Велосипеди и закони

 Купих си нов велосипед… Не, че въртя кой знае колко с него, но върши чудесна работа от офиса до дома и обратно. Оказа се обаче, че съм го ползвал незаконно.

В Закона за движение по пътищата пише:
За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
– спирачки;
– звънец и да няма друг звуков сигнал;
– устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
– бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Това означава, че моят велосипед не става за движение по пътищата, въпреки че е купен току-що. Нямам фар, стоп и звънец – така се продават велосипеди в почти всички големи магазини… Според изискванията на ЕС велосипед без фар (но със светлоотразител отпред) може да се движи през светлата част от денонощието. Но в България не може. Няма логика, но не може. Мисля си, че тази част от ЗДП би могла да се преразгледа и да важи само за тъмната част от денонощието и при намалена видимост…

Според една статия във в-к „24 часа“, всеки трети проверен велосипедист бива глобяван от КАТ. И как няма да е така, когато велосипедите не отговарят на изискванията още от магазина.

Замислете се, продавачите нямат право да продават автомобил в ЕС, ако той не отговаря на точно определени технически изисквания. За да получите регистрационен номер и да карате автомобила по пътищата, той трябва да мине през технически преглед. Така например внесените от САЩ автомобили не могат да се движат по нашите пътища, докато не им се оправят мигачите да светят в жълто, а внесените с десен волан – докато не им се регулират фаровете. Добре, де, поне на теория. И при повечето странности се слага информативен стикер (например стикерът „GAS“ при автомобилите с АГУ).

При велосипедите обаче регистрация и технически преглед няма, така че масовият купувач като мен влиза в магазина и иска да си купи колело, с което да ходи на работа… Не му пука дали е mountain bike, racing bike или city bike… за него в най-добрия случай е просто „байк“… харесва си даден модел, плаща го, излиза на улицата и става нарушител мигновено, при това без да знае.

Поради ред (не само икономически) причини би било неефективно да се задължат продавачите да продават само колелета, отговарящи на изискванията на ЗДП. Но това, което е лесно постижимо е да се направи закон, с който поне велосипедите, които не са предназначени за движение по обществените пътища да бъдат маркирани. Така всички печелим:

  • Продавачите, защото много повече хора ще си купуват фарове, звънци и светлоотразители допълнително или пък ще предпочетат по-скъпите, оборудване модели, от които печалбата е по-голяма;
  • Купувачите, защото ще знаят какво купуват и ще разграничават ясно дали имат право да карат определени велосипеди по обществените пътища;
  • КАТ, а и всички ние, заради един по-безопасен свят с по-малко нарушители.

Ако зависеше еднолично от мен, веднага бих направил етикети, подобни на тези, които задължително да се поставят от продавачите на велосипеди (направени за 2 мин., с повече инвестиция на време могат да станат доста по-добри):

velosiped-etiketi

Естествено, има всякакви варианти за дизайн. Евентуално продавачът може например да включва и какви атрибути има или няма даден велосипед, например:

velosiped-atributiНе знам колко добре я обясних, но пък съм сигурен, че сте схванали идеята.

Предложението съм го пратил и на сдружение „Велоеволюция“, с които се надявам да постигнем някакъв реален резултат. А ако вие сте или не сте съгласни с идеята или пък със ситуацията в момента, кажете си мнението в коментар.

10 първи впечатления от Барселона

barcelonaИ така, младото семейство Събеви вече е в Барселона, при това в страхотен 4-звезден хотел, при това с безплатен wireless… За сватбата ще ви пишем друг път, сега предпочитаме да споделим първи пресни впечатления от града.

1. Испанците (или поне каталунците) имат много красиви мъже… Още на летищния паспортен контрол мускулести двойници на Енрике Иглесиас и Антонио Бандерас ни провериха личните карти. За съжаление, поне досега не можем да кажем същото за каталунките – търсим опровержения. Единственото готино маце е рецепционистката, но тя не става, защото е българка, а рецепционистът като че ли в свободното си време е модел за каталозите на Calvin Klein. Стига с първа точка, че сме на сватбено пътешествие и ще ни упрекнете, че само бройкаме!

2. Още с влизането в държавата те учат на езика. Енрике Иглесиас така и не пусна Биляна да премине границата, докато не му каже „Олла“ вместо „Хелоу“. Въпреки това, почти всеки говори английски и с радост ще се опита да ви помогне и упъти.

3. Метрото в Барселона е доста объркано, ако за първи път стъпваш в града. Първите три карти на метрото, които видяхме, бяха напълно различни, линиите също бяха оцветени в различен цвят на различните карти. Веднъж стигнете ли в центъра обаче, грижи с градския транспорт няма да имате.

3. Градът е невероятно чист и спокоен. Очаквахме Барселона да прилича на Рим или Солун… Нищо общо! Дори Лондон и Париж са по-мръсни – само немските градове могат да се конкурират по чистота и уреденост.

cleaning

4. Досега „Bicycle friendly city“ ни звучеше като оксиморон. Барселона обаче наистина предлага най-доброто за колоездачите – чудесно маркирани велоалеи и велосипеди под наем до всяка голяма спирка в града. Сравнете маркировката по-долу със софийската.

veloalei

5. Трафик и проблеми с паркирането практически няма. Почти навсякъде има подземни паркинги, липсват ожулените италиански коли, нанизаните френски автомобили и е пълно със Seat… Дори полицейските коли са Seat-ове.

polizia

6. Повечето улици се пресичат под прав ъгъл, а сградите са отрязани под 45-градусов ъгъл на всяко кръстовище, така че се осигурява по-голяма видимост. Изключително просто и добро решение за лесно ориентиране, намаляване на пътните инциденти, откриване на място за снимки и паркиране, както и за решаване на редица други проблеми!

crossroad

7. Без значение дали се занимавате със строителство и архитектура или сте най-обикновени младоженци на меден месец, името Гауди няма да ви убегне… Творбите му са уникални и са навсякъде…

gaudi_sagrada

8. … Кавата-също!*

* Кава – испанско пенливо вино (шампанско), което заслужава отделен пост.cava

9. Биковете и кравичките са символ тук, което ни прави безмерно щастливи – в случай, че още не знаете, сме луди фенове на кравички. Имаме такива плюшени играчки, спално бельо, чаши, сувенири, престилка за готвене и 40 кутии с краве мляко! Днес си купихме и кутия, издаваща кравешки звук – точно като в Tais-toi!

kravichki

10. В Барселона има толкова много забележителности, че няма да ни остане време за секс от блогване… 🙂 Шегуваме се, разбира се – отиваме в леглото!

Движението в Рим

Движението в Рим е едно от нещата, които определено ги няма никъде другаде в Западна Европа и смело мога да твърдя, че положението там е по-зле от това в България!
Пешеходците
са гадни същества, които се пречкат насам-натам и ако ги блъснете, има вероятност да си окривите предния капак на колата… Подозирам, че нещо подобно е дефиницията за пешеходец на средностатистическия римски шофьор, защото отношението им е горе-долу такова… Вярвате или не, с Биляна неведнъж отнесохме псувни, докато пресичаме на зелено и един изрод замалко не ни размаза… От втория ден нататък пресичахме само на червено – така поне човек има време да проследи траекториите на автомобилите и да реагира по подходящ начин (бърз скок встрани с претъркулване, псувня или 10 метра спринт от нисък старт)…
Между другото, на пешеходните светофари в Рим има и жълто, а ако питате мен зелено изобщо не трябва да присъства – в Рим почти никога не е „зелено“ за пресичане, независимо какво показва светофарът!
Мотористите
са може би най-добрите шофьори в Рим, тъй като са овладели мотоциклета си до съвършенство и успяват да се промъкват през всевъзможни дупки и пролуки между автомобилите. В тесните улички на Рим мотоциклетът е най-практичното превозно средство и гледки като дългокоса италианка на 200-и-повече кубиков мотоциклет не са рядко явление.
Голяма част от паркингите в Рим са предназначени и разчертани само за мотоциклети или велосипеди, като „кутийките“ за паркиране са толкова малки, че децата спокойно могат да играят на дама…

За съжаление, при

Автомобилите

нещата са меко казано отчайващи… Италианските шофьори са най-ужасните шофьори на света… and I mean it! Няма кола, по-стара от две години, която да не е ударена или поне одрана. В интерес на истината, по-старите коли са направо четвъртити от леки ПТП-та:

Ето защо поне за себе си реших, че никога повече няма да си взема кола втора-употреба от Италия. Иначе автопаркът се състои предимно от малки и лесни за паркиране коли, като малките Smart-ове често паркират и напречно на платното (доста познато от Париж, всъщност)

В Рим е пълно и с екземпляри от новия Фиат 500, като този определено ми се стори един от най-наточените:


Градският транспорт

в Рим се състои от метро, трамваи и автобуси… Още с пристигането си открихме, че човек не може да има 100% доверие на обществения транспорт – само две спирки след като се качихме на трамвая, той просто спря, ватманът сви рамене с фразата „Блокадо“ и народът се изнесе, а нашата малка групичка трябваше да мъкне багажа си още близо километър по римските павета…


И все пак, ако сте решили да използвате обществен транспорт, билети можете да намерите по будки, както и по местата, означени с буква „Т“ (там има и цигари, както и пощенски марки). Естествено, билети за метро има в метростанциите, като цената навсякъде е 1 евро за еднократно 75-минутно пътуване. Има и най-различни абонаментни карти (включително специални туристически с безплатен/намален вход в някои музеи), но за тях ще трябва да си проучите сами. Тук е мястото да кажа, че метрото не минава през центъра (заради античните останки и разкопки), а обикаля около него) Единственият транспорт в самия център са миниатюрни автобусчета с една врата, които изглеждат доста весело:

Всъщност, дължината им е малко по-голяма от тази на нормален автомобил, което е голямо преимущество в трафика и тесните улички на Трастевере, например…

Полицията

в Рим е оборудвана предимно с мотоциклети, тъй като автомобилизираните полицаи са не по-малко некадърни от останалите шофьори в Италия. С очите си видях маневрираща полицейска кола да събори два мотоциклета, докато паркира… полицаите дори и не разбраха, докато майка ми не им почука на прозореца…



Реклама:

Booking.com

Конната полиция пред Ватикана също е много интересна и определено радва децата (а и не само тях):

Другите превозни средства

в Рим са също много интересни, но особено внимание заслужават подвижните сергии, където можете да си купите пица, безалкохолни напитки и невероятния италиански сладолед!


Като цяло…

движението и транспортът в Рим са толкова странни, че нямаше как да не се сетя за това кратко филмче на Бруно Боцето:

UPDATE: Ако анимацията не ви се зарежда, щракнете директно тук.