Да помогнем на Сава

SAVAПриятели, мой колега беше диагностициран с най-тежката болест – рак. Но освен мой колега, Сава е приятел, баща, родител. В България му е отказано лечение, съответно единственият му шанс е да замине за Израел, като сумата необходима за лечението му е 108 000 EUR. Към момента с общи усилия сме събрали около 30 000 EUR, с които той ще тръгне към Израел след броени дни, тъй като лечението трябва да започне час по-скоро. Ще съм ви благодарен ако помогнете като:

– Споделите този линк, за да достигне до повече хора
– Препратите информация на Вашия HR отдел или където решите, че е редно
– Направите дарение по сметката, сложена в сайта, а именно:

Сава Енчев Димов
IBAN: BG53BUIB98885039556700
BIC: BUIBBGSF
СИБАНК ЕАД, Клон Раковски, София 1000, ул. “Г.С. Раковски” 140

Благодаря предварително от името на Сава!

http://www.helpsava.org/

UPDATE:

Вчера Сава е починал. В понеделник (14.07) е бил сложен на командно дишане, но за съжаление не са успели да го стабилизират. Бог да го прости!

Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България

Домашно приготвена, с помощта на колегите, приятелите, контактите ни във Фейсбук и няколко напълно непознати хора. Специални благодарности на всички!

Накратко, според това в кой край на България сте, най-вероятно ще ви кажат:

Здравей, ….

Няколко констатации:

Освен кратките „бе“, „ве“ и „бре“, хората най-често си говорят на „брат“, „човек“ и техните словоформи… От изток на запад се наричат „човешките“ обръщения постепенно преминават през братско-чешитска фаза и приключват като „копелета“.

В Източна България определено хората използват повече странни обръщения спрямо тези в Западна България, като абсолютният шампион е Бургас, следван от Хасково и Варна.

Като цяло нещата са много размити, особено в съседните области, но от личен опит и от този на хората, които ни посъветваха, се опитахме максимално да ги отличим. Ако някой се е засегнал – предварително се извиняваме.

 

Вълшебният ден наближава…

…подготовката кипи, всеки ден взимаме по няколко важни решения, смеем се, обсъждаме, мечтаем…вече знаем точната дата, церемониите по часове, поканили сме кумуве си, подготвили сме списъка с гостите…ред е на поканите…и вече усещам смях, светлина, идваща от дървета, моят бъдещ съпруг, загледан в мен, влюбен в мен, изящната ми рокля, красивата торта, която си е вирнала нослето със самочувствие, цветята върху масите, щастливите ни близки и роднини, разплаканите ни от щастие родители, сестричките ни с техните половинки, шаферките ми, нежната музика, свещите, аромата на любов, букета ми, избиран измежду хиляди, шампанското, всички онези малки детайли, на които посвещаваме часове…скоро ще станат реалност…

…Благодаря ти, принце мой!