Technical Issues – GMail и БНТ

Само на мен ли GMail ми извежда някакво странно confirmation съобщение, когато реша да отговоря на някого:

Не знам какво точно съм написал, но е добре да си оправите бъга, пичове…

Само на мен ли Говорът на световното по футбол ми върви една секунда преди картината… Особено дразнещо е да чуеш „Греда!“ още в момента, в който футболистът се е засилил за изстрел към вратата. Не че се чува кой знае какво от цялото „жужене на комари“ по стадиона, или пък коментарите на мача са особено интересни, но все пак бих искал да чувам коментар за нещо след като първо съм го видял, а не преди това… При вас как е?

Лувърът

Създаден като укрепление, преустройван многократно като дворец и министерска сграда, разграбван и възстановяван, разрушаван и реставриран, днес Лувърът е един от най-големите музеи в света и определено най-големият, в който съм бил някога.
Мога да ви дам стотици грандиозни факти: над 60 000 кв. м изложбена площ, над 8 000 000 посетители за последната година и въобще… Лувърът е нещо огромно! Но всичко това можете да си прочетете от официалния сайт на музея.
Истината е, че ще останете впечатлени… не, направо зашеметени от това колко много произведения на изкуството има в Лувъра – различни школи, периоди, стилове, изразни средства…Пълно е с известни картини (Мона Лиза), скулптури (Венера Милоска), антики (гръцки, египетски, римски…) и уникати от всички части на света; неща, за които сте учили в училище… Има и такива, за които не сте! Например художникът Пиер Сублейрас, когото обявявам за мой официален френски адаш.
Лувърът ще ви запознае и с други произведения на изкуството, като например мебели от апартаментите на Наполеон III:
Накратко, Лувърът е от „задължителните“ места в Париж. Няма да можете да го разгледате напълно за един ден, дори на „тъгъдък“, така че е безсмислено да си взимате билет за допълнителните (временни) изложби. Разходката из музея е ужасно изморителна, така че се снабдете с удобни обувки, сандвичи и вода (има само определени места, където можете да хапнете, не си мислете, че ще мляскате мазен хамбургер пред картина на Рубенс, примерно).

Персоналът на музея е изключително любезен, както и навсякъде в Париж впрочем… Има само две картини, които се гледат отдалеч – „Мона Лиза“ и „Джокондата“… 😉 Сега малко по-сериозно: Най-приятно се изненадах от факта, че снимането е разрешено абсолютно навсякъде. Имаше места, където забраняваха използването на светкавица, за да не се увредят ценните експонати, но като цяло не е проблем да си щракаш спокойно из музея. Явно са наясно, че за мен, а и за седем от осемте милиона туристи „снимането забранено“ би означавало просто „щракайте незабелязано с леко подаден от джоба обектив“…

За финал, имам специален поздрав във връзка с последната снимка:

Пи

Още помня един от бисерите на класната ми:

– Така ще ви скъсам задниците от математика тази година, че като отидете през лятото на село, ще ви се стори, че пиленцата вместо „пи-пи-пи“ казват „3.14-3.14-3.14“.
А сега имам следният въпрос към вас:
До коя цифра знаете числото „пи“? Аз се сещам до 3.14195… това си е дори повече от достатъчно за всеки, който не смята да изпраща совалка в открития космос… Обаче има един пич, който се казва Дениъл Темет и знае числото „пи“ до 22514-тият знак!!!
Въпросният англичанин е с наистина феноменална памет и за доказателство научил исландски за една седмица. Мозъкът на Дениъл е различно устроен с всичките му плюсове като феноменалната памет и всичките му минуси като това, че се вкисва, ако не хапва точно 45 грама не-знам-си-какво на закуска… Дениъл страда от епилепсия и лека форма на аутизъм… Поради тази причина си прави и странни асоциации, например – срядата е синя и толкова 🙂 Но пък да виждаш числото „пи“ като картина на Мона Лиза ми прилича на 4400-способност!
Още за феномена може да прочетете тук… (английски)