Weleda

Внимание! Тази публикация съдържа продуктово позициониране 😉

Както можете да видите и от снимката всъщност. Масата, на която е изложена козметиката от Weleda е направена от масив, покрит с естествен фурнир в цвят „меден дъб“ и ако ви харесва, обадете се на Краси в мебелна къща „Оникс„.

Биляна: – Е, няма ли да напишем нещо за Weleda, все пак?!

Петър: – Тц.

Биляна: – Стига, де.

Петър: – Добре… ама това, че са ни изпратили една торба козметика за тестване, не значи, че ще пишем само хубави неща за тях… Това мирише много хубаво обаче!

Биляна: – Това е подхранващ лосион за тяло с облепиха…

Петър: – Кой какво е облепил?

Биляна: – Облепихата е храст (инфо след справка с Google). Маслото на облепихата притежава много лечебни качества, между които и болкоуспокоителни, при използване в гинекологията, както и при лекуване на незарастващи рани, причинени от изгаряне, лъчеви поражения и др.

Петър: – А иланг-иланг и пачули има ли?

Биляна: – Нееее (смее се).

Петър: – Душ-гелът ме кефи… ухае на цитрусови плодове и маточина. А това какво е?

Биляна: – Бебешки шампоан.

Петър: – Мирише на печурки.

Биляна: – Печурки?! Глупости. Мирише на невен.

Петър: – Да, ама невенът ти е пораснал, заобиколен от печурки!

Биляна: – На мен ми мирише на невен… По-скоро нещо горско…

Петър: – Печурки!

* * *

Биляна:

Понеже Петър си няма и понятие от мазила и от месеци си слага антицелулитен крем на лицето, реших да продължа сама от тук нататък. Използвала съм и използвам в момента много видове козметика – от крем „Здраве“ и „Бочко“ до VICHY и Yves Saint Laurent… Преди Петър да е видял това, държа да отбележа, че „Здраве“ и „Бочко“ може да са евтина козметика, но в никакъв случай не са нискокачествена. А всичко това ви го пиша, за да направя съпоставка с Weleda.

Не знам цените, но като качество съм изключително доволна. Всички продукти са направени от естествени материали.

Петър (по време на редакцията): – Печурки!

Биляна: – Стига, де! Проверих – няма печурки, невен е!

За читателите – душ-гелът и освежаващият крем за тяло с облепиха са невероятни, бебешкият шампоан измива добре и се пени, възстановяващият лосион с нар наистина възстановява. Единствено не успяхме да накараме Вики да ползва гела за зъби за бебета, ама тя си е дете с характер… Иначе гелът има вкус на нормална паста за зъби с приятен аромат, но няма флуор, съдържа екстракти от невен и копър и е лимонено жълта на цвят. От мен толкова – а сега стискайте палци да навия Петър да изпробва масажното масло върху мен 😉

Преместване

Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?

Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…

… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…

Лувърът

Създаден като укрепление, преустройван многократно като дворец и министерска сграда, разграбван и възстановяван, разрушаван и реставриран, днес Лувърът е един от най-големите музеи в света и определено най-големият, в който съм бил някога.
Мога да ви дам стотици грандиозни факти: над 60 000 кв. м изложбена площ, над 8 000 000 посетители за последната година и въобще… Лувърът е нещо огромно! Но всичко това можете да си прочетете от официалния сайт на музея.
Истината е, че ще останете впечатлени… не, направо зашеметени от това колко много произведения на изкуството има в Лувъра – различни школи, периоди, стилове, изразни средства…Пълно е с известни картини (Мона Лиза), скулптури (Венера Милоска), антики (гръцки, египетски, римски…) и уникати от всички части на света; неща, за които сте учили в училище… Има и такива, за които не сте! Например художникът Пиер Сублейрас, когото обявявам за мой официален френски адаш.
Лувърът ще ви запознае и с други произведения на изкуството, като например мебели от апартаментите на Наполеон III:
Накратко, Лувърът е от „задължителните“ места в Париж. Няма да можете да го разгледате напълно за един ден, дори на „тъгъдък“, така че е безсмислено да си взимате билет за допълнителните (временни) изложби. Разходката из музея е ужасно изморителна, така че се снабдете с удобни обувки, сандвичи и вода (има само определени места, където можете да хапнете, не си мислете, че ще мляскате мазен хамбургер пред картина на Рубенс, примерно).

Персоналът на музея е изключително любезен, както и навсякъде в Париж впрочем… Има само две картини, които се гледат отдалеч – „Мона Лиза“ и „Джокондата“… 😉 Сега малко по-сериозно: Най-приятно се изненадах от факта, че снимането е разрешено абсолютно навсякъде. Имаше места, където забраняваха използването на светкавица, за да не се увредят ценните експонати, но като цяло не е проблем да си щракаш спокойно из музея. Явно са наясно, че за мен, а и за седем от осемте милиона туристи „снимането забранено“ би означавало просто „щракайте незабелязано с леко подаден от джоба обектив“…

За финал, имам специален поздрав във връзка с последната снимка: