Сексът и градът 2

Жанр: романтична комедия / драма

Официален сайт: http://www.sexandthecitymovie.org/

Трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=XKQ5yRFkBnE

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1261945/

Световна премиера: 27 май 2010 г.

Режисьор:

Μайкъл Патрик Кинг

Участват:

Сара Джесика Паркър, Ким Катрал, Кристин Дейвис, Синтия Никсън, Крис Нот, Евън Хендлер, Джон Карбет, Дейвид Егенберг, Пенелопе Круз, Лайза Минели и др.

Гледат:

Биляна Събева, Петър Събев и др.

Оценка:

Разнородна (четете по-надолу)

Биляна:

Очаквах продължението на филма с голямо нетърпение, но периодът на неговата премиера в България съвпадна с ремонтите и обзавеждането  на новото ни жилище (който скоро е правил ремонт и то спазвайки срок, знае за какво говоря). Казах си: „Е, какво пък, ще го гледам след седмица-две с приятелки…“. Докато днес, прибирайки се с Петър от поредния строителен хипермаркет той изненадващо ми предложи: „Хайде да отидем тази вечер на „Сексът и градът 2“. Бях шокирана точно мъжът ми да го изрече. Знам, че не е фен на сериала, затова искам тук да му благодаря за хубавото преживяване. Ти си вълшебник, знаеш защо! 🙂

И така, ето какво се случва „след като кажеш „ДА“ на любимия“…

Веднага след като излязохме от салона започнахме да обсъждаме темите, които присъстваха в сюжета. Решихме тук да изложим своята (женска и мъжка) гледна точка по водещите акценти от филма. Искам първо да посъветвам тези от вас, които не са гледали филма, а имат желание да го направят, да не четат по-надолу. Повярвайте ми, по-добре да не знаете какво се случва във втората част.

Кои са някои от най-важните моменти във филма:

  • сексът (разбира се);
  • сексът и брачният живот;
  • работата;
  • щурите купони;
  • старостта/младостта;
  • красотата;
  • ревността;
  • споделянето на проблем с приятел/ки;
  • гей-обществото;
  • женската независимост;
  • децата и семейството;
  • възпитанието и грижите за децата;
  • срещата със старата любов;
  • искреността и доверието между партньорите;
  • умората от ежедневието и страхът от скука в брака;
  • сблъсъкът на култури, бит, ценностна система;
  • толерантността
  • и т.н.

Според мен сериалът и филмовите версии след това успяха по достъпен и искрено забавен начин да освежат ежедневието на милиони жени и мъже по света (сигурна съм, че мъжете фенове не са никак малко, днес в киносалона това си пролича). Свободното обсъждане на теми, които допреди няколко години са били „трудни“ за говорене, но които вълнуват всяка жена се оказа печалившата комбинация за продуцентите на продукта. Как най-добре би избягала от монотонните си дни една жена? Как би релаксирала? Начините са много, но един от най-успешните, за които аз се сещам са: пътешествия, истинска романтика с любимия, сладки приказки с приятелка, избор на шеметни тоалети, обувки и аксесоари… пък било то и само като наслада за окото! Всичко това присъства във филма и най-хубавото е, че всяка жена може да намери себе си в образа на една от героините. Не по-маловажен е и фактът за избора на актьорски състав. Ето защо вече очаквам с нетърпение и третата част!

Петър:

Преди време ходих на първата част на „Сексът и градът“, фирмено… Колежките се хилеха и се побутваха, а колегите (всъщност, аз и още едно момче) отчаяно се опитвахме да вникнем в сюжета на филма… и не успяхме! Затова силно се зачудих дали пък втората част няма да е по-добра от първата – при условие, че Виктория Бекъм и Кейти Холмс също са искали да получат роля, но не им се е отворил парашутът… Надявах се тайно и че този път ще напрегна женската си интуиция и сензитивност докрай и ще успея да „прихвана“ нещо от филма… И предложих на Биляна да отидем и да го изгледаме.

Няма да ви казвам много за филма, но по-голямата част от действието се развива в Абу Даби (но е заснета в Мароко)… Ще ви кажа няколко важни факта за Абу Даби.

Първо, изговаря се „Áбу Дáби“, „ъбудъби“ ще казвате на кучето си…

Второ, Абу Даби е столицата на Обединените Арабски Емирства, а Дубай щеше да е провинция, ако не се намираше на крайбрежието, щото както варненци и Ърнест Хемингуей казват „всичко, което е далеч от морето, е провинция“…

Трето няма да има, щото се отплеснах, но ако ви се чете за ОАЕ, четете в блога на Микинцето, която свързвам пък с ето тази уникална история за „Сексът и града“… пак се отплеснах!

Истината е, че за филма нямам кой знае какво да кажа – отново нищо не схванах… Не, че филмът е тъп, по-скоро аз съм тъп, но откровено се възхищавам как са направили филм, който толкова да се харесва на единия пол, а да остане толкова неразбран за другия… Под „разбирам“ нямам предвид дали съм схванал сюжета, а онзи неистов пламък в очите на жените, когато видят апартамента на Кари, луксозния хотел в ОАЕ, някоя прекалено „откровена“ (не се сещам за по-точна дума) реплика или поредния изкелиферчен тоалет…. Предполагам, че и така трябва да е – иначе според филма попадам в категория „гей“.

Все пак, мили мъже, във филма има готини плажове (арабски), готини мадами (ирландски), готини коли (немски)… Мислете си за ирландски плажове, немски мадами и коли на арабски производители и ще видите, че и по-зле може да бъде.

Разбрах и още нещо – на Микинцето никак не й е лесно в ОАЕ; аз не съм сигурен, че бих преодолял огромната пропаст между културите (ако бях жена, де)…

В заключение – който е харесал първата част (или сериала), предполагам, че ще е във възторг и от „Сексът и градът 2“. Останалите ще са само в „…торг“.

Бисквити „Анелия“

По наше лично мнение бисквити „Анелия“ са най-вкусните български бисквити (макар че приемаме и други предложения).

Тънички са, хрупкави, но истинската им сила е в невероятната шоколадова глазура… Мммм!

Друг е въпросът защо на бисквитите „Анелия“ пише „Бургас“… Предполага се, че:

а) Въпросната Анелия е от Бургас, което напълно противоречи на една друга теория: бисквитите са кръстени  на нашата приятелка Анелия Луцинова (тя е от Русе);

б) Защото в Бургас има моряци, а те си падат по Анелия… или пък Анелия си пада по тях;

в) Защото там ти-ри-рам;

г) Защото не се произвеждат в Своге;

д) Защото в Бургас са най-евтини, ама само ако знаете къде точно да ги търсите;

е) Защото и двете думи са с по шест букви, пък и бургаският завод „Победа“ също е с шест букви;

ж) Защото бургазлии първи си сложиха „А“ на регистрационните номера в чест на бисквитите „Анелия“;

з) Защото русенската Анелия (ама не нашата позната, а онази от Биг Брадър) развали целия имидж на хубавите бисквити с това име (че и на град Русе);

и) Защото много вървят с кафе, а в Бургас има кафене, което се казва именно „Анелия“;

к) Защото щампата им е втора употреба;

л) Защото „anello“ значи пръстен на италиански, а никой не би искал да си строши зъбите в нещо подобно;

м) … (очакваме вашите предложения в коментар)

