In the Drive-Thru

Drive-Thru – вид услуга, при която клиентите могат да поръчат, закупят и получат стока директно от автомобилите си, без да ги напускат.

В САЩ поръчката директно в колата е изключително популярна, но в България към момента май се предлага само от McDonalds и частично от строителния хипермаркет Baumax (ако се сетите за други, свиркайте)… Та, в този пост ще си говорим за Щатите – там услугата е толкова популярна, че дори певци песни за нея пеят…

И ако сте издържали 11-минутната песен, имам още изненади за вас – не винаги нещата трябва да са толкова скучни. Всичко тръгва от един пич, който решава да си рапира поръчката:

Славата му бързо се разнася сред други хора и вериги – една от любимите ми е за Starbucks:

Продължаваме с промяна в музикалния стил – забележете как поръчката се появява, докато пичагите пеят; да не говорим, че единият сладур много прилича на редовния ни читател DCH37:

И за финал – кратка, но много яка акапела:

Само едно ме учудва – наистина ли в САЩ могат да те арестуват за нещо подобно? Американци… ето един последен линк за останалите им drive-thru приумици

Движението в Рим

Движението в Рим е едно от нещата, които определено ги няма никъде другаде в Западна Европа и смело мога да твърдя, че положението там е по-зле от това в България!
Пешеходците
са гадни същества, които се пречкат насам-натам и ако ги блъснете, има вероятност да си окривите предния капак на колата… Подозирам, че нещо подобно е дефиницията за пешеходец на средностатистическия римски шофьор, защото отношението им е горе-долу такова… Вярвате или не, с Биляна неведнъж отнесохме псувни, докато пресичаме на зелено и един изрод замалко не ни размаза… От втория ден нататък пресичахме само на червено – така поне човек има време да проследи траекториите на автомобилите и да реагира по подходящ начин (бърз скок встрани с претъркулване, псувня или 10 метра спринт от нисък старт)…
Между другото, на пешеходните светофари в Рим има и жълто, а ако питате мен зелено изобщо не трябва да присъства – в Рим почти никога не е „зелено“ за пресичане, независимо какво показва светофарът!
Мотористите
са може би най-добрите шофьори в Рим, тъй като са овладели мотоциклета си до съвършенство и успяват да се промъкват през всевъзможни дупки и пролуки между автомобилите. В тесните улички на Рим мотоциклетът е най-практичното превозно средство и гледки като дългокоса италианка на 200-и-повече кубиков мотоциклет не са рядко явление.
Голяма част от паркингите в Рим са предназначени и разчертани само за мотоциклети или велосипеди, като „кутийките“ за паркиране са толкова малки, че децата спокойно могат да играят на дама…

За съжаление, при

Автомобилите

нещата са меко казано отчайващи… Италианските шофьори са най-ужасните шофьори на света… and I mean it! Няма кола, по-стара от две години, която да не е ударена или поне одрана. В интерес на истината, по-старите коли са направо четвъртити от леки ПТП-та:

Ето защо поне за себе си реших, че никога повече няма да си взема кола втора-употреба от Италия. Иначе автопаркът се състои предимно от малки и лесни за паркиране коли, като малките Smart-ове често паркират и напречно на платното (доста познато от Париж, всъщност)

В Рим е пълно и с екземпляри от новия Фиат 500, като този определено ми се стори един от най-наточените:


Градският транспорт

в Рим се състои от метро, трамваи и автобуси… Още с пристигането си открихме, че човек не може да има 100% доверие на обществения транспорт – само две спирки след като се качихме на трамвая, той просто спря, ватманът сви рамене с фразата „Блокадо“ и народът се изнесе, а нашата малка групичка трябваше да мъкне багажа си още близо километър по римските павета…


И все пак, ако сте решили да използвате обществен транспорт, билети можете да намерите по будки, както и по местата, означени с буква „Т“ (там има и цигари, както и пощенски марки). Естествено, билети за метро има в метростанциите, като цената навсякъде е 1 евро за еднократно 75-минутно пътуване. Има и най-различни абонаментни карти (включително специални туристически с безплатен/намален вход в някои музеи), но за тях ще трябва да си проучите сами. Тук е мястото да кажа, че метрото не минава през центъра (заради античните останки и разкопки), а обикаля около него) Единственият транспорт в самия център са миниатюрни автобусчета с една врата, които изглеждат доста весело:

Всъщност, дължината им е малко по-голяма от тази на нормален автомобил, което е голямо преимущество в трафика и тесните улички на Трастевере, например…

Полицията

в Рим е оборудвана предимно с мотоциклети, тъй като автомобилизираните полицаи са не по-малко некадърни от останалите шофьори в Италия. С очите си видях маневрираща полицейска кола да събори два мотоциклета, докато паркира… полицаите дори и не разбраха, докато майка ми не им почука на прозореца…

Конната полиция пред Ватикана също е много интересна и определено радва децата (а и не само тях):



Реклама:

Booking.com

Другите превозни средства

в Рим са също много интересни, но особено внимание заслужават подвижните сергии, където можете да си купите пица, безалкохолни напитки и невероятния италиански сладолед!


Като цяло…

движението и транспортът в Рим са толкова странни, че нямаше как да не се сетя за това кратко филмче на Бруно Боцето:

UPDATE: Ако анимацията не ви се зарежда, щракнете директно тук.

Намерено е куче!

На касите в огромния супермаркет стоеше едно самотно животинче… Явно в последния момент някой беше решил, че няма нужда от него (или пък достатъчно пари) и го беше захвърлил сред стотици шоколади, сладоледи, безалкохолни напитки и други сладки неща, които правят британците толкова дебели… Но най-сладко си оставаше кученцето!
– Оооо, приятел, идваш с мен! – казах на четириногия и въпреки че той е англичанин по рождение, мисля че чудесно ме разбра…
Взех го с мен и той ми се отблагодари, като през цялото пътуване зорко пазеше лаптопа ми. Правеше впечатление на стюардесите и караше дори най-строгите служители от летищния контрол да се усмихнат.
И сега е тук, при мен… моят нов другар!
Само още си няма име… Идеи?