Създаден като укрепление, преустройван многократно като дворец и министерска сграда, разграбван и възстановяван, разрушаван и реставриран, днес Лувърът е един от най-големите музеи в света и определено най-големият, в който съм бил някога. Мога да ви дам стотици грандиозни факти: над 60 000 кв. м изложбена площ, над 8 000 000 посетители за последната година и въобще… Лувърът е нещо огромно! Но всичко това можете да си прочетете от официалния сайт на музея. Истината е, че ще останете впечатлени… не, направо зашеметени от това колко много произведения на изкуството има в Лувъра – различни школи, периоди, стилове, изразни средства…Пълно е с известни картини (Мона Лиза), скулптури (Венера Милоска), антики (гръцки, египетски, римски…) и уникати от всички части на света; неща, за които сте учили в училище… Има и такива, за които не сте! Например художникът Пиер Сублейрас, когото обявявам за мой официален френски адаш.
Лувърът ще ви запознае и с други произведения на изкуството, като например мебели от апартаментите на Наполеон III: Накратко, Лувърът е от „задължителните“ места в Париж. Няма да можете да го разгледате напълно за един ден, дори на „тъгъдък“, така че е безсмислено да си взимате билет за допълнителните (временни) изложби. Разходката из музея е ужасно изморителна, така че се снабдете с удобни обувки, сандвичи и вода (има само определени места, където можете да хапнете, не си мислете, че ще мляскате мазен хамбургер пред картина на Рубенс, примерно).
Персоналът на музея е изключително любезен, както и навсякъде в Париж впрочем… Има само две картини, които се гледат отдалеч – „Мона Лиза“ и „Джокондата“… 😉 Сега малко по-сериозно: Най-приятно се изненадах от факта, че снимането е разрешено абсолютно навсякъде. Имаше места, където забраняваха използването на светкавица, за да не се увредят ценните експонати, но като цяло не е проблем да си щракаш спокойно из музея. Явно са наясно, че за мен, а и за седем от осемте милиона туристи „снимането забранено“ би означавало просто „щракайте незабелязано с леко подаден от джоба обектив“…
За финал, имам специален поздрав във връзка с последната снимка:
Аз пък се сетих за един скеч на Мамалев: „И да ви предупредя! Като отивате в западен музей, трябва добре да сте хапнали преди това или да си носите храна (суха). Щото те имат голяма древна култура. Не като нас – малка древна култура. Двама-трима ханове са гонят и не могат да се разберат кой кум, кой сват. Има такъв случай. Един наш сънародник отишъл в музей, но се откъснал от групата. Намерили го след два часа в една египетска гробница! До него мумията – нагризана!! Той я ползвал като вафла!!! Опитал се да отвори консерва „Копърка“ с меча на една от статуите. Ама как ще отвори консерва „Копърка“?! Как ще отвори консерва „Копърка“?!… и т.н., и т.н.“ Това е един негов монолог по повод българския турист в западните държави. Нещата отдавна са променени и ние не гледаме като телета, но все пак те поздравявам с този цитат по памет! 🙂
Аз пък се сетих за един скеч на Мамалев:
„И да ви предупредя! Като отивате в западен музей, трябва добре да сте хапнали преди това или да си носите храна (суха). Щото те имат голяма древна култура. Не като нас – малка древна култура. Двама-трима ханове са гонят и не могат да се разберат кой кум, кой сват. Има такъв случай. Един наш сънародник отишъл в музей, но се откъснал от групата. Намерили го след два часа в една египетска гробница! До него мумията – нагризана!! Той я ползвал като вафла!!! Опитал се да отвори консерва „Копърка“ с меча на една от статуите. Ама как ще отвори консерва „Копърка“?! Как ще отвори консерва „Копърка“?!… и т.н., и т.н.“
Това е един негов монолог по повод българския турист в западните държави.
Нещата отдавна са променени и ние не гледаме като телета, но все пак те поздравявам с този цитат по памет! 🙂
perfektno 🙂