Движението в Рим

Движението в Рим е едно от нещата, които определено ги няма никъде другаде в Западна Европа и смело мога да твърдя, че положението там е по-зле от това в България!
Пешеходците
са гадни същества, които се пречкат насам-натам и ако ги блъснете, има вероятност да си окривите предния капак на колата… Подозирам, че нещо подобно е дефиницията за пешеходец на средностатистическия римски шофьор, защото отношението им е горе-долу такова… Вярвате или не, с Биляна неведнъж отнесохме псувни, докато пресичаме на зелено и един изрод замалко не ни размаза… От втория ден нататък пресичахме само на червено – така поне човек има време да проследи траекториите на автомобилите и да реагира по подходящ начин (бърз скок встрани с претъркулване, псувня или 10 метра спринт от нисък старт)…
Между другото, на пешеходните светофари в Рим има и жълто, а ако питате мен зелено изобщо не трябва да присъства – в Рим почти никога не е „зелено“ за пресичане, независимо какво показва светофарът!
Мотористите
са може би най-добрите шофьори в Рим, тъй като са овладели мотоциклета си до съвършенство и успяват да се промъкват през всевъзможни дупки и пролуки между автомобилите. В тесните улички на Рим мотоциклетът е най-практичното превозно средство и гледки като дългокоса италианка на 200-и-повече кубиков мотоциклет не са рядко явление.
Голяма част от паркингите в Рим са предназначени и разчертани само за мотоциклети или велосипеди, като „кутийките“ за паркиране са толкова малки, че децата спокойно могат да играят на дама…

За съжаление, при

Автомобилите

нещата са меко казано отчайващи… Италианските шофьори са най-ужасните шофьори на света… and I mean it! Няма кола, по-стара от две години, която да не е ударена или поне одрана. В интерес на истината, по-старите коли са направо четвъртити от леки ПТП-та:

Ето защо поне за себе си реших, че никога повече няма да си взема кола втора-употреба от Италия. Иначе автопаркът се състои предимно от малки и лесни за паркиране коли, като малките Smart-ове често паркират и напречно на платното (доста познато от Париж, всъщност)

В Рим е пълно и с екземпляри от новия Фиат 500, като този определено ми се стори един от най-наточените:



Реклама:

Booking.com


Градският транспорт

в Рим се състои от метро, трамваи и автобуси… Още с пристигането си открихме, че човек не може да има 100% доверие на обществения транспорт – само две спирки след като се качихме на трамвая, той просто спря, ватманът сви рамене с фразата „Блокадо“ и народът се изнесе, а нашата малка групичка трябваше да мъкне багажа си още близо километър по римските павета…


И все пак, ако сте решили да използвате обществен транспорт, билети можете да намерите по будки, както и по местата, означени с буква „Т“ (там има и цигари, както и пощенски марки). Естествено, билети за метро има в метростанциите, като цената навсякъде е 1 евро за еднократно 75-минутно пътуване. Има и най-различни абонаментни карти (включително специални туристически с безплатен/намален вход в някои музеи), но за тях ще трябва да си проучите сами. Тук е мястото да кажа, че метрото не минава през центъра (заради античните останки и разкопки), а обикаля около него) Единственият транспорт в самия център са миниатюрни автобусчета с една врата, които изглеждат доста весело:

Всъщност, дължината им е малко по-голяма от тази на нормален автомобил, което е голямо преимущество в трафика и тесните улички на Трастевере, например…

Полицията

в Рим е оборудвана предимно с мотоциклети, тъй като автомобилизираните полицаи са не по-малко некадърни от останалите шофьори в Италия. С очите си видях маневрираща полицейска кола да събори два мотоциклета, докато паркира… полицаите дори и не разбраха, докато майка ми не им почука на прозореца…

Конната полиция пред Ватикана също е много интересна и определено радва децата (а и не само тях):

Другите превозни средства

в Рим са също много интересни, но особено внимание заслужават подвижните сергии, където можете да си купите пица, безалкохолни напитки и невероятния италиански сладолед!


Като цяло…

движението и транспортът в Рим са толкова странни, че нямаше как да не се сетя за това кратко филмче на Бруно Боцето:

UPDATE: Ако анимацията не ви се зарежда, щракнете директно тук.



Реклама:

Booking.com