Замъкът Сант Анджело (обект 144 от картата) е известен още като Мавзолеят на Адриан (Адриан, демек император Публий Елий Траян Адриан, а не Хадриан, както го пишат повечето туристически агенции). Намира се съвсем близо до Ватикана и ако времето не ви е достатъчно, за да се разходите два пъти до едно и също място, непременно го съчетайте с посещението си до Светия престол.
Гробницата е построена на десния бряг на р. Тибър между 135 и 139 г., като мостът, водещ към нея бил осеян със златни фигури, а в горната част на замъка растели високи дървета. Ето и едно визуално сравнение от книжката, за която Биляна разказа:
Милионите тухлички от стените на замъка имат хилядолетна история, която помни превъплащенията му от гробница в замък, от замък в резиденция на папите, от резиденция в трезор и затвор, за да стане в крайна сметка нещо средно между музей и художествена галерия (от 1901 г. досега):
Накратко, в замъка има по нещо интересно за всеки – от катапулти и гюлета, издялани от камък…
… до галерии с картини и древни находки (снимането в картинните галерии е забранено, така че мога да ви представя само снимка отвън):
Замъкът е отворен за туристи, така че можете да го разгледате и от вътре. Цените на нормалния билет са 9 евро, за ученици, студенти, младежи до 26 години и пенсионери – 6 евро, а за инвалиди, пенсионери и деца (под 18 г.) входът е безплатен. Веднъж влезли, започвате дълго изкачване по извитите и слабо осветени коридори на крепостта.
В замъка има непристъпни килии, дълбоки подземия и трезори със стени, дебели колкото маломерен двустаен в Дървеница.
Колкото повече се изкачвате, толкова по-хубава става гледката…
… но най-красива е на върха, откъдето се вижда цял Рим!
Обърнете внимание на акведукта (в средата долу), идващ от Ватикана (горе вляво):
Всъщност, съществува и подобен подземен тунел, свързващ храма Св. Петър с подземията на замъка. Именно за този замък и за този тунел става въпрос в „Шестото клеймо“ на Дан Браун, но в романа Сант Анджело е последната църква на Илюминатите.
Иначе, връзката на Сант Анджело с християнството започва през 590 г., по време на чумата. Тогава папа Григорий Велики (да не го объркате с Григорий XIII, който въвел Грегорианския календар) видял на върха на крепостта Архангел Михаил, прибиращ меча си в ножницата, което означавало край на бедствието. Оттам идва и името на замъка Сант Анджело, както и огромната статуя на върха:
А вие как мислите – архангел Михаил вади или прибира меча си?
Между другото, това отзад на снимката е гръмоотвод… Но да се върнем на замъка…
В операта Тоска на Пучини, Сант Анджело е мястото, където е затворен Каварадоси. Затворник в замъка е бил и Бенвенуто Челини, известен със скулптурата си „Персей с главата на Медуза“… Лично според мен обаче, трябва да е по-известен с факта, че успява да избяга от замъка! Ако се забиете в коридорите, ще разберете, че дори с отключени врати, указателни табели и липса на стражи е трудно да се измъкне човек…
След като излезете, вероятно ще имате „нуждата от малка нужда“, от вода, от почивка и т. н. Всичко това може да намерите в парка зад замъка (минете под акведукта). Там има впечатляващо чиста и впечатляващо безплатна обществена тоалетна, а малко по-надолу е и една от
многото чешми с пивка вода точно до тучна полянка за пикник! Готино, а?
