„Чудовища“ (2022) – филм за професионалните жени и в какво се превръщаме, когато липсва любов

чудовище — съществително име, среден род
Значение
мн. чудо̀вища, ср.
1. Приказно-фантастично същество, което има необикновен вид и всява ужас.
2. Прен. Грозно, уродливо, ужасяващо животно или човек.
3. Прен. Жесток, коравосърдечен, безнравствен човек; изверг.

Не знам за вас, но аз имам още една дефиниция… Наставката -ище в българския език се ползва за място, където се случва нещо. Например населяваме селище, учим в училище, живеем в жилище, съхраняваме водата във водохранилище, а чудото се случва… точно така, в чудовище!

Може би именно тази дефиниция е приета във филма, защото почти цялото действие се случва в една стара къща, където журналист (Владислав Виолинов) кани три жени с кратки имена – Ана (Яна Маринова), Иви (Анастасия Левордашка) и Яна (Лили Сучева), където чрез разказани от самите тях истории момем да видим гледната точка на т. нар. „професионални жени“…

„Налей една цигара“

Цитирам по памет една от запомнящите се реплики във филма, преди героинята на Яна Маринова да започне да разказва…

За какво става въпрос във филма всъщност? В основата на сценария стои доста интересна услуга – имаме база данни от профили на мъже и жени, както и услуга, която ги „мачва“. Но за разлика от повечето сайтове за запознанства или проституцията, въпросната услуга дава възможност на мъжете да си платят и да получат платена връзка с жена, но точно за една година – 365 дни. Нито повече, нито по-малко. Една регламентирана връзка, в която жените са наричани „чудовища“ от обществеността, но реално лекуват „чудовищата“, в които се превръщат хората без любов…

Филмът е направен по едноименната пиеса на Наталия Дукова и ако очаквате луди каскади, престрелки и продължителни секс-сцени, ще останете разочаровани. По-скоро говорим за арт филм и европейско кино…

Какво ми хареса?

Атмосферата на филма определено е малко мрачна, на моменти дори леко трилър-крими, а кадрите са гениални – не само български, но и малко световни филми са с толкова красиви операторски кадри – адмирации към операторът `Кирил Проданов. Много ми допадна и актьорската игра. Повечето хора вече са виждали Яна Маринова и знаят на какво е способна, но журналистът (Владислав Виолинов) и другите две „професионални жени“ (Лили Сучева и Анастасия Левордашка) правят не по-малко добро впечатление с играта си. Парчето на Иво и Павел от Венци-Венц звучи много свежарско и съвременно и като че ли стана хит още преди излизането на филма.

Какво не ми хареса?

Ще започна с това, което вече загатнах – усеща се, че филмът е правен по пиеса и това вероятно няма да се хареса на абсолютно всеки от масовата публика. Но липсва не само динамиката във филма – остава усещането, че липсват и други важни моменти, някои от връзките на отделните сюжетни линии поне на мен ми бяха доста „накъсани“ и неясни.

Най-потресаващи са субтитрите – пълни с правописни и пунктуационни грешки. Това го виждам за втори път тази година – първият беше в „Петя на моята Петя„. Мисля, че тази тенденция не трябва да продължава, има много хора, които пишат правилен български и смятам, че субтитрите трябва да минават през техния чифт очи.

Като цяло

Все пак мисля, че „Чудовища“ е филм, който трябва да се гледа – заради интересния замисъл, красивите кадри и актьорска игра, различните гледни точки и най-вече, за да си отговорим на въпроса дали липсата на любов ни превръща в чудовища…

„Дали си ти?“ е въпрос, който си задаваме всеки път, когато видим човек, който ни привлича или поне ни кара да се чувстваме различно. А какъв е отговорът може и да успеете да намерите в „Чудовища“…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.