Лудият септември!

2500 километра може и да изглеждат като огромно разстояние в рамките на месец, но ето едно бързо обяснение в 10 стъпки как да направите септември пълна лудница:

  1. Станете вуйчо и вуйна като нас… Да, роди ни се малка племенница!
  2. Отидете поне на три рождени дни в трите различни края на България, за именниците да не говорим.menche
  3. Идете на две сватби. Те са прекрасни събития, но изтощават добре!
  4. Отидете на поне 5 IT събития в различни точки на България, а ако можете – и на SEETEST в Букурещ.14141512_10157407712330475_5944693794970437845_n
  5. Скъсайте пистов ремък на връщане, за пълна емоция – през нощта. Спуканата край Тутракан гума също не е за подценяване, но да караш десетки километри в чужда държава само на акумулатор си е истинското преживяване.
  6. За още по-пълна емоция, отидете на кръщене. Но го комбинирайте с горните неща – примерно: имен ден в Русе сутринта, кръщене в Арбанаси до обяд и рожден ден в Горна баня вечерта.14449053_10157490642775475_1674037894593714419_n
  7. Ако това не Ви е достатъчно, направете програмата така, че да съвпадне с голямото тръгване или голямото прибиране, за да се наслаждавате с часове на почти спрелия трафик при тунелите на АМ „Хемус“.
  8. Ако не се чувствате пълноценни, подгответе си различни лекции, които да представите пред публика. Пишете за това в дисертацията си.2016-10-03-19_47_29-it-weekend-trenirovachen-lager-za-it-spetsialisti
  9. Или най-добре си организирайте собствено IT събитие, за това е нужна много повече енергия и усилия… или по-добре направо три такива!
  10. Пробвайте да направите всичко това (почти) без да отсъствате от работа и с две малки деца около вас, с които да разгледате Музея на риболова в Тутракан, Стария град в Букурещ, пещера „Орлова чука“ плюс Ивановските скални църкви край Русе и, да кажем, „Божиите очи“ край Луковит… последната с велосипед  🙂

facebook-events-banner-template_784x295

Е, сега горе-долу знаете защо цял месец не писахме в блога…

 

Цени на билети за градски транспорт и минимална работна заплата през последните 15 години

Тази публикация е провокирана от повишаването на цените на билетите за градски транспорт с 60% и една публикация, която твърди, че през 1989 г. при минимална работна заплата от 140 лв. и 6 ст./билетче е можело да си купим 2333 билетчета, а сега те са едва 262 при сегашната минимална работна заплата от 420 лева.

Ясно е, че тогава цените са нереални, през 1990-те е мътно да се проследи кое кога какво поради хиперинфлация и деноминация, но за последните 15 години графиката изглежда така:

bileti-zaplata

В крайна сметка, броят билети, които могат да се купят с една заплата е сравнително постоянен – около 270 билета. Най-добре беше досега – 380 билета през 2015 г., най-зле през 2003 и 2008 – 220 г.

prices-tickets-sofia

Цената на билетите обаче никога не е била увеличавана с цели 60% (и личното ми мнение е, че това е най-големият проблем и причина за недоволство сред хората). Като изключим сегашното увеличение, най-голямото е било с 43% – от 70 ст. на 1 лев.

Освен това, политиката на билетите трябва да се промени изцяло – билет за време, както предложиха от сдружението Спаси София, безплатен превоз на велосипед и багаж, гъвкави възможности при картите за многократно пътуване…

Цените и заплатите растат експоненциално, така че ако математиката се запази, нещата през 2021 г. ще изглеждат така:

  • 750 лв. минимална заплата;
  • 2,40 лв. цена на единичен билет за градски транспорт;
  • 312 билета, които да си купиш с минимална заплата.

Да видим…

Велосипеди и закони

 Купих си нов велосипед… Не, че въртя кой знае колко с него, но върши чудесна работа от офиса до дома и обратно. Оказа се обаче, че съм го ползвал незаконно.

В Закона за движение по пътищата пише:
За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
– спирачки;
– звънец и да няма друг звуков сигнал;
– устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
– бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Това означава, че моят велосипед не става за движение по пътищата, въпреки че е купен току-що. Нямам фар, стоп и звънец – така се продават велосипеди в почти всички големи магазини… Според изискванията на ЕС велосипед без фар (но със светлоотразител отпред) може да се движи през светлата част от денонощието. Но в България не може. Няма логика, но не може. Мисля си, че тази част от ЗДП би могла да се преразгледа и да важи само за тъмната част от денонощието и при намалена видимост…

Според една статия във в-к „24 часа“, всеки трети проверен велосипедист бива глобяван от КАТ. И как няма да е така, когато велосипедите не отговарят на изискванията още от магазина.

Замислете се, продавачите нямат право да продават автомобил в ЕС, ако той не отговаря на точно определени технически изисквания. За да получите регистрационен номер и да карате автомобила по пътищата, той трябва да мине през технически преглед. Така например внесените от САЩ автомобили не могат да се движат по нашите пътища, докато не им се оправят мигачите да светят в жълто, а внесените с десен волан – докато не им се регулират фаровете. Добре, де, поне на теория. И при повечето странности се слага информативен стикер (например стикерът „GAS“ при автомобилите с АГУ).

При велосипедите обаче регистрация и технически преглед няма, така че масовият купувач като мен влиза в магазина и иска да си купи колело, с което да ходи на работа… Не му пука дали е mountain bike, racing bike или city bike… за него в най-добрия случай е просто „байк“… харесва си даден модел, плаща го, излиза на улицата и става нарушител мигновено, при това без да знае.

Поради ред (не само икономически) причини би било неефективно да се задължат продавачите да продават само колелета, отговарящи на изискванията на ЗДП. Но това, което е лесно постижимо е да се направи закон, с който поне велосипедите, които не са предназначени за движение по обществените пътища да бъдат маркирани. Така всички печелим:

  • Продавачите, защото много повече хора ще си купуват фарове, звънци и светлоотразители допълнително или пък ще предпочетат по-скъпите, оборудване модели, от които печалбата е по-голяма;
  • Купувачите, защото ще знаят какво купуват и ще разграничават ясно дали имат право да карат определени велосипеди по обществените пътища;
  • КАТ, а и всички ние, заради един по-безопасен свят с по-малко нарушители.

Ако зависеше еднолично от мен, веднага бих направил етикети, подобни на тези, които задължително да се поставят от продавачите на велосипеди (направени за 2 мин., с повече инвестиция на време могат да станат доста по-добри):

velosiped-etiketi

Естествено, има всякакви варианти за дизайн. Евентуално продавачът може например да включва и какви атрибути има или няма даден велосипед, например:

velosiped-atributiНе знам колко добре я обясних, но пък съм сигурен, че сте схванали идеята.

Предложението съм го пратил и на сдружение „Велоеволюция“, с които се надявам да постигнем някакъв реален резултат. А ако вие сте или не сте съгласни с идеята или пък със ситуацията в момента, кажете си мнението в коментар.