Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение

По данни на НСИ от 2011 г. в България има седем града с население над 100 000 души и това са:

Класация по население

1. София (1 202 761 души)
2. Пловдив (338 153 души)
3. Варна (334 870 души)
4. Бургас (200 271 души)
5. Русе (149 642 души)
6. Стара Загора (138 272 души)
7. Плевен (106 954 души)

По последни данни (отново от НСИ), площта на същите тези градове като административно-териториални единици е следната:

Класация по площ

1. София (492 кв. км)
2. Бургас (254 кв. км)
3. Варна (154 кв. км)
4. Русе (127 кв. км)
5. Пловдив (102 кв. км)
6. Стара Загора (86 кв. км)
7. Плевен (85 кв. км)

Русе по-голям от Пловдив?! Бургас по-голям от Варна?!

Зачудих се и реших да използвам пряко сравнение „на око“ чрез оцветяване и скриване на съответните слоеве в Google Maps… (тук е мястото да кажа, че ако на някой са му необходими изображенията, просто е нужно да се свърже с мен). Най-трудно беше „изрязването“ на крайните квартали, т.е. докъде би следвало да стига всеки град… Тук може и да се разсърдите (особено ако съм отрязал вашият квартал), но приех, че ако „разкъсването“ на квартала е прекалено голямо, той (все още) няма място в общия силует на града. Който не е съгласен, да се занимава той с „изрязването“. Ето и крайният резултат, т.е. какво би се получило, ако лепнем София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен едни до други:

Сигурен съм, че картинките ви се струват интересни, но за да добиете още по-ясна представа, направих пряко сравнение „всеки срещу всеки“:

Е, как ви изглежда?

Монмартър и Сакре Кьор

Монмартър (или Монмартр) е един от най-известните квартали в Париж, кръстен на едноименния хълм. В превод означава „Планина на мъчениците“, тъй като на това място е бил обезглавен Св. Денис. На върха на хълма е построена базиликата Сакре Кьор („Свещено сърце“), един от най-интересните и красиви храмове, които съм виждал. Там е и една от най-големите камбани в Европа – 19 тона!!!
И докато в базиликата свещеникът говори на чист и разбираем за всички (без нас, де) френски за финансовата криза, успокоявайки вярващите, навън хората релаксират по най-различни начини…

 

Тук е мястото да спомена, че около храма си е направо мръсно в сравнение с останалата част на Париж: пълно е с почиващи си хора, търговци и най-различни артисти…

Спокойно можете докато седите на тревата да си вземете френски коняк, топли хлебчета, бонбони, френски колбаси или морски деликатеси…

Тръгнете ли сред тълпата, вратът ви ще се изкриви от въртене в различни посоки. Китаристи, жонгльори, акордеонисти, саксофонисти, невероятно талантливи и не чак дотам художници…

…а един от най-впечатляващите е японецът от последната снимка, изрязващ силуети от хартия за броени секунди… Танцуващи и пеещи по улиците хора също не са рядка гледка, така че ако искате да усетите тълпата и духа на Париж, идете до Монмартър. Тъй като хълмът някога е бил идеално място за вятърни мелници, ако се поразходите из тесните улички със сигурност ще се натъкнете и на Червената мелница, т.е. известния Мулен Руж. При нас стана случайно и неочаквано – просто излязохме на кръстовището и пред нас се разкри това:

И не на последно място: гледката от върха на хълма е чудесна – вижда се почти целият град! И човек може само да мечтае, че някой ден ще се върне тук с половинката си и ще е на мястото на тези щастливи възрастни хора:

 


Мислите ли си за това, за което и аз си мисля? „Ще ми се случи ли някога?“… Que sera, sera. Whatever will be, will be… И завършвам с тематичен музикален поздрав – една любима моя песен:

 

When I was just a little girl
I asked my mother, „What will I be?
Will I be pretty, will I be rich?“
Here’s what she said to me:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

When I grew up, I fell in love
I asked my sweetheart, „What lies ahead?
Will we have rainbows, day after day?“
Here’s what my sweetheart said:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

Now I have children of my own
They ask their mother, „What will I be
Will I be handsome, will I be rich?“
I tell them tenderly:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

Лувърът

Създаден като укрепление, преустройван многократно като дворец и министерска сграда, разграбван и възстановяван, разрушаван и реставриран, днес Лувърът е един от най-големите музеи в света и определено най-големият, в който съм бил някога.
Мога да ви дам стотици грандиозни факти: над 60 000 кв. м изложбена площ, над 8 000 000 посетители за последната година и въобще… Лувърът е нещо огромно! Но всичко това можете да си прочетете от официалния сайт на музея.
Истината е, че ще останете впечатлени… не, направо зашеметени от това колко много произведения на изкуството има в Лувъра – различни школи, периоди, стилове, изразни средства…Пълно е с известни картини (Мона Лиза), скулптури (Венера Милоска), антики (гръцки, египетски, римски…) и уникати от всички части на света; неща, за които сте учили в училище… Има и такива, за които не сте! Например художникът Пиер Сублейрас, когото обявявам за мой официален френски адаш.
Лувърът ще ви запознае и с други произведения на изкуството, като например мебели от апартаментите на Наполеон III:
Накратко, Лувърът е от „задължителните“ места в Париж. Няма да можете да го разгледате напълно за един ден, дори на „тъгъдък“, така че е безсмислено да си взимате билет за допълнителните (временни) изложби. Разходката из музея е ужасно изморителна, така че се снабдете с удобни обувки, сандвичи и вода (има само определени места, където можете да хапнете, не си мислете, че ще мляскате мазен хамбургер пред картина на Рубенс, примерно).

Персоналът на музея е изключително любезен, както и навсякъде в Париж впрочем… Има само две картини, които се гледат отдалеч – „Мона Лиза“ и „Джокондата“… 😉 Сега малко по-сериозно: Най-приятно се изненадах от факта, че снимането е разрешено абсолютно навсякъде. Имаше места, където забраняваха използването на светкавица, за да не се увредят ценните експонати, но като цяло не е проблем да си щракаш спокойно из музея. Явно са наясно, че за мен, а и за седем от осемте милиона туристи „снимането забранено“ би означавало просто „щракайте незабелязано с леко подаден от джоба обектив“…

За финал, имам специален поздрав във връзка с последната снимка: