Мажори и минори

Мажор (от латински major – голям, велик) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност, чиито устойчиви тонове образуват голямо тризвучие с бодро, тържествено, радостно и весело звучене. Минорът (от латински minor – малък) е изграден върху тоника и субдоминанта и тоновете му звучат по-скоро тъжно, потиснато, печално, меланхолично…

Но какво става, ако разменим мажорното и минорното звучене? Да започнем с известната Für Elise на Бетховен… Показан е първо оригиналът, а после и как би звучала творбата му в мажор:

А сега в обратната посока – от мажор към минор. Отново първо е показан оригиналът, а после – звученето в минор.

Следват няколко „тъжни“ коледни песни:

И любимото ми – няколко „тъжни“ марша, а именно:

  • Щраус – Радецки марш
  • Менделсон – Сватбен марш
  • Вагнер – Сватбен марш
  • Шуберт – Военен марш

(Сватбените маршове са особено яки)


И ако това не ви стига, ето как би звучал химнът на САЩ:

Всъщност, почти всички химни на държавите по света звучат в мажор. Но има и няколко изключения:

Хахаха Импро Театър

Фотография: Георги Радулов
Всички снимки са със запазени авторски права и публикувани с изричното съгласие на „Хахаха Импро Театър“.

В блога ни има един пост отпреди доста време, в който писах за шоуто Whose Line Is It Anyway и колко полезно и забавно е да импровизираш. Още тогава си казах – колко ли готино ще е, ако има подобно шоу има и в България… Няколко години по-късно мога да ви кажа: не само има, ами и в много отношения е по-яко. Да не говорим за факта, че голяма част от актьорите са ни и приятели 😉

Сега – по същество. Група за Импровизационен Театър „ХаХаХа не е създадена по време на Втората световна война, не е политически обвързана, не съдържа консерванти и по последна информация е първата и единствената в България, която се занимава с импровизационен театър.

Сега ще попитате „Какво е импровизационен театър?“ Накратко – няма нищо общо със стандартния.

В стандартния театър…
В „ХаХаХа Импро“…
е прието да ходите официално облечени може и по водолазен костюм с шнорхел и папионка
трябва да изключите мобилния си телефон може да го оставите включен, стига да нямате нищо против актьорите да отговорят на обаждането вместо вас
ще видите красиви декори, интересни костюми и най-вероятно режисьорската интерпретация на известна творба ще видите няколко момчета с дънки и тениски „Всичко си е супер“
се мълчи по време на представлението трябва да викате, пляскате и ако се наложи, да застанете на челна стойка и да изкукуригате
има предварително написан сценарий има списък от игри, по които публиката измисля сценарий, но и той невинаги може да се разчете поради калиграфските умения на някои от трупата
се играят добре познати пиеси като „Ромео и Жулиета“, „Макбет“, „Отело“, „Пигмалион“ и „Шивачки“ публиката измисля уникални сцени като „Ескимоси в машина на времето“, „Напръстникът на Айнщайн“, „Опра Уинфри и помпата за кърма“ и небезизвестната „Александър Македонски и шибидаха му“, а актьорите ги отиграват
актьорите може да объркат репликите си няма шанс нещата да се объркат, защото всичко се измисля на момента; каквато и глупост да изтърси някой от актьорите, колегите му я приемат и продължават да играят според нея
без значение колко пъти ходите, ще видите едно и също нещо всеки път е различно
парите, които давате едва стигат за хонорари на актьорите, декори и наем на сградата парите, които давате отиват за благородни каузи като „Нахрани зомби“ или „Да спасим изчезващия вече вид невидима лисица“
понякога има добри представления. понякога има добри представления, понякога – уникални!

Бих добавил, че в „ХаХаХа Импро“ в началото имаше платен изход, т.е. плащаш само на изхода и то ако ти хареса. Обаче на много хора взе да им харесва, залата се пълнеше по шевовете, имаше и хора, които оставаха навън и затова се прибегна до добрия стар принцип с платен вход.

Мисля, че започвате да схващате за какви лудаци иде реч, но ето един финален изяснителен пример:

– Трети ред, кажете ни един рядко използван предмет.

– Напръстник… човен… изтривалка за обувки… кърпа за полиране на телепортираща кабина… чушкопек… бушон… – чува се от публиката.

– Балкон, кажете ни една известна личност.

– Бойко Борисов.

– Чудесно! Втори сектор, кажете ни едно интересно място за среща.

– Ресторант… дискотека… училищен коридор… тоалетна… Марс…

– Добре. И аз финал – един филмов жанр.

– Порно! (б.а. винаги има някой да изкрещи това по повод и без повод, никак не е оригинално вече) Научна фантастика… Уестърн…

– Супер! Играем уестърн, в който Бойко Борисов е в тоалетната и има проблем с чушкопека…

И наистина го играят! Как точно – не може да се опише с думи, със снимки и видео също е трудно, така че доставете си това удоволствие – идете и ги гледайте на живо! Актьорският състав се мени с времето, но поне аз знам за следните актьори, които ако не във всяко, то поне в някои ИмПро-та (от общо 81 досега) са играли: Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Петър Мелтев, Златин Цветков, Леонид Йовчев, Васил Бовянски, Живко Джуранов и Владислав Виолинов.

За финал ще ви издам една малка тайна – ХаХаХа Импро имат рожден ден на 19.12.2011 г. и стават на 2 години. Ще играят на сцената на Модерен театър, в 20:00 ч. Билети – на място или най-добре предварително от eventim (препоръчвам най-предните редове). Другият ми съвет – идете с група приятели или колеги, много по-весело е. И не забравяйте да пишете какво мислите.

Последните новини за ХаХаХа Импро можете да научите от страницата им във Facebook.

Шефове гадняри

Жанр: комедия
Година: 2011 г.
Времетраене: 106 мин.
Държава: САЩ
Режисьор: Сет Гордън
Сценарист: Майкъл Марковиц, Джон Дейли и др.
Участват: Джейсън Бейтман, Чарли Дей, Джейсън Судейкис, Колин Фарел, Кевин Спейси, Дженифър Анистън
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1499658/
Оценка: 4/10
Трейлър:

Влязохме в киносалона с огромни очаквания за този филм. И още с първите минути ни се стори леко преувеличен типично по американски.

Историята: Трима приятели са ежедневно тормозени от шефовете си. Единият от ръководителите е психар, който се държи с всички свои подчинени като с роби, а смята себе си за всемогъщ. Другият е дрогиран непрокопсаник, който наследява бизнеса на баща си след внезапната му смърт и се лигави с цялата фирма. Третият шеф е от женски пол – тотална нимфоманка-зъболекар, която тормози асистента си с постоянни сексуални намеци.

Положението става толкова непоносимо, че приятелите се разбират да убият шефовете си. Но за да няма съмнения, всеки трябва да убие чужд шеф. От там нататък следват комичните моменти, но на мен лично нито хуморът, нито режисурата ми харесаха – силно преувеличени, както вече казах.

Хубавите неща: актьорската игра е направо на блестящо ниво за такъв сценарий, Дженифър Анистън изглежда наистина много яко, Колин Фарел е променен до неузнаваемост, а на Кевин Спейси му дайте да играе психар…

Като цяло: На трейлър и реклами го докарват, има няколко добри смешки, но като съдържание не си струва парите за кино…