– Ами Вие всичко сте си купил с тези точки и затова сега се разпределят пропорционално.
– Добре, а ако Ви върна всички продукти, ще ми възстановите всички пари и точки, нали?
– Да.
– И след това, ако купя всички останали продукти без килимите, ще ползвам 30 лв. отстъпка върху останалите продукти и реално ще платя още 30 лв., нали?
– Да, можете.
– Е, тогава защо е нужно да правим всичко това, служителите да си играят да пренареждат върнатата стока, аз да изгубя още толкова време, за да намеря същите продукти и в крайна сметка да постигнем същото?
– Не, защото точките Ви ще се възстановят след седмица…
– Още по-„чудесно“…
– Вие си решавате дали да върнете продуктите или не – отговаря ми в режим „киборг“ младата меринджейка…
– А как ще ме компенсирате за времето, което си изгубих заради вас и проблемните ви етикети?
– Ами няма да Ви компенсираме – през зъби ми процежда меринджейката…
– Знаете ли, ще върна всичко и изобщо няма да се занимавам с Вас…
Така и направих. Върнах им всичко до последната салфетка…
ИКЕА, вчера изгубихте от мен минимум 60 лв. оборот. В дългосрочен план обаче изгубихте много повече. А бяхте любимият ми магазин.
Служителите Ви имат още много да учат, докато ИКЕА се превърне в IKEA.
Arga katter får rivet skinn.

UPDATE: След като споделих с маркетинг-мениджърa им неприятната ситуация, най-накрая получих отговор и отношение, каквото очаквам от мениджър на ИКЕА:

Здравейте, Петър,

съжалявам най-искрено за създалата се ситуация. От своя страна ще се постарая да отнеса вашия сигнал към ръководните служители, които са компетентни за изясняване на случая. Уверявам ви, че никой от моите колеги не е целял да ви остави с лошо впечатление, докато е изпълнявал рутинните процедури.

Благодаря ви, че се свързахте с мен!

Поздрави,

Йоана

UPDATE: Последва мейл с покана за среща:

Здравейте, Петър,

След като разгледахме случая, бих искала да ви попитам дали ще е възможно да отделите от личното си време, за да ни посетите утре сутринта в 10 ч.? Управителят на магазина Тео Муратидис би искал да се срещне с вас, за да споделите впечатленията си от обслужването в ИКЕА.

Предварително се извинявам за твърде краткия срок.

Поздрави,
Йоана

Уговорихме се Биляна да се срещне с г-н Тео Муратидис и така и стана. На срещата между двамата, изцяло на гръцки език (Биляна владее гръцки), г-н Муратидис обстойно изслуша Биляна и си записа всички важни детайли на случката. Извини се за огорчението, което сме понесли и за начина, по които са реагирали неговите подчинени. Дори предложи обезщетение, но не това бе нашата цел на срещата. Обеща да вземе предвид разговора ни за бъдещи вътрефирмени необходими действия, които ще последват, за да не се случва това отново.
Точно такова внимание и отношение очакваме от Главен мениджър на магазин от ранга на ИКЕА, а също така и от негови заместници, колеги и подчинени!