Движението в Рим

Сподели тази публикация:

Движението в Рим е едно от нещата, които определено ги няма никъде другаде в Западна Европа и смело мога да твърдя, че положението там е по-зле от това в България!
Пешеходците
са гадни същества, които се пречкат насам-натам и ако ги блъснете, има вероятност да си окривите предния капак на колата… Подозирам, че нещо подобно е дефиницията за пешеходец на средностатистическия римски шофьор, защото отношението им е горе-долу такова… Вярвате или не, с Биляна неведнъж отнесохме псувни, докато пресичаме на зелено и един изрод замалко не ни размаза… От втория ден нататък пресичахме само на червено – така поне човек има време да проследи траекториите на автомобилите и да реагира по подходящ начин (бърз скок встрани с претъркулване, псувня или 10 метра спринт от нисък старт)…
Между другото, на пешеходните светофари в Рим има и жълто, а ако питате мен зелено изобщо не трябва да присъства – в Рим почти никога не е „зелено“ за пресичане, независимо какво показва светофарът!
Мотористите
са може би най-добрите шофьори в Рим, тъй като са овладели мотоциклета си до съвършенство и успяват да се промъкват през всевъзможни дупки и пролуки между автомобилите. В тесните улички на Рим мотоциклетът е най-практичното превозно средство и гледки като дългокоса италианка на 200-и-повече кубиков мотоциклет не са рядко явление.
Голяма част от паркингите в Рим са предназначени и разчертани само за мотоциклети или велосипеди, като „кутийките“ за паркиране са толкова малки, че децата спокойно могат да играят на дама…

За съжаление, при

Автомобилите

нещата са меко казано отчайващи… Италианските шофьори са най-ужасните шофьори на света… and I mean it! Няма кола, по-стара от две години, която да не е ударена или поне одрана. В интерес на истината, по-старите коли са направо четвъртити от леки ПТП-та:

Ето защо поне за себе си реших, че никога повече няма да си взема кола втора-употреба от Италия. Иначе автопаркът се състои предимно от малки и лесни за паркиране коли, като малките Smart-ове често паркират и напречно на платното (доста познато от Париж, всъщност)

В Рим е пълно и с екземпляри от новия Фиат 500, като този определено ми се стори един от най-наточените:


Градският транспорт

в Рим се състои от метро, трамваи и автобуси… Още с пристигането си открихме, че човек не може да има 100% доверие на обществения транспорт – само две спирки след като се качихме на трамвая, той просто спря, ватманът сви рамене с фразата „Блокадо“ и народът се изнесе, а нашата малка групичка трябваше да мъкне багажа си още близо километър по римските павета…


И все пак, ако сте решили да използвате обществен транспорт, билети можете да намерите по будки, както и по местата, означени с буква „Т“ (там има и цигари, както и пощенски марки). Естествено, билети за метро има в метростанциите, като цената навсякъде е 1 евро за еднократно 75-минутно пътуване. Има и най-различни абонаментни карти (включително специални туристически с безплатен/намален вход в някои музеи), но за тях ще трябва да си проучите сами. Тук е мястото да кажа, че метрото не минава през центъра (заради античните останки и разкопки), а обикаля около него) Единственият транспорт в самия център са миниатюрни автобусчета с една врата, които изглеждат доста весело:

Всъщност, дължината им е малко по-голяма от тази на нормален автомобил, което е голямо преимущество в трафика и тесните улички на Трастевере, например…

Полицията

в Рим е оборудвана предимно с мотоциклети, тъй като автомобилизираните полицаи са не по-малко некадърни от останалите шофьори в Италия. С очите си видях маневрираща полицейска кола да събори два мотоциклета, докато паркира… полицаите дори и не разбраха, докато майка ми не им почука на прозореца…

Конната полиция пред Ватикана също е много интересна и определено радва децата (а и не само тях):

Другите превозни средства

в Рим са също много интересни, но особено внимание заслужават подвижните сергии, където можете да си купите пица, безалкохолни напитки и невероятния италиански сладолед!



Реклама:

Booking.com


Като цяло…

движението и транспортът в Рим са толкова странни, че нямаше как да не се сетя за това кратко филмче на Бруно Боцето:

UPDATE: Ако анимацията не ви се зарежда, щракнете директно тук.


Сподели тази публикация:


Реклама:

Booking.com

5 мнения за “Движението в Рим”

  1. Петьо,много ми хареса поднасянето на темата за италианските шофьори и особено клипа,впечатляващ е! Поздравления !

  2. Пешо, положението в Милано абсолютно същото – ужасно ! И аз скоро планувам един пост, който основно ще засяга тази тема .. и не само.

  3. Бе малко си преувеличил за отношението към пешеходците, нито в Рем, нито в Милано забелязах чак такова лошо отношение като у нас. Верно, че ако нахалстваш, си отнасяш псувните, но поне спират.

    Колите им са поочукани по няколко причини. Първо, много ги цакат, ако опитат да си я ремонтират – вдигат се застраховки, скъпо е, и хората предпочитат да си я карат така. Второ айде пробвай ти да си паркираш колата под прозореца в Трастевере 😉 В Бергамо гледахме една дама как се мъчи да си вкара SUV-а в гараша, като преди това трябваше да мине 20 – 30 метра на заден ход в тясна уличка… отне и доста време. Освен това на равните уличи колите се паркират броня до броня – оставят ги на свободна скорост и паркирането и след това излизането става, като си направиш мялко място. На улицата пред нас би се отворило място за още 3 – 4 коли, ако не спираха с по метър отпред и отзад.

    За паркирането на Смартовете – в Рим е разрешено да ги паркират напреки, така заемат по-малко място. В Милано обаче не е разрешено да се паркира напреки, дори и за Смарт.

    Белия Фиат е яка точилка, точно с Фиат 500 Абарт италианците възстановиха марката си за спортните модификации. Оригиналния 500 също има модификация Абарт, която е ходела на ралита. А най-якия Фиат 500 който видях, беше комби, очевидно на млада дама, вътре имаше гримове и листи с лекции по таблото и седалката до шофиора.

  4. Тъй, тъй 😀
    Мен по римските улици не ме газиха, но аз имам лека страхова невроза от Лондон, където всички карат наобратно и е трудно да ме сгази човек вече…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.