Стигнахме до Атомиума едва привечер. За незнаещите, това е един от символите на града, а и на ХХ в. въобще. Атомиумът е построен през 1958 г. за Световното изложение в Брюксел и пресъздава атом, увеличен 160 000 000 000 пъти. Сигурен съм, че вече сте го сметнали. Получава се структура, висока 102 м., състояща се от девет сфери, всяка с диаметър 18 м. Грандиозно и красиво, нали?
Добре, де… Ама как да се приберем? Краката ни едва помръдват. Паркът, през който се минава е тъмен и няма жива душа в него (тук е мястото да споменем, че пътят до центъра минава и през един малко по-… как да кажа… машалла и хабиби-квартал. Вярно, че правят вкусни дюнери и всеки десети автомобил е с българска регистрация, но не бих рискувал да мина от там с приятелката си късно вечерта)…
Освен нас имаше и друг заблуден турист от Лондон. Решихме да си разделим едно такси до центъра на Брюксел. Супер, ама… всички таксиджии в Брюксел са от хабибитата, празнуват рамадан и на практика таксита няма… Слава Богу, спряхме едно такси най-накрая и бакшишът се нави да ни откара поне в широкия център. По пътя разбрахме, че заблуденият лондончанин всъщност е фотограф и то не кой да е, а отговарящият за изданието на WizzAir. Ето защо може да очаквате в списанието нощна снимка на Атомиума съвсем скоро.
Иначе центърът на Брюксел буквално блести със хиляди светлини през нощта и разходката определено си струваше. Като бонус за първи път видяхме офис-сграда, променяща цветовете си постоянно!!!
Въобще Брюксел е страхотно място, но следващото ми включване ще е от не по-малко страхотно – Париж. Очаквайте с нетърпение!