Спаначена супа с крема сирене и семена

Вкъщи обичаме спаначената супа както топла, така и студена. Е, поне повечето от нас, които обичаме спанак под каквато и да е форма.

Представям ви рецепта за вкусна домашна спаначена супа, която след приготвяне аранжирам със сурови семена от слънчоглед, тиква, сусам и ленено семе, а също така и късчета топено сирене, които се разтапят блажено.

Необходими продукти:

1 по-малка глава лук
1 глава чесън (пасирана)
1 морков (настърган)
1 картоф (настърган)
2 супени лъжици ориз
1/4 бучка масло
1 ч. л. олио
сол, кимион, шарена сол и малко черен пипер на вкус
1 голяма връзка спанак
крема сирене „Родопея“ или др. по желание
сурови семена (по желание)

Начин на приготвяне:

Преди да започнете се настройте, че ще направите голяма вкусотия. Това работи.
Накисваме за кратко и измиваме хубаво спанака, премахваме стъблата. Измиваме, нарязваме и настъргваме лука, морковите и чесъна. Задушаваме ги с малко вода, олио и половината масло и след като омекнат прибавяме картофите и измития добре с хладка вода ориз . Добавяме вода да покрие хубаво ориза и зеленчуците.  Варим на слаб огън.
След около 10 мин. добавяме спанака, без да разбъркваме. Варим още около 10 мин.
Добавяме подправките и останалото масло. Вече уханието става фантастично.
Пасираме и изключваме котлона.
Гарнираме по вкус със семената, крема сиренето, а може и с лъчижка кисело мляко.

Да ви е вкусно!

35

Преди 10 години на тази дата някакво момче навършило 25 години

Имам чувството, че почти съм забравил за това момче. То караше Opel Corsa B и смяташе, че това е най-хубавата кола… и за нищо на света няма да си вземе комби! Никога! Все пак всичко, което трябваше на онзи младеж, беше една раница, 20 лв. в джоба и ако има място – акустична китара. Десет години по-старото му „аз“ кара комби. Защото е практично и събира много багаж. И макар неговите дрехи все още да се побират в една раница, комбито почти винаги е пълно с багаж.

Младежът се гордееше, че може да изпие един литър водка „Flirt“ на вечер. Десет години по-старото му „аз“ пие десетгодишно уиски – много по-малко, много по-рядко… но му се наслаждава много повече.

Стрелката на резервоара на младежа често стоеше в резервната зона. И когато събереше пари, за да го напълни, беше малък празник – събираха се с приятели и отиваха на палатка… Днес резервоарът на по-възрастното му „аз“ е винаги пълен, а палатката и спалните чували – прилежно сгънати и прибрани в склада от години…

Онзи младеж се радваше, когато отиде до Сърбия, например. Десет години по-късния му аналог не спира да пътува извън България – по лични или служебни причини.

Да, онзи младеж работеше наистина много и оставаше до късно в офиса. Той беше много по-приятно място от малката му квартира. Днешното му „аз“ знае правилото „work smart, not hard“ и цени баланса между вдъхновяваща работа сред страхотни колеги и домашна лимонада вкъщи, сред семейството.

Чисто статистически, на 35 човек изкарва най-много пари. И, пак чисто статистически, харчи най-много. Но знае, че те са просто средство. И знае, че семейството и близките хора са най-ценното нещо и няма какво да ги замени…

На 35 осъзнаваш, че най-ценният подарък, който можеш да занесеш на децата си не е пластмасова играчка, а време и внимание.

На 35 спираш да се караш с родителите и сестра си, защото знаеш, че сте заедно за твърде кратко и трябва да се насладиш на тези мигове.

На 35 си много над битовите спорове с жена си и няма смисъл да правиш проблем за това, че си е добавила всички любими гръцки хитове в твоя YouTube профил, примерно. Защото знаеш, че тя е човекът, който ще остане с теб до края на дните ти.

На 35 разбираш, че хората се променят с годините. И е по-добре да го приемеш: както за себе си, така и за другите.

Осъзнаваш колко важни неща са принципите, себеуважението, честността… И че не е важно всички да те харесват, ако заспиваш вечер, доволен от това, което си и това, което си направил.

На 35 осъзнаваш и колко голяма е силата на думите. Разбираш, че не трябва да си даваш мнението, ако не ти го искат. Да говориш премерено. Да слушаш внимателно. Да действаш внимателно…

На 35 пиеш повече вода, ядеш по-здравословно и проверяваш внимателно изследванията си. Защото знаеш колко е важно да си здрав!

И когато някой ти пожелае здраве, щастие, любов и успехи, а ти вече имаш всичко това, казваш „Благодаря!“ и си наистина благодарен.

Така че, ако видите онзи 25-годишен младеж, кажете му че след точно десет години вкъщи ще го чака най-хубавата торта на света – направена от четири малки и две по-големи ръчички…

Продължаваме напред!

Ябълков пай „Есенен разкош“

paj-apples2

В една песен се пее:
„Есен, есен, умиращ сезон. Кратка песен, тъга полутон…“
Есен е, да, но е красиво. Не свързвам есента с тъга, умора или сбогуване с нещо любимо. Защо ли? Дали заради дъжда или заради хубавото време, есента носи във себе си цветове. Есента носи сигурност, носи спокойствие. Земята дава своите плодове. Сезонът на земните цветове, падащите листа, дюлите, тиквите, гроздето и на ароматните ябълки.
Ябълките – този така обичан плод на цялото семейство, може би никога не е липсвал на трапезата ни. Хрупаме ги с кората, понякога ги поднасям белени на парченца, а в съботните дни най-често правим фреш от плодове за събуждане, а ябълките задължително присъстват.
Какво обаче правим, когато ни се прииска да похапнем сладкиш с аромат на есен?
Едно от моите предложения е пай с ябълки. Става бързо, не изисква много продукти, а вкусът ще ви върне спомените за детството.

Необходими продукти:

1 кг. ябълки
300 г. брашно
100 г. масло
1 яйце
100 мл прясно мляко
150 г. захар
1 с.л. канела
оре­хови или бадемови ядки
1 пакетче ванилия на прах
пудра захар

Приготвянето на пая става като омесим тесто от брашното, яйцето, прясното мляко, маслото и ако се налага да добавим малко вода.
Разделяме на 2 части, които се разточват на кръгове или правоъгълници с големина, равна на формата, в която ще се пече паят. Намасляваме добре дъното на формата и разстиламе първата кора.
Приготвяме отделно плънка от нарязани на ситно ябълки, смесени със захарта, канелата, ванилията и натрошените ядки. Слагаме всички съставки на котлона да заврят за около 5-10 минути. Не трябва да са “сготвени”, а само да омекнат. Изключваме и оставаме да се охладят.
Постиламе цялата смес върху първата кора. Поставяме отгоре и другата кора, като притискаме добре края на двете кори, за да се захванат една за друга и нарязваме пая с остър нож. Това се прави с цел да се изпече хубаво и плънката.
Изпичаме на 200 градуса до зачервяване и поднасяме охладен, с добавена за акцент пудра захар.
По желание може да украсим с ябълки и пръчица канела или с топка ванилов сладолед.