Зов за завръщане (Total Recall)

Жанр: екшън, трилър, фантастика

Държава: САЩ / Канада

Режисьор: Лен Уайсмън; Сценарий: Кърт Уимър, Джеймс Вандербилт

В ролите: Джон Чо, Колин Фарел, Итън Хоук, Бил Най, Браян Кранстън, Кейт Бекинсейл, Джесика Бийл, Бокем Уудбайн

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1386703/

Трейлър: http://youtu.be/sWMhADqlPYg

Total Recall 2012 е римейк на Total Recall 1990 с Арнолд Шварценегер. Ако сте го гледали, историята е почти същата. Ето важните неща, които трябва да знаете тук:

  • Действието се развива в бъдещето, където всичко е урбанизирано: дървета, птички и тревички няма!
  • На Земята има две държави – Евроамерика и нейната колония Нова Азия, между които има и високоскоростен тунел, минаващ през нейното ядро. Евроамерика изгражда армия от синтетични роботи (някой е бил голям фен на Star Wars, типични имперски войници в бяло), а Нова Азия има съпротива…
  • Компанията Rekall (няма правописна грешка) предлага чрез супер технологии да превърне всяка ваша мечта в спомен, примерно: мечтаете си да станете космонавт, отивате, промиват ви мозъка и вече имате спомени за това как сте се изстреляли до луната, стъпили сте на повърхността и т. н.
  • Обикновеният работник във фабрика Дъг Куейд отива в компанията, защото иска да направи нещо значимо… и там нещата се объркват, той се оказва бивш/настоящ/бъдещ супер агент и не става ясно кое е истина и кое – реалност.
  • Накрая филмът леко се разделя от оригинала си и финалът тотално се осира.

Оценката ни по десетобалната се променяше постоянно и графиката е нещо такова:

Започва обещаващо
Колин Фаръл
Джесика Бийл
Кейт Бекинсейл
Колин и Кейт се натискат пред съпруга на Кейт – режисьорът Лен Уайсмън
Липсват руси мадами
Мадама с три цици (виждали сме го в Star Wars)
Яки ефекти
Колин Фаръл има имплантиран телефон в ръката
Сюжетът става наистина готин
Действието и актьорската игра стават много динамични и интересдни
Сюжетът става още по-заплетен
Филмът е супер
Филмът все още е супер
Стандартните футуристични престрелки
Асансьори като движещи се кубове, виждали сме ги в много филми вече
Филмът все още е супер
Интересна развръзка
Филмът продължава
Престрелки
Престрелки
Взривове
Нещо като епилог, от който никой нищо не разбира
WTF?!?!?
Глупав американски хепиенд, който разваля целия филм

Очаквайте скоро по същата логика: лош римейк на „Специален доклад“, продължението на „Зов за завръщане“ от 1990 г.

Към Рим!

Казват, че всички пътища водели към Рим…
Минаха доста години, докато стане така, че и аз да имам път към Италия… Казват и много други неща за Вечния град:

  • „По-добре първи в селото, отколкото втори в Рим.“ — Юлий Цезар
  • „Отидеш ли в Рим, прави като римляните.“ — Сервантес
  • „Римляните трябвало да водят многобройни войни преди Италия да стане полуостров. По-късно римляните заменили войниците с гъски: те ядели по-малко, а вдигали повече шум.“ — ученически бисер
  • „Не всички пътища водят до Рим“ – словенска поговорка
  • „Римляните били големи строители. Тяхно дело са много павирани пътища, измежду който най-прочут е Млечния път.“ — ученически бисер
  • „Рим не е построен за един ден“ — Джон Хейууд
  • „Стигнал до Рим, не видял Папата“ — класната ми по математика

И докато вие четете тези редове, моя милост ще лети към столицата на Италия, така че лично ще проверя кое от гореизложеното е истина и кое – не. Така че когато тази мисъл…

„Всички пътища, колкото и да се разклоняват, в крайна сметка водят към Рим… И все пак, слава Богу, един от тях води обратно вкъщи…“ — Борей Плешивий

… стане истина и се завърна обратно, постовете до края на април ще бъдат посветени на Рим, Италия и свързани с тях неща.

Ето защо, ако италианското не ви се струва интересно, спокойно можете да се завърнете тук чак през май… Но пък ако като мен винаги сте си мечтали да отидете в Италия, очаквайте ме с нетърпение…

До скоро!

Айфеловата кула


Малко цифри за Айфеловата кула

  • 6,8 млн. посетители за последната година;
  • 324 м височина;
  • 10 100 тона маса (7 300 тона маса на металната конструкция);
  • Над 2 500 000 нита, използвани за сглобяването на 18 038 части;
  • 1 792 стъпала до върха;
  • 50 инженери и дизайнери създават над 5 300 чертежи на кулата;
  • 100 работници създават частите за кулата, други 132 души я сглобяват;
  • Пребоядисва се на всеки 7 години (в момента тече такова) – боята за пребоядисването е 60 тона;
  • Всяка година се ползват над 400 л. концентриран препарат за почистване;
  • Всяка година се изхвърлят 25 000 торбички с боклук от Айфеловата кула;
  • Над 100 вида ел. крушки, като общият им брой надхвърля 20 000;
  • Наблюдава се с над 100 камери;
  • По кулата са инсталирани над 80 км електрически кабели;
  • Всяка година 2 тона хартия отиват само за отпечатването на билети;
  • 7.8 млн. kWh електроенергия годишно потребление, макар през 2007 г. консумацията на кулата да е с 40% по-малко.

Айфеловата кула! Под нея са се целували хиляди влюбени, провеждали са се концерти на тримата тенори и голф-турнири. Изкачвали са я с велосипед. Слизали са я с кънки за лед. През 1944 г. от върха й е развят флага на свободна Франция, направен от три зашити разноцветни чаршафа! На нея са правени хиляди неща – от първото безжично телеграфиране до подводни гмуркания… Първоначално е било планирано кулата да се ползва само 10 години за изследователски цели, след което да бъде разрушена, но ето че вече почти 120 години тя е там – преживяла мълнии, пожари, войни и дори нашето посещение…

Важно е да ви спомена, че посещението на Айфеловата кула е за най-търпеливите… За нея се чака! Чака се за билети, чака се за вход, чака се за асансьор до основния етаж, после до втория… накрая се чака изключително дълго за етаж до върха й. Между другото, разликата в гледката между втория етаж и върха не е голяма, а за да се качите до върха ще се наложи да чакате доста повече… Но знам и че ако отидете, ще си кажете като повечето туристи „Аз съм дошъл до втория етаж, няма да се кача до върха ли?“ И тъй като всички така казват, а площта на върха е малка, се получава неописуема блъсканица на върха. Но да не развалям романтиката! Ето изображения от върха и от втория етаж, вие сами решете дали си струва…

 

Всъщност самата идея, че си на върха на Айфеловата кула е далеч по-романтична от самата кула… Между другото, един изключително неромантичен човек (Адолф Хитлер) никога не се е качвал на кулата. Когато решил да го направи, парижани отрязали въжетата на асансьорите. Хитлер се отказал да качва 1 792 стъпала и така и не посетил символа на Париж.

Лично за мен кулата е по-впечатляваща отдолу, но красивата гледка на Париж е от задължителните за всеки посетител на града. Можете да видите Париж отвисоко и от грозния небостъргач Монпарнас, ако предпочитате…

…но от там няма да видите това: