Не съм филолог, нито специалист по анализ на стихово-строфична организация в мерена реч (това специално го написах, за да ви покажа от какви фрази се изприщвам). Аз съм ИТ специалист и се опитвам да взема данни и да ги използвам като информация… Обичам сложна и много информация да се вижда по прост и лесен начин. Обичам и българската поезия. Реших да направя един анализ на някои от популярните ни поети (избрах си седем), вкарвайки сериозно количество техни текстове и съответно получавайки т. нар. „облак от думи“. Въпросната „мозайка“, ако за първи път чувате за подобно нещо, представлява списък с най-често използваните думи, като големината и честотата им на използване са свързани правопропорционално. Звучи сложно, но с Wordle това става много лесно… И понеже не съм по дългите обяснения, ето какво се получи като цяло (премахнах ръчно някои от най-популярните български думи, за да се открои стила на съответния поет):
Иван Вазов
Обобщаващ цитат от поезията му:
„Народът падна за една свобода,
защото тя бе всичко:
сън, смърт, път, борба, кръв, срам!
И в тез гърди вековна слава, братя, вам.“
Христо Ботев
Обобщаващ цитат от поезията му:
„Боже, туй сърце, тоз глас,
таз душа, тез братя плачат,
а ний в чужбина сиромаси,
за народа песни пеем“
Пейо Яворов
Обобщаващ цитат от поезията му:
„Ето – звездица горяща беше
слънце в моите копнежи,
като яребица над земята
сенчицата на сокола грешник“
Никола Вапцаров
Обобщаващ цитат от поезията му:
„Един живот като миг от песен,
която обичам – кръв в сърцето,
завод на земята, очите в небето
и ръка към Нея.“
Атанас Далчев
Обобщаващ цитат от поезията му:
„Тръгвам. С дъждобран от сребро
мойта бяла сестра на своето братче
сякаш вече всички черни листа прилепи…“
Евтим Евтимов
Обобщаващ цитат от поезията му:
„Мария. Ах! Една любов,
когато няма вино.
През две сърца и две очи,
една жена в душата има име.“
Елисавета Багряна
Обобщаващ цитат от поезията ѝ:
„Тъй много сякаш бях с очите чисти
и с устни, пролетни и слети…
И сякаш няма никой вечер вън, а над лехите
ме грабна въздухът и неусетно ме измести.“
В заключение, дали пък тези облаци от думи не са добър инструмент, с който човек по-лесно да се докосне до стила на даден поет или писател? Виждайки една такава графика, лично на мен творчеството на един поет ми става далеч по-ясно спрямо сложни понятия като „полагането на трансцендентни центрове вътре в Аза“ (примерно), с които ни мъчеха в училище…