Ден: 21.10.2008

Монмартър (или Монмартр) е един от най-известните квартали в Париж, кръстен на едноименния хълм. В превод означава „Планина на мъчениците“, тъй като на това място е бил обезглавен Св. Денис. На върха на хълма е построена базиликата Сакре Кьор („Свещено сърце“), един от най-интересните и красиви храмове, които съм виждал. Там е и една от най-големите камбани в Европа – 19 тона!!!

Тук е мястото да спомена, че около храма си е направо мръсно в сравнение с останалата част на Париж: пълно е с почиващи си хора, търговци и най-различни артисти…

Спокойно можете докато седите на тревата да си вземете френски коняк, топли хлебчета, бонбони, френски колбаси или морски деликатеси…

Тръгнете ли сред тълпата, вратът ви ще се изкриви от въртене в различни посоки. Китаристи, жонгльори, акордеонисти, саксофонисти, невероятно талантливи и не чак дотам художници…

…а един от най-впечатляващите е японецът от последната снимка, изрязващ силуети от хартия за броени секунди… Танцуващи и пеещи по улиците хора също не са рядка гледка, така че ако искате да усетите тълпата и духа на Париж, идете до Монмартър. Тъй като хълмът някога е бил идеално място за вятърни мелници, ако се поразходите из тесните улички със сигурност ще се натъкнете и на Червената мелница, т.е. известния Мулен Руж. При нас стана случайно и неочаквано – просто излязохме на кръстовището и пред нас се разкри това:

Мислите ли си за това, за което и аз си мисля? „Ще ми се случи ли някога?“… Que sera, sera. Whatever will be, will be… И завършвам с тематичен музикален поздрав – една любима моя песен:

When I was just a little girl
I asked my mother, „What will I be?
Will I be pretty, will I be rich?“
Here’s what she said to me